РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Панагюрище, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря М. Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235230100392 по описа за 2023 година
Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено по
отношение на К. Р. Ц. и Б. Н. Ц., че Д. Г.а И. е собственик на поземлен имот с
идентификатор *****,***.* по КККР на с. П., общ. Панагюрище одобрена със
Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в м.
„Караджовец“, вид територия-земеделска, начин на трайно ползване друг вид
земеделска земя, с площ 675 кв. м., при граници и съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.*, *****.***.**, *****.***.****,
ведно с построената в върху него сграда с идентификатор *****,***.*.* по
КККР на с. П., общ. Панагюрище, с предназначение вилна сграда,
еднофамилна, брой етажи:1, с площ 33 кв. м., идентичен с поземлен имот в м.
„Ралчовци“/“Караджовец“, номер *****.***.* по плана на новообразуваните
имоти за м. „Караджовец“, одобрен със Заповед № ТУ-172 от 26.10.2020г. на
Областния управител на Област Пазарджик, на основание давностно
владение, считано от м. юли 2010г., до предявяване на иска.
Ищецът твърди, че преди около 19 години, негов колега му показал
недвижим имот в. м. „Ралчовци“/“Караджовец“/ в землището на с. П., общ.
Панагюрище, представляващ неоградено дворно място, ведно със застроена в
него вилна сграда, който видимо изглеждал запустял и в много лошо
състояние. Дворното място било обрасло с дървета и непроходими храсти
/къпини, шипки, тръни и др./. Вратите и прозорците на сградата били
изпокъртени. Сградата била с частично разкрит покрив. Стаите не били
обзаведени, в тях имало купчини с боклуци, ел. инсталацията навсякъде била
изрязана и извадена от стените.
1
Излага, че няколко пъти през следващите две години минавал покрай
този имот и всеки път виждал, че не се стопанисва, а сградата продължава да
се руши от атмосферните условия.
Поддържа, че проявил интерес към имота заради местонахождението му,
от който се откривала хубава гледка и заради красивата природа наоколо.
Решил да издири собствениците и да поиска да го закупи от тях. От трети
лица в с. П. разбрал, че имотът вероятно е собственост на ответника Б. Н. Ц.,
който го наследил от баща си.
Сочи, че през 2009г. се свързал с Ц., а на 10.07.2010г. двамата се
срещнали в гр. София, където Ц. живеел, за да му предложи да го закупи или
наеме. На срещата присъствали дъщерята на Ц. К. Ц., жената, с която ищецът
съжителствал на съпружески начала М. И. и И. Н. Ш., познат на ищеца. На
срещата И. информирал Ц., че желае да закупи имота му в м.
Ралчовци/Караджовец в землището на с. П. и му показал направените с
телефона снимки, за да придобие представа за състоянието, в което се е
намирал към този момент. Ц. не отрекъл, че притежава имот в м.
Ралчовци/Караджовец, но казал на ищеца, че ще помисли дали ще го продава
и след това ще се свърже с него.
Твърди се, че след една седмица с ищеца се свързала дъщерята на Ц.,
която го информирала, че баща й е взел решение да продаде процесния имот и
че ще му се обади, за да уговорят подробности около сделката.
Зарадван от това обстоятелство, още на следващия ден ищецът започнал
да упражнява фактическата власт върху имота-първоначално почистил
дворното място от растителността, след което започнал да ремонтира сградата.
Поправил дограмата на прозорците в хола и на двете стаи на втория етаж,
където поставил стъкла, поставил дървена дограма на кухненския прозорец.
Монтирал общо 11 врати-две метални входни врати, една от дърво и една от
ПДЧ, една врата между кухнята и верандата и една врата тъп хармоника в
хола, четири броя врати на втория етаж с два комарника, един брой остъклена
дървена врата на терасата на втория етаж. Поправил покрива, като укрепил
покривната конструкция, подменил счупените керемиди и заместил
липсващите, монтирал капандура. Поставил парапети на стълбището и на
терасата на втория етаж, както и таван над коридора и над част от стаите на
втория етаж. Преобразувал част от пространството под стълбите в баня и
тоалетна, като монтирал тоалетна чиния, мивка, душ, лира, фаянс и теракот.
Изградил водопровод и канализация на първия и приземния етаж. Иззидал
окъртената частично стена в хола, направил мазилка и шпакловка на
вътрешните стени, които след това боядисал. Монтирал отоплителна
инсталация за локално отопление на твърдо гориво с 4 бр. глидери и изградил
комин. В пространството под терасата изградил отделна стая. Прекарал ел.
инсталация в имота и го свързал към електрозахранването /заплащайки такса
за включване в електроразпределителната и електропреносната мрежа на
ЕВН/, окабелявайки цялата къща. Започнал да заплаща изразходваната
електроенергия, която се отчитала в създаденото за целта сдружение на
ползватели в м. ”Ралчовци ”. Заплатил дължимите се за имота местни данъци
и такси, дължими към Община Панагюрище, където се оказало, че такива
изобщо не са били плащани до този момент. Оттогава започнал да ги плаща
редовно всяка година.
2
Оградил дворното място и засадил в него над петнадесет броя овощни
дръвчета. Избил сонда, след което изградил и кладенец. Извършил и редица
други трайни подобрения около и в сградата, както и в двора.
След това обаче ответникът Б. Ц. така и не му се обадил повече, а
опитите на ищеца да се свържат с него или дъщеря му се оказали
безрезултатни, тъй като и двамата не отговаряли на телефонните обаждания.
Излага, че от 2021 г. ответникът започнал да подава жалби срещу ищеца,
твърдейки, че самоуправно, без неговото знание и съгласие, е завладял
процесните имоти, собственост на него на неговата майка К. Р. Ц. по
наследство от Н. Б. Ц.. По повод на тези жалби били образувани проверки,
които били прекратени.
Поддържа, че в продължение на 13 години е владял и продължава да
владее имотите като свои собствени, явно, постоянно, непрекъснато и
несмущавано, поради което е придобил правото на собственост на основание
давностно владение.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците К. Р. Ц. и Б. Н. Ц., че е собственик на поземлен
имот с идентификатор *****,***.* по КККР на с. П., общ. Панагюрище
одобрена със Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на ИД на АГКК, находящ
се в м. „Караджовец“, вид територия – земеделска, начин на трайно ползване
друг: вид земеделска земя, с площ 675 кв. м., при граници и съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.*, *****.***.**, *****.***.****,
ведно с построената в върху него сграда с идентификатор *****,***.*.1 по
КККР на с. П., общ. Панагюрище, с предназначение вилна сграда,
еднофамилна, брой етажи:1, с площ 33 кв. м., идентичен с поземлен имот в м.
