№ 16
гр. Средец, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100473 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове от ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Средец, *** против ИВ.
Щ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес за призоваване: село Смолник, община Карнобат, област
Бургас.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 12.07.2012г. , като от
брака им имали родени две деца – Ж.И. Я., ЕГН ********** и Д.И. Я., ЕГН **********,
които не били навършили пълнолетие. Сочи, че след сключване на брака, живеели в
гр.Средец, в жилището на неговия баща, като живеели добре до 2017г. Тогава Я. заминал за
Германия, за да спечели пари и да си купят собствено жилище. Месец след като заминал,
родителите на ищеца му се обадили, за да му съобщят да се прибере, тъй като съпругата му
оставила децата при тях и избягала с друг мъж. Съпругът се върнал, намерил И. и я прибрал
при него, като се опитали отново да заживеят заедно заради децата. След не повече от месец,
съпругата взела малкото дете и отново избягала при същия мъж без да му каже нищо. От
тогава съпрузите живеели разделени. Бащата се грижел за голямото дете Ж.. Майката не
проявявала никакъв интерес към него, а и то се отчуждило от нея. Малкото дете Д. живеело
при майката и новия й мъж. Бащата ходил да го види по празниците, но не често, носел му
подаръци, взимал го при себе си на Нова година, като то не се оплаквало от грижите на
майка му и казало, че живее добре. Отправя искане да бъде прекратен брака поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство на брака – без произнасяне по
въпроса за вината, да бъде предоставено упражняването на родителските права над родените
по време на брака малолетни деца както следва: над детето Ж.И. Я. да се предоставят на
бащата, като местоживеенето да бъде определено на адреса на последния в гр.Средец, над
детето Д.И. Я. – да се предоставят на ответницата и негова майка ИВ. Щ. ЯНК., като
местоживеенето да бъде определено в село Смолник, община Карнобат, област Бургас, да
бъде определен режим на лични контакти така, че да има възможност двете деца да общуват
по между си. Счита, че не е нужно да се присъжда издръжка, тъй като всеки се грижел за по
едно от децата. Ищецът моли да бъде присъдено ползването на семейното жилище на него,
тъй като то било собственост на баща му. Относно фамилното име на ответницата заявява,
че след развода да останела фамилията, която тя решила. Относно деловодните разноски –
счита, че същите следвало да останат за негова сметка, тъй като ответницата нямала
възможност да плати.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата
1
молба от ответника ИВ. Щ. ЯНК., чрез особения представител адв.А.Г., с който оспорва
предявените искове, като счита, че част от тях са недопустими, както и вероятно
неоснователни. Твърди се, че исковете за родителски права, режим на лични отношения,
местоживеенето и определяне на издръжка по отношение на детето Ж.И. Я. били
недопустими в настоящото производство, тъй като той бил роден преди сключването на
гражданския брак. Счита, че искът за прекратяване на брака бил допустим и щом ищецът
установил, че страните били във фактическа раздяла, би бил основателен. Относно
родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения за детето Д.И. Я.,
предвид твърденията, че то живеело при майката, то следвало родителските права да бъдат
предоставени на нея и местоживеенето на детето да се определи при нея. Относно режима
на лични отношения – не се възразява да бъде определен както предлага бащата. Счита, че
издръжка от 200 лева месечно, която бащата да заплащал чрез майката бил справедлив
размер. Излага се, че искането за присъждане на семейното жилище, собственост на бащата
на ищеца би било основателно, но само ако действително установи собствеността. Относно
фамилното име на съпругата се твърди, че нейно право било да запази носеното от нея
фамилно име.
При проведеното открито съдебни заседания ищецът се явява лично и с
пълномощника адв.Ант. Д.. Заявяват, че поддържат исковата молба. Релевират съображения,
че от доказателствата, приобщени в производството, се установява основателността на
исковите претенции.
Ответницата в открито съдебно заседание не се явява, но се представлява от особения
представител адв.А.Г., която поддържа отговора на исковата молба. Счита искът за
прекратяване на брака за основателен, както и че следва родителските права по отношение
на детето Д. да бъдат предоставени на майката, като се определи режим на лични отношения
както е поискал и да бъде присъдена издръжка в размер на 200 лева. Относно семейното
жилище излага, че искането на бащата да му бъде предоставено за основателно, тъй като
било собственост на неговите родители. Моли да бъдат оставени без разглеждане исковете
за родителски права, местоживеенето и личните отношения.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 12.07.2012г. в гр.Средец, като при
сключването на брака съпругата е променила фамилното си име от Й. на Я., видно от
представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 12.07.2012г. За така
сключения граждански брак бил съставен Акт за граждански брак № 0010/12.07.2012г.
