Определение по дело №5624/2013 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 80
Дата: 8 януари 2014 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20135530105624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер                          Година   08.01.2014            Град   С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми януари                                                                                                Година 2014 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5624 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който ответниците са подали писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

Следва да се отхвърли искането на ответника „Р.” ЕООД за приемане за съвместно разглеждане с първоначалните искове на предявения от него обратен иск срещу другия ответник М.В.Ч., защото такъв иск може да се предяви само срещу привлечено или встъпило по делото трето лице – помагач, а не от единия срещу другия ответник, както е в случая (чл. 219, ал. 3 от ГПК). Поради това обратната искова молба на този ответник следва да му бъде върната с настоящото определение, което в тази му част, с която не се приема за съвместно разглеждане обратния му иск и се връща поради това обратната му искова молба, не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото, доколкото този ответник може да предяви този си иск в отделно производство, а същевременно с това разпоредбата на чл. 219, ал. 3 от ГПК не предвижда изрична възможност за неговото обжалване с частна жалба (чл. 274, ал. 1 от ГПК; в този смисъл и т. 7, б. „а” от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).       

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито до сега ответниците не са представяли по делото. Следва да се изиска и приложи и нохд № 486/2013 г. на СтРС.

Следва да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно- медицинска експертиза, която да отговори на поставените от същия въпроси към тази експертиза в исковата му молба, както и на въпросите: 1). претърпял ли е ищецът, в пряка причинна връзка от процесното му непозволено увреждане - телесни увреждания и какви (поотделно и общо); 2). предприето ли е лечение на същите, кога, от кого и какво, както и с каква продължителност; 3). претърпял ли е ищецът в пряка причинна връзка от тези телесни увреждания и/или лечението им - болки и страдания, какви, с каква продължителност и с какъв интензитет; и 4). продължава ли ищецът да търпи болки и страдания, и с какъв интензитет, респективно проведеното му лечение дало ли е резултат, и какви са перспективите в бъдеще за пълното му излекуване, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на медицината (чл. 195, ал. 1 от ГПК). Тъй като ищецът е освободен от внасянето на разноски за изготвяне на тази експертиза (чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК), същите следва да се поемат първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 от ГПК).

Тъй като все за едни и същи обстоятелствата и ищецът, и ответникът „Р.” ЕООД сочат по трима свидетели,  съдът следва да им даде възможност да водят в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание по едно лице, които общо две лица съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели за установяване на обстоятелствата, сочени от същите съответно в исковата молба и отговора, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се установят с такива доказателства съгласно чл. 164 от ГПК, а другите посочени от тях свидетели ще бъдат допуснати, ако водените не установят тези спорни факти (чл. 159, ал. 2 от ГПК).

Следва да се уважи и искането на ищеца по чл. 176 от ГПК и задължи ответникът М.В.Ч. да се яви лично в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание и отговори на поставените му от ищеца въпроси в исковата молба.

Следва да се уважи и искането на ищеца и задължи ответникът „Р.” ЕООД да представи цялото намиращо се у него лично трудово досие на другия ответник М.В.Ч. (чл. 190 от ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпратят и преписи от отговорите на ответниците. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане с първоначалните искове предявения от ответника „Р.” ЕООД обратен иск по чл. 54 от ЗЗД срещу другия ответник по делото М.В.Ч. и ВРЪЩА поради това на ответника „Р.” ЕООД обратната му искова молба с вх. № 69/02.01.2014 г.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че бил пострадал от престъпно деяние извършено от първия ответник М.В.Ч.. Към момента на извършване на деянието, този ответник работел за втория ответник „Р." ЕООД С.З.. На 09.11.2010 г. в С.З. на ищеца била причинена средна телесна повреда от първия ответник Ч., изразяваща се в счупване на челюст. Това му увреждане му било причинено от този ответник с удар, нанесен му от същия в качеството му на длъжностно лице - охранител в дискотека „К." при изпълнение на службата му, където работел като охранител - невъоръжена охрана, с работодател - втория ответник „Р." ЕООД С.З.. За извършеното деяние срещу ответника М.В.Ч. било образувано наказателно дело, което приключило с осъдителна присъда по нохд № 486/2013 г. на СтРС, с която ответникът Ч. бил признат за виновен и му било наложено съответното наказание. Присъдата била влязла в сила. С деянието си, извършено спрямо личността на ищеца, ответникът Ч. му причинил огромни болки и страдания. Освен преживените от ищеца физически болки и страдания по време на престъплението и след това, случилото се отразило и на целия му по-нататъшен живот. Съзнанието му било трайно обременено от негативното изживяване. Избягвал да посещава не само конкретното заведение, но и други подобни места, тъй като се опасявал да не възникне друга подобна ситуация. Избягвал да се намесва в разрешаването на конфликти, въпреки, че бил възпитан да помага на хората, когато се налагало. Ограничавал се да излиза навън, с приятели или по друг повод. Въпреки, че вече изминал период над 3 години от инцидента, мисълта за случилото се и последиците от него продължавали да го смущават. Някои от познатите му, които знаели какво се случило, го съжалявали, други го гледали с насмешка. Страданията му и усещането за дискомфорт, вследствие извършеното от ответника престъпление, вече белязали необратимо живота му и едва ли щял да може да ги преодолее. Деянието било извършено от ответника М.В.Ч., при и по повод изпълнението на служебното му задължение, по време на работа във фирмата на втория ответник „Р." ЕООД С.З., като охрана в заведение „К.". Причинените му вреди от неимуществен характер, ищецът оценявал на 20000 лева, които ответниците му дължали солидарно. Поради това за него бил налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на обезщетение за обезвредата на тези претърпени от него неимуществени вреди, представляващи претърпените от него болки и страдания, вследствие извършеното от първия ответник престъпление по време на работа при втория ответник.

