ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив,
23.02.2022 год.
Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев адм. дело №
2907 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от „Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО“, ЕИК *********, с
адрес: ***, представлявано от управителя - В.И.К., против Решение № 876 от
30.11.2020 г. на Министерския съвет за даване на разрешение за прехвърляне
изцяло на правата и задълженията по предоставена концесия за добив на подземни
богатства – строителни материали – баластра, от находище „Узунпара“, общ.
Стамболийски и общ. „Родопи“, обл. Пловдив, и за отправяне на предложение до
концесионера за изменение и допълнение на концесионния договор.
Жалбоподателят
счита, че решението за незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с
разпоредбите на Закона за подземните богатства /ЗПБ/, и по-конкретно, на чл.24б
и при липсата на извършена оценка на въздействие на околната среда (ОВОС),
което пък противореи на разпоредбите на чл.56 ал.1 т.1 от ЗПБ и на чл.12 ал.2
от Закона за концесиите /ЗК/. Моли съда решението да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът –
Министерски съвет – София, редовно призован, не изпраща представител. На
06.12.2021 г. от ответника е постъпил отговор на жалбата, с който се моли да
бъде оставена без разглеждане същата, а делото – прекратено, като се излагат
подробни доводи в тази насока.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в
процеса.
Заинтересованата
– министър на енергетиката, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. На 13.12.2021 г. е постъпила молба от последния, в която се
излагат подробни доводи за недопустимостта на жалбата, алтернативно, нейната
неоснователност.
Заинтересованата
страна – „Агро ерг“ ЕООД, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Заинтересованата страна – „Баластриера“ ЕООД,
редовно призована, се представлява от адв. А., който оспорва жалбата,
посочвайки, че се присъединява към становището на министерството на
енергетиката.
Към
представената административна преписка, в хода на съдебното производство към
делото е приобщен констативен протокол от 20.03.2017 г., обективиращ
резултатите от изпълнението на задълженията по концесионния договор от
26.03.2016 до момента на извършване на настоящата проверка.
Според
правилото на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от Закона за концесиите (ДВ, бр. 25 от 2019
г., в сила от 26.03.2019 г.) всички спорове, които касаят изпълнението,
изменението и прекратяването на концесионния договор се решават по реда на
Гражданския процесуален кодекс по правилата на Търговския закон и Закона за
задълженията и договорите.
Нормата на
§5, ал.2 във връзка с ал.1 от ПЗР на ЗК предвижда, че разпоредбите на този
закон относно изменението, включително и на срока, и прекратяването на
концесионни договори се прилагат и за сключените до влизане в сила на закона
договори, като вместо одобрение Министерският съвет приема в качеството си на
концедент съответното решение по чл.141 ал.2, чл.143 ал.2 и 3 и чл.148 ал.1.
В случая
обжалваното решение е издадено на основание чл.6 ал.3 и чл.25 ал.2 от Закона за
подземните богатства /ЗПБ/. Посочените норми регулират реда за прехвърляне на
правата и задълженията, произтичащи от предоставено разрешение за търсене и
проучване или за проучване, или от предоставена концесия, изцяло или частично
на трети лица, които отговарят на изискванията по чл.23 и 23а.
Съгласно
чл.50б. (нов – ДВ, бр. 79 от 2020 г.) от ЗПБ, актовете, с които се издават
разрешения или се предоставят концесии, както и актовете за прекратяване на
конкурс или търг може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В частност решенията на Министерски съвет за предоставяне на концесия
за добив, по правилото на чл.54а от ЗПБ подлежат на обжалване по реда на АПК в
14-дневен срок от обнародването им в "Държавен вестник".
Според чл.71
от ЗПБ, за неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите се прилагат разпоредбите на част трета от Търговския закон и на
Закона за задълженията и договорите.
При тази
нормативна уредба се обосновава изводът, че действието по перхвърляне на
правата и задълженията по концесионния договор е действие на страните по
изменение на договора, извършено в хода на неговото изпълнение. Волеизявлението
на държавния орган за прехвърляне на концесионния договор се явява след провеждане
на процедурата за предоставяне на концесия, след който момент,
взаимоотношенията между субектите вече не се развиват в административната фаза,
която се характеризира с отношения на власт и подчинение, а в облигационната
фаза, в условията на равенство, която по смисъла на чл.50б и чл.54а от ЗПБ във връзка
чл.154 ал.2 от ЗК попада извън обсега на административния съдебен контрол / в
този смисъл Определение № 5091/2015г. по адм.№ 3564/2015г.; Определение №
8250/11.06.2012г. по адм дело № 6936/2012г.; Определение № 11554/20.09.2012г.
по адм.д. № 9964/2012г.; Определение № 9649/2015г. по адм. д. № 9417/2015г.,
всички на ВАС/.