По време на брака на И. и И. било родено малолетното дете Д.И. Я., ЕГН
**********, роден на дата 18.03.2014г. в гр.Бургас, а преди сключването на брака им било
родено детето им Ж.И. Я., ЕГН **********, роден на 09.11.2011г. в гр.Бургас, като това
обстоятелство се установява от представените Удостоверения за раждане на децата,
издадени на 12.08.2021г. и на 28.01.2019г. и Социалния доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас.
Приет е по делото Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Бургас, от който се установява, че след раздялата на родителите и към настоящия момент,
основни грижи за Ж. полагал бащата, който задоволявал адекватно възникналите му
ежедневни нужди и потребности. Сочи се, че ищецът полагал необходимите грижи, за да
осигури сигурна и спокойна семейна среда за развитието на детето. Помощ и подкрепа при
неговото отглеждане получавал от родителите си, които живеели в непосредствена близост,
както и от съжителстващото с него лице П.Т.М.. Излага се в Социалния доклад, че детето
поддържало инцидентни контакти с майката. За него бил направен избор на личен лекар – д-
р Д., като били направени необходимите профилактични прегледи и били поставени всички
имунизации. Не били заявени здравословни проблеми на детето. То се отглеждало в къща,
находяща се в гр.Средец, ***, собственост на родителите на бащата, в която имало детска
стая за детето, обзаведена с необходимите мебели, вещи и принадлежности. За него били
осигурени учебници и ученически пособия. Жилището било водоснабдено и
електрифицирано, поддържали се много добри хигиенно – битови условия. Установява се от
Социалния доклад, че Ж. бил ученик в четвърти клас през учебната 2021/2022г. в СУ
„Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.Средец, като той бил контактно и общително дете, имало
приятели в учебното заведение и в квартала. Познавало и поддържало контакти с роднините
си по бащина линия и бил в добри взаимоотношения с тях.
В хода на съдебното дирене е приет и Социален доклад от Дирекция „Социално
2
подпомагане“ – гр.Карнобат, от който се установява, че е проведена среща с майката И.Я. и
детето Д., като той бил спокоен и добре обгрижван, облечен с чисти и подходящи дрехи,
съобразени с възрастта и сезона. Момчето споделило, че много обича майка си и брат си Ж.
и понякога тъгувал за него. При проучването не се констатирали промени в психо –
емоционалното развитие и поведение на детето, било в добро общо здравословно състояние,
поставени му били всички задължителни ваксини. В Социалният доклад се сочи, че към
момента основни грижи за малолетния Д. се полагат от неговата майка И.Я., като основните
жизнени и възрастови потребности на момчето били задоволени в добра степен – осигурен
му бил подслон, пълноценна храна, облекло, обувки, необходимите принадлежности и
хигиенни материали. Майката желаела да полага трайни грижи за отглеждането и
възпитанието на двете си малолетни деца – Ж. Я. и Д. Я., като считала, че имала възможност
и подкрепа от близките, с които живеела. При срещата със социалния работник ответницата
демонстрирала обич, привързаност и чувство на отговорност при изпълнение на
родителските си функции спрямо сина си Д.. Майката и детето живеели в дома на бабата по
майчина линия, който представлявал къща в село Смолник, община Карнобат. Жилището
било функционално и се поддържали добри хигиенно – битови условия. От Социалния
доклад става ясно, че ответницата упражнявала трудова дейност като работничка в цех за
скариди в гр.Айтос и получавала възнаграждение в размер на 30 лева на ден. Семейството
на г-жа Я. не живеело изолирано и било добре интегрирано в социалната среда, членовете от
разширения семеен кръг поддържали добри отношения. Малолетният Д. бил записан като
ученик в първи клас на ОУ „Христо Ботев“ в село Екзарх Антимово, имал изграден
приятелски кръг от връстници и съученици, с които ежедневно общувал и играел.
В материалите по делото са приобщени свидетелските показания на свидетелката
Е.Ц.Д., които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, а и същите не са
оспорени от страните по делото. Свидетелката Д. заявява, че И. и И. били разделени от
2017г. Съпругът бил заминал за Германия, за да работи, а след петнадесет дни съпругата
оставила децата и заминала с друг мъж. Свидетелката, тъй като била съседка на
семейството, прибрала децата Д. и Ж., докато майката на И. се върне от болницата в
гр.Бургас. По – късно майката на И. прибрала децата. От тогава Д. не била виждала И..
Излага, че когато се оженили И. и И., живеели в бащината къща, като в момента И.
продължавал да живее там. Заявява, че бащата се интересувал от детето Д., но майката не
давала да го вижда и затова се отдръпнал, като това била причината едното дете да е при
единия родител, а другото при другия.
Изслушан е в открито съдебно заседание на основание чл.59, ал.6 от СК бащата И.Я..
Същият излага, че при него живее Ж., а при майката Д., като се грижат за децата и те били
добре. Той живеел в едно домакинство със сина си и неговата приятелка, като отношенията
между тях били много добри и били привързани по между си. В момента детето се
отглеждало от неговата приятелка и майка му, тъй като работел в Германия, където
получавал заплата в размер на 2000 евро. Сочи, че по празниците отивал при детето Д. и
последно го видял за Великден. Не бил търсил майката, за да закупи за детето раничка и
учебни пособия за първия учебен ден, тъй като тя му правела проблеми. Твърди, че след като
се разделили със съпругата през 2017г., първоначално шест месеца Д. бил при него и той го
гледал, но после майката го взела. Според бащата, откакто били разделени, майката не се
интересувала от Ж..
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49, ал.1 от СК за развод поради
дълбоко непоправимо разсторйство на брака, ведно с искове с правно основание чл.127 от
СК във вр. с чл.59 от СК за упражняването на родителските права, определяне
местожителството на децата, личните отношения с тях и родителят, спрямо когото не
е предоставено упражняването на родителските права, както и иск за предоставяне на
семейното жилище по чл.56 от СК.
При разглеждането на исковете за родителски права над непълнолетни деца
законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най – голяма
степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед
защитата интересите на децата, в рамките на въпросното спорно съдебно производство, в
което тези въпроси са решават от съда, служебното начало има значителен превес над
диспозитивното такова. Предвид това, когато е предявен иск за родителски права,
определяне на местоживеене на детето и режим на лични отношения с родителя, спрямо
3
който не е предоставено упражняването на родителските права, съдът следва да се произнесе
и по въпроса за издръжката на децата – в този смисъл Решение № 30/01.02.2019г.,
постановено по гр.д.№ 3060/2018г., IV г.о., по описа на ВКС. Предвид това в настоящото
производство ще се разгледа служебно и иска с правно основание чл.143 от СК за
издръжката на малолетните деца на страните по делото Ж.И. Я. и Д.И. Я..
Относно релевираните възражения на особения представител адв.А.Г. за
недопустимост на исковете за родителски права, местоживеене и режим на лични
отношения, предявени от ищеца по отношение на детето Ж.И. Я., което не е родено по
време на брака между страните по делото, съдът приема за неоснователни, тъй като
обстоятелството, че брачното производство е особено такова, не обуславя извод за
недопустимост да бъдат съединени исковете касаещи именно родителските права по
отношение на дете, което е общо и на двамата съпрузи.
По иска с правно основание чл.49, ал.1 СК:
Конститутивният иск за прекратяване на брака предоставя възможност на всеки
съпруг да упражни своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на
брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Въпросното право
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което по същността си е такова
състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между
съпрузите, разбирателство и взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно
отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
В хода на настоящото производство ищецът заявява, че не живеят съвместно с
ответницата, двамата имат връзки с други партньори, като това се потвърждава от
приобщените в производството доказателства.
С оглед установените по делото факти, съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради
което формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Страните са нарушили задълженията
си за съвместно живеене, посочено в нормата на чл.15 от СК, което е довело до отчуждаване
на съпрузите, като брачната им връзка е изпразнена от съдържание и съществува само
формално. Ето защо съдът счита предявеният иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака за основателен.
По исковете с правно основание чл.127 от СК във вр. с чл.59, ал.2 от СК:
Съобразно даденото тълкуване на нормата на чл.59, ал.2 в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на
двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.
Вложеният в чл.59, ал.1 и ал.2 от СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да
съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в
зависимост от отношенията по между им като бивши съпрузи. При прекратяване на брака
чрез развод законът дава приоритет на постигнатото съгласие между родителите по
въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по
упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип,
изведен в чл.18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща
отговорност за отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на
детето в тяхната основна грижа. По изключение, наличието на спор между родителите,
обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор.
В настоящото производство бащата изрично заяви желание и готовност да полага
грижи по отношение на малолетното дете Ж.. Същият и към момента полага грижи за детето
с помощта на своята приятелка П.Т.М. и неговата майка. Налице е силна емоционална
връзка между детето и бащата. От данните по делото става ясно, че при него е осигурена
сигурна и спокойна среда, като и здравните, образователните и битовите нужди на детето.
То си има и социална среда, в която контактува и се чувства добре. Това обуславя извод, че
е в интерес на детето Ж. родителските права да бъдат предоставени именно на бащата, като
местоживеенето му да бъде на неговия адрес в гр.Средец, област Бургас, ***. Предвид това е
подходящо да бъде определен режим на лични отношения с майката, с оглед съхраняване на
тяхната връзка и предвид това тя да има възможност активно да участва в отглеждането и
възпитанието на детето си. Доколкото режимът на лични отношения на родителя, на който
не са предоставени родителските права, трябва да позволява възстановяване, поддържане и
4
засилена емоционална връзка на родителя с детето, режимът на лични отношения ще се
определи както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 17.00 часа в неделя с преспИ.е, един месец през лятната ваканция с преспИ.е, като този
месец да не съвпада с платения отпуск на майката.
С оглед предоставяне упражняването на родителските права на бащата,
местоживеенето на детето следва да бъде определено при него на последния посочения по
делото адрес, обитаван от тях двамата – а именно: гр.Средец, област Бургас, ***.
Относно родителските права на малолетното дете Д. съдът намира следното. За него
непосредствени грижи полага майката, като в хода на производството се установи, че тя
изявява желание да продължи да го прави. Също така детето е спокойно и добре
обгрижвано. Осигурени са основаните му жизнени нужди от подслон, здравеопазване,
пълноценна храна, облекло, обувки, образование. Има си и социална среда, в която да
общува, като има изграден приятелски кръг от връстници и съученици, с които ежедневно
общува и играе. Ето защо е в интерес на детето Д. родителските права да бъдат
предоставени именно на майката, като местоживеенето му да бъде на нейния адрес в село
Смолник, община Карнобат, област Бургас. Предвид това е подходящо да бъде определен
режим на лични отношения с бащата, с оглед съхраняване на тяхната връзка и предвид това
той да има възможност активно да участва в отглеждането и възпитанието на детето си.
Доколкото режимът на лични отношения на родителя, на който не са предоставени
родителските права, трябва да позволява възстановяване, поддържане и засилена
емоционална връзка на родителя с детето, режимът на лични отношения ще се определи
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до
17.00 часа в неделя с преспИ.е, един месец през лятната ваканция с преспИ.е, като този
месец да не съвпада с платения отпуск на майката.
С оглед предоставяне упражняването на родителските права на майката,
местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея на последния посочен по
делото адрес, обитаван от тях двамата – а именно: село Смолник, община Карнобат, област
Бургас.
По иска с правно основание чл.56 от СК.
Относно семейното жилище, доколкото не е спорно, че същото е собственост на
родителите на ищеца, като това се установява и от приобщените по делото доказателства и с
оглед това, че родителските права по отношение на едното от малолетните деца се
предоставят именно на него, следва да бъде предоставено на Я. ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.Средец, област Бургас, ***.
По иска с правно основание чл.143 от СК.
Уважаването на осъдителен иск за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от
негов родител се обуславя от установяване на следните предпоставки: че детето не е
навършило пълнолетие; че ответникът е негов родител; размерът на претендираната
издръжка; материалните възможности на родителя ответник да дава издръжка в искания
размер за заявения период и материалните възможности на родителя, при когото детето
живее преимуществено и който полага непосредствените грижи за ненавършилото
пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Предвид това задължението за издръжка е безусловно, но
нейният размер се определя с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите и материалното състояние на родителите.
В случая не е спорно, че И. и И. са родители на децата Ж. и Д., както и че децата са
непълнолетни, като това се установява и от представените Удостоверения за раждане.
Двамата родители са в млада и трудоспособна възраст. Същите са трудово ангажирани, като
бащата твърди, че работи в Германия и получава заплата в размер на 2000 евро месечно, а
майката работи в цех за скариди в гр.Айтос и получава възнаграждение в размер на 30,00
лева на ден. От доказателствата по делото става ясно, че Ж. е на десет години, а Д. е на
седем години, като характерно за тяхната възраст е, че разходите за тях непрекъснато
нарастват, необхоД. е да им бъдат закупувани храна, учебни пособия, дрехи, обувки, да
посещават училище, извънкласни занимания и културни мероприятия, необходими са им и
средства за здравеопазване. Отделно от това трайно възприето е от съдебната практика
становището, че при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва – обичайните
5
потребности се предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на
увеличаване на броя социално значими занимания на подрастващото дете.
Ето защо за детето Ж. месечно е необходима издръжка в размер на 370.00 лева, която
сума съответства на неговата нужда от издръжка и възможностите на родителите да я дават,
от които 200.00 лева следва да се поставят в тежест на майката, а 170.00 лева следва да се
поставят в тежест на бащата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането му.
Месечната издръжката от майката е дължима считано от влизане в сила на съдебното
решение, като същата следва да бъде заплащана всеки месец до двадесето число. Предвид
присъждането на месечната издръжка, следва да се осъди ответникът, който дължи
издръжка, да заплаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за
издръжка. Необходимата месечна издръжка за детето Д. също е в размер на 370.00 лева,
която сума съответства на неговата нужда от издръжка и възможностите на родителите да я
дават, от които 200.00 лева следва да се поставят в тежест на бащата, а 170.00 лева следва да
се поставят в тежест на майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането му.
Месечната издръжката от бащата е дължима считано от влизане в сила на съдебното
решение, като същата следва да бъде заплащана всеки месец до двадесето число, до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката. Предвид
присъждането на месечната издръжка, следва да се осъди ответникът, който дължи
издръжка, да заплаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за
издръжка.
По разноските:
С оглед изхода на спора, сторените разноски от страните за адвокатско
възнаграждение следва да се понесат от тях самите така както са ги направили, на основание
чл.329, ал.1 от ГПК, тъй като в настоящото производство няма произнасяне по въпроса за
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода в размер на 40.00 лева, която се дължи по равно от двете страни. Ответникът и
ищцата следва да бъде осъдени да заплатят и държавна такса върху исковете за издръжка,
която възлиза на сумата от общо 288.00 лева, дължима от всеки един от тях, както и сумата
от 5,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за издръжките.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения граждански
брак на 12.07.2012г. в гр.Средец, област Бургас, с Акт за сключен граждански брак №
0010/12.07.2012г., съставен в гр.Средец, област Бургас, между ИВ. М. ЯНК., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, *** и ИВ. Щ. ЯНК., ЕГН **********, с
адрес: село Смолник, община Карнобат, област Бургас, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Ж.И. Я., ЕГН **********, роден на 09.11.2011г. в гр.Бургас, на бащата
ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ж.И. Я., ЕГН **********, при неговия баща
ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********, на адрес: гр.Средец, област Бургас, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката ИВ. Щ. ЯНК., ЕГН **********,
с детето Ж.И. Я., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспИ.е, един месец през лятната
ваканция с преспИ.е, като този месец да не съвпада с платения отпуск на бащата.
ОСЪЖДА ИВ. Щ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: село Смолник, община Карнобат,
област Бургас, да заплаща на непълнолетния Ж.И. Я., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.1 от СК,
месечна издръжка в размер на 200.00 лева /двеста лева/, платима всеки месец до 20-то
число на следващия месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпване
6
на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Д.И. Я., ЕГН **********, роден на дата 18.03.2014г. в гр.Бургас, на
майката ИВ. Щ. ЯНК., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.И. Я., ЕГН **********, при неговата майка
ИВ. Щ. ЯНК., ЕГН **********, на адрес: село Смолник, община Карнобат, област Бургас.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********, с
детето Д.И. Я., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспИ.е, един месец през лятната
ваканция с преспИ.е, като този месец да не съвпада с платения отпуск на майката.
ОСЪЖДА ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, *** да
заплаща на непълнолетния Д.И. Я., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител ИВ. Щ. ЯНК., на основание чл.143, ал.1 от СК, месечна издръжка в размер на
200.00 лева /двеста лева/, платима всеки месец до 20-то число на следващия месец, считано
от влизане в сила на настоящото решение до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
ПРЕДОСТАВЯ на ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас,
***, ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Средец, област Бургас, ***.
ОСЪЖДА ИВ. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, да
заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 308.00
лева /триста и осем лева/, представляваща държавна такса върху размера на присъдената
издръжка и допълнителна държавна такса за производството по допускане на развода, както
и сумата от 5,00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ИВ. Щ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: село Смолник, община Карнобат,
област Бургас, да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец,
сумата от 308.00 лева /триста и осем лева/, представляваща държавна такса върху размера
на присъдената издръжка и допълнителна държавна такса за производството по допускане
на развода, както и сумата от 5,00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
издръжки.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7