РЕШЕНИЕ

 

№__48__

 

гр. Русе.14.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на_______девети_________________май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Свилен Сирманов

 

Членове:1. Петър Балков

 

2. Ралица Герасимова

 

при секретаря__________Недялка Н. а____________и в присъствието на

прокурор__________________________________като разгледа докладваното от

член съдията__________Петър Балков______________ВНЧХД № 238 по описа

за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 149/13.12.2018 год., постановена по НЧХД № 1607/2018 год., РРС-ІІ-ри нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Ц.А.Н. ***, за ВИНОВНА в това, че на 23.03.2018 год. в *****, *****, казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. Б. ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – *******, в нейно присъствие, а именно „Че си проста – проста си. Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си била много проста!”, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 и чл.78а от НК, я ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като е наложил административно наказание ГЛОБА, в размер на 1500 лв.

Като я ПРИЗНАЛ за НЕВИННА в това, че на 23.03.2018 год. в *****, *****, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. Б. ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – *******, в нейно присъствие, а именно „Разкарай се, разкарай се от очите ми; Клюкарка, само ходиш и клюкариш; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш”, като обидата да е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК, я е ОПРАВДАЛ по за тази част от обвинението по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК, повдигнато от тъжителката Б..

ОСЪДИЛ е подс. Ц.А.Н. с ЕГН ********** да заплати на тъжителката, направените разноски в размер на 312 лв.

Жалбоподателката Ц.А.Н. ***, чрез нейния договорен защитник адв. П.П. от РАК недоволни от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за нейната необоснованост, моли да бъде отменена и вместо нея да постанови друга, с която да я оправдае по повдигнатото й обвинение.

Тъжителката Г. П. Б. ***, лично и чрез нейния повереник адв. С.В. от РАК заема становището, че жалбата е неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена изцяло и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивния съд.

Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становището на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.

Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от подс. Ц.А.Н. престъпление – по смисъла на чл.148, ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК. Въззивният съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните права на защита на подсъдимата по събирането и анализа на относимите по делото доказателства, както и относно твърдението на нейния защитник за предоверяване на решаващия съд на една група свидетели и игнорирането на останалите, което да е довело до необоснованост на присъдата.

Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на присъдата обосновани правни изводи.

Подсъдимата Ц.А.Н., родена на *** ***, бълг. гражданка, със средно оброзование, омъжена, неосъждана с ЕГН **********.

Към м.март 2018 г. подс. Н. е заемала поста на *******, а негов ***** св. Д. В. Д.. ***** се помещавал в сградата на *******.

На 02.10.2017 г., по силата на трудов договор, сключен с *****, тъжителката Б. била назначена на длъжност *****.

Отношенията между тъж. Б. и подс. Н. били влошени, по различни причини.

Правилно съдът е приел, че при такива предпоставки на 23.03.2018 г., петък, преди обяд, около 10,00 ч., тъжителка Г. Б., се намирала в помещението на *****. В ***** имало и други лица, тъй като само в този ден идвала поща и хората идвали за нея. Сред тях били  св. Х. П. Д., св. И.  Т.Н.. Присъствала и ********** – св. Д. В. Д., която се занимавала с приготвянето на кафе, чай и др.

В един момент в ***** се появила и подс. Ц.А.Н., която държала в ръце папка с документи, във връзка с напускането на ръководството на ***** *****и предаването на такива, свързани с отчетността му. Тя се насочила към св. Д. В. Д. и поискала от нея да подпише документите. Тогава се намесила тъж. Б., която възпряла свидетелката от подписване, с мотива че документи не се подписват преди да се прочетат. Отказът на св. Д. ядосал подс. Н., която се обърнала към тъж.Б.. с думите: „Че си проста – проста си. Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си била много проста!”. Обидите били чути от всички присъстващи в стаята, включително от свидетелките И. Н. и Х. Д., която от неудобство излязла от стаята. На обидите тъж. Б. не отвърнала. Почувствала се дълбоко унизена, злепоставена и посрамена, както лично, така и в качеството си на изпълняваната от нея длъжност - *****. Честта и достойнството й били дълбоко засегнати от обидните думи на подсъдимата, казани в присъствието на жители на селото.

В резултат тъж. Б. депозирала процесната тъжба срещу подс. Н., с която я обвинила за предтъпление по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена основно от събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата и приетите писмени доказателства. По делото се събрани две групи доказателства, изграждащи съответно и две версии, взаимно изключващи се. Едната версия, изградена от показанията на свидетеля Н. Н.  и обясненията на подсъдимата, се опитва да наведе съда на извода, че инцидент с предаването на документи е имало, но това било на друга дата – 21.03.2018год., при който инцидент обаче, подс. Н. не е обиждала тъж. Б.. Двамата твърдят, че в резултат намесата на последната, подс. Н. се обърнала към нея с думите: „Тя разбирайки св. Д. Д. не е толкова проста, че да не знае какво подписва”. В подкрепа на изложената версия представят и писмени доказателства: 1.Копие от Протокол от дата 21.03.2018 год., отразяващ декларацията на *******да напуснат ***** и 2.Предавателен протокол от 03.2018 год, отразяващ предадени документи от подс. Н. на св.Д. Д. и отказа на последната да ги приеме.

Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подс. Н., счел е същите за упражнено право на защита и показанията на св.Н. Н. , в близки при приятелски отношения с нея и като такъв заинтересован от изхода на делото, както и защото, преди всичко, те се опровергават от останалите събрани гласни доказателства, които изграждат втората версия. Уличаващи и потвърждаващи изложеното в тъжбата са доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите И. Н., Х. Д. и Д. Д.. И трите са очевидци на инцидента и трите изнасят идентични факти за него. Заявяват, че подс. Н. обидила тъж. Б., като я нарекла „проста.., проста ще си останеш..., не съм мислила, че толкоз проста ще бъдеш..” Единствените разлики в показанията им са досежно словореда в изречените от подсъдимата обидни думи, които обаче както заявява св. Д. Д. „Всичко, което казваше се въртеше около думата „проста””. Съдът е отбелязъл, че разликата в словореда в показанията на посочените свидетели на изречените от подс.Н. обидни слова, не може да ги дисквалифицира като надежно доказателствено средство. Периодът от време и обема на обидните изречения са в основата на тази неточност, но в никакъв случай не може да се отрази на техния обиден и уронващ достойнството характер, да се счете, че имат и друг адресат – св.Д. Д., а не тъж. Б., каквато е версията на подсъдимата. Важни в това отношение са показанията на св.Д. Д., която е категорична, че тези думи не били предназначени за нея, а за тъжителката Б., която я предупредила да не подписва документите на доверие, обстоятелство което ядосало подсъдимата. Свидетелката Д. стига и по-далеч в показанията си, като заявява, че последната „започна да вдига ръце срещу нея и имах чувството , че ще я удари, така както си вдига ръката”.

Правилно при изграждането на тази фактическа обстановка съдът е приел, че по безспорен начин се доказа и датата на извършеното престъпление – 23 март 2018 год. И трите свидетелки свързват тази дата с деня петък, на който ден се пада тя, с запомнящо се за хората от *****. събитие – пощата в селото идвала веднъж в селото и то само в петък, поради което голяма част от тях отивали в ***** да я чакат. Така свързана, за съда няма съмнение, че инцидента станал именно на 23 март /петък/ 2018 год. За да обори последната дата подсъдимата представя: Копие от „Протокол от дата 21.03.2018 год., отразяващ декларацията на *******да напуснат ***** и „Предавателен протокол” от 03.2018 год, отразяващ предадени документи от подс.Н. на св.Д. Д. и отказът на последната да ги приеме. Посочените писмени доказателства съдът коментирал по следния начин: Вярно е, че т.нар. „Протокол е с дата 21.03.2018 год., но последната отразява единствено датата, на която подписалите протокола декларирали, че напускат *****. Вторият писмен документ, който е отделен от предходния - „Предавателен протокол”, удостоверява събитието по предаването и приемането на документацията на ***** и е с дата месец Март 2018 год. Върху него няма отразена дата на предаването и това е логично, тъй като кога е щяло да се осъществи това действие за подс. Ц.Н., **********, към момента на изготвянето на протокола от 21.03.18 год., не било известно. Ето защо последната не отразила във втория писмен документ дата, а само месеца – март 2018 год. Ето защо подс. Н. не може да твърди, че инцидента станал на 21.03.2018год. и да доказва това си твърдение с предавателния протокол от мес. Март 2018 год. В допълнение към това съдът е стъпил и върху представената Заповед 45/13.03.18 год. на **********, удостоверяваща, че тъж. Б. била в платен отпуск от 19.03.18 г. до 22.03.18 год., през който отпуск била на екскурзия, организирана от *****, факт който се доказва с представеното от последния удостоверение, т.е. няма как на твърдяната от подсъдимата дата 231.03.2018 год. да е била в *****. Тези два писмени документа, разгледани в съвкупност с показанията на свидетелите И. Н., Х. Д. и Д. Д. по категоричен начин сочат, че престъплението, извършено от подс.Н. било на 23.03.2018 год.

Не са събрани доказателства подс. Н. да е отправила към тъжителката думите: „Разкарай се, разкарай се от очите ми; Клюкарка, само ходиш и клюкариш; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш”. Никой от разпитаните свидетели не твърдят, че подсъдимата е казала това. Всички са обединени около различни словосъчетания, център на които е думата „проста”. Отделно от това думите: „Разкарай се, разкарай се от очите ми; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш” нямат характер на обида, тъй като чрез тях не се дава негативна личностна оценка за тъжителката чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. По изложените съображения подс.Н. е била призната за НЕВИННА в това, на 23.03.2018 год. в *****, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. Б. ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – ***** И.,   в нейно присъствие, а именно „Разкарай се, разкарай се от очите ми; Клюкарка, само ходиш и клюкариш; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш”, като обидата да е нанесена публично и на основание 304 от НПК, е оправдана по тази  част от обвинението по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК, повдигнато от тъжителката Б..

От обективна страна подс. Ц.А.Н. осъществила признаците на състава на престъплението по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК: тъй като на 23.03.2018год. в *****, казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. Б. ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – ***** И. в нейно присъствие, а именно „Че си проста – проста си. Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си била много проста!”, като обидата е нанесена публично.

Правилно е прието, че от обективна страна са налице елементите на престъплението. Налице е изпълнителното деяние от състава на престъплението: същото е осъществено от подсъдимата чрез действие: изрекла посочените думи, които са от естество, засягащи достойнството и унизяващи тъжителката, изразяващи отрицателната оценка за личността й. Тези слова са изречени в присъствието на пострадалата: същата бил в непосредствена близост с подсъдимата и имала възможност да възприеме, чуе обидните думи, с което престъплението е довършено. Без значение за съставомерността на деянието е дали обидните думи отговарят на действителността, важното в случая е те да засягат личното чувство за достойнство, положителната самооценката на всеки човек, която има за себе си. Налице е квалифициращото обстоятелство по т.1 на чл.148 от НК – обидата е нанесена на публично място, тъй като се събраха доказателства за това, че обидните думи са възприети от повече лица: свидетелите И. Н., Х. Д. и Д. Д. и др., които присъствали в *****, чакайки идването на пощата и подс.Н. съзнавала, че обидата се възприема от множество лица. Налице е и квалифициращо обстоятелство по смисъла на  чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, доколкото е установено (от разпитаните по делото свидетели, както и от представения Трудов договор в заверен препис), че към момента на нанасяне на обидата, тъжителката била ***** *****, което я определя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. "б" от НК, доколкото по делото се установи, че нанесената й обида е била отправена по отношение на нея именно във връзка с нейните служебни правомощия.

Съставът на престъплението клевета е свързан с разгласяване на конкретни факти, които са неистински и позорни, недостойни от страна на общоприетите морални разбирания и предизвикват нееднозначна негативна оценка на обществото, а също така с приписване на престъпление.

Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на квалифицираната с оглед особеностите на обекта и особеностите на обективната страна клевета по делото е деецът от свое име умишлено да е разпространил позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство е елемент от състава на престъплението.

Съдът правилно е приел, че в настоящото производство, доказателствата обосновават несъмнен извод, че подсъдимата на 23.03.2018год. И., *****, казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. Б. ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – ***** И. в нейно присъствие, а именно „Че си проста – проста си. Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си била много проста!”, като обидата е нанесена публично.

С оглед на изложеното дотук, съдът правилно е приел за доказано по несъмнен начин, че подс. Н. е оклеветила тъжителката Г.Б..

Показанията на трите цитирани свидетели взаимно се допълват, не противоречат на останалите събрани по делото и кредитирани доказателства и очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка идентична с тази изложена в частната тъжба.

В своите обяснения подсъдимата твърди, че на сочената дата не е извършила това престъпление, поради което съдът е приел, че нейните обяснения следва да бъдат анализирани както като законно средство за защитата, така и като доказателствено средство. В настоящият случай съдът не възприема тези обяснения на подсъдимата за правдиви и убедителни. В тази им част, обясненията на подс. Н. са изолирани и се опровергават от останалите събрани по делото и възприети от съда доказателства, което дава основание на съда да приеме, че нейните обяснения представляват защитна теза.

В съдебно заседание пред окръжния съд защитата на подсъдимата прави опит да обезцени стойността на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като се отрича тяхната достоверност. Въззивния съд не споделя това становище, тъй като клеветата е осъществена от подс. Н..

От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или евентуален умисъл; деецът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство и неговата неистинност. Съдът приема, че подсъдимата действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същата съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и искала настъпването им. Подсъдимата съзнавала, че отправянето на посочените горе обидните реплики по отношение на тъжителката неминуемо ще доведат до накърняване на нейните чест и достойнство, и то в по-вискока степен от обичайните случаи на обида, тъй като в случая те засягат качествата й на длъжностно лице, назначено на ръководна работа и способността й да се справя с нея, което внася допълнителна укоримост на постъпката. Подсъдимата съзнавала, че отправената обида ще бъде възприета от повече от един човек, съзнавала е и функцията, осъществявана от страна на тъжителката, което обосновава и извода, че субективните й представи са обхващали наличието на посочените по-горе два квалифициращи признака. Въпреки че била наясно с горепосочените обстоятелства, подсъдимата отправила инкриминираните реплики с ясното съзнание, че същите са обидни и че ще бъдат възприети от тъжителката, тъй като последната се намирала непосредствено до нея, въпреки това ги  изрекла, искайки и пряко целейки именно това – нанасянето на обида на тъжителката.

Подсъдимата е наказателноотговорна, поради което следва да бъде призната за виновна и да й бъде наложено, предвиденото за това престъпление наказание.

Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимата поставя на критичен анализ възприетите от решаващия съд доказателства, които не кореспондирали с действителните фактически положения. Същият заема становището, че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване на показанията на трите свидетелки и липсата на категоричност на приетите писмени доказателства. Окръжният съд не възприема тази защитна позиция, тъй като показанията на пострадалата и на цитираните свидетели, както беше отбелязано по-горе изцяло се покрепят от останалите доказателства, които подробно бяха коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи необоснованост на присъдата са неоснователни.

Независимо от това окръжният съд служебно извърши проверка на присъдата, досежно налагане на наказанието. След като отново подложи на преценка събраните по делото доказателства намира, че същото кореспондира със степента на обществена опасност на деянието на подсъдимата, и тъй като са налице положителните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а от НК, правилно я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание, ориентиран към минимума предвиден в закона. Същото е индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства, представляващо глоба в размер на 1 500 лв. От изложеното следва извода, че наложеното му наказание съответства с целите предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК за индивидуална и генерална превенция.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Ц.Н. *** да бъде осъдена да заплати в полза на тъжителката Г. *** от 300 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във въззивната жалба не са налице. При това положение намира същата е без основание, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.

Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 149/13.12.2018 год., постановена по НЧХД № 1607/2018 год., РРС-ІІ-ри нак. състав.

ОСЪЖДА подс. Ц.Н. *** заплати в полза на Г. *** от 300 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2