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории е
характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават права
или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.
По аргумент
от §5 ал.2 от ПЗР на ЗК и чл.66б от ЗПБ (като в случая безспорно е налице
хипотезата на ал.1 т.4 – в решението се посочва, че същото се издава на
основание чл.25 ал., от ЗПБ и чл.56 от договора за предоставяне на концесията,
изменен идопълбнен с ДС № 1/19.03.2008 г.), актовете и изявленията на страните
по изменението на концесионния договор не попадат в обхвата на дефиницията за
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който да подлежи
на оспорване по административен ред.
Нормата на
чл.120 ал.2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред
на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен
изрично посочените със закон. Съгласно решение № 21 от 26.10.1995 г. по
конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да
обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително
вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни права или законни
интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си Конституционния
съд изрично е посочил, че, за да подлежат тези актове на съдебен контрол, с тях
следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси.
При
съобразяване на обсъдената задължителна съдебна практика и изхождайки от
спецификите на настоящия казус, съдът намира, че оспореното решение не създава
права или задължения и пряко не засяга правната сфера на жалбоподателя. Също
така няма многократно правно действие, нито нормативен характер, и не подлежи
на непосредствено принудително изпълнение със средствата на държавната принуда.
Целта на решението е да се даде съгласие за изменение на концесионния договор –
в случая прехвърляне на концесията,
което е съобразно чл.25 от ЗПБ. Оспорващият не се явява адресат на волеизявлението на
Министерски съвет, нито е страна в концесионното правоотношение. В този смисъл
съглашението между страните по концесионния договор не засяга правната му
сфера, нито създава неблагоприятни правни последици, които да обосноват
наличието на правен интерес за търсената съдебна защита. Ето защо жалбоподателят
не е страна по правоотношението по издаване на допълнителното споразумение за
прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия, нито е
страна по договора за търсене и проучване и по издаденото разрешение за търсене
и проучване на подземни богатства – строителни материали – баластра (чл.4 ал.1
от ЗПБ). Съгласно чл.25 ал.1 от ЗПБ (действаща разпоредба, ДВ, бр.23 от 1999 г.,
приложима към датата на подписване на допълнително споразумение № 1 от 19.03.2008
г.) правата и задълженията, произтичащи от предоставено разрешение за търсене
и/или проучване, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица,
които отговарят на изискванията по чл.23, само с разрешение на органа по чл.6
ал.1 и 2. Правният интерес е процесуалноправно понятие, свързано с признатата
от АПК възможност да се търси съдебна защита. Жалбоподателят не е страна в
производството по допълнително споразумение № 1/19.03.2008 година, не 3
заинтересована страна и то няма правен интерес от оспорването. В конкретния
случай, оспореното допълнително споразумение не представлява подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл.75 ал.1 от АПК, за да се изведе правния интерес
единствено от предмета му на дейност и целите, за които е създадено сдружението
и да намери приложение ТР № 2/12.02.2010 година на Върховния административен
съд, постановено по тълкувателно дело № 4/2009 година.
С оглед на
това, посоченото в жалбата като правен интерес не се възприема от настоящата
инстанция. Позоваването само на предмета на дейност на юридическо лице с
нестопанска цел за обосноваване на правен интерес за оспорване на акт, по
същество, заобикаля конституционното изискване за наличие на пряк,
непосредствен и личен интерес от оспорване на акта. Изхождайки от съдържанието
на допълнителното споразумение, същото няма белезите и не представлява
индивидуален или общ административен акт по смисъла и по легалните дефиниции
дадени в чл.21 и чл.65 от АПК. С него не се създават права или задължения и не
се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни
граждани, в това число и на сдруженията като организация по смисъла на §1 т.2
от ДР на АПК или на неопределен и определяем кръг от лица. Въз основа на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сезиращото съда лице, не
разполага с непосредствен, пряк и личен интерес поради което и жалба се явява
процесуално недопустима.
Предвид
изложеното, при извършената проверка за допустимост настоящия съдебен състав
приема, че, в случая не е налице годен за оспорване акт, съгласно чл.159 т.1 от АПК и за жалбоподателя не е налице правен интерес по смисъла на чл.159 т.4 от АПК. Депозираната пред Административен съд – Пловдив жалба е процесуално
недопустима, поради което следва да се отмени хода по същество,жалбата да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да се
прекрати.
Предвид
липсата на претенции за присъждане на разноски по делото от страна на ответника
или заинтересованите страни, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от
горното, Административен съд – Пловдив, XXVIII състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ дадения ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Сдружение за аграрни и
екологични проекти - ГЕО“, ЕИК *********, с адрес: ***, чрез управителя - В.И.К.,
против решение № 876 на Министерски съвет на РБ от 30 ноември 2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 2907 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/