О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260018 6 януари 2021 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански
състав, на шести януари …………2021 година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар…………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 3440……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е определение № 260521 от
13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1130/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което не е допуснато привличането на Н.Д.М.и Д.А.М.като трети
лица-помагачи на ответника Д.Я.П..
Частният жалбоподател чрез
процесуалния си представител адв. С.Ч.,
счита, че определението е неправилно. Счита, че съдът не е съобразил
обстоятелството, че преди да продаде процесното МПС на ищцата, той го е закупил от лицата, чието привличане
иска. Счита, че ако със съдебният акт съдът обяви процесния договор за нищожен,
то предвид факта, че МПС-то следва да му се върне, за него се явява правен
интерес да поиска обявяването на договора, с който е закупил това МПС, също за
нищожен. Предвид идентичността на това МПС, отразена в двата договора за
покупко-продажба, то постановеното решение, касаещо интервенция в областта на
рамата на МПС би обвързала продавачите М..
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право,
намери за установено следното:
Частната жалба е
основателна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД и установителен иск
по чл.422 ГПК – за установяване, че ответникът дължи на ищцата суми в размер на
9 000 лв. за покупната цена на процесното МПС и 4 220 лв. за
мораторна лихва за забава за периода от 03.04.2015 г. до 13.11.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5932/2019 г. по описа
на PC Стара Загора. Ищцата е твърдяла, че на 03.04.2015 г. между нея като
купувач и Д.Я.П.-продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на лек
автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, peг.№ СТ 6666 СХ, рама №
WDB2200651A201276, двигател № 11294430972179 при договорената цена 9 000 лв.,
която заплатила изцяло на ответника. На
15.02.2017 г. представила автомобила в „Пътна Полиция" - СДВР за промяна
на регистрацията, но при огледа му служителите констатирали следи от
интервенция в областта на номера на рамата. Била изготвена експертна справка №
42-Е/2017 г., от която се установявало, че е налице изменение в номера на
рамата. Със заповед № 43323499 от 25.06.2019 г. регистрацията на автомобила
била отказана. Ищцата счита, че договорът за покупко-продажба е нищожен на
основание чл.26 ал.2, предл.1 ЗЗД и иска прогласяването й, както и връщане на
платената от нея сума.
Ответникът Д.Я.П., в писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, не оспорва обстоятелството, че на 03.04.2015 г.
между ищцата и него е сключен договор за покупко-продажба на МПС е нотариална
заверка на подписите, по силата на който той й е продал лек автомобил Мерцедес
С320 с рег. № СТ 6666 СХ, с рама №WDB2200651A201276 и двигател №11294430972179
в състоянието, в каквото се е намирал в момента на продажбата, за сумата от 9
000 лв. Счита за безспорно, че след закупуване на процесния автомобил, почти
две години по-късно, на 15.02.2017 г. ищцата го е представила в отдел Пътна
полиция при СДВР за промяна на регистрацията. На същата дата тя е предала на
служител при Пето РУ - СДВР процесния автомобил. Счита за безспорно, че е
изготвена експертна справка, има констатирано наличие на трасологични следи от
металообработващ инструмент върху металния детайл под задна дясна седалка на
автомобила, на който стандартно се изписва номера на рамата при този модел и
марка автомобили и не е констатирано наличие на идентификационен номер с друго
съдържание. Счита за безспорно, че в хода на извършената проверка не е
констатирана манипулация върху номер рама на автомобила, както и че номерът на
двигателя на автомобила отговаря на фабрично произведената за този автомобил е
този номер рама. Автомобилът бил произведен в Германия за вътрешния пазар на
21.02.2001 г., регистриран е там и не е обявяван за издирване. Ответникът не е
оспорил, че автомобилът е върнат на ищцата и че почти 2 години след издаване на
постановлението на СРП, на 15.04.2019 г. за втори път тя е подала заявление за
пререгистрацията му. В хода на тази пререгистрация и извършваната въз основа на
нея проверка отново не били открити следи от манипулация върху номер рамата.
