Р E Ш Е Н И Е
№ 90
гр.Плевен, 11.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 11 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260159 от 26.11.2020 г., постановено по
НАХД № 2104 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № НЯСС-124/2020г.
на Председателя на ДАМТН, с което на Община Плевен, представлявана от Г.С.–кмет
на общината, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение по чл.
190а, ал. 2 във вр. с чл. 138а, ал. 3, т.5 от ЗВ.
Срещу решението е подадена касационна жалба ДАМТН, гр. София, чрез
процесуален представител Е.З., в която са
наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен, постановен при нарушение на материалния и на процесуалния закон. Счита се за неправилен изводът на
съда, че Община Плевен не е била надлежно уведомена за констатациите в
констативен протокол № 50/14.06.2019г. В тази връзка се твърди, че от самия
протокол на пето място е посочен В.В.от Община Плевен, който е присъствал на
проверката и на страница седем от същия е положен подписът му. Предвид
последното се счита, че Община Плевен е с изпратен представител на извършената
проверка на 14.06.2019г. и протоколът е подписан от същото лице, макар че не е
посочена длъжността му, поради което е надлежно уведомена за констатациите в
констативен протокол № 50/14.06.2019г. и не е налице процесуално нарушение. Посочва
се, че преките и непосредствени последици от неизправно техническото състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и
здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, а
възникването на непосредствена опасност от загуба на човешки живот, увреждане
или погиване на имущество и/или на околната среда, може да възникне опасност в
резултат от действие или бездействие на собственика на язовир „Бохот 2“. Посочва
се още, че именно сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто
техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците
на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания
от контролните органи. Счита се, че вмененото нарушение е формално, на просто
извършване, а Община Плевен като собственик на процесния язовир с бездействието
си поставя в реален риск намиращите се наблизо населени места и водни
съоръжения /изрично отбелязани в акта и НП/, осъществяването на който риск може
да доведе до значителни неблагоприятни последици за обществото, околната среда
и инфраструктурата. Счита се още, че при издаване на наказателното
постановление административнонаказващият орган е преценил, че е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, като е наложил едно справедливо
наказание с оглед тежестта на нарушението. Твърди се, че това налага решението
на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и да бъде
потвърдено наказателното постановление. Счита се, че съдът е построил своя
извод, като твърде едностранчиво и избирателно е преценил събраните по делото
доказателства, както и не е основал вътрешното си убеждение върху обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е
допуснал нарушение на чл.14, ал.1 от НПК. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Община Плевен се
представлява от адв.П., която счита касационната жалба за неоснователна. Моли
да бъде прието, че общината не е била уведомена за констатираните нередности на
14.06.2019г. и не следва да носи административно-наказателна отговорност.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Счита, че общината е била уведомена за всички протоколи за извършени проверки
на язовири с писмо от 10.07.2019г., поради което решението е неправилно и
следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Община Плевен за това, че в
качеството си на собственик на язовир „Бохот-2“, находящ се в поземлен имот
№000058 в землището на с.Бохот, Акт за общинска собственост
№31519/13.12.1999г., на 01.10.2019г. не е изпълнила предписания по чл.138а ал.3
т.5 от Закона за водите, дадени с констативен протокол №50/14.06.2019г., а
именно да се възстанови короната на язовирната стена, със срок на изпълнение
30.09.2019г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.190а ал.2 вр. с
чл.138а ал.3 т.5 от ЗВ. В НП е посочено още, че нарушението е установено на 03.12.2019г.
при извършена проверка на язовир „Бохот-2“, собственост на Община Плевен, за
което е съставен констативен протокол №03-04-103/11.12.2019г., като при
проверката е установено, че не е възстановен геометричния профил на короната на
язовирната стена, същата е вълнообразна с изравяния на отделни места.
Районният съд е приел, че описаната в акта и НП
фактическа обстановка се установява от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели. Счел е, че нарушението е описано с всичките му обективни
елементи, като посоченото изпълнително деяние съответства на санкционната
норма. За да отмени обаче, наказателното постановление районният съд е приел,
че общината не е била надлежно уведомена за констатациите в Протокол
№50/14.06.2019г. за нередовност на язовир Бохот-2. Предвид последното е счел,
че наказателното постановление е незаконосъобразно на процесуално основание,
тъй като АНО неправилно е приел, че не са изпълнени дадените указания,
доколкото общината не е знаела за тях.
Решението е неправилно.
Касационната инстанция не приема, че е налице
констатираното от районния съд процесуално нарушение, което да води до
незаконосъобразност на наказателното постановление. Видно от Протокол
№50/14.06.2019г. за оглед на язовирна стена и съоръженията към нея, комисия с
председател и състав от петима членове, един от които В.В.от Община Плевен са
извършили проверка на язовир Бохот-2, и след констатирани нередности са дадени
предписания за възстановяване короната на язовирната стена – със срок на
изпълнение от собственика 30.09.2019г. Протоколът е подписан от представителя
на общината В.В.. Т.е. представител на Община Плевен е била запозната с
дадените предписания и носи отговорност за тяхното неизпълнение. В подкрепа на
този извод е и факта, че с писмо от 10.07.2019г. на Кмета на Община Плевен на
електронен носител са изпратени всички протоколи от извършени проверки на
язовири, собственост на общината. Последното означава, че собственикът на
язовир Бохот-2 е бил запознат със състоянието на язовирната стена и дадените в
тази връзка задължителни предписания, които безспорно по делото не са
изпълнени, обстоятелство установено с констативен протокол
№03-04-103/11.12.2019г., отново в присъствието на В.В.в качеството му на
представител на общината. Като е приел
обратното районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него се потвърди издаденото наказателно постановление. За
пълнота следва да се посочи, че при проверката законосъобразността на
наказателното постановление следва да се установи единствено дали са налице
елементите от фактическия състав на нарушението по чл.200
ал.1 т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен
орган на ДАМТН по чл. 138а ал.3 т.5 от ЗВ и неговото
неизпълнение от страна на адресата на предписанието, без да се преценя
съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания
на закона. Защита срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените
задължителни предписания се реализира по друг процесуален ред и в друго
производство.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260159 от 26.11.2020 г., постановено
по НАХД № 2104 по описа за 2020г. на Районен съд – Плевен и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-124/2020г. на Председателя
на ДАМТН, с което на Община Плевен, представлявана от Г.С.–кмет на общината, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във
вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2./п/