№ 3886
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100114708 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Н. К., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Н. Д., срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
67А, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, с
които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 150 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 29.07.2023г.,
причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „ Опел модел „
ЗАФИРА“ с рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.03.2024 г.
до окончателно изплащане на сумата;
-сумата от 15 127,85 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от 29.07.2023г.,
причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „ Опел “, модел „
ЗАФИРА " с рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.03.2024г.
до окончателно изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че на 29.07.2023г., около 18:11 часа, в град Несебър, кв. „Пясъците“,
пред хотел „Тарсис“, настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, с per. № ****, управляван от водача Н.А.П., ЕГН: **********, който поради
движение с превишена и несъобразена с пътната настилка и с атмосферните условия скорост
и без да прояви дължимата грижа към уязвимите участници в движението, удря пресичащия
пътното платно, на обозначена пешеходна пътека пешеходец - Г. Н. К., ЕГН: **********.
В резултат на така реализираното произшествие, ищецът претърпява телесни
увреждания, изразяващи се във фрактура на петрохантерика феморис синистри, контузия на
главата с контузна рана на фронталната област, контузии на пръстите на ръцете с
екскориации, както и множество рани и натъртвания по цялото тяло. Тежкото травматично
състояние на ищеца наложило хоспитализацията му по спешност в „УМБАЛ - Бургас“ АД,
където е започнало неговото болнично лечение.
От рентгенография на таз се установява фрактура петрохантерика феморис
1
синистри. На 31.07.2023г. счупването е лекувано оперативно - под спинална анестезия
фрактурата се репозира, стандартно антеро-градно се палсира интрамедуларно пирон 11/375
мм и се фиксира бедрена шийка с трох. винт 105 мм и втори трохантерен винт 90 мм
дължина, дистално се заключи с 50 мм.
Ищецът пролежава в лечебното заведение общо 7 дни, след което на 04.08.2023г. е
изписан и вертикализиран на помощни средства с назначена антибиотична и
антикоагулантна терапия за дома.
На 04.08.2023г. постъпва повторно в КОТ към „УМБАЛ - Бургас" АД за
продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и
много голям обем на сложност. Към момента на първичния преглед са налице
постоперативни цикатрикси по латералната повърхност на ляво бедро. Водени от
проведените консултации и изследвания се стига до извод, че с оглед физическото състояние
на Г. е необходима рехабилитация. Средства на назначената рехабилитация - активни
упражнения и вертикализиране, обучение в походка и ходене с помощни средства. На
08.08.2023г. Г. К. е изписан от „УМБАЛ - Бургас" АД.
В законоустановения срок ответникът ЗК“ЛЕВ ИНС“АД е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и размер и иска отхвърлянето им
като неоснователни. Ответникът твърди, че вече е предявена извънсъдебна претенция, по
която е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26,000,00 (двадесет и
шест хиляди) лева и за имуществени вреди - 8,021,45 (осем хиляди и двадесет и един и 0,45)
лева, като ищецът не е възразил срещу размера на определените обезщетения. Така
определеното обезщетение не било платено, защото ищецът не отговорил на застрахователя
и не посочил банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Ответникът оспорва наличието на всеки един от елементите на фактическия състав
на непозволеното увреждане. Ответникът оспорва изцяло отговорността на застрахования
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с per. №****, както и че
процесното ПТП е настъпило поради превишена и несъобразена с пътната настилка, и с
атмосферните условия, скорост.
Оспорва твърденията, че и към настоящия момент ищеца продължава своето
лечение и изпитва болкова симптоматика от полученото счупване, като оспорва и
твърдението ищеца и до момента да се придвижва с патерици и да ползва помощни средства
в причинна връзка с остатъчно състояние от фрактурата на бедрената шийка.
Оспорва твърденията, че ищеца търпи и понастоящем болки и страдания, и не се
чувства добре нито физически, нито психически и емоционално поради възникналия
инцидент.
Ответникът твърди, че исковете са необосновано завишени по размер, като
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика при идентичен предмет на
делото. Оспорва като завишени и претенциите за имуществени вреди.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 11.03.2024 г. (л. 154-156 и л. 179-180) се
установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Застрахователят е определил
размер на обезщетение, с което ищецът не се е съгласил. Поради това съдът намира, че е
спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна
2
процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и е видно от приетите доказателства, че водачът на
л.а. марка „Опел“ модел „ЗАФИРА“ с peг № ****, е застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, която е с
покритие към датата на ПТП – 29.07.2023 г. (определението, л. 200-гръб).
От приетите по делото писмени доказателства и САТЕ се установява следния
механизъм на процесното ПТП: На 29.07.2024 г., около 18.10 ч. в гр. Несебър, кв.
„Пясъците“ лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № **** се движил по ул. „Без име“.
Достигайки до кръстовището при супермаркет „Хола“ същият е спрял и в даден момент е
потеглил от място извършвайки завой на ляво в посока от комплекс „Тарсис“ към хотел
„Деймън Палас“. В същото време пешеходецът Г. К. е предприел пресичане на платното за
движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от
порядъка на 4,5 км/ч. Водачът на автомобила при завиването си наляво се е насочил към
една от лентите за насрещно движение- тази за завой наляво (от хотел „Деймън Палас“
покрай супермаркет „Хола“. Настъпил е удар между челната част на автомобила и лявата
страна на пешеходеца. Вследствие на удара, чиято приложна точка е под масовия център на
тялото, същото е придобило момент, наклонило се е към автомобила и главата е достигнала
до челното стъкло. При осъщественото спиране от страна на водача на автомобила тялото на
пострадалия е било отхвърлено напред и в дясно и е паднало на пътната настилка.
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, може да се твърди със
сигурност, че при пътно-транспортен инцидент от дата 29.07.2023г. ищецът е получил
фрактура в проксималния (горен) край на лявата бедрена кост, контузия на главата с
контузна рана на фронталната област; контузии на пръстите на ръцете с екскориации. Така
описаната пертрохантерна фрактура при ищеца Г. Н. К. е получена по директен механизъм в
резултат на директният контакт между предния капак на лекия автомобил и лявата половина
на тялото на пострадалия, след което същият е бил изведен от устойчивото му равновесно
положение и е настъпило падане от собствен ръст върху терена, при което са възникнали
някои от охлузванията в областта на пръстите на ръцете. Останалите травматични
увреждания също са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от дата
29.07.2023 г.
Фрактурата на ищеца Г. Н. К. се класифицира като: прясна, закрита,
полифрагментна пертрохантерна фрактура (основен проксимален фрагмент, състоящ се от
главата и шийката на бедрената кост; основен дистален диафизарен фрагмент и поне три -
четири фрагмента от трохантерния масив) със значително раздробяване на дорзалния
(задния) кортикалис. Тази фрактура е довела до трайно затруднение в движенията на левия
долен крайникза период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата (по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК). Останалите мекотъканни травми са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Най-сериозната травма, получена в резултат на процесното ПТП, а именно
фрактурата на бедрената кост, е лекувана оперативно, като самата интервенция е била
извършена на 31.07.2023 г. (т.е. два дни след настъпване на инцидента). Освен това при
ищеца са налице три хоспитализации, свързани с провеждането на рехабилитация и лечебна
физкултура в рамките на възстановителния период, непосредствено след проведеното
оперативно лечение. Първата от тях е била в „УМБАЛ - Бургас“ АД за периода от
04.08.2023г. до 08.08.2023г., а втората и третата са осъществени в МБДПЛР „Сердика“ ООД
София, съответно от 11.08.2023г. до 18.08.2023г. със застъпване след това от 18.08.2023г. до
02.09.2023г.
В периода между настъпването на описаната по-горе фрактура и предприетата
оперативна интервенция, както и в ранния постоперативен период след нея болките и
страданията на ищеца са били най-силни, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила
и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.
3
Имайки предвид възрастта, вида и характера на фрактурата, получена от ищеца Г. Н.
К., както и претърпяната от него оперативна интервенция открита репозиция и вътрешна
фиксация с дълъг интрамедуларен бедрен пирон, може да се твърди със сигурност, че в
постоперативния период, обхващащ първите един-два месеца, пострадалият е могъл да се
придвижва самостоятелно с помощта на проходилка или патерици, макар и трудно в рамките
на дома си. Същият е имал необходимост от чужда помощ при извършване на следните
ежедневни нужди: обличане и събличане на долната половина от тялото, къпане (след
четиринадесетия ден, когато се отстраняват конците от оперативните рани), приготвяне на
храна, както и на дейности, свързани с напускане на дома: пазаруване, транспортиране до
друг адрес и други.
