РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр. Добрич, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500807 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на Г. Е. Б., Е. Н. С. и Е. Н. С., тримата от гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат, срещу решение №206/21.03.2022г. по гр.д.
№3123/2021г. в частите, в които са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич"АД - гр.Добрич искове за
установяване, че всеки от ищците по отделно не дължи на ответника сума в
размер на горницата над 299.78 лева до 325.16 лева за стойност на
предоставени В и К услуги за обект в гр.Д., и сума в размер на горницата над
137.61 лева до 145.48 лева за обезщетение за забава на главните парични
задължения в размер на законната лихва върху тях.
Въззивниците не са съгласни с приетото от първоинстанционния съд, че
по давност са погасени само възникналите до 05.10.2018г. задължения за
стойността на предоставени в горепосочения имот В и К услуги и
акцесорните им за обезщетение за забава. За задълженията след тази дата,
макар и след предявяване на исковата молба, но към датата на приключване
на устните състезания по делото погасителната давност също била изтекла.
1
Първоинстанционният съд не съобразил това, постановеното от него било в
противоречие с разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Иска се решението в
обжалваните части да бъде отменено и предявените искове да се
удовлетворят изцяло.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД - гр.Добрич,
чрез упълномощения юрисконсулт, е представил писмен отговор, в който
оспорва жалба и настоява решението на районния съд в обжалваната част да
бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното решение е постановено по предявени от Г. Е. Б., Е. Н. С. и
Е. Н. С. срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД отрицателни
установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищците са
законни наследници на А.С.Б. /Н. С. Ш./, починал на *** г. Hе плащали вода,
понеже не можели да се разберат помежду си, oсвен това имотът бил
необитаем. Към момента на предявяване на иска задълженията им по
партидата възлизали на 1411,93лв., от които 975,48лв. - неплатена цена за
предоставени В и К услуги за периода 23.02.2017 г. - 21.12.2018 г. и 436,44лв.
- обезщетение за забава; след смъртта на наследодателя всеки от ищците
придобил по 1/3 част от задълженията му; вземанията за В и К услуги са
периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
С оглед гореизложените обстоятелства в исковата молба е формулиран
петитум да бъде признато за установено, че всеки един от ищците не дължи
на ответника сума от 325,16 лв. /припадащата се на всеки ищец част от
задълженията на наследодателя в размер на 975,48 лв./, представляваща
неплатени задължения за предоставени В и К услуги за периода 23.02.2017 г.
- 21.12.2018 г., както и сумата 145,48 лв. /припадащата се на всеки ищец
част от задълженията на наследодателя в размер на 436,44 лв./,
представляваща обезщетение за забава върху главните парични задължения.
В писмен отговор ответното дружество е оспорило основателността на
исковете с доводи, че погасителната давност не е изтекла.
2
Установено е по делото, че ищците са законни наследници на А.С.Б. /Н.
С. Ш./, починал на *** г. До настъпването на смъртта си наследодателят
живял със семейството си в имот в гр. Д., който бил водоснабден, като
партидата при ответника била открита на името на наследодателя.
Към момента на предявяване на исковете задълженията по партидата
възлизали общо на 1411,93лв., от които 975,48лв. – неплатени задължения за
предоставени В и К услуги и 436,44лв. - обезщетение за забава. Предвид това,
че ищците наследяват по равно наследодателя си, всеки един от тях имал
задължение към ответника по делото в размер на по 325.16лв. главница и по
145.48лв. - обезщетение за забава.
Прието е в първоинстанционното решение, че задълженията, възникнали
до 05.10.2018 г. са погасени по давност, а за задълженията, породени след
този момент, давността не е изтекла. По тези съображения исковете за всеки
ищец са уважени частично в размер до 299,78 лв. за задълженията за ВиК
услуги и в размер до 137,61 лв. за задълженията за законната лихва. Над тези
размери исковете са отхвърлени.
Изложеното във въззивната жалба срещу така постановеното, неизгодно
за ищците в обжалваната от тях част решение на районния съд е
неоснователно.
Вземанията на водоснабдителното дружество имат характера на
периодични плащания, поради което следва да намира приложение правилото
за тригодишния давностен срок. В тази връзка са и указанията по приложение
на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.
дело № 3/2011 г., ОСГК. Касае се за самостоятелни задължения, като
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно,
а същите имат единен правопораждащ факт. Тъй като съгласно разпоредбата
на чл.111, буква „в“ от ЗЗД вземанията за периодични плащания се погасяват
с изтичането на тригодишна давност, то за вземанията с падежи
22.10.2018г; 26.11.2018 г. и 21.12.2018 г., по отношение на които исковете са
били отхвърлени, давността е щяла да изтече съответно на 22.10.2021г.;
26.11.2021 г. и 21.12.2021 г.
Съобразно разпоредбата на чл.116 ал.1 буква “б“ от ЗЗД погасителната
давност се прекъсва с предявяване на иск относно вземането или с
възражение. Taка в случая давността е прекъсната с предявяване на
3
отрицателните установителни искове от ищците на 05.10.2021г. и по време на
висящността на настоящия съдебен процес тя не тече по смисъла на чл.115
ал.1 б.“ж“ от ЗЗД. Това е така, защото след предявяване на отрицателен иск
от длъжника кредиторът нито може да предяви положителен установителен
иск, че вземането му не е погасено по давност, нито може да изисква
извършване на изпълнителни действия с ефект да прекъснат давността. Ако
се приеме, че чл. 115, б. “ж“ от ЗЗД се прилага само за положителни
установителни или осъдителни искове, ще се блокира възможността на
кредитор да прекъсне давността по своя инициатива – като предяви той
положителен установителен или осъдителен иск, защото производството по
него ще бъде прекратено на основание чл. 126 ГПК.
Общото правило е, че давността е правна последица и санкция за
бездействието на кредитора, когато той е задължен и има възможност да
действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна
възможност да действа, давност не тече. Предявяването от ищеца на
отрицателен установителен иск, че вземането е погасено по давност, при
поддържано от ответника - кредитор насрещно възражение за неизтекъл
давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяване
на отрицателния установителен иск от длъжника кредиторът не може да
противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, прекъсващ
давността. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение
отрицателният установителен иск бъде отхвърлен /по арг. от чл.116, б. „б” вр.
с чл.117, ал.2 ЗЗД/. Това следва от установеното в правната теория и
съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде повод за
положителен или отрицателен установителен иск в зависимост от това коя
страна е инициирала съдебното му разрешаване. Делата по двата иска са
тъждествени, като се получава една и съща защита и санкция в зависимост от
това твърдението на коя страна отговаря на действителното правно
положение. Да се уважи отрицателният установителен иск е равнозначно да
се отхвърли положителният установителен иск и обратно. В случая
решението, с което се отхвърля отрицателният установителен иск на ищеца,
че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със
сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува.
С влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение по отрицателния иск
на ищеца, което е равнозначно на решение за установяване съществуване на
4
изпълняемото право в полза на кредитора, ще започне да тече нова
погасителна давност - чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
Погасителна давност за вземанията на ответника е текла до 05.10.2021 г.; за
задълженията, възникнали след 05.10.2018 г., давността не е изтекла, поради
което периодът до 05.10.2021г., когато е предявена исковата молба, не е
достатъчен за погасяване на вземанията, чиято изискуемост е настъпила след
05.10.2018 г., а с предявяване на исковата молба давността е спряла да тече.
Следователно предявените искове са неоснователни в частта за изискуемите
след 05.10.2018 г. задължения, и същите правилно са отхвърлени в тези си
части с обжалваното решение. Решението в тази част е правилно и следва да
се потвърди.
При този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемият има право на
разноски за настоящата инстанция. С отговора на въззивната жалба е заявена
претенция за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение за една инстанция се определя по
правилото на чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.25
ал.1 и 2 от НЗПП. В случая следва да се присъди възнаграждение в размер на
150 лева, като се има предвид, че страната не е изпратила процесуален
представител в открито съдебно заседание, респ. във въззивното
производство е проведено само едно съдебно заседание и не са извършвани
сложни процесуални действия, а защитаваният материален интерес е под 10
000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №206/21.03.2022г. по гр.д.№3123/2021г. на
Добричкия районен съд в обжалваната част, в която са отхвърлени
предявените от Г. Е. Б., Е. Н. С. и Е. Н. С. срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич"АД искове за установяване, че всеки от ищците по
отделно не дължи на ответника сума в размер на горницата над 299.78 лева до
325.16 лева за стойност на предоставени В и К услуги за обект в гр.Добрич,
ул.„П. Р. Славейков" №64, и сума в размер на горницата над 137.61 лева до
145.48 лева за обезщетение за забава на главните парични задължения в
5
размер на законната лихва върху тях.
ОСЪЖДА Г. Е. Б. с ЕГН **********, Е. Н. С. с ЕГН ********** и Е. Н.
С. с ЕГН ********** и тримата от гр. Д., да заплатят на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“АД - гр.Добрич, бул.“Трети март“ №59, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6