Искането е да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 20000 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на извършеното от първия ответник М.В.Ч. на 09.11.2010 г. престъпление по причиняване на средна телесна повреда на ищеца, при и по повод изпълнение па служебните му задължения, възложени от втория ответник „Р." ЕООД С.З., като работодател, и законна лихва върху тази сума от извършване на деянието на 09.11.2010 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените от ищеца главен иск за обезвреда - нормата на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, а на иска за лихва за забава в плащането на тази главница - нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът М.В.Ч. заема становище, че гражданският иск бил допустим, но го оспорвал по размер. Претендираната с него сума от 20000 лева била прекомерно висока, а за твърдените от ищеца болки и страдания, не били ангажирани доказателства за обективното им съществуване, продължителност и интензитет. При определяне на обезщетението за неимуществените вреди следвало да се има предвид критерия за справедливост, което понятие било морална, обществена и философска категория, и преценката му винаги се свързвала в конкретиката на правния спор. Трябвало да бъдат отчетени също и други относими фактори, като обективното състояние на пострадалия към настоящия момент. От друга страна деликтната отговорност нямала репресивен характер, а целяла обезщетяване с парична сума за претърпените болки и страдания. Но отчитайки принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението следвало да се отчетат социално-икономическите особености в страна и съдебната практика, на основата на която следвало то да бъде определено. Изхождайки от горното, размерът на претендираното обезщетение бил неоснователно завишен. Моли съда да намали размера на исканото обезщетение и определи неговия размер по справедливост.

С подадения в срок отговор ответникът „Р.” ЕООД оспорва исковата молба. Ищецът сам предизвикал инцидента, в който пострадал, като предизвикал скандал с други клиенти на заведението „К.". Държал се арогантно, грубо и неуважително, което наложило да бъде изведен принудително от охраната на заведението. След извеждането му ищецът скочил върху охранителя с намерението да влезе пак в заведението и продължи разправията си с другите клиенти и тогава, при афект от страна на охранителя, последният му нанесъл удар, който причинил телесната повреда на ищеца. Поради това в случая било налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50 %. Поради това претендираната от него сума като обезщетение следвало да бъде намалено в същия размер, поради съпричиняването. Вън от горното, претендираната сума била прекомерно висока. С оглед пълното възстановяване на пострадалия и трайната съдебна практика, претендираната сума следвало да бъде определена в далеч по-нисък размер.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът следва да установи всички обстоятелства, посочени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените по делото искове, с изключение на вината за процесното увреждане, тъй като за същата съществува установено от закона предположение, а ответниците следва да установят всички обстоятелства, посочени в отговорите им, тъй като пък на тях те са основали възраженията си срещу основателността на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: присъда № 157/23.09.2013 г.; обвинителен акт от 25.02.2013 г.; приложение към обвинителен акт по чл.246, ал.4 от НПК; трудов договор № 17/19.05.2010 г.; длъжностна характеристика на длъжността „охранител” и справка от ТР от 20.10.2013 г.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ нохд № 486/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

           ЗАДЪЛЖАВА ответникът „Р.” ЕООД да представи най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание цялото намиращо се у него лично трудово досие на другия ответник М.В.Ч., като му указва, че непредставянето му в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр.с чл. 190, ал. 2 от ГПК.

 

ДАВА възможност на ищеца да води най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата му молба, а другите посочени от него свидетели ще бъдат допуснати, ако воденият не установи тези спорни факти.

 

ДАВА възможност на ответника „Р.” ЕООД да води най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора му, а другите посочени от него свидетели ще бъдат допуснати, ако воденият не установи тези спорни факти.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответникът М.В.Ч. да се яви лично в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание и отговори по реда на чл. 176 от ГПК на поставените му от ищеца въпроси в исковата молба, като му указва, че ако не се яви или откаже да отговори или даде на същите неясни или уклончиви отговори, съдът може с оглед останалите обстоятелства по делото може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които същите са му зададени.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ с призовката на този задължен ответник и нарочно съобщение по чл. 176, ал. 2 от ГПК, в което да се впишат въпросите, на които е задължен от съда да се яви и отговори, както и последиците при неизпълнение на това му задължаване.

 

           НАЗНАЧАВА по делото съдебно-медицинска експертиза, като за вещо лице определя д-р Т.Г.Т., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши преглед на ищеца и проучване там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени от ищеца въпроси към тази експертиза в исковата му молба, както и на въпросите: 1). претърпял ли е ищецът в пряка причинна връзка от процесното му непозволено увреждане - телесни увреждания и какви (поотделно и общо); 2). предприето ли е лечение на същите, кога, от кого и какво, както и с каква продължителност; 3). претърпял ли е ищецът в пряка причинна връзка от тези телесни увреждания и/или лечението им - болки и страдания, какви, с каква продължителност и с какъв интензитет; и 4). продължава ли ищецът да търпи болки и страдания, и с какъв интезитет, респективно проведеното му лечение, ако такова е проведено, дало ли е резултат, и какви са перспективите в бъдеще за пълното му излекуване.

 

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.02.2014 г. от 10.15 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати препис и от отговорите на ответниците. За тази дата да се призове и вещото лице, а на ответника М.В.Ч. да се изпрати и нарочно съобщение по чл. 176, ал. 2 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: