Р Е
Ш Е Н
И Е № 90/19.6.2020 г.
Гр.
Ямбол, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Стела Гюмлиева и с участието на прокурора Рени
Лефтерова, разгледа докладваното от председателя адм.
д. № 43 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185,
ал. 2 във вр. с чл. 186, ал. 2 от АПК и е образувано
по протест на Д.Г. – зам. административен ръководител – зам. окръжен прокурор
при Окръжна прокуратура – Ямбол против разпоредбите на чл. 11, ал. 1, чл. 41, ал. 8 и ал. 9 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата
за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Тополовград, приета
с Решение № 40 от проведеното на 28.02.2008
г. заседание на Общински съвет – Тополовград,
последно изменена с Решение № 483/31.01.2019 г. В протеста се сочи, че оспорените текстове
противоречат на нормативни разпоредби от по-висок ранг, а именно Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) и поради това
следва да бъдат отменени.
В изпълнение на разпоредбата на чл.
188 от АПК, оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник”, бр. 14/18.02.2020
г.
В съдебно заседание вносителят на
протеста Окръжна прокуратура – Ямбол поддържа изцяло същия
на основанията, изложени в него.
Ответната страна – Общински съвет, гр.
Тополовград, редовно призована, не
изпраща процесуален представител. Същата
не взема и писмено становище по протеста.
Участващият по делото представител на
Окръжна прокуратура, гр. Ямбол изразява
становище за основателност на протеста, като счита, че същият следва да бъде
уважен, тъй като оспорените разпоредби на чл.
11, ал. 1, чл. 41, ал. 8 и ал. 9 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Тополовград са незаконосъобразни.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С докладна записка вх. № 240/19.02.2008 г., Кметът на Община Тополовград е отправил предложение до Общински съвет – Тополовград да приеме Наредба за определяне размера на местните данъци в
Община Тополовград, като внесъл и проект за наредбата.
Докладната записка е била включена като т. 10 от
дневния ред на заседанието на ОбС –
Тополовград, насрочено за 28.02.2008 г. Видно от протокол № 7 от последното, на
заседанието на общинския съвет са присъствали
13 от общо 17 общински съветници. Предложеният проект за Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Тополовград бил обсъден, като с 10
гласа „за“ от участвалите в гласуването 10 общински
съветници, същият бил приет
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Протестът, като подаден от прокурор в Окръжна
прокуратура – Ямбол в рамките на правомощията му по чл. 186, ал. 2, от АПК е допустим, доколкото е насочен срещу
подзаконов нормативен акт и подаването му по силата на чл. 187, ал. 1 от АПК не е обвързано с преклузивен срок.
Както вече бе посочено по-горе, предмет
на оспорване в настоящото производство са
разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, чл. 41, ал. 8 и ал. 9 и
чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата
за определяне размера на местните данъци
на територията на Община
Тополовград, приета с Решение № 40 от проведеното на 28.02.2008 г.
заседание на Общински съвет –
Тополовград, последно изменена с Решение № 483/31.01.2019 г
Съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК
във вр. с чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
За да е
законосъобразен един акт е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните изисквания и да съответства на
целта на закона. Липсата на която и да е
от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения акт и е основание за отмяната му.
Атакуваната пред съда наредба е приета
при спазване на визираната за това процедура и от надлежен орган, в кръга на
неговата компетентност, като е спазена и изискуемата писмена форма.
Наредбата, по смисъла на чл. 7, ал. 2
от Закона за нормативните актове (ЗНА)
представлява нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби
или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК предвиждат, че всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по - висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно
значение. Отделно от това, съобразно
разпоредбата на чл. 15 от ЗНА, наредбата трябва да съответства на Конституцията
и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, се прилага последния. Поради това с наредба
не могат да се създават разпоредби, които влизат в противоречие с нормативен
акт от по-висока степен.