Регистрацията е отказана с мотив, че не можел да се установи поставеният от
производителя идентификационен номер на рамата на превозното средство. Твърдял
е, че на 07.05.2008 г. е закупил автомобила от Н. и Д.М., като при закупуването
му номерът на рамата бил идентичен с този, който е в момента на автомобила. Не
е имало интервенции, автомобилът е преминал през преглед и регистрация в КАТ
Стара Загора, при които не били констатирани интервенции спрямо мястото, където
е отбелязан номер рама на МПС.
Първоинстанционният съд е приел в обжалваното
определение, че не са налице предпоставките на чл.219 ГПК, според която
ответникът по предявен иск може да поиска в срока за отговор на исковата молба
привличане на трето лице – помагач в процеса. Приел е, че привличането и
конституирането на трето лице – помагач е допустимо, когато за това лице
съществува интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го
страна, респ. когато привличащата главна страна има право да предяви обратен
иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите към решението за целите на
бъдещ съдебен процес. Интересът от привличане и участие на трето лице – помагач
е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219
ал.1 ГПК и обосноваването на този интерес е в тежест на страната, която иска привличането.
Приел е, че в настоящия случай единственото сочено в молбата обстоятелство,
обосноваващо интереса на ответника от привличането е, че същия е закупил
процесното МПС на 07.05.2008 г. от посочените трети лица, а това твърдение не
обосновава правен интерес от привличането на трета подпомагаща страна по
делото.
Определението е неправилно.
Съгласно
чл. 219, ал.1 ГПК с отговора на исковата молба ответникът може да привлече
трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. В случая привличането
е извършено с отговора, поради което същото е своевременно направено и основателно.
Предпоставка за привличане
(встъпване) на трето лице-помагач е наличието на правен интерес за него от
постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна –
чл.218 ГПК. С други думи е налице интерес, когато съдебното решение по някакъв
начин може да се отрази на правното положение на третото лице. Такъв интерес е
налице в следните хипотези: когато решението обвързва третото лице на основание
чл.226, ал.2 ГПК; при факултативното необходимо другарство, както и когато при
неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала иск
срещу третото лице. Във всички случаи, за да се допусне привличането или
встъпването на третото лице, трябва да се обоснове правният интерес от неговото
участие в производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на
подпомаганата страна. Необходимо е да се посочи по какъв начин това ще се
отрази на правното положение на третото лице. В случая такива основания са налице, тъй като лицата, които се иска да бъдат привлечени, са
продали преди това автомобила на ответника и при неблагоприятно за него решение
той може да насочи претенции към тях, т.е. има иск срещу тях. Мотивите на
решението ще ги обвързват. Затова те имат интерес да помагат на ответника в
настоящия процес да опровергае твърденията на ищцата, от които тя черпи
благоприятни са себе си правни последици. При това положение не може да има
спор, че е налице интерес от тяхното участие в производството, т.е. интерес от решаване на
спора в полза на подпомаганата страна. С други думи фактическото и правното положение е такова, че изходът на
спора по иска поражда права на подпомаганата страна срещу третото лице.
Воден от горните съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260521 от
13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1130/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд, в частта, с която не е допуснато привличането на Н.Д.М.и Д.А.М.като
трети лица – помагачи на ответника Д.Я.П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА на основание
чл.219, ал.1 ГПК Н.Д.М.с ЕГН ********** и Д.А.М.с ЕГН **********,*** като трети
лица-помагачи на страната на ответника Д.Я.П. от ***по предявения срещу него от
Д.П.Й. иск за обявяване на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД на нищожността на
договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил
Мерцедес С320 с рег. № СТ 6666 СХ, с рама №WDB2200651A201276 и двигател
№11294430972179, и иск по чл.422 ГПК – за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: