Решение по дело №422/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на директора на териториална дирекция на агенция „Митници“ гр. Варна , чрез юрисконсулт М.Х., против решение № 124 от 15.11.2022г., постановено по нахд. № 259/2022г., по описа на Районен съд -Девня.

В касационната жалба се релевира нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, както и необоснованост. Твърди се, че районният съд неправилно е преценил събраните в хода на производството пред него доказателства, кредитирайки заключението на ССчЕ и е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Оспорва се правилността на становището на районния съд за липса на митническа измама предвид доклада от 05.02.2021г. на митнически органи , послужил като основание за съставяне на АУАН . Наказаното дружество не е представило допълнителни доказателства – фактури, поръчки ,договори , кореспонденция , че платените аванси са за бъдещи импортни сделки , по които не е осъществен внос. На изложените основания се сезира съда с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт , като вместо него постанови решение , с което изцяло да потвърди НП. Отправя се искане за изменение на съдебното решение в частта за разноски. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение , като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещнта страна.

В съдебно заседание касаторът чрез своя процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, , се представлява от адв. С.Ж., която поддържа депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба. . Претендира се присъждане на разноски съобразно представен техен списък.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира потвърждаване на оспореното решение.

Административен съд – гр. Варна, четвърти тричленен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуална допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Девня е било образувано по жалба на „Стройтранс 2011“ ЕООД против наказателно постановление /НП/ № 57 от 05.10.2021г.на директора на ТД „Митница“-Варна , с което на дружеството на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 105 073,20 лв. ,представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ВРС е приел от фактическа страна, че при извършен последващ контрол на поставени стоки под митнически режим от „Стройтранс 2011“ ЕООД, е констатирано , че към декларираната митническа стойност на стоки по 19 бр. митнически декларации, сред които и MRN 19BG002002013074R0/05.08.2019 г., следва да се прибавят суми , които са пропорционално разпределени от общ неусвоен аванс , платен на доставчика „ЧАЙНА ГОРИЗОНТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД“. Между тези дружества е бил сключен писмен договор № 45/15.12.2016 г., последван от анекс от 25.12.2016 г. През 2018 г. българското дружество е започвало с 2 079 822,66 лева неусвоен аванс , като през цялата година е извършвало плащания към китайския контрагент , които многократно надвишават стойността на внесените стоки. Надвнесените суми са 3 117 730 лв. При включването им към декларираната от дружеството митническа стойност за стоките по MRN 19BG002002013074R0/05.08.2019 г., се дължи мито от 35 626.23 лв. и ДДС от 69 446.97 лв.

На 19.04.2021 г. в присъствието на управителя на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG002000/66/ за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, надлежно предявен и връчен. Срещу АУАН, в законоустановения срок, постъпили възражения, ведно с представени допълнителни доказателства. Административнонаказващият орган е преценил възраженията на дружеството за неоснователни превди мотивите на издаденото от него НП по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ .

За да отмени НП, Девненският районен съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни орган , при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и изискванията за съдържание по чл. 42 и 57 от същия закон, но административнонаказателното обвинение за митническа измама не е доказано предвид събраното като доказателство заключение на ССчЕ , даващо сведение за съответствие на реално платената цена и фактурирана за декларирани стоки по 19 броя митнически декларации, сред които и MRN 19BG002002013074R0/05.08.2019 г.. Авансите са в по-голям размер от задълженията по издадените фактури и поради тази причина не са обвързани с конкретна търговска фактура. Според РС-Девня липсата на посочено конкретно основание за плащане в платежните нареждания, с които са извършени авансови плащания, противоречи на Наредбата за реда за извършване на трансгранични преводи, но не налага извод за извършено митническо нарушение.Решаващият съд е преценил, че не са налице предпоставките на визираните в чл. 84и от ЗМ обстоятелства. Представеният писмен договор не съдържа клауза, която да предвижда, че плащането се извършва след издаване на търговска фактура, съдържаща цената на определената стока и начина на плащане. Начинът на извършване на плащания , уговорен между страните, не противоречи на икономическата и търговска логика, като отношенията между дружеството и контрагента представляват обичайна търговска практика, а не както е обосновал АНО извършване на митническа измама. По изложените съображения, ДРС е счел, че наказаното дружество е декларирало стоката, предмет на внос, на същата стойност на каквато страните са се договорили, респ. тя не е различна от декларираната, поради което дружеството не е извършило нарушение по чл, 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона. Подателят на жалбата релевира необоснованост, но основанията за касационно обжалване по арг. на чл.63в от ЗАНН са посочените в чл. 348, ал.1 от НПК, сред които не фигуририра необосноваността.