„Ралчовци“/“Караджовец“, заснет с номер *****.***.* по плана на
новообразуваните имоти за м. „Караджовец“, одобрен със Заповед № ТУ-172
от 26.10.2020г. на Областния управител на Област Пазарджик, на основание
давностно владение, считано от м. юли 2010г., до предявяване на иска,
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците оспорват основателността на иска.
Не оспорват, че ищецът И. и ответникът Ц. са се срещали в гр. София по
инициатива на ищеца и че на срещата ищецът е заявил желание да закупи
имота.
Оспорват твърденията, че са разговаряли да се срещнат отново, за да
уговорят параметрите на бъдещата покупко-продажба.
Поддържат, че на срещата изрично заявили пред И., че няма да продадат
имота. Затова повече срещи между страните не са се провеждали.
Оспорват твърденията, че имотът е бил в занемарено състояния и е
изглеждал изоставен.
Поддържат, че макар да живеели в гр. София продължавали да се грижат
за имота така, както го правели още от 1979 година. След отказа да се
разпоредят с него, редовно, през няколко месеца в годината, човек от
семейството или техен близък ходели и извършвали всичко необходимо за
неговата поддръжка своевременно.
Излагат, че имотът бил ограден от всички страни с метални колове и
3
опъната между тях телена мрежа, а двуетажната жилищна сграда била
електрифицирана и в скромно, но добро състояние.
Преди няколко години от техен близък, на когото възложили да се грижи
за имота, разбрали, че оградата е разрушена, металната порта липсва, входната
врата на жилищната сграда и електромерът са извадени, а малка част от
прозорците на къщата ги няма. Ответниците веднага му дали пари да купи
необходимите материали и да поправи щетите. Отивайки на място обаче, той
установил, че имотът вече бил ограден със стари дървени колове с опъната
между тях бодлива тел и на друго място, различно от предишното, има
поставен друг, вече използван електромер. На мястото на липсващата входна
врата била поставена друга, също видимо използвана врата, а липсващите
части от прозорците били заковани с дъски. Тогава разбрали, че в имота им се
е самонастанил някой и го ползва без тяхно разрешение. Тъй като имотът бил
заобиколен главно от земеделски земи и наблизо не живеели други хора им
отнело доста време докато разберат, че именно ищецът И., на когото отказали
го продадат, е този, който се е самонастанил в него. Опитите да влязат в
контакт с И. се оказали безуспешни, тъй като той се криел никой от селото не
поискал да им окаже съдействие, защото бил полицай и местните жители се
страхували от него. Контакт помежду им не се осъществил и след подадените
жалби за извършено самоуправство от негова страна.
Оспорват, че ищецът е станал собственик на имота на оригинерно
основание- изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, с доводи,
че владението не било непрекъснато и явно.
Поддържат, че през всичките години, през които е ползвал процесните
имоти, това е ставало по начин, че те, като действителни собственици, да не
разберат за това. Ищецът нито се бил снабдил с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка, с оглед участие в гражданския оборот, нито бил
участвал в провежданите административни процедури по попълване на
кадастралната карта. Тези процедури били извършени по инициатива на
ищците, които били въведени във владение, след приключване на процедурата
по изкупуването му, инициирана от техния наследодател, на когото имотът е
бил предоставен за ползване, на осн. ПМС 76 от 05.12.1977г. Подавайки
настоящата искова молба за пръв път ищецът заявил намерението си за своене
на имота по ясен и несъмнен начин, отричайки владението на ответниците
върху него и заявявайки, че го владее като собствен.
Считат, че по отношение на ищеца не е налице нито един от двата
елемента на фактическия състав на придобивната давност.
Намират, че извършените подобрения в жилищната сграда, засаждането
на овощни дръвчета в имота, избИ.ето на сонда и изграждането на кладенец са
ирелевантни и не обективират намерение за своене.
Настояват, че са собственици на процесния недвижим имот, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 33 кв. м., на
основание наследство и Заповед № 466/ 13.06.2022г. на кмета на община
Панагюрище, с която предоставеното на наследодателя им Н. Б. Ц. правото на
ползване на земеделска земя, на осн. ПМС № 76 от 05.12.1977г., се е
трансформирано в право на собственост. Жилищната сграда била изградена
със собствени средства и труд също от наследодателя им и за нея бил съставен
4
акт № 11/16.10.1991г. за нейното узаконяване. Имотът своевременно бил
деклариран в Данъчна служба при община Панагюрище, на името на ищците
имало открита партида и към настоящия момент нямали непогасени
задължения.
Предвид гореизложеното считат, че ищецът не е придобил правото на
собственост на посоченото от него в исковата молба оригинерно правно
основание, поради което и предявеният установителен иск е неоснователен и
настояват да бъде отхвърлен.
Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за
установено следното:
Ответниците са наследници /съпруга и син/ на Н. Б. Ц., починал на
10.04.1996г., видно от представените по делото удостоверения за наследници.
С Решение на Изпълнителният комитет на общинския народен съвет от
22.03.1979г. на осн. ПМС 76 от 05.12.1977г. за внедряване на системата за
самозадоволяване на населението от селищните системи с плодове, зеленчуци,
месо, мляко, яйца и риба /обн. ДВ, бр. 1 от 1978 г./, на наследодателя Н. Ц. е
предоставена земя за лично ползване с площ 800 кв. в местност „Ралчовци“,
землището на с. П., общ. Панагюрище, при граници от изток-път, от юг-Г. Г.
М., от запад и север-нива. Имотът е бил със статут на земеделска земя,
включен в ТКЗС – село П., впоследствие в АПК, според заключението на
вещото лице по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Макар решението, с което поземленият имот е предоставен за полазване
на Н. Ц. да не е представено по делото и да не се открива в архивите на
Община Панагюрище, на ОСЗ Панагюрище и в Дирекция „Архиви“, данни за
него се съдържат в Протокол № 272/10.12.1992г. и в удостоверение от
02.07.1991г. на кметство с. П., издадени във връзка с подадена молба от Н. Ц.
от 15.06.1992г. за определяне на оценка, по която да изкупи по реда на § 4 ПРЗ
на ЗСПЗЗ земята. Тези доказателства, както и включването на имота в плана
на новообразуваните имоти, изготвени за територии по § 4 ПРЗЗСПЗЗ в
землището на с. П., общ. Панагюрище, извършеното узаконяване на името на
наследодателя на ответниците на изградената в имота постройка, вписването
на Н. Ц. в списъка на ползвателите с признато право на придобИ.е на
собственост по ЗСПЗЗ от 1992г. в помощния план и плана на
новообразуваните имоти за местностите „Ралчовци“ и „Караджовец“, го
легитимират като ползвател на земя по реда на ПМС от 05.12.1977г.