В настоящия казус, първият
от оспорените текстове от Наредбата за размера на местните данъци на територията на Община Тополовград е този на чл. 11, ал. 1. В
протеста на прокурора е посочено, че същият предвижда данъкът върху недвижимите имоти да се плаща
на 4 равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до
30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим, докато в чл. 28,
ал. 1 и ал. 2 на ЗМДТ най-ранен момент не е предвиден. Видно от доказателствата
по делото обаче, с Решение № 483 по т. 7 от дневния ред на проведеното на
31.01.2019 г. заседание на Общински съвет – Тополовград, целият раздел I Данък върху недвижимите имоти от
глава втора на Наредбата за определянето на размера на местните данъци на
територията на Община Тополовград е отменен и е приет нов такъв. В новоприетите
текстове въпросният чл. 11, ал. 1 от Наредбата вече е със съвсем различно
съдържание и урежда подаването на декларация
за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти за сгради, които не
подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на ЗУТ. При това
положение следва да се приеме, че оспореният от прокурора текст от Наредбата е
отменен, поради което в тази си част протеста няма предмет и следва да бъде оставен
без разглеждане като недопустим. За пълнота на изложението следва да се посочи
само, че сроковете за заплащане на данъка върху недвижимите имоти в
новоприетите текстове на Наредбата са уредени в чл. 21б, ал. 1 и са пълно
съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ.
Втората оспорена разпоредба е тази на чл. 41
от Наредбата, като протеста касае ал. 8
и ал. 9 на същата, които не са претърпели изменение от
приемането на Наредбата до настоящия момент. Видно
от ал. 8 на чл. 41 данъкът за специализираните строителни машини (бетоновози,
бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки
или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в
размер на 80 лева.
Видно от разпоредбата на чл. 55, ал. 8
от ЗМДТ (ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) обаче, общинският съвет определя с наредбата по чл.
1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и
други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от
50 до 250 лева. В случая с последната редакция на чл. 55, ал. 8 от ЗМДТ е
отпаднало изчерпателното описание, включващо специализирани ремаркета за превоз
на тежки или извънгабаритни товари, което налага извода, че към момента
оспореният подзаконов акт в тази си част е в противоречие с действащия
материален закон, който урежда тази материя.
Идентично е положението и с
разпоредбата на ал. 9 на чл. 41 от Наредбата, която гласи, че данъкът за
автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз
на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона е в размер –
220 лева. Така разписаното е в противоречие с
действащата редакция на чл. 55, ал. 9 на ЗМДТ, съгласно която Общинският съвет
определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност
над 40 тона в размер от 100 до 300 лева. От обхвата на тази законова разпоредба са
отпаднали специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни
товари, поради което и оспорения текст от Наредбата в тази си част също е
незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Третата оспорена разпоредба от Наредбата
- тази на чл. 52, ал. 1, т. 4 предвижда, че лицата, които използват
работното място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и
извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 от Приложение № 4 към Глава втора,
раздел V
от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения
патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва при условие,
че към декларацията по чл. 53 е приложено копие от удостоверението за вписване
в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска
камара.
Съгласно разпоредбата на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ
лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на
Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на
приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното
работно място; намалението се ползва, при условие, че към декларацията по чл.
61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара. При съпоставка на двата текста става ясно, че
местният орган е разширил приложеното
поле на привилегията и към лицата, извършващи дейности и по т. 12 и т. 13 от
Приложение № 4 към закона, което е
незаконосъобразно по отношение на тези
дейности.
При този изход на делото, тъй като
подаденият протест е основателен в по-голямата си част, Общински съвет - Тополовград следва да бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура -
Ямбол сумата от 20 лева, съставляващи направените по делото разноски.
Водим от горното, Ямболският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
протеста на Окръжна прокуратура Ямбол
против чл. 11, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Тополовград, приета с Решение № 40 от проведеното на 28.02.2018 г.
заседание на Общински съвет –
Тополовград, последно изменена с Решение № 483/31.01.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 43/2020 г. в тази му
част.
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 41, ал. 8 и ал. 9 само по отношение на
„специализирани ремаркета за превоз на тежки и извънгабаритни товари“ и
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 само относно патентните дейности, посочени в т. 12 и 13 от Приложение № 4 към глава `втора, раздел V от ЗМДТ от
Наредбата за определяне размера
на местните данъци на територията на
Община Тополовград, приета с
Решение № 40 от проведеното на
28.02.2018 г. заседание на Общински
съвет – Тополовград, последно изменена с Решение № 483/31.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ протеста В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, касаеща цялостна отмяна на разпоредбите на
чл. 41, ал. 8 и ал. 9 и на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне на
размера на местните данъци на
територията на Община Тополовград.
ОСЪЖДА
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ТОПОЛОВГРАД
да заплати на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
ЯМБОЛ направените по делото разноски
в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено. В частта, с която протеста е
оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено, същото подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от получаване на
съобщението.
Решението, съгласно чл. 194 от АПК да
се обнародва по начина, по който е бил обнародван отменения акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се
чете ЧЛЕНОВЕ:1./п/
не се чете
2./п/ не се чете