№ 81
гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254000600039 по описа за 2025 година
С Присъда № 24/01.11.2024 г., постановена по НОХД № 479/2024 г. на
Окръжен съд – Велико Търново подсъдимият С. М. М. е признат за виновен в това, че
на 16.09.2022 г. в землището на Община Свищов на първокласен път 1-3 /гр. Плевен -
гр. Русе/, при км. 24 +625, при управление на моторно превозно средство: влекач „Ман
ТПХ“ с peг. № СВ 17****, с прикачено към влекача полуремарке „Вилтон НВ3“ с peг.
№ СВ 64**** нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП -
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; в
чл. 20, ал. 2 изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; в чл. 44, ал. 1 от
ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства“; в чл. 44, ал. 2 от ЗДвП - „Ако разминаването не може да се
извърши безопасно, поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да
спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“; в чл. 92, ал. 2
от ППЗДвП - „При разминаване водачите са длъжни да осигурят достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването не може да се
извърши безопасно водачът, в чиято пътна лента има препятствие или стеснение, е
1
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства“ и в чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП - „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1. „Единична
непрекъсната линия“ –M l. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат“, като движейки се в посока от гр. Русе към гр. Плевен, при възникнала
опасност за движението: насрещно движещ се в неговата лента за движение лек
автомобил, не намалил скоростта си и не спрял управляваното от него превозно
средство, не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, а предприел
рязко завиване на ляво, като пресякъл от север на юг наличната, забранена за
пресичане надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия М1 и навлязъл
в лентата за насрещно движение, поставил в опасност живота и здравето на
пътуващите в лекия автомобил хора, като в резултат на посочените нарушения на
изброените правила за движение по пътищата, допуснал настъпването на ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на К. Е. К. и средна телесна повреда на И. Х. К.,
изразяваща се в счупване на лява мишнична кост и увреждане на ляв радиален нерв,
довели до трайно затрудняване движението на левия й горен крайник, като деянието е
извършено в условията на независимо съпричиняване от страна на водача на лекия
автомобил К. Е. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1,
вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от четири години.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия С. М. М. не е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния
обвинител И. Х. К., чрез повереника й адвокат Е. Е. в частта на наложеното наказание.
Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е
занижено по размер. Иска се увеличаване на наложеното наказание лишаване от
свобода, както и да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК. На следващо място се
прави оплакване, че приложението на чл. 55, ал. 3 НК не отговаря на целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК и на принципа, заложен в чл. 35 НК. Иска се да се
наложи наказание лишаване от право на управление на МПС.
Към въззивната жалба е подадено допълнително изложение, в което се
посочва, че постановената присъда е незаконосъобразна и противоречи на съдебната
практика и морала, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е явно
несправедливо и занижено, както и е неправилно приложението на чл. 66 ал. 1 от НК.
Изложени са подробни съображения. Иска се да се изменение на присъдата, като се
увеличи наказанието лишаване от свобода, да се отмени приложението на чл. 66 НК и
на чл. 55, ал. 3 НК и да се наложи кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС.
В съдебно заседание прокурорът заема становище, че жалбата е
неоснователна. Излага доводи, че от събраните доказателства е установено, че ако
лекият автомобил, управляван от пострадалия К., не е навлязъл в насрещната пътна
лента между двете превозни средства е нямало да настъпи удар. Счита, че правилно е
определен размерът на наложеното наказание, както и приложението на чл. 55, ал. 3
НК.
Адвокат Е., упълномощен повереник на частния обвинител И. Х. К., поддържа
2
подадената жалба и допълнителното изложение към нея. Излага подробни
съображения в подкрепа на същите. Иска да се измени присъдата като се увеличи
размера на наложеното наказание лишаване от свобода, да се отмени приложението на
чл.66 НК и на чл.55, ал.3 НК, като на подсъдимия се наложи наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Адвокат Б., упълномощен защитник на подсъдимия С. М., оспорва жалбата.
Излага доводи, че първоинстанционната присъда е правилна, поради което моли да се
потвърди.
В правото си на лична защита въззиваемият подсъдим С. М. поддържа
казаното от защитника му. Изразява искрено съжаление за случилото се. Подсъдимият
признава, че е навлязъл в насрещната лента, за да избегне челен удар.
В правото си на последна дума, въззиваемият подсъдим М. моли да се
потвърди присъдата.
Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадената жалба,
становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК,
като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
При извършената проверка, въззивният състав констатира, че процесуалната
дейност на Окръжния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на
това диференцирано производство. Налице са били предпоставките за прилагане на
особената процедура, спазен е регламентираният ред за допускане и провеждане на
съкратено съдебно следствие, като постановената присъда е в съответствие с
изискваният на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК.
В пределите на признатите факти по обвинителния акт, Окръжният съд е
направил правилен извод, като е приел, че подсъдимият М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „Б“, пр.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Фактическите обстоятелства са правилно
установени.
Настоящият състав на въззивния съд, след като извърши собствен анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция,
приема следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. М. е български гражданин. Същият е с постоянен и настоящ
адрес в с. Брестовец, Област Плевен. Подсъдимият е със средно образувание. Работи
като шофьор в „ПИК 2003“ ЕООД гр. Кнежа. Подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Същият е правоспособен водач на МПС от 1982 г. категории „С", „В", „ТКТ", „СЕ"
„AM" и „DE".
На 16.09.22 г. подсъдимият управлявал товарна композиция, състояща се от
седлови влекач „МАН ТГХ“ с peг. № СВ 17**** с прикачено към него полуремарке
„Вилтон НВЗ“ с рег.№ СВ 64****, собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД гр.София.
Автокомпозицията се движила по първокласен път 1 -3 Плевен — Русе в посока към
град Плевен в полагащата му се за движение северна пътна лента със скорост от 86
км/ч.
По същото време в посока към гр. Бяла се движел лек автомобил „Шевролет
3
Каптива" с рег.№ СА 43****, собственост на „Интракар“ ЕООД гр. София.
Автомобилът бил управляван от пострадалия К. К.. На предната дясна седалка се
намирала съпругата му И. Х. К.. През време на пътуването последната работела на
лаптопа си.
Движението на двата автомобила се осъществявало в светлата част на
денонощието, като имало добра видимост. Асфалтът бил сух и без недостатъци, като
бил нормален трафикът на движение. Лекият автомобил се движел в посока към
гр.Бяла в южна пътна лента, а товарната композиция в насрещната пътна лента в
посока към гр.София.
Лекият автомобил „Шевролет“ достигнал до района на км. 24+625 м. в
землището на с.Горна Студена, Община Свищов преди разклона за селото. Навлязъл
от прав пътен участък в крива на десен завой с голям радиус от R-590 м. Водачът на
лекия автомобил вместо да осъществи и завърши безпрепятствено маневрата завой на
ляво, продължил движението в права посока. Това довело навлизане на лекия
автомобил в насрещната пътна лента. По нея в това време се движела товарната
композиция, управлявана от подсъдимия М.. Последният възприел навлизането на
лекия автомобил в северна лента за движение. Тогава подсъдимият променил посоката
на движение на товарния автомобил в ляво и навлязъл в южната пътна лента,
полагаща се за движение на лекия автомобил „Шевролет“.
Водачът на лекия автомобил възприел навлизането си в насрещната лента за
движение. Предприел интензивно завръщане в полагащата му се пътна лента. В този
момент товарният автомобил се намирал на 27,5 м. от мястото на удара, поради което
било недостатъчно времето за напускане на лентата за движение на лекия автомобил.
По тази причина траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил
удар между тях. Предвид по-голямата маса на товарната композиция, лекият
автомобил бил изтласкан в посока на южния банкет и в канавката. Първоначалният
удар настъпил с предната лява страна на влекача в района на предната броня, на
предното ляво колело и лявата страна на предната броня на лекия автомобил.
На мястото на катастрофата спрели пътуващите в двете посоки превозни
средства. Намиращите се в тях пътници се притекли на помощ. Сред тях имало и
лекари, които се опитали да окажат първа помощ на пострадалите. Пристигнали
служители на МВР и екип на Спешна помощ. Частната обвинител К. била откарана в
болница, където получила медицинска помощ. Пострадалият К. починал, въпреки
оказаните му реанимационни действия. На двата автомобила били причинени
материални щети.
По делото е изготвена съдебно -медицинска експертиза от вещото лице д-р Г..
От заключението й се установява, че в резултат на настъпилото ПТП, пострадалият К.
К. е получил тежка закрита черепно -мозъчна травма. При аутопсията са констатирани
кръвонасядане под меките черепни покривки, счупване на костите на черепния свод и
основа, субарахноидален мозъчен кръвоизлив, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, тежка контузия на главен мозък и мозъчен оток с вклиняване. Констатирани
били и закрито счупване на костите на лява предмишница и ляво бедро с оформен
масивен мекотъканен кръвоизлив около счупената кост, кръвонасядания по лицето,
охлузни рани по главата и носа, охлузвания по лява мишница, на двете колена и на
предна коремна стена.
Вещото лице приема, че смъртта на К. К. се дължи на несъвместимата с
живота черепно-мозъчна травма, която е причинила тежката мозъчна контузия,
4
субарахноиден и субдурален мозъчен кръвоизлив. Всички травми са били получени от
удари, притискане и сътресение на тялото на пострадалия от контакт с вътрешните
части на купето на лек автомобил при възникналото ПТП, както и са в пряка
причинно-следствена връзка с него. Данните по трупа отговарят на настъпила смърт в
първо денонощие.
По делото е изготвена съдебно -медицинска експертиза от вещото лице д-р Г..
От заключението й се установяват телесните увреждания на пострадалата И. К..
Констатирано е, че същата е получила открито разместено многофрагментно
натрошаване на лява мишнична кост, с последвало оперативно наместване и
фиксиране с метал на счупената кост; контузия на радиалния нерв на лява ръка;
разкъсно - контузна рана на ляво бедро и на главата.
Описаните травматични увреждания са получени в резултат от тъпи травми
/удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети/. Вещото лице приема, че е
възможно да са били получени от удари във вътрешните части на купето на лек
автомобил като пътник на предна дясна седалка при настъпилото ПТП. Счупването на
лява мишнична кост и увреждането на левия радиален нерв, които в съвкупност и
поотделно са причинили на пострадалата трайно затрудняване на движението на ляв
горен крайник, като срока за лечение и възстановяване е около 8 месеца. Останалите
травми са причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота, с
оздравителен и възстановителен период около 25 дни.
По делото са изготвени химически и токсико -химически експертизи. От
заключенията им се установява, че пробите на двамата водачи М. и К. са показали
отрицателен резултат за употреба на алкохол и на упойващи вещества.
При извършения оглед на местопроизшествието от МПС са иззети осветителни
тела. Същите са изследвани от вещите лица, които са изготвили техническа
експертиза. От заключението се установява, че комплектът осветителни тела от дясна
страна на автомобил, обозначени с етикет серия Е 5473, са от л.а. „Шевролет", а
останалите са от тежкотоварния автомобил.
По време на удара иззетата крушка марка „OSRAM 64215TSP" от десни
светлини на влекач „Ман", обозначена като веществено доказателство с етикет серия Е
5475 и крушка с надпис „TOSHIBA 12V21/5W" от комплект осветителни тела от дясно
на л.а. „Шевролет", обозначена като веществено доказателство с етикет серия Е 5473,
са били в режим на работа. Крушките, които са били в работен режим, са светели
постоянно при настъпване на ПТП.
В хода на разследването са изготвени технически експертизи на двете МПС. В
представеното заключение относно техническото състояние на лекия автомобил
„Шевролет Каптива" е посочено, че спирачната система, кормилната уредба, както и
състоянието на лагерните възли на предните управляеми колела, състоянието на
гумите, на средствата за осветление и на светлинната сигнализация преди настъпване
на ПТП и към момента на настъпването му са били технически изправни. Същите са
осигурявали условия за безопасно движение на автомобила, поради което
техническото му състояние не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Изготвено е заключение относно техническото състояние на влекач „Ман" с
peг. № СВ 17**** с прикачено полуремарке „Вилтон" с peг. № СВ 64****. Посочено е,
че механизмите и системите на превозното средство -спирачна система, кормилна
уредба, система на лагерни възли, окачване и регулировка на предните управляеми
колела, състоянието на гумите, средствата за осветление и светлинната сигнализация
5
преди настъпване на ПТП и към момента на настъпването му са били технически
изправни. Същите са осигурявали условия за безопасно движение на композицията в
състав от седлови влекач и полуремарке, поради което техническото им състояние не е
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
По делото е изготвена автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица
инж. Н. А. и инж. С. С.. Същите са приели, че ПТП е настъпило на десен завой с голям
радиус R-590 м. по посоката на движение на изток към гр. Русе и при възходящ наклон
по посока запад през светлата част на денонощието, при добра видимост със сух
асфалт и без недостатъци и при нормален трафик на движение на ППС.
Лекият автомобил „Шевролет" се е движел в посока от запад на изток към гр.
Бяла в южната пътна лента. Траекторията му се е променила, тъй като лекият
автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, където по същото време се е
движила товарната композиция. След това лекият автомобил отново е променил
посоката, като се е върнал в полагащата му се южна пътна лента.
Товарната композиция се е движила в северна пътна лента с посока от изток на
запад към гр. София. В един момент траекторията й се е променила наляво, тъй като е
навлязла в южната пътна лента за насрещно движение, където в същия момент се е
завърнал лекият автомобил. Последвал е удар между двете МПС в лентата, полагаща
се за движение на лекия автомобил.
Според експертното заключение, скоростта на движение на ТИР преди удара е
била 86 км/ч., а след удара 38.6 км/ч., докато на лекия автомобил е била 84,5 км/ч.
преди и след удара. Опасната зона за спиране на ТИР при скорост от 86 км/ч. е
изчислена на 98 м., а при скорост от 70 км/ч. е 71 м., а на лекия автомобил при скорост
от 84. 5 км/ч. опасната зона е 73 м.
Опасността за двамата водачи на МПС е възникнала в момента на пресичане на
непрекъснатата разделителна линия от лекия автомобил и навлизането му в
насрещната пътна лента, по която се е движела товарната композиция. В този момент
л.а. Шевролет е бил на 63.9 м. от мястото на удара, а ТИР на 52,3 м., като общо
разстояние между двете ППС е изчислено на 116, 2 м.
Вещите лица приемат, че при така създадената пътна ситуация от водача на
лекия автомобил, водачите на двете МПС не са имали възможност и време да
преустановят движението си преди мястото на удара чрез аварийно спиране с оглед
съотношението между опасните им зони за спиране и разстоянието до мястото на
удара. От момента на възникване на опасността лекият автомобил се е намирал на
разстояние от 63.9 м. до мястото на удара, като опасната му зона за спиране е 73 м.
Докато ТИР-а при възникване на опасността се е намирал на разстояние от 52, 3 м. до
мястото на удара, като опасната му зона за спиране е изчислена на 98 м.
При така направените изчисления вещите лица приемат, че водачът на ТИР
при движение със скорост от 86 км/ч. не е имал възможност да предотврати удара чрез
аварийно спиране, както и при движение с разрешената скорост от 70 км/ч. също не е
имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, тъй като опасната зона
е от 71 м.
Вещите лица приемат, че ако лекият автомобил не е навлязъл в пътната лента
за насрещно движение, с което действие водачът на ТИР е бил провокиран да
предприеме неправомерни действия, нямаше да настъпи удар между двете ППС. Ако
двата автомобила не са променяли траекторията си на движение, а са продължили
движението си направо в полагащата им се пътна лента, нямаше да настъпи удар
6
между тях.
Вещите лица са приели, че причините за настъпване на ПТП са неправилната
преценка на пътната ситуация и вземането на неправилно решение от водача на
товарния автомобил, който е променил траекторията на движение на управляваното от
него ППС в ляво и е преминал в насрещната пътна лента, по която се е движил л.а.
„Шевролет".
Причината за ПТП се явява неправилната преценка на пътната обстановка,
отклоненото внимание и неправилните действия с органите за управление от водача на
л.а. „Шевролет", който е допуснал навлизането му в северната пътна лента, по която
насрещно се е движела товарната композиция. С тези си действия пострадалият К. е
създал предпоставка за настъпване на ПТП и е провокирал водача на ТИР да
предприеме промяна на траекторията му на движение с навлизане в насрещната пътна
лента, където междувременно е успял да се завърне л. а. „Шевролет", но е последвал
ударът между двете МПС.
По делото е изготвена допълнителната автотехническа експертиза. В
заключението е посочено, че скоростта на движение на л.а. „Шевролет" в района на
ПТП е била около 90 км/ч., а към момента на удара е спаднала на 84,5 км/ч. Според
вещите лица, скоростта му на движение не е била по-висока от 90 км/ч., предвид
характера на извършената маневра на преминаване от едната пътна лента в другата,
както и предвид липсата на следи от странично приплъзване. Характерът на удара
между двете превозни средства е челен ексцентричен както за лекия автомобил, така и
за товарния такъв. Първоначално в контакт са влезли лявата част на предната броня на
л.а. и предната дясна част на предната броня на т.а., с концентрация на силата към
предно дясно колело.
Опасната зона за спиране на л.а. „Шевролет" при установената скорост на
движение в района на ПТП от 90 км/ч. е от 80,5 м., която е по-голяма от 63,9 м. -
разстоянието, на което той се е намирал при възникване на опасността, т.е.
навлизането му в насрещната пътна лента. При това съотношение водачът на лекия
автомобил в създадената от него ситуация не е имал възможност и време да
преустанови движението му преди мястото на удара.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказатествени средства, които са показанията на разпитаните свидетели М. Б., П. П.,
М. К., Г. С., И. И., З. Д., Д. М., И. Р., Е. Р., М. К., К. Д. и И. К.. Към тях следва да се
прибавят установените данни от извършените огледите на местопроизшествие и на
веществени доказателства, за които са съставени протоколи с фотоалбуми, от
приложените справки и документи, както и изготвените експертни заключения, а така
също и направеното от подсъдимия признание по чл.371, т.2 НПК на фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От същите се установява по
несъмнен начин, че подсъдимият М. при управлението на МПС е допуснал нарушения
на правилата за движение, довели до настъпването на ПТП с причиняване смъртта на
пострадалия К. К. и на телесни повреди на И. К.. Налице е причинна връзка между
нарушаването на правилата за движение с настъпилия резултат.
По делото е категорично установено, че на 16.09.2022 г. по ПП І-3 Плевен –
Русе подсъдимият е управлявал товарна композиция, състояща се от влекач „МАН
ТГХ“ с peг. № СВ 17**** с прикачено към него полуремарке „Вилтон НВЗ“ с рег. №
СВ 64****, която е била участник в настъпилото ПТП с лек автомобил „Шевролет
Каптива“ с рег. № СА 43****, управляван от пострадалия К. К.. В резултат от
7
настъпилия удар между двете ППС са получени травматични увреждания, които са
довели до смъртта на последния, както и до телесните повреди на И. К.. Посочените
обстоятелства се установяват от показанията на св. М. Б., св. М. К., св. И. И., св. З. Д.,
св. Д. М., св. И. Р., св. М. К. и И. К., от обясненията на подсъдимия М., от АТЕ и
допълнителното заключение към нея, както и от заключенията на медицинските
експертизи. От последните се установява вида и характера на получените травматични
увреждания от пострадалите К. К. и И. К., а така също и механизма на причиняването
им.
Посоката и траекторията на движение на лекия автомобил и товарната
композиция в инкриминирания пътен участък, както и настъпилото ПТП между тях се
установява както от показанията на св. И. И., З. Д., Д. М., И. Р., М. К. и И. К. и от
обясненията на подсъдимия, а така също и се потвърждава от отразените данни в
протокола за оглед на местопроизшествие. Посочените по –горе свидетели са пътували
с МПС в района на ПТП, като са възприели движението на лекия автомобил,
управляван от К., така също и на товарната композиция. Св. Б., св. Каракашев и св. П.
са пристигнали на мястото на ПТП непосредствено сред настъпването му, като
първите двама са полицейски служител, а третият е служител на РСПБЗН. В протокола
за оглед са отразени констатираните данни при извършения оглед на
местопроизшествието, от които се установява каква е била конкретната пътна
обстановка към момента на настъпване на ПТП, какви са намерените следи на
мястото, като са описани точното местоположението на автомобилите и на телата на
пострадалите лица.
По делото е категорично установена траекторията на движение на лекия
автомобил, управляван от пострадалия К.. При достигането му до км. 24+625 м. в
землището на с. Горна Студена, Община Свищов, превозното средство, на което той е
бил водач, е навлязло от прав пътен участък в кривата на десен завой. Лекият
автомобил е продължил движението си в права посока, като водачът му не е предприел
маневра завиване на ляво, което е довело до навлизането му в насрещната пътна лента,
в която се е движила товарната композиция. Посочените обстоятелства се установяват
от показанията на св. И. И. и З. Д.. Същите са се пътували в лек автомобил зад
товарната композиция, поради което са имали пряка видимост към преднодвижещите
ППС, като са наблюдавали движението на лекия автомобил „Шевролет“ и навлизането
му насрещната пътна лента.
Подсъдимият е управлявал товарната композиция в същия пътен участък в
посока Плевен –София. Същият е възприел навлизането в неговата пътна лента на
насрещнодвижещ се лек автомобил. Според обясненията на подсъдимия, той е
предприел спасителна маневра, като е задействал спирачната система и е променил
посоката на движение на товарната композиция в ляво, като е навлязъл в насрещната
пътна лента. Тези обстоятелства се потвърждават от св. Илиев и Драгозова, които са
възприели промяната в траекторията му на движение. По същото време е последвала
реакция от водача на л.а., който е предприел интензивно завръщане в полагащата му се
пътна лента.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от заключението на
автотехническата експертиза и от данните, които се съдържат в огледния протокол на
местопроизшествието, придружен с фотоалбум. По експертен път е изчислена
скоростта на движение на товарния автомобил преди мястото на удара от 86 км/ч., а на
лекия автомобил около 90 км/ч. Опасната зона за спиране на първия е от 98 м., а на
втория от 80 м. Според вещите лица, при движение на т.а. с разрешената скорост от
8
70 км/ч. зоната му за спиране е от 71 м.
В инкриминирания случай навлизането на лекия автомобил в насрещната
пътна лента се явява опасност за движението за двамата водачи на МПС. В този
момент първият се е намирал на 63.9 м. от мястото на удара, а товарният автомобил е
бил на 52 м. В момента, в който водачът на л.а. е предприел интензивно завръщане в
полагащата му се пътна лента, товарният автомобил се е намирал на 27,5 м. от мястото
на удара, което разстояние е било недостатъчно за напускане на насрещната лента. При
установените по експертен път скорости на движение на двете ППС и дължината на
зоните им за спиране, чийто стойности са съпоставени с разстоянието от мястото на
възникване на опасността за двамата водачи до настъпването на удара, се налага извод,
че при така създадената пътна ситуация К. и подсъдимия не са имали възможност и
време да преустановят движението на управляваните от тях автомобили преди мястото
на удара чрез аварийно спиране.
На следващо място по делото е категорично установено, че поведението на
двамата водачи при управлението на насрещнодвижещите се ППС е довело до
пресичане на траекториите им на движение и до настъпването на удар между тях. ПТП
е настъпило в резултат на неправилните действия и на двамата водачи. На първо място
пострадалият К. не е контролирал управлявания от него лек автомобил, който е
навлязъл в насрещната пътна лента. Това му поведение е довело до възникването на
критична пътна ситуация, която е провокирала подсъдимия да вземе погрешно
решение, въз основа на неправилна преценка на пътната ситуация. Последният е
предприел промяна на траекторията на движението на управляваната от него товарна
композиция с навлизането й в насрещната лента. С поведението си пострадалият К. е
създал предпоставка за настъпване на ПТП, поради навлизането на управлявания от
него автомобил в насрещната пътна лента, след което е последвало завръщането му в
собствената му такава, в резултат на което е последвал ударът между двете МПС.
Внезапното навлизане на лекия автомобил в насрещната лента, в която се е
движила товарната композиция, е създало изключително рискова ситуация за
подсъдимия, като неин водач. Задължението му в тази ситуация е било да промени
режима на скоростта чрез намаляването й, а в случай на необходимост да спре, но без
да напуска своята пътна лента, каквото е задължителното предписание на чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП.
По експертен път е установено както в АТЕ, така и в допълнителното
заключение към нея, че подсъдимият е имал техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП без да отклонява товарната композиция и да навлиза в
насрещната пътна лента, като в този случай двете ППС са щели да се разминат. Ако не
е предприел посочената маневра, критичната пътна ситуация би могла да се преодолее
и без да е било необходимо да се променя скоростта. Същата е била по - висока от
разрешената такава за категорията му, но с оглед посочените по –горе обстоятелства
превишаването й не е в причинна връзка с настъпването на ПТП. В допълнителното
заключение вещите лица приемат, че и при движение със скорост от 70 км/ч.,
подсъдимият не е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, тъй
като опасната зона е по –голяма от разстоянието, на което се е намирал от възникване
на опасността до мястото на удара. В жалбата на частното обвинение се цитира
некоректно този извод на вещите лица, като е посочено, че ако подсъдимият е
управлявал със скорост от 70 км/ч. и не е напускал своята пътна лента не би настъпило
ПТП. В АТЕ и допълнителното заключение към нея не се прави подобен извод.
Вещите лица са категорични, че както при управление със скорост от 86 км /ч., така и
9
при 70 км /ч. товарният автомобил не би могъл да предотврати чрез аварийно спиране
произшествието. Същото е настъпило, тъй като и двамата водачи не са изпълнили
задължението си да не напускат собствената си пътната лента, в която са се движили
управляваните от тях ППС, които последователно са навлезли в насрещната за всеки
от тях лента.
В инкриминирания случай конфликтната пътна ситуация е била предотвратима
по начина, предписан в нормата на чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДП. Подсъдимият не се е
ограничил до избора на едно от тези правомерни поведения, за да избегне опасността.
Същият освен, че е следвало да предприеме намаляване на скоростта, а при
необходимост спиране, е следвало да запази движението си в собствената си пътна
лента. Това задължение е относимо и към другия водач на лекия автомобил. Всеки от
двамата е следвало да продължи движението на управляваното от него ППС в
собствената му лента, за да се избегне настъпването на ПТП, тъй като и двамата
водачи не биха могли да преустановят движението им преди мястото на удара чрез
аварийно задействане на спирачните им системи, с оглед обстоятелството, че зоните за
спиране на двата автомобила са по-големи от разстоянието, на което се е намирал
всеки от тях от момента на възникване на опасността до мястото на удара.
Предприетото от подсъдимия завиване на ляво и навлизане в насрещната пътна
лента надхвърля дължимото поведение в конкретната създадена ситуация и по тази
причина противоречи на предписаното правило в чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП.
Предприетото от него действие е неправомерно, тъй като се явява нарушение на чл.16,
ал.1, т.1 ЗДП, независимо от обясненията му, че е предприел единствената правилна за
него маневра, за да спаси пътниците в насрещния автомобил. Моментната му
преценка, че лекият автомобил ще продължи неправомерното си движение, както и че
единственият вариант за избягването на челен удар с него е било навлизането му в
насрещната лента, е неправилна, като се има предвид по-нататъшното развитие на
ситуацията. Ако подсъдимият към момента на навлизането на лекия автомобил в
неговата пътна лента, е продължил движението си в собствената си лента, дори и без
да намалява скоростта или да предприема спиране, не би настъпило ПТП.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. На 16.09.2022 г. в землището на Община Свищов
на първокласен път 1-3 /гр. Плевен - гр. Русе/, при км. 24+625 при управление на
влекач „Ман ТПХ“ с peг. № СВ 17****, с прикачено към влекача полуремарке „Вилтон
НВ3“ с peг. № СВ 64**** подсъдимият е нарушил правилата за движение по чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 20, ал. 2 изр.2 от ЗДвП, като при възникнала опасност за
движението не е намалил скоростта и не е спрял управляваното от него превозно
средство, а е предприел завиване на ляво, като е пресякъл забранена за пресичане
единичната непрекъсната линия М1 и е навлязъл в лентата за насрещно движение. В
резултат е допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта
на К. К. и средна телесна повреда на И. Х. К., като деянието е извършено в условията
на независимо съпричиняване с водача на лекия автомобил К. К..
Деянието е извършено от подсъдимия под формата на несъзнавана
непредпазливост. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това. Подсъдимият като водач на МПС
има задължение да следи пътната обстановка и да реагира своевременно на
възникналата опасност за движението. Същият е имал възможност да възприеме
10
неправомерното движение на насрещно движещия се автомобил и да предотврати
настъпването на ПТП.
Въззивният съд приема, че подсъдимият С. М. е извършил престъплението по
чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което е
налице правилно приложение на материалния закон от решаващия първоинстанционен
съд. Извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение са само по
чл.16, ал.1, т.1 ЗДП и по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП, които са в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат.
На подсъдимия С. М. е ангажирана наказателната отговорност за извършени
нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 2 от
ЗДвП, по чл. 92, ал. 2 от ПП ЗДвП и по чл. 63, ал. 2 от ПП ЗДвП.
Първоинстанционният съд при постановяване на присъдата се е съгласил с държавното
обвинение, че подсъдимият е допуснал едновременно посочените нарушения на
правилата за движение.
Настоящият въззивен състав при извършената цялостна проверка на
правилността на постановената присъда по чл. 314, ал.1 и ал.2 от НПК намира, че е
незаконосъобразно становището на Окръжния съд за допуснати нарушения и на
правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 44,
ал. 2 от ЗДвП, по чл. 92, ал. 2 от ПП ЗДвП и по чл. 63, ал. 2 от ПП ЗДвП, които не
сочат причинна връзка между виновното поведение на водача и причинения
неправомерен резултат.
Нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП съдържа общи правила и прокламира
принципи, а не съдържа конкретни предписания за поведението на водачите на МПС.
Задължението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква спазване на общовалидното правило
за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности
и пречки за движението, като не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората, както и да причинява имуществени вреди. По делото е категорично
установено, че подсъдимият е нарушил конкретни задължения като водач на МПС,
вследствие на които е настъпил противоправния резултат. Вменяването на други общи
нарушения на правилата за движение е неправилно, каквато е константната съдебна
практика.
Нормите на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и чл. 44, ал. 2 от ЗДвП регламентират
правилата за движение при разминаване между ППС. Първата разпоредба, задължава
водачите на насрещно движещите се превозни средства при разминаване да осигуряват
достатъчно странично разстояние между тях. В чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е дадено
предписание за извършването на безопасно разминаване, поради наличието на
препятствие или стеснение на пътното платно. Водачът, чиято пътна лента е заета, е
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства.
В инкриминирания случай от подсъдимия не са допуснати нарушения на
посочените правила. По делото е категорично установено, че в конкретната пътна
обстановка избягването на удара между двете ППС и предотвратяването на ПТП не се
дължи на неосигуряването на достатъчно странично разстояние между тях от водачите
им, а на последователното неправомерно навлизане в насрещната пътна лента от двете
насрещно движещите се ППС. По отношение на нарушението по чл.44, ал.2 ЗДП
следва да се посочи, че в инкриминирания случай не е налице нито препятствие на
пътното платно, нито стеснение, които да препятстват безопасното разминаване между
11
двете ППС.
На подсъдимия е ангажирана наказателната отговорност и за извършени
нарушения по чл. 92, ал. 2 от ПП ЗДвП и по чл. 63, ал. 2, т.1 от ПП ЗДвП. Първото от
тях касае разминаването между ППС, като водачите са длъжни да осигурят достатъчно
странично разстояние между тях. Ако разминаването не може да се извърши
безопасно водачът, в чиято пътна лента има препятствие или стеснение, е длъжен да
намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. Този текст възпроизвежда съдържанието на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и чл. 44,
ал. 2 от ЗДвП. В тази насока са изложени по –горе мотиви.
В чл. 63, ал. 2, т.1 от ПП ЗДвП се съдържа наименованието на единична
непрекъсната линия, както и забраната на пътните превозни средства да я застъпват и
пресичат. Посочената разпоредбата дефинира понятието „единична непрекъсната
линия", като нарушаването на забраната за нейното застъпване и пресичане се
поглъща от осъщественото нарушение – навлизане в лентата за насрещно движение,
поради което същата не следва да се възприема като самостоятелно нарушение.
При наличието на нарушени от подсъдимия специални норми от ЗДвП, не
следва да се ангажира наказателната му отговорност за несъобразяване с общите
правила, регулиращи основните насоки към водачите на МПС при движението по
пътищата. Наличието на специални правила изключва приложението на общите
такива. Според трайно утвърдената практика на ВС и на ВКС, вината при ПТП се
определя от конкретните нарушения на правилата за движение, които са в пряка
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Доколкото подсъдимият е
допуснал нарушение на специални норми, регламентиращи правилата за движение,
свързани с извършване на маневри и с навлизане в насрещната лента за движение,
приложението на специалната норма изключва общата, която не може да запълни
бланкета на престъпния състав. В случая на подсъдимия са вменени като нарушения и
такива, които са неотносими към конкретната пътна обстановка, поради което не могат
да бъдат в причинна връзка със съставомерния резултат. По тези съображения
подсъдимият следва да бъде признат за невинен и на основание чл.304 НПК оправдан
по обвинението за извършени нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 1 от
ЗДвП, по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 92, ал. 2 от ПП ЗДвП и по чл. 63, ал. 2 от ПП
ЗДвП.
Проблемите, които се поставят за обсъждане пред въззивния съд и които се
релевират във въззивната жалба, подадена от частния обвинител против присъдата и
се поддържат пред настоящата инстанция в откритото съдебно заседание по
отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и по
приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Ето защо по-
нататък въззивният съд следва да извърши преценка на дейността на първата
инстанция, свързана с определяне размера на наложеното наказание лишаване от
свобода.
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години. Към момента на извършване на деянието е била приложима
редакцията на НК, която е в сила с ДВ бр.74/2015 г. С ДВ, бр. 67 от 2023 г. са
направени изменения в санкционната част на чл.343, ал. 4 НК, като е предвидено по -
тежко наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. Инкриминираното
12
деяние е извършено преди влизане в сила на посоченото изменение на НК, поради
което съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК следва да се приложи по -
благоприятния закон.
При определяне размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода от Окръжния съд са отчетени всички обстоятелства, обуславящи
наказателната му отговорност. Обсъдени са както обществената опасност на
инкриминираното деяние и личната такава на М., а така също и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. На подсъдимия е наложено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК. Прието е за установено, че
е налице едно изключително смекчаващо обстоятелство, което е съпричиняването от
водача на лек автомобил К., а именно навлизането му в насрещната лента за движение,
довело до възникването на критична пътна ситуация за участниците в движението и
до предприетото подсъдимия като водач на МПС навлизане в насрещната лента,
вследствие на което е настъпило и ПТП, тъй като същевременно пострадалият е
предприел връщане в неговата лента за движение. Поведението на последния в по-
голяма степен е допринесло да настъпването на ПТП и на фаталния му изход.
За да отговори на наведените доводи в подадената жалба от частния обвинител
против присъдата с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода въззивният съд следва да направи съвкупна преценка на
обстоятелствата, които са относими при индивидуализацията на наложеното наказание
на подсъдимия, с оглед определяне на справедливия му размер.
Инкриминираното деяние е с висока обществена опасност. Същото се явява
посегателство както спрямо обществените отношения, които регламентират правилата
за движение по пътищата, както и правата и задълженията на участниците в него, а
така също и тези, които гарантират опазването на живота и здравето им. От една
страна обществената опасност на престъплението се обосновава с конкретния
престъпен резултат, който е настъпилата смърт на едно лице и причиняване на
комбинирана средна телесна повреда на друго лице. От друга страна е налице
съпричиняване в значителен степен от страна на пострадалия водач, който с
поведението е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. При преценката и
съпоставката на тези обстоятелства следва да се приеме, че обществената опасност на
инкриминираното деяние се явява с по-ниска степен в сравнение с престъпленията от
този вид.
Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява на първо място
с оглед чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Същият
няма полицейски регистрации в масивите на МВР. Подсъдимият работи като шофьор и
има дългогодишен стаж като такъв. Същият е трудово ангажиран, като полага
обществено полезен труд. Подсъдимият се ползва с добро име и авторитет сред
съгражданите си. Същият дава обяснения в хода на ДП, с което съдейства за
разкриване на обективната истина по делото, както и проявява критично отношение
към извършеното деяние.
При тези данни, обсъдени в тяхната съвкупност, настоящият състав на
въззивния съд на напълно споделя доводите на първостепенния такъв, който е наложил
на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 58а ал.4 във вр. с
55 ал.1 т.1 НК, при наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства и на
едно изключително такова, поради което и най -лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Като такива следва да се отчетат
чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика, трудовата му
13
ангажираност, доброто му процесуално поведение, съдействието му за разкриване на
обективната истина, както и критичното му отношение към извършеното деяние. Към
тях следва да се прибави, че подсъдимият се ползва с добро име и авторитет сред
съгражданите си. При цялостната преценка на тези обстоятелства, характеризиращи
личността му се налага извод, че е подсъдимият е вграден в обществото, както и че
инкриминираното деяние се явява изолиран случай в поведението му.
На следващо място правилно е отчетено като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство по- големия принос в настъпилия престъпен резултат от
страна на другия участник в ПТП К. К.. Последният е управлявал МПС, като не е
контролирал управляваното от него МПС и е навлязъл в насрещната лента, което се
явява първопричината за настъпването на ПТП. Неправомерното поведение на
пострадалия, освен че е допринесло за настъпилия вредоносен резултат, е преди всичко
основополагащия фактор за произшествието, тъй като е поставил в опасност както
собствените си живот и здраве, така и на другите участници в движението. Данни за
действията на К., като водач се съдържат в показанията на св.Кортелов. Последният е
възприел движението на лекия автомобил „Шевролет“ преди ПТП, тъй като е
изпреварил със значително по –висока от разрешената скорост автомобила, в който той
е пътувал по неговата преценка.
Липсата на нарушения на правилата за движение от подсъдимия неправилно е
отчетено от Окръжния съд, като смекчаващо вината обстоятелство. По делото е
приложена справка за нарушител на подсъдимия М. / л. 23 – 24, т.ІV от ДП/. От същата
е видно, че последният е правоспособен водач на МПС от 1982 г. Към 2022 г. М. има
40 години стаж като водач на МПС. За този период от подсъдимия са извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по
административен ред с 3 НП и 8 електронни фиша. НП са издадени през периода от
2004 г. до 2006 г., а електронните фишове през периода 2011 г. - 2020 г., като само по
три от тях е санкциониран за нарушения, които са свързани с режима на скоростта на
движение.
При тези данни следва да се приеме като отегчаващо вината обстоятелство
санкционирането на подсъдимия като водач на МПС за извършените от него
нарушения на правилата за движение. При преценка на тежестта му следва да се
съпостави общият брой на допуснатите от него нарушения с продължителния период
от време, който е от 40 години, през който подсъдимият е правоспособен водач. От
справката е видно, че за период над 20 години няма регистрирани нарушения. Три са
извършени преди повече от 15 години, а останалите през последните десет години.
При направената съпоставка следва да се приеме, че санкционирането на подсъдимия
като водач на МПС за извършените от него нарушения по ЗДП, макар и да се отчита
като отегчаващо вината обстоятелство, то същото е с относително по –ниска тежест.
В подадената жалба и в допълнителното изложение към нея от повереника на
частния обвинител К. против присъдата по отношение наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода с оплакване за явната му несправедливост не се
съдържат никакви конкретни доводи, които да са относими към определянето на
справедливия му размер. Изложени са общи формулировки за несъответствието на
определения размер с обществената опасност на деянието и тежкия вредоносен
резултат. Акцентира се върху поведението на подсъдимия като водач на МПС, като се
придава значителна по –голяма тежест на допуснатите от него нарушения на
правилата за движение, довели до настъпването на ПТП, а същевременно се
омаловажава поведението на пострадалия К. и неговия принос към вредоносния
14
резултат. По този начин се черпят аргументи за явната несправедливост на наложеното
наказание на подсъдимия. В тази насока следва да се посочат данните от справките за
нарушения на двамата водачи. При съпоставката им е видно, че подсъдимият е с по -
продължителен стаж като правоспособен водач на МПС в сравнение с пострадалия,
както и е с по-малък брой нарушения на правилата за движение по пътищата в
сравнение с втория.
В мотивите по –горе са изложени подробни съображения от настоящия състав
на съда какво е поведението на всеки един от двамата водачи на МПС, участници в
ПТП, което се приема за установено въз основа на събрания доказателствения
материал и неговия анализ, както и въз основа на направените самопризнания от
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, а така също и какъв е индивидуалния им
приноса за настъпилия противоправен резултат.
Пред въззивната инстанция се навежда довод от повереника на частния
обвинител, че преди настъпването на ПТП пострадалите К.и са започнали процедура
по осиновяване на дете, която е приключена с решение на СГС, с което е допуснато
пълно осиновяване на малолетно дете от И. К.. Състоянието й след смъртта на съпруга
й, както и претърпените от нея болки и страдания, а така също и полагането на грижи
за отглеждането и възпитанието на малолетното дете са обстоятелства, които касаят
определяне размера на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди.
Тези обстоятелства не са от значение за наказателната отговорност на подсъдимия,
както и не може да се отчитат при определяне размера на наложеното му наказание,
тъй като са относими към гражданската му отговорност.
С оглед изложените по –горе съображения във връзка с обсъдените по -горе
обстоятелства, които касаят определяне на справедливия размер на наказанието
лишаване от свобода, настоящият състав на въззивния съд счита, че е налице правилно
приложението на чл.58а ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е определено наказанието
под предвидения минимум в размер на две години лишаване от свобода.
Правилно е прието от първата инстанция, че са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 НК, като е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода на подсъдимия с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила. За поправянето и превъзпитанието му на този етап не е необходимо
отделянето му от обществото. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и положителна
обществена характеристика, а така също и извършеното деяние се явява изолиран
случай в живота му.
Първостепенният съд е приложил чл.55, ал.3 НК, като не е наложил
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС.
Допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение е с относително по -
голяма тежест в причинния процес, който е завършил с настъпване на ПТП. Това
обстоятелство, наред с останалите смекчават отговорността на подсъдимия, които са
изяснени от първата инстанция и се споделят от настоящия съд, макар и при
наличието само едно отегчаващо, което е с по- малка относителна тежест. Следва да се
отчете обстоятелството, че основната професия на подсъдимия М. е пряко свързана с
управление на МПС. Налагането на кумулативното наказание по чл. 343 г НК се явява
неоправдана по тежест наказателна репресия от гледна точка на установената по
делото фактология и значителния принос на пострадалия за настъпването на пътния
инцидент, както и от гледна точка на това, че наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС ще лиши подсъдимия при конкретните икономически
условия в страната от възможността да упражнява своята професия, което би
15
рефлектирало най –вече върху осигуряването на издръжката за семейството му, а така
също и би затруднило в значителна степен нормалното му съществуване. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно е приложена
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК.
По изложените съображения подадената жалба от частното обвинение е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл. 337 ал.1 т.2 НПК следва да се измени присъдата, като се
отмени в частта, с която подсъдимият М. е признат за виновен да е нарушил правилата
за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 2 от
ЗДвП, по чл. 92, ал. 2 от ПП ЗДвП и по чл. 63, ал. 2 от ПП ЗДвП, като бъде оправдан
по обвинението в тази част. В останалата част на основание чл.338 НПК присъдата
следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, В.Търновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 24/01.11.2024 г., постановена по НОХД № 479/2024
година на ОКРЪЖЕН СЪД гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, като я ОТМЕНЯ в частта, с която
подсъдимият С. М. М. е признат за виновен да е нарушил правилата за движение по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 92, ал.
2 от ПП ЗДвП и по чл. 63, ал. 2, т.1 от ПП ЗДвП, поради което на основание чл.304
НПК го ОПРАВДАВА по обвинението в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване или на протест пред Върховния касационен
съд в петнадесетдневен срок от получаване на писменото съобщение за изготвянето
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16