Наред с това, с акт за узаконяване № 11 от 16.10.1991 г. на главния
архитект на гр. Панагюрище е узаконена намиращата се в имота сезонна
постройка на същото лице на основание чл. 162 и чл. 180 ЗТСУ /отм. ДВ, бр.
79 от 1998 г./ и чл. 302 ППЗТСУ. Като се има предвид, че съгласно чл. 162, ал.
2 ЗТСУ, в действащата към издавена на акта за узаконяване редакция /ДВ бр.
14 от 1988г./ строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на
лицето, което има право на строеж или му е предоставена земя в обособени
зони за земеделско ползване, в които е разрешено строителство, както и
изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е искал да закупи имота от
ответниците, с което им признава собственически права, се налага извод, че на
5
наследодателя на ответниците е било предоставено право на ползване върху
процесния имот. Действително, преки доказателства, установяващо взето от
Изпълнителния комитет на ОбНС Панагюрище /компетентният решават орган
по чл. 11 от ПМС № 76/05.12.1977 г./ решение за предоставяне ползването на
терена на Н. Ц. не са събрани по делото. Установено е, че понастоящем
решението не се съхранява в архива на Община Панагюрище, нито в
Държавна агенция „Архиви“. Това обаче не изключва възможността да се е
осъществил правопораждащият факт – взетото решение за предоставяне
ползването на имота на наследодателя на ответниците. При липсата на пряко
доказателство, възможно е пълното главно доказване, да се проведе и
посредством изграждането на система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че правнорелевантният факт се е осъществил. В случая
такава е изградена с представените по делото доказателства. Разпоредбите на
ПМС № 76/05.12.1977г г. не съдържат правило, че лицата, на които е
предоставено ползването се издават оригинал или препис от този първичен
документ, поради което отсъствието на подобен в държане на ползвателя само
по себе си не може да бъде основание за формиране на отрицателен извод
относно предоставянето на ползването. От друга страна – твърденията на
ищеца, че е искал да закупи имота от ответниците, сочещи, че към юли 2010 г.
им признава правото на собственост върху имота, съвместно с останалите
доказателства, обосновават извода, че на 22.03.1979г. е било взето решение по
чл. 11 от МПС № 76/1977 г. от ИК на ОбНС – Панагюрище по силата на което
на Н. Б. Ц. е бил предоставен за ползване имот с площ 800 кв. м., в местността
„Ралчовци“/“Караджовец“, който понастоящем съставлява поземлен имот с
идентификатор *****,***.* по КККР на с. П., общ. Панагюрище одобрена със
Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на ИД на АГКК.
Към 01.03.1991г. върху имота е имало построена масивна жилищна
сграда от тухли и бетон с двускатен покрив с керемиди, състояща се от
жилищен и мансарден етаж, видно от приложения по делото Акт за
узаконяване № 11/16.10.1991г., удостоверение № 192/03.12.1991г. и
показанията на свидетелите В. И. Д. и К. Б. Ц.. Построената в поземления
имот сграда е отразена в акта за узаконяване и в удостоверение №
192/03.12.1991г. към момента на издаването им.
Според показанията на свидетелката К. Ц., в средата на осемдесетте
години на XX в. нейните дядо и баба Н. Ц. и К. Ц. са построили в имота
двуетажна вилна сграда, която тя е посещавала като дете и е прекарвала там
ваканциите.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част, отчитайки
възможната й заинтересованост от изхода на спора, предвид че същите
кореспондират с показанията на свидетеля на насрещната страна В. Д..
Свидетелят Д. в показанията си също съобщава за съществуването на сграда в
имота в началото на 90-те години /между 1990г.-1992г. дори по-рано/.
С молба вх. 272/15.06.1992г. до Община Панагюрище Н. Ц. е поискал да
придобие правото на собственост върху замята, като я изкупи по реда на § 4а,
ал. 1 ПРЗ на ЗСПЗЗ, след определяне на оценка. С протокол №
272/10.12.1992г. на комисия, назначена от кмета на Община Панагюрище е
определена оценка на имота в размер на 3024 лв. при прогресивно нарастваща
такса от 12 275 лв.
6
Процесният имот попада в границите на територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в
землището на с. П.. Със Заповед ТУ-172 от 26.10.2020г. на Областния
управител на област Пазарджик, влязла в сила на 18.11.2020г., е одобрен план
за новообразуваните имоти за земеделските земи, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове оп §4 ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на с. П., общ.
Панагюрище за местностите „Ралчовци“ и „Караджовец“.
Според заключението на вещото лице по назначените основна и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, които
съдът кредитира, в регистъра към плана за новообразуваните имоти по § 4
ПРЗ на ЗСПЗЗ, процесният имот е отразен с номер 1 в м. „Караджовец“, с
трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване-друг
вид земеделска земя, кат. IX, с площ 0.675 ха. Наследодателят на ответниците
Н. Б. Ц. е вписан като ползвател. Имотът е част от поземлен имот с
идентификатор *****.***.* по КККР на с. П. в м. Караджовец, площ с 38.651
дка., вид на територията – за нуждите на селското стопанство, начин на трайно
ползване – друга територия, заета от селско стопанство, собственост – смесена
и попада в северозападния му край. От запад и юг граничи с улици, от север
със земеделска територия-пасище и частично с полски път, от изток имот №
20 земеделска територия от § 4. В имота е отразена масивна жилищна сграда с
площ 33 кв. м.
По плана на новообразуваните имоти имотът е с пл. номер 331.1 и е
идентичен с поземлен имот с идентификатор *****.***.* по КККР на с. П.,
Община Панагюрище, одобрена със Заповед РД-18-689/03.10.2019г. на ИД на
АГКК. През месец октомври 2023г. имотите по § 4 за м. „Караджовец“ и
„Ралчовци“ в землището на с. П. са отразени и нанесени в КККР за
неурбанизираната територия на с. П., общ. Панагюрище.
За пръв път първообразът на поземлен имот с идентификатор
*****.***.* по КККР на с. П. е отразен в приетия през м. юли 1995г., но
неодобрен КП за земи по § 4 ЗСПЗЗ за м. „Ралчовци“, с. П., общ. Панагюрище,
под № 4. Площта на имот № 4 е по-голяма от тази по плана за
новообразуваните имоти. В одобрената със Заповед № 46/18.05.1999г. КВС на
землището на с. П., общ. Панагюрище местността „Ралчовци“ е разделена и е
отразена като м. „Караджовец“, обхващаща северната част на КП от 1995г. и
м. Ралчовци в южната част на КП, на запад от пътя с. П. – с. Вакарел. Тогава за
пръв път се появява самостоятелно м. „Караджовец“ с кад. номер 211011,
включващ над 20 новообразувани имота по § 4. В плана на новообразуваните
имоти имот № 211011 по КВС е отразен с кад. номер *****.***.*.
В съдебно заседание на 15.01.2024г. вещото лице уточни, че по КККР на
с. П. поземлен имот с идентификатор *****.***.* е част от имот с № 211011
по КВС и с кад. номер *****.***.* по плана на новообразуваните имоти за м.
„Караджовец“, с П. и попада в северозападния му край.
При огледа на имота вещото лице е констатирало, че имотът е терасиран,
засадени са 16 броя овощни дървета на възраст между 6 и 9 години. Ограден е
с паянтова ограда от дървени колове, бодлива тел и телена мрежа.
В най-високата част на имота е построена масивна жилищна сграда с
двускатен покрив с керемиди, измазана отвън, електрифицирана и
водоснабдена от собствен водоизточник. Всички помещения в сградата са със
7
здрави врати и прозорци, измазани и боядисани. Терасите, с изключение на
тази над входа, както и стълбището към таванския етаж, са с метални
парапети, боядисани са със сива блажна боя,
Сградата се състои от избено помещение, построено от североизточната
страна на сградата под терасата, с височина 1,9 м., жилищен етаж с три
помещения – дневна, кухня, тоалетна и баня с коридор, вътрешно вито
стълбище към таванския етаж и тераса в североизточния ъгъл на сградата.
Височината на всички помещения е около 2,40 м. Достъпът до сградата се
осъществява от дневната и врата с външни стълби от югоизточната страна на
сградата.
Мансардният етаж има обособени три отделни помещения – стая в
югозападния ъгъл на сградата, която е в ремонт, спалня с тераса в
югоизточния ъгъл на сградата и спалня в североизточния ъгъл на таванския
етаж, свързани посредством вътрешен коридор. Коридорът е с височина 2,40
м., а стаите са с височината на стените откъм коридора, а външните стени
съответно 1,60 м. и 1,56 м.
В избения етаж има сонда с водна помпа за снабдяване с вода,
хидрофорна помпа за нагнетяване на водата до горния етаж, изградена парна
инсталация с монтирано котле и помпа с тръбопроводи, водещи към горните
етажи и свързващи тръбопроводи.
От избения етаж до билото на покрива има изграден димоотвод –
външен комин по северната стена на сградата, който е за обслужване на
локалното парно.
Помещенията в жилищната сграда са обзаведени. В кухнята има
електрическа готварска печка, аспиратор, кухненски шкафове с мивка, маса,
столове, посуда. Подът е с балатум. Спалнята е обзаведена със спалня,
шкафчета и радиатор. Подът е с ламиниран паркет. Дневната е обзаведена с
дИ., холна маса, шкафче, под с ламиниран паркет. Банята и тоалетната са с
фаянсови плочки, има душ, тоалетна чиния, мивка, лира за отопление.
Северната спалня на мансардния етаж е обзаведена със спалня от две легла,
нощни шкафчета, радиатор. Подът е с ламиниран паркет. Другата стая е със
спалня и гардероб.
По молбата на Н. Б. Ц. и издадена Заповед № 466/13.06.2022г. на Кмета
на Община Панагюрище, на осн. 4к, ал. 7 ПРЗ на ЗСПЗЗ, във вр. чл. 4б, ал. 1,
изр. второ от ПРЗ на ЗСПЗЗ за придобИ.е на правото на собственост на
новообразуван имот с пл. номер 331.1 по плана на новообразуваните имоти,
одобрен със Заповед ТУ-172 от 26.10.2020г. на Областния управител на област
Пазарджик, находящ се в местност „Караджовец“ в землището на с. П. с площ
675 кв. м., при граници и съседи: улица, имот пл. № 331.9502-улица общинска
собственост, имот пл. № 331.20 друг селскостопански терен, временна
общинска собственост.
Относно искането на Д. И. съдът да упражни косвен съдебен контрол за
валидност и законосъобразност на Заповед № 466/13.06.2022г. на Кмета на
Община Панагюрище, с която ответниците се легитимират като собственици
на процесните имоти, следва да се посочи, че в спор за собственост страната,
на която се противопоставя право на собственост, придобито по реституция,
има правен интерес да иска съдът да се произнесе инцидентно по валидността
8
и материалната законосъобразност на заповедта по чл. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ,
издадена в полза на насрещната, ако притежава свое противопоставимо право.
Такова право притежава собственикът на земята, предоставена за ползване,
който може да иска възстановяването й по реда на §4-4л ПЗР ЗСПЗЗ или
неговите правоприемници /универсални или частни/. Ако ищецът не твърди,
че притежава правото на собственост от преди обобществяването, а
същевременно ответникът се легитимира като собственик, на основание
упражнено право на изкупуване на имот, предоставен за ползване по реда на
някои от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ПМС № 456 / 1997 г., ищцовата
страна не може да оспорва материалната легитимация на ответниците с
твърдението, че за техният наследодател не е възникнало правото на
изкупуване, щом не претендира за себе си правото на собственост по
реституция. Това е така, защото съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ новообособените
имоти, които не са застроени или заплатени от ползвателя и за които липсва
реституционна претенция, стават собственост на общината. Касае се за
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз
основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите,
изброени в чл.10 ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в
закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на
собственост. По отношение на имотите, попадащи в приложното поле на тази
разпоредба правото на собственост не може да бъде придобито по давност,
доколкото с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е предвидено, че по
отношение на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по
реда на ЗСПЗЗ придобивна давност започва да тече от 22.11.1997г., а с § 1
ЗИДЗС, обн. ДВ. бр. 46/2006г, изм. бр. 105/2006г., бр.113/2007г., бр.
109/2008г., изм.-ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., изм. -
ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., до обявяването му за
противоконституционен с Решение № 3 от 24.02.2022г. по КД № 16 от 2021 г.,
обн. ДВ бр. 18/04.03.2022г., в сила от 08.03.2022г. давността за придобИ.е на
общински имоти спира да тече.