По принцип след извършване на подобна операция пациентът трябва да натоварва
частично или изобщо да не натоварва увредения долен крайник, в зависимост от
характеристиката на счупването, за срок от 35-45 дни. Този период е необходим, за да се
осъществи процесът на първично костно срастване. През това време пациентът се
придвижва задължително с помощни средства - патерици или проходилка за по-възрастните
болни. След изтичане на този първи месец от операцията се назначават контролни
рентгенография, които показват докъде е достигнало зарастването на костта, според което се
определя и по-нататъшния терапевтичен подход. При нормално протичащи възстановителни
процеси пълното зарастването на пертрохантерните фрактури, лекувани оперативно,
приключва в рамките на три до шест месеца, в зависимост от възрастта, придружаващите
заболявания, качеството на костта и други важни фактори. Периодът за възстановяване на
повърхностните наранявания в областта на меките тъкани на човешкото тяло е в рамките на
14 до 21 дни при нормално протичане на оздравителните процеси и липса на усложнения.
Към момента на клиничния преглед на ищеца Г. Н. К., проведен на 25.04.2025г., той
е бил на 74 години, в задоволително общо състояние за възрастта си, контактен, адекватен,
ориентиран за време, място и собствена личност. Походката му е самостоятелна, с леко
накуцване вдясно. Реализира самостоятелен моноподален стоеж на двата долни крайника
поотделно, но вляво е необходимо да се подпре някъде, за да остане на един крак. Клякането
е ограничено до 110° в тазобедрените стави, поради извършените двустранно оперативни
интервенции -тотално ендопротезиране вдясно и остеосинтеза вляво.
В горната трета на лявото бедро са констатирани три цикатрикса от стари
оперативни достъпи със следните дължини: проксимален - 7,0см; среден - 1,0см и дистален -
9,5см, а в дисталната (долна) трета над коляното се открива един цикатрикс от стар
оперативен достъп с дължина 3,0 см. Всички белези са зараснали първично на нивото на
околната кожа без хипер- или хипопигментация и без данни за възпалителни промени. Те не
загрозяват външния вид на пострадалия, тъй като повечето от тях се намират в
проксималната трета на бедрото, в зоната на бельото, поради което остават незабележими,
освен ако не се търсят целенасочено.
Освен това вещото лице е установил разлика в дължините на двата долни крайника
от порядъка на 1.0 см в полза на левия: десен долен крайник - 84 см; ляв долен крайник 85
см.
При сравнителното измерване диаметрите на двете бедра в средната им трета се
установи обемна разлика от 1,5 см в полза на лявото бедро, която говори за лека хипотрофия
(отслабване) на дясната бедрена мускулатура. Размерите са съответно:
- дясно бедро - 46,5 см
- ляво бедро - 48,0 см
Активните и пасивни движения в лявата тазобедрена става са леко болезнени в
крайните градуси от арката на движение и в следните обеми спрямо нормата, а именно:
флексия (сгъване) - 110° (при норма 120-135°);
екстензия (разгъване) - 30° (при норма 20-30°);
абдукция (отвеждане) - 40° (при норма 40-50°);
4
аддукция (привеждане) - 30° (при норма 20-30°);
вътрешна ротация - 5° (при норма 30°);
външна ротация - 40° (при норма 50°).
От заключението се установява, че възстановяването на левия долен крайник до
нормата е невъзможно.
При прегледа от експерта са извършени рентгенографии при които се наблюдават
рентгенови данни за артроза на лявата тазобедрена става, т.нар. коксартроза, която обаче е
налице още на диагностичната лицева рентгенография на таза от 29.07.2023г., но в по-лека
степен.
По отношение на процесната пертрохантерна фрактура на лявото бедро, от
заключението е видно, че при ищеца тя е зараснала напълно с наличието на хиперкалус, без
да са налице каквито и да било клинични и рентгенови данни за незавършено
възстановяване от травмата, настъпила при пътно-транспортното произшествие от дата
29.07.2023г.
От заключението на вещото лице се установява още, че от представените и приети
по делото доказателства за направени разходи, такива във връзка с лечението на травмите от
процесното ПТП са на стойност общо 6 814,34 лева, а именно:
1) Фактура № **********/ 31.08.2023г., на стойност 270,00 лв. (двеста и
седемдесет лева и нула стотинки), касаещи заплащането на административна такса за копие
на медицинска документация
2) Фактура № **********/ 02.09.2023г. ведно с фискален бон № 0072958 0023, на
стойност 99,00 лв. (лист 138 и 139 от ГД № 14708/ 2024г.. по описа на СГС, I ГО, 18-ти
състав)
3) Фактура № **********/ 28.08.2023г., на стойност 675,00 лв., касаещи
заплащането на болнично лечение за провеждане на
рехабилитация и ЛФК (лист 140 от ГД № 14708/ 2024г„ по описа па СГС, I ГО, 18-ти състав)
4) Фактура № **********/ 08.08.2023г., издадена от МБПЛР „Сердика“ ЕООД на
стойност 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева и нула стотинки), касаещи заплащането
на болнично лечение за провеждане на рехабилитация и ЛФК за
периода от 08.08. до 28.08.2023г., с цел възстановяване на ищеца след проведеното
оперативно лечение, (лист 141 от ГД № 14708/ 2024г., по описа на СГС, I ГО, 18-ти състав).
5) четири фискални бонове, касаещи закупуването на медикаменти на обща
стойност 223,39 лв., които удостоверяват покупката на лекарства, свързани с травмата,
получена по време на процесното събитие и нейното лечение, а именно: Таваник,
Фраксипарин, и Еманера
6) Ксерокопия на два фискални бона и направление за заплащане на
потребителска такса, издадено от „УМБАЛ-Бургас“ АД на името на Г. Н. К., на стойност
съответно: 1/ Фискален бон за 16,55 лв. (шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки),
касаещ закупуването на медикаментите Магнерич 500мг и Еманера 20мг; 2/ Фискален бон за
37,20 (тридесет и седем лева и двадесет стотинки), касаещ закупуването на антибиотика
Таваник 500мг; 3/ Направление за заплащане на
потребителска такса за четиридневен болничен престой на стойност 23,20 лв. (двадесет и
три лева и двадесет стотинки). (лист 143 от ГД № 14708/ 2024г., по описа на СГС, I ГО, 18-ти
състав)
7) Ксерокопие на Фактура № **********/ 25.09.2023г. ведно с фискален бон №
0040028, издадени от „Скайшоп България“ ЕООД на името на Г. Н. К., на стойност 399,00
лв. (триста деветдесет и девет лева и нула стотинки), касаещи закупуването на „Legxercise
Ellipse“ - елиптичен тренажор за седящ фитнес. Този апарат е бил необходим на ищеца за
провеждането на рехабилитационни упражнения в домашни условия по време на
5
възстановителния период, (лист 144 и 145 от ГД № 14708/ 2024г., по описа на СГС, I ГО, 18-
ти състав) (фиг. I 1)
8) Фактура № **********/ 04.08.2023г., издадена от „УМБАЛ - Бургас“ АД на
името на Г. Н. К., на стойност 2571,00 лв., касаещи закупуването на остеосинтезния имплант
- дълъг реконструктивен бедрен пирон.
Останалите разходи, които ищецът е направил не са във връзка с причинената му
травма, а с лечение на наличните му заболявания, както и с оперативна интервенция на
другата му тазобедрена става, която също е била увредена към момента на произшествието.
От заключението на вещите лица д-р М. Щ. К. и Г. Г. по изслушаната комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза (л. 323-334) се установява, че
преживяната от ищеца психотравма е довела до интензивни негативни емоционални
преживявания на уплаха, тревожност, притеснение и психосоматичен дискомфорт (болки). В
последващите месеци са били налице невротични симптоми с изразена тревожност и
дистимия (потиснато настроение), загуба на социални контакти и соматични симптоми -
нарушен сън и намален апетит. Налице е и информация за нарушен телесен интегритет и
неудобство от нуждата да бъде подпомаган в ежедневието си. Описаната симптоматика
може да се приеме като Протрахирана депресивна реакция в границите на Адаптационно
разстройство. Описаната невротична симптоматика при Г. К. е претърпяла обратно
развитие, постепенно е възстановено обичайното му психично функциониране и не се
налага провеждане на медикаментозна терапия.
По делото са разпитани свидетелите Ю.Н.Н. – племенник на ищеца и В.Н.С..
От показания им се потвърждават вече установените обстоятелства за болничното
лечение на ищеца и последващите рехабилитационни процедури проведени в болница
Сердика в гр. София. След болница Сердика ищецът е продължил лечението си в домашни
условия. Г. К. живеел в къща на трети етаж без асансьор и той имал нужда от чужда помощ
за обслужването си и за ежедневните си дейности – готвене, ходене до тоалетна, пазаруване.
В рамките на дома си ищецът се е движел с помощни средства, но не е могъл да излиза от
него. От показанията на свидетеля Ю.Н.Н. се установява, че ищецът е бил в особено тежко
състояние след втората операция на другата му тазобедрена става, за която се установи, че
вече е била увредена към момента на произшествието. След тези две интервенции ищецът е
променил начина си на живот. Той вече не бил така активен както преди..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено,
че в резултат на процесното ПТП, причинено от поведението на застрахования при
ответника водач, на ищеца са причинени неимуществени вреди.
По отношение на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
6
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетите по делото експертизи, както и от показанията на свидетелите се
установяват болките и страданията на ищеца, както в периода на лечението му, така и
впоследствие до настоящия момент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП (почти
73 г.), вида и характера на претърпените телесни повреди – фрактурата в горния край на
лявата бедрена кост, контузия на главата с контузна рана и контузии на пръстите на ръцете.
Възстановителният процес е бил усложнен и е продължил около 6 месеца, през първите
един-два месеца, за да се пострадалият е могъл да се придвижва самостоятелно единствено в
рамките на дома си и то трудно и с помощта на проходилка или патерици. В този начален
период болките на ищеца са били с по голям интензитет. Освен това следва да се отчете и
наличието на трайни, невъзстановими ограничения в движението на в лявата тазобедрена
става в резултат на произшествието.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към юли 2023г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 90 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 150 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно обезщетенията за имуществени вреди:
По делото се установи, че ищецът е направил разходи за лечение на претърпените в
резултат на произшествието вреди в размер на общо 6 814,34 лева. Тези разходи са били
необходими за правилното провеждане на лечението, поради което и претендираните суми
следва да бъдат присъдени. За разликата до пълния претендиран размер от 15 127,85 лева
искът не е основателен, тъй като не се установява разходите да са в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя
(12.03.2024 г.). С оглед основателността на главната претенция и предвид цитираната
практика на ВКС, обезщетението следва да се присъди заедно с лихва за забава, считано от
посочената дата.
По разноските:
С оглед на изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат и
7
двете страни.
Ищецът е бил освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Той
е бил представлявана безплатно от адв. Н. Д. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на
договор за правна помощ от 27.03.2025 г. (л. 193). С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 ЗА на адв. Н. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НВАР е в размер на 13 506,14 лв. с ДДС.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Н. Д. сумата от 5 000 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е приключило в две
съдебни заседания.
Ответникът е доказал разноски в размер на 400 лв. за експертизи и 10 лева за
съдебни удостоверения, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да
му бъде присъдена сумата от 169,62 лв. Той е бил представляван от юрисконсулт, като на
основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя възнаграждение в размер на 300 лева, от което съразмерно с отхвърлената част на
исковете съдът му присъжда 124,11 лева, или общо разноските за ответника са в размер на
424,11 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд съразмерно с уважената част от исковете дължимите
такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Затова ответникът
8
следва да бъде осъден да заплати общо 5 062,76 лева, от които 3 872,57 лева за държавна
такса и 1 190,19 лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” 67А, да заплати на Г. Н. К.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Н. Д. ШАК, със съдебен адрес: гр.
София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ следните суми, представляващи обезщетения за вреди вследствие на ПТП от
29.07.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „ Опел
модел „ЗАФИРА“ с рег. № ****, а именно:
- 90 000 лева за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.03.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за до пълния му
предявен размер от 150 000 лв.;
- 6 814,34 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от 29.07.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 12.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за до пълния му предявен размер от 15
127,85 лв.
ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН:**********, да заплати на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” 67А,
сумата от 424,11 лева, представляваща направени по делото разноски в съответствие с
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: *********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд, сумата от 5 062,76 лева, от които 3 872,57
лева за държавна такса и 1 190,19 лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: *********, да заплати на адв. Н. Д. -ШАК
сумата от 5 000,00 лв.,с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9