На касационния ответник с АУАН е било повдигнато административнонаказателно обвинение за митническа измама по чл. 234, ал.1 от ЗМ. Според цитираната административнонаказателна разпоредба който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама.

От диспозициата на тази правна норма се налага извод, че са предвидени две форми на изпълнителното деяние : избягване или опит за избягване пълно или частично заплащане или обезпечаване . Обект на митническа измама са мита или други публични държавни вземания. Цитираните в мотивите на процесното НП мито и ДДС в общ размер от 105 073.20 лв. представляват мита и публични държавни вземания по смисъла на споменатата разпоредба.

Митническата измама предполага установен размер на дължими митни сборове или други публични вземания , за които да е избегнато плащане или да има опит за избягване на тяхното заплащане. В административнонаказателното производство се установяват административни нарушения, а по аргумент на чл. 220 от Закона за митниците в производства по АПК се установяват публични вземания и мита. В протекло такова административно производство е било издадено решение 32-88755/17.03.2021г. от директора на ТД „ Северна морска“ към агенция „Митници“ , с което е било отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по 19 броя митнически декларации, сред които и MRN 19BG002002013074R0/05.08.2019 г., и е била определена нова по-висока митническа стойност , но това решение е било отменено с решение № 904/01.07.2021г. на Административен съд-Варна по адм. дело № 760/2021г. , оставено в сила с решение № 5465/07.06.2022г. на ВАС по адм. дело № 8424/2021г. В този контекст се налага извод, че със сила на пресъдено нещо е установено ,че касационният ответник не дължи посочените в НП мита и публични вземания под формата на ДДС , а съгласно чл. 297 ог ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

На следващо място , по арг. на чл.220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, инстанционната проверка по спазване на материалния закон се основава на установените факти от предходната съдебна инстанция, а в случая съгласно чл. 3.2 от договор №45/2016г. начинът на плащане между страните по същия е „ авансово по банкова сметка“. ***верността на твърдението на наказващия орган за договорено заплащане едва след издаване на фактура. Именно по спазване на договора ответникът по касация е превеждал по банков път авансови плащания . Тези авансови плащания са били предмет на изследване по назначената от районния съд ССчЕ , като според изготвеното заключение от експерта платената цена от българското дружество по 19 броя митнически декларации от 321 194.02 евро или 628 200.90 лв. , която съответства на общата фактурна стойност на стоките , чието заплащане е извършено с валутен превод.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс на Съюза базата на митническата стойност на стоките е договорената стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В § 2 на същата разпоредба е предвидено, че действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Предвид изложените юридически факти по случая и относимита правна уредба са налага извод за правилността на изведеното в обжалваното съдебно решение заключение на районния съд за отсъствие на митническа измама .

В обобщение подадената касационна жалба от директора на ТД „Митница“ – Варна срещу решение № 124/15.11.2022 г. на РС- Девня е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото своевременно направеното искане от страна на ответника по касацията, следва да бъде удовлетворено, като му се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 6 600 лв., предвид ангажираните доказателства за неговото заплащане по банков път, а възражението за негова прекомерност от насрещната страна е лишено от нормативна опора, понеже размера му не надвишава минималния такъв по Наредба № 1/2004 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 15.11.2022г., постановено по нахд № 259/2022г., по описа на Районен съд гр. Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Стройтранс 2011“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище гр. Варна ул. „Тодор Бояджиев „ № 4, офис 1 , сумата от 6 600/ шест хиляди и шестстотин/ лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:	МАРИЯ ГАНЕВА
	Членове:	МАРИЯНА ШИРВАНЯН НАТАЛИЯ ДИЧЕВА