Според предоставената информация от Община Панагюрище с писмо №
3993/13.08.2024г. за земеделски земи, попадащи в територии по § 4 ПРЗ на
ЗСПЗЗ в м. Караджовец, с. П., включително и за процесния, не са подавани
заявления за възстановяване на от собственици. Заявления не са подавани и в
ОСЗ Панагюрище, видно от писмо вх. № 3863/01.08.2024г. Следователно, ако
правата на ответниците бъдат отречени до изтичане на срока в който
ползвателят е следвало да заяви правото си на придобИ.е на собствеността
пред общината - 31.01.1998 г. - § 4а, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, редакция от ДВ, бр. 98
от 28.10.1997, съответно в 30-дневен срок от влизане в сила на плана за
новообразуваните имоти - § 31 ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г., давност не
е текла. От тази дата до приемане на плана на новообразуваните имоти със
Заповед № ТУ – 172 от 26.10.2020г., влязъл в сила на 18.11.2020г. давност не е
текла, предвид че имотът не е съществувал като реално обособен обект на
правото на собственост, а от влизането му в сила, до 08.03.2022г. е действал
мораториума за придобИ.е на имоти частна общинска собственост. Предвид
твърденията на ищеца, че е установил давностно владение през м. юли 2010г.,
то десетгодишния период на владение попада в периода, когато имотът не е
могъл да бъде придобит по давност. Затова за ищеца не съществува правен
9
интерес да иска от съда да упражни косвен съдебен контрол върху заповедта, с
която ответниците се легитимират като собственици на имотите, доколкото не
би могъл да придобие правото на собственост, като отрече правата им.
Издадената, на § 4к, ал. 7 заповед на кмета на Община Панагюрище е
достатъчна, за да легитимира ответниците като собственици, ако ищецът е
трето лице, външно за така възстановените земеделски земи и неговите права
не са конкуретни по реституционния закон. Това е така, защото
законосъобразното решение на административния орган има конститутивно
действие.
Когато страната не заявява права по реституция по ЗСПЗЗ, а оспорва
правото на насрещната страна да придобие имота, при упражнено право на
изкупуване, като ползвател по §4а или 4б ЗСПЗЗ, насрещната страна не е
длъжна да доказва да елементите на фактическият състав на съответния
придобивен способ към момента на възникване на правото на изкупуване.
Само при спор за собственост към момента на обобществяването на земите,
ответниците, позоваващи се на упражнено право на изкупуване на земеделска
земя, подлежаща на възстановяване по § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ, са длъжни да
установят основанието за придобИ.е на собствеността. При спор за
собственост към настоящия момент решението, в случая заповедта на
административния орган е достатъчно, за да легитимира ответниците като
собственици.
Макар косвен съдебен контрол върху издаваните административни
актове в производството по реституция на земеделски земи по ЗСПЗЗ да е
допустим за лица, които не са участвали в производството по
възстановяването им, след като ищецът се легитимира като собственик на
оригинерно основание и твърди, че е придобил имота след внасянето му в
ТКЗС, съдът няма основание да упражни косвен съдебен контрол за
законосъобразност върху заповедта на кмета на Община Панагюрище.
Предвид недопустимостта на провеждане на косвен съдебен контрол,
съдът не следва да се произнася и по направените от ищеца оспорвания на
истинността на представените по делото Заповед № 466/13.06.2022г. на Кмета
на Община Панагюрище, скица № 247/25.05.2022г., Заповед №
1007/26.11.2021г. на Кмета на Община Панагюрище, протокол №
272/10.12.1992г. на Община Панагюрище и акт за узаконяване №
11/16.10.1991г., удостоверение от Кметство П. с изх. 192/03.12.1991г.,
служебна бележка за платени данъци и такси за 1991г., Удостоверение №
10/02.07.1991г. и Ведомост по аналитични партиди от 01.12. до 2001г.
За пълнота следва да се посочи, че Заповед № 466/13.06.2022г. на Кмета
на Община Панагюрище не може да бъде оспорвана по реда на чл. 193 ГПК.
Заповедта е правното основание, легитимиращо ответниците като
собственици на имота, поради което не удостоверява факт, а съдържа правен
извод. Легитимиращото действие на заповедта може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие
10
на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да
бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК,
тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването
на удостовереното с него право.
Към процесните имоти интерес проявил ищецът Д. И.. И. се свързал с
наследниците на Н. Ц., за които от жители на с. П. разбрал, че са техни
собственици. През месец юли 2010г. И. се срещнал в гр. София с ответника Б.
Ц. и заявил пред него намерението си да закупи замята и сградата или да ги
ползва под наем. Разбрали се, че след като ответниците обмислят
предложението, ще се срещнат и ще разговарят отново. На срещата
присъствали и свидетелите И. Н. Ш., М. П.а И. /съжителстваща на съпружески
начала с ищеца И./ и К. Б. Ц. /дъщеря на ответника Ц. и внучка на ответницата
Ц./.
След това ищецът разговарял с дъщерята на Ц. по телефона да се
срещнат и да уговорят условията на бъдещата сделка и цената на имотите.
Макар на срещата между И. и Ц., Ц. да не е изразил изрично съгласие да
се разпореди с имотите, не се установи, че е отхвърлил предложението да ги
продаде. Единствено в тази насока са показанията на свидетелката К. Ц.,
които, преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът не кредитира, предвид
възможната й заинтересованост от изхода на правния спор. Показанията на
свидетелката не се подкрепят от останалия доказателствен материал. В тази
част противоречат на показанията на свидетелите И. Ш. и В. Д., за които не се
установи да се намира с ищеца в отношения, пораждащи основания за
предубеденост или заинтересованост.
Свидетелят Ш. е присъствал на разговора между И. и Ц. и е чул Ц. да
казва, че е склонен да продаде вилата, но ще трябва да намери документи и
след това ще дойде, за да се договорят за цената.
Свидетелят В. Д. е присъствал на разговора между ищеца и дъщерята на
ответника Ц., при който се разбрали, че ще се чуят допълнително, за да се
уточнят цената и „как ще процедират за в бъдеще“, да „уточнят параметрите
на сделката“.
В тази насока са и показанията на свидетелката И., също присъствала на
срещата в гр. София между ищеца и ответника Ц., на която на предложението
на И. да закупи имотите, Ц. е отговорил, че ще го обмислят, ще вземат
решение и ще дойдат на място, за да разговарят допълнително. Съдът, като
прецени показанията на свидетелката И. по реда на чл. 172 ГПК отчитайки,
възможната й заинтересованост, ги кредитира, предвид че кореспондират с
показанията на останалите незаинтересовани свидетели.
След разговора с дъщерята на Ц., ищецът И. започнал да да разчиства
теренът около сградата, който бил обрасъл с храсти и изглеждал занемарен.
Поставил нова ограда от дървени колове бодлива, тел и телена мрежа, на
мястото на старата, която била премахната. Засадил овощни дръвчета.
Ремонтирал сградата. Поставил врати и прозорци на мястото на
липсващите, ремонтирал покрива, прекарал нова ел. инсталация, тъй като
старата била изтръгната. Прокарал собствен водоизточник сонда с
хидрофорна помпа и водопроводна инсталация в сградата, която до тогава не
била водоснабдена. Измазал и боядисал помещенията в сградата, поставил
11
метални парапети на терасата на мансардния етаж и на стълбището към
таванския етаж.
Построил избено помещение в североизточната страна на сградата под
терасата, с височина 1,9 м., където била сондата. Монтирал парно котле с
помпа и парна инсталация в сградата. Изградил димоотвод – външен комин по
северната стена за обслужване на локалното парно.
Обзавел помещенията - кухнята с електрическа готварска печка,
аспиратор, кухненски шкафове с мивка, едната спалнята със спалня, шкафчета
и радиатор; дневната с дИ., холна маса, шкафче и под с ламиниран паркет;
северната спалня на мансардния етаж със спалня от две легла, нощни
шкафчета, радиатор и под с ламиниран паркет; другата стая със спалня и
гардероб.
Направил баня и тоалетна в коридора под стълбището за втория етаж с
фаянсови плочки, душ, тоалетна чиния, мивка, лира за отопление.
Присъединил се към сдружението за отчитане на разходите за електрическа
енергия и започнал да ги заплаща. От юли 2014г. започнал да заплаща
данъците на имотите, които заплатил за периода 31.10.2011г. 01.11.2021г.
Нанесъл се да живее в него.
Извършените от ищеца действия в имота се установяват от показанията
на свидетелите И. Ш., В. Д., М. И., Л. К. и Б. Г., които в тази част са
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира; от представените по
делото квитанции за заплатени данъци на имотите от ищеца; от вписването му
в книгата на заплащащите отчетената електрическа енергия по откритата от
ЕВН електроснабдяване партида на Сдружение „Ралчовци“; от подадения от
ответника Б. Ц. до Община Панагюрище сигнал за завладяване на имота от И.
/л. 239 по делото/.
Свидетелите Ш., Д., К. и Г. живеят в с. П., общ. Панагюрище и имат
преки наблюдения за състоянието на имота преди и след срещата между И. и
Ц., както и за извършваните от И. подобрения, а свидетелката М. И. е
участвала при извършването им.
Свидетелят И. Ш. знае къде се намират земята и сградата, виждал ги е
преди 2010 г. - няколко пъти през 90 – те години на миналия век. Преди
срещата между ищеца и ответника в гр. София имотът бил неограден и
обрасъл с храсти, а вилата била без врати и прозорци и изглеждали
изоставени.
Д. И. разчистил терена, монтирал врати и прозорци на сградата,
прекарал ток и вода. Започнал да се грижи за имотите. Това се случило през
същата година, в която се срещнали с Ц..
Свидетелят Д. познава имотът още от 90 – те години на миналия век.
Често минавал покрай него. Преди 2010 г. вилата била полуразрушена, без
врати и прозорци, изглеждала изоставена. Дворът бил обрасъл с храсти и не
бил ограден. Приличал на гробище. Имало набези на крадци. До преди Д. И.
да започне да се грижи за него и да го подобрява, никой не го ползвал.
Изглеждал изоставен. Свидетелят не е виждал ответниците или други хора да
го посещават и да се грижат за неговата поддръжка.
След обаждането от дъщерята на Ц., И. започнал да ремонтира сградата
и да разчиства мястото около нея, за да заживее там. Оградил двора, поръчал
12
врати, поставил стъкла на прозорците, ремонтирал покрива, бил сонда.
Свидетелката М. И. е вземала участие в част от дейностите при
ремонтирането на сградата, приспособяването й за живеене и обзавеждането
й, разчистването и ограждането на двора. Нанесла се е заедно с И. да живее в
нея.
В тази насока са и показанията на свидетелите Л. П. К. и Б. Г. Г., които са
отчитали електроенергията в имота и в останалите вили в местността
"Ралчовци".
Свидетелят К. познава процесните имоти, тъй като от 2005 г. притежава
имот в района, в който се намират. Отчитал е електроенергията от
индивидуалните електромери във вилните сгради преди 8 -10 години, в
продължение на две години и е събирал сумите да заплащането им от
потребителите. През това време не е виждал друг в имота, освен Д. И.. Само
ищецът е плащал разходите за ел. енергия на сградата. Не познава
ответниците. През времето, когато се е занимавал с отчитане на
електромерите, сградата е била електроснабдена и електричеството не е било
прекъсвано.
Свидетелят Б. Г. притежава имот в местността, където се намират
процесните имоти. От 2015г. и понастоящем отчита електроенергията от
индивидуалните контролни електромери във вилните сгради и събира сумите
за изразходваната ел. енергия, които заплаща на енергодоставчика. Познава Д.
И.. Знае, че има имот в м. Ралчовци. На него ищецът И. е заплащал разходите
за електричество на вилната сграда. Само от него свидетелят е получавал
плащания. Откакто се занимава с отчитането на електромерите,
електричеството в процесния имот не било прекъсвано. Други хора, освен И.
свидетелят не е виждал в имотите.
Не следва друг извод от показанията на свидетелите Р. Ц. К., К. Г. Б. и К.
Б. Ц..
Наблюденията на свидетеля К. за състоянието на имота след 2010 година
са инцидентни, за кратко време, по повод ходенето му на риболов на язовир
Тополница по един път в годината през 2014г., 2015г., 2016г., а след това през
2021г., а свидетелят Б. е посетил имота за периода 2010-2021 г. само веднъж
през 2016 г. Затова съдът намира, че от тези посещения свидетелите не са
могли да придобият цялостна обективна представа за състоянието, в което се е
намирал имота през целия период след юли 2010 г. до предявяване на иска,
както и за извършваните от ищеца действия по подобряването му. Тъй като по
естеството си действията в имота се извършват поетапно във времето,
възможно е при посещенията на свидетелите някои от тях все още да не са
започнали, а други да не са приключили, затова да не са били възприети от
свидетелите и при посещенията си имотът да е изглеждал необитаем.
За разлика от тях, оставалите свидетели са имали непрекъснати и трайни
наблюдения върху имотите, като живущи в близост до тях, поради което са
могли да възприемат действията по подобряване на имота през целия период
от установяването на фактическата власт от ищеца.
Съдът не кредитира показанията ва свидетелката К. Ц., в частта, че баща
й и баба й са стопанисвали имота в годините след смъртта на техния
наследодател. В тази част показанията на свидетелката останаха изолирани от
13
останалия доказателствен материал, а също така са неубедителни,
противоречиви и нелогични.
В показанията си свидетелката твърди, че е посещавала имота в периода
от 2015г. до 2021 г., но не сочи колко често е ставало това. Същевременно
свидетелства, че баща й е поверил имотът на Р. К. през 2015 г., защото тя е
нямала физическата възможност да се грижи за имота, тъй като тогава е
родила сина си и не можела да пътува от София, за да го наглежда. В
показанията си обаче свидетелят К. не съобщи имотът да му е поверен за
стопанисване, нито че е полагал някакви постоянни грижи за запазване на
състоянието му, а само, че го е виждал минавайки от там за риболов и веднъж
е решил да оправи оградата, а на другата година да окоси тревата.
Същевременно твърденията на свидетелката Ц., че не е имала
възможност да наглежда имота, което е наложило възлагане на грижите за
състоянието му на другиго, сочат, че посещенията й в него също са
инциденти, при което закономерно и логично не е могла да възприеме
извършваните от ищеца действия в него от самото им начало.
Освен това в показанията си свидетелката не отрече, че ответниците са
разбрали, че ищецът се е нанесъл в имота.
Извършените от ищеца действия в имота се установяват и от
представения по делото /л. 239/ от ответника сигнал до кмета на Община
Панагюрище, където някои от тях са подробно описани.
Подобренията в имота са констатирани от вещото лице, изготвил
съдебно – техническата експертиза при извършения оглед. При посещението
си в имота експертът е установил засадени овошки на възраст между 6 и 9
години, което означава, че засаждането им е станало в периода 2014г. – 2017
година.
Намиращите се у ищеца приходни квитанции за заплащани в
продължителен период от време данъчни задължения за имота, без да се
твърди от насрещната страна, че са заплащани от тяхно име или за тяхна
сметка, налага извод, че ищецът ги е заплащал, считайки имота за свой.
Според назначената по делото съдебно – почеркова експертиза, която съдът
кредитира като обоснована и компетентно изготвена, положения подпис върху
приходните квитанции за платани местни данъци и такси за земя и сграда в с.
П. по партида на ответниците за периода 2014г. – 2021 г., е на Д. И..
Началото на тези действия ищецът е поставил около седмица след
срещата с ответника Ц., след разговора с дъщеря му, т. е. в края на м. юли
2010г. Извършвал ги е постепенно и последователно.
Владението представлява осъществяване на фактическа власт върху една
вещ с намерението вещта да се държи като собствена. Тази фактическа власт
се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното
предназначение, но в извършване на действия по опазване на вещта, по
нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по
отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни
работи и подобряване на същия.
Когато фактическата власт е установена при липса на правно основание,
както е в настоящия случай, извършваните от ищеца действия по ограждането
на дворното място, почистването и стопанисването му, ремонтът на
14
жилищната сграда, обзавеждането й, заживяването в нея и изобщо
привеждането им в състояние, което да ги прави годни да се ползват
съобразно предназначението им и за нуждите на ползващото го лице,
заплащането на данъците на имота, представляват действия по упражняване
на фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат наличие на воля да
бъдат опазвани и поддържани, което представлява отношение на собственик
към вещ, която счита за своя. Подобни действия са обичайно присъщи на
собственика на вещта, поради което при наличието на такива действия
презумпцията на чл. 69 ЗС може да се приеме за оборена само ако се установи,
че опазването, поддържането и използването на имота е възложено на
упражняващото фактическата власт лице от собственика или от трето лице,
респ. е било извършвано с друга цел, различна от личното му ползване за
нуждите на осъществяващото фактическата власт лице, каквито данни по
делото няма.
В случая фактическата власт върху вещта е придобита от ищеца на
основание, което изключва съвладение, поради което не е необходимо
демонстриране на намерението за своене, така че то несъмнено да стане
достояние на собственика на имота. В хипотезата на завладяване чужд имот,
не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота,
а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не
по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно, в
предвидения от закона десетгодишен срок. Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според
презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт
държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. /в този смисъл
Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, Решение № 144/02.12.2014 г. по
гр. дело № 1650 по описа за 2014г., II г. о. на ВКС и др./.
Анализът на събраните по делото доказателства и приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС мотивират съда да приеме, че упражняваното от
ищеца владение е било спокойно /не е установено с насилие/ и явно
/фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това дори и собственикът/. Неоснователни са
възраженията на ответниците, че владението е останало скрито за тях, тъй
като, действията на ищеца са били видими и са моли да станат достояние на
собствениците на имота. Владението се осъществява върху чужда вещ /т.е.
извън хипотезите на промяна на намерението /interversio possessionеs/,
осъществено от сънаследник, който първоначално е владял вещта за своите
идеални части и е бил държател за идеалните части на останалите/ и в този
смисъл е без правно значение обстоятелството дали владелецът знае кой е
собственик на вещта, съответно – дали е осведомил собственика за
намерението си, че свои вещта му. В този случай не се поставя изискването
владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се
зачете изтичането на срока по чл.79, ал.1 ЗС като завършващо фактическия
състав на придобИ.ето чрез давностно владение. Освен това за действията на
ищеца в имота ответниците са узнали от самото им начало, видно от
представения от Б. Ц. до кмета на Община Панагюрище сигнал. В него е
посочена годината на завладяване на имота, както извършваните според
ответниците самоуправни действия от И.. Този сигнал като извънсъдебно
15
изявление на своя издател, обективиращо неизгоден за него факт, сочи, че се е
осъществил, в случая, че действията на ищеца са известни на ответниците.
Неоснователни и недоказани са възраженията на ответниците, че не са
преставали да се интересуват от имота си, посещавали са го по няколко пъти в
годината, поддържали са го лично и чрез трети лица. Нелогично е, ако това се
е случило, ответниците да не са разбрали за извършените от ищеца действия.
Неоснователно е и възражението, че ищецът е следвало да се позове на
придобивната давност преди предявяване на настоящия иск. Това не е
необходимо. Съгласно т. 2 от ТР № 4/17.12.2012г. по тълк. дело № 2/2012г. на
ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок. ПридобИ.ето на имота на оригиненрно основание
настъпва в момента на изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС
десетгодишен давностен срок, но за да бъдат зачетени последиците на
придобивната давност, владелецът трябва да се позове на нея. Позоваването
може да стане чрез предявяване на иск за собственост или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно
право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. С предявяване на
настоящия иск ищецът се позовава на придобивната давност, а последиците й
ще се зачетат в момента на изтичане на десетгодишния срок.
Владението не е установено по скрит начин, същото е постоянно
упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица.
Владението е непрекъснато. Не е било прекъсвано изобщо с предявяване на
иск за собственост или с предприемане на действия по принудително
изпълнение, и в частност – за повече от 6 месеца /чл. 81 ЗС/, като се
съобразява и презумпцията на чл.83 ЗС. Не представлява такова действие
въводът във владение въз основа на влязлата в сила Заповед №
466/13.06.2022г. на Кмета на Община Панагюрище на 16.11.2022г., тъй като не
е извършен срещу ищеца, няма данни при въвода И. да е отстранен от имота,
видно от представения по делото протокол за въвод във владение, чиято
материална доказателствена сила не беше оспорена успешно и от показанията
на свидетеля П. С. П., съставил протокола, в изпълнение на задълженията му
по чл. 28б, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Владението е несъмнено /няма съмнение, че И. е
държал вещта, както и, че я е държал за себе си/.
Безспорно ищецът да е упражнявал фактическата власт с намерението да
свои имотите, но значение за изхода на спора е преценката дали за него е
могла да тече придобивна давност върху спорния имот и от кой момент.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон и по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила, т.е. от
22.11.1997г. Ако към този момент собствеността все още не е възстановена,
давността тече от последващото решение на ОСЗ или заповед на кмета на
общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността /в
този смисъл решение № 627/05.10.10г. по гр.д. №1623/09г. на І ГО на ВКС,
16
решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО и др. решение № 106
от 19. 05. 2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., 2 г.о., решение № 262 от 13. 07. 2012
г. по гр. д. № 944/11г., 1 г.о., решение № 809 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. №
1889/2009 г., 1 г.о., решение № 45 от 23. 02. 2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г., 1
г.о. и др./.
Решенията на общинските служби по земеделие по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с
които се възстановяват земи в терени по §. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно
действие, ако са постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.
68/30. 07. 1999 г., с който е въведена новата алинея 7 на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е
изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за
земи включени в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената комисия се произнася
с решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4 – §.
4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ.
По делото не се установи, че за спорния имот са подадени заявления за
възстановяване на собствеността. Производството по изкупуването е
приключило със Заповед № 466/13.06.2022г. на Кмета на Община
Панагюрище, влязла в сила на 01.07.2022г. и от тази дата е започнал да тече
давностния срок за придобИ.е на правото на собственост. Този срок към
предявяване на настоящия иск, а и до приключване на делото пред настоящата
инстанция не е изтекъл.
Дори да се приеме, че ответниците не са станали собственици, на
основание със Заповед № 466/13.06.2022г. на Кмета на Община Панагюрище,
след изтичане на срока, в който имотът е следвало да бъде заявен за
възстановяване / до 31.01.1998 г. - § 4а, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, редакция от ДВ, бр.
98 от 28.10.1997г., респективно в 30-дневен срок от влизане в сила на плана за
новообразуваните имоти - § 31 ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./, той е под
режима на чл. 19 от ЗСПЗЗ г., а за периода края на м. юли 2010г. – края на м.
септември 2020г. /при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13.03.2020 г./ давност не е текла заради действащия
през този период мораториум за придобИ.е на земи частна общинска
собственост/. Ето защо в случая ищецът не може да черпи права от чл. 79, ал.
1 от ЗС, дори е владял имота в посочения в исковата молба период.
По тези съображения съдът намира, че ищецът не е придобил правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *****,***.* по КККР на с.
П., общ. Панагюрище одобрена със Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на
ИД на АГКК, находящ се в м. „Караджовец“, вид територия-земеделска, начин
на трайно ползване друг вид земеделска земя с площ 675 кв. м., при граници и
съседи: имоти с идентификатори *****.***.***, *****.***.*, *****.***.**,
*****.***.****, ведно с построената в върху него сграда с идентификатор
*****,***.*.* по КККР на с. П., общ. Панагюрище, с предназначение вилна
сграда, еднофамилна, брой етажи:1, с площ 33 кв. м., идентичен с поземлен
имот в м.. „Ралчовци“/“Караджовец“, заснет с номер *****.***.* по плана на
новообразуваните имоти за м. „Караджовец“, одобрен със Заповед № ТУ-172
от 26.10.2020г. на Обласния управител на Област Пазарджик, на оригинерно
основание давностно владение, считано от м. юли 2010г., до предявяване на
17
иска, макар през този период да го е владял.
Предвид това предявените субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 ЗС от Д. Г. И. против
Б. Н. Ц. и К. Р. Ц. са неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците, на
осн. чл. 78, ал. з ГПК. Искането за заплащането им е заявено своевременно, с
отговора на исковата молба, а в хода на устните състезания е представен
списък по чл. 80 ГПК.
Претендират се общо 2630 лв., от които 830 лв. за съдебно – техническа
експертиза и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение.
По делото ответниците са направили разноски за съдебно-техническа
експертиза в размер на 830 лв., заплащането на които е удостоверено с
представените по делото платежни нареждания /л. 79 и л. 271/. Следователно
в тази част претенцията следва да се уважи
Ответниците са представлявани по гр. д. 392/2023г. на Районен съд –
Панагюрище от адв. Н. А., за което са заплатили адвокатско възнаграждение в
брой от по 900 лв. всеки от тях или общо 1800 лв., видно от представените
договори за правна защита и съдействие /л. 89 и 90 по делото/. Всеки от
двамата ответници, макар и представлявани от един адвокат, има право да
иска да му бъдат заплатени направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което претенцията в тази част също следва да се
уважи.
Разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд -
Панагюрище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. И., ЕГН: ********** от с. П., ул. ***,
общ. Панагюрище против Б. Н. Ц., ЕГН: ********** от гр. София, *** и К. Р.
Ц., ЕГН: ********** от гр. София, *** субективно пасивно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. 79, ал. 1 ЗС за признаване на
установено по отношение на К. Р. Ц. и Б. Н. Ц., че Д. Г. И. е собственик на
поземлен имот с идентификатор *****.***.* по КККР на с. П., общ.
Панагюрище, одобрена със Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на ИД на
АГКК, находящ се в м. „Караджовец“, вид територия-земеделска, начин на
трайно ползване друг вид земеделска земя с площ 675 кв. м., при граници и
съседи: имоти с идентификатори *****.***.***, *****.***.*, *****.***.**,
*****.***.****, ведно с построената върху него сграда с идентификатор
*****,***.*.* по КККР на с. П., общ. Панагюрище, с предназначение вилна
сграда, еднофамилна, брой етажи:1, с площ 33 кв. м., идентичен с поземлен
имот в м. „Ралчовци“/“Караджовец“ с номер *****.***.* по плана на
новообразуваните имоти за м. „Караджовец“, одобрен със Заповед № ТУ-172
от 26.10.2020г. на Обласния управител на Област Пазарджик, на основание
давностно владение, считано от м. юли 2010г., до предявяване на иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. Г. И., ЕГН: ********** от с. П., ул.
18
***, общ. Панагюрище, да заплати на Б. Н. Ц., ЕГН: ********** от гр.
София, *** и К. Р. Ц., ЕГН: ********** от гр. София, *** разноски по гр. д.
392/2023г. на Районен съд Панагюрище в размер на общо 2 600 лв. /две хиляди
и шестстотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
19