Разпореждане по дело №415/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6/08.02.2010 г., постановено по гр. д. № 93/2008 г. Районен съд - Крумовград е отхвърлил предявения от М. А. Ч. с ЕГН * и Т. Я. Ч. с ЕГН * – и двамата от гр. Крумовград - иск с правно основание чл. 108 от ЗС против ответниците А. С. К., З. Х. К. и Ю. Х. К. – и тримата от с. А., община Крумовград.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците М. А. Ч. и Т. Я. Ч.. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Направено е искане решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск. Иска се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на така подадената въззивна жалба от страна на въззиваемите.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите, редовно и своевременно призовани, не се явяват, като вместо тях се явява процесуалният им представител. Чрез процесуалния си представител поддържат подадената жалба като излагат подробни съображения.

Въззиваемите А. С. К. и З. Х. К., редовно и своевременно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред въззивния съд и не се представляват. Въззиваемата страна Ю. Х. К. също не се явява, като вместо него се явява процесуалният му представител. Последният изразява становище за правилност на обжалваното решение и моли окръжния съд да остави в сила същото.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. След като извърши служебна проверка съобразно изискванията на чл. 269, изр. 1 от ГПК, настоящият съд констатира, че постановеното решение на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно.

Искът пред първоинстанционния съд е бил предявен срещу Х.Г. К. и А. С. К., като по отношение на първия процесът е продължен по реда на чл. 227 от ГПК с участието на правоприемниците му А. С. К., З. Х. К. и Ю. Х. К..

В подадената искова молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот – УПИ XI, пл. сн. № 184, кв. 14, по плана на с. А., общ. Крумовград. Сочат, че ответниците - Х.Г. К. и А. С. К. - са собственици на съседния недвижим имот – УПИ X, пл. сн. № 183, кв. 14, по плана на с. А., общ. Крумовград, като същите владеели без правно основание територия от 75 кв. м. (3 метра по цялата югоизточна граница на ищцовия имот) – част от имота на ищците, отказвайки да я отстъпят на последните и претендирайки, че тя е част от техния имот. Ищците били позволили на ответниците да ползват процесната част, като последните премахнали съществуваща дотогава (около 3 години преди исковата молба, заведена в РС – Крумовград на 19.12.2008 г.) ограда и ползвали имота, но от около година не отстъпвали на ищците въпросната територия, изразявайки посочената по-горе собственическа претенция. В исковата молба е направено искане ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и да предадат на ищците владението върху процесната територия. По реда на чл. 145 от ГПК, пред въззивния съд, ищците, чрез процесуалния си представител, уточняват твърденията си в подадената искова молба, а именно – че имотът, посочен като техен в същата молба, представлява съпружеска имуществена общност на двамата ищци, както и това, че А. и Х.К. са изявили претенция, че процесната територия е част от техен имот, представляващ съпружеска имуществена общност.

С отговора на исковата молба ответникът Ю. Х. К. оспорва иска по основание. Твърди, че той и останалите ответници владеят и ползват свой собствен имот, закупен от наследодателя им Х.К. през 1979 г. в границите, в които този имот е закупен през посочената година. По реда на чл. 145 от ГПК, пред въззивната инстанция, чрез процесуалния си представител уточнява, че същият имот е представлявал съпружеска имуществена общност на двамата първоначални ответници.

От останалите ответници не са постъпили отговори на исковата молба.

Във връзка с подадената въззивна жалба, за да постанови настоящото решение, въззивният съд съобрази следното:

От фактическа страна:

Съгласно Нотариален акт № 16, том I, дело №45/1989 г. на Т.Х., Крумовградски районен съдия, М. А. Ч. с ЕГН *, е закупил недвижим имот, находящ се в с. А., обл. Хасковска, а именно – дворно място, представляващо парцел XI-184 по плана на същото село, с площ 450 кв. м.

По делото е приложено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 157/10.05.2010 г., издадено от Община Крумовград, издадено на М. А. Ч. с ЕГН *, в уверение на това, че името М. А. Ч., с което е записан в ЛРК и името М. А. Ч. са имена на едно и също лице.

Съгласно Удостоверение с бланков № 038314, серия ГБ-84, от 24.02.1985 г., издадено от ОбНС – А., Кърджалийски окр·г, М. А. Ч. с ЕГН *, на 24.02.1985 г. е сключил граждански брак с Т. Я. К. с ЕГН *, която след брака се именува Т. Я. Ч.а.

Видно от Нотариална покана от 28.10.2008 г. ищците са поканили първоначалния ответник Хр. К., чрез съдията по вписванията в Крумовградския районен съд, да освободи неправомерно владяна и ползвана от него част от УПИ № XI, пл. сн. № 184, кв. 14 по плана на с. А., общ. Крумовград, представляваща 75,00 кв. м. от югоизточната страна на така описания поземлен имот, като адресатът е поканен на 20.11.2008 г. в 10:30 ч. да се яви в канцеларията на същия съдия по вписванията, където да предаде владението или не, като за целта се изготви съответният документ. Приложена е разписка за връчване, съгласно която поканата е връчена на Х.К. на 03.11.2008 г. Видно от приложения констативен протокол от 20.11.2008 г. на Ася Ангелова – съдия по вписванията при РС – Крумовград, пред нея в канцеларията й на същата дата, в 10:30 ч., са се явили ищците, а адресатът Х.К. не се явил.

Съгласно скица с № 85/01.04.2008 г. на отдел „ТРБ”, община Крумовград (находяща се на л. 8 от първоинстанционното дело), имоти УПИ XI184 и УПИ X183 по плана на с. А. са съседни. На скицата е отбелязана територия с очертания, отделящи я от двата имота УПИ XI184 и УПИ X183 със стрелка, сочеща към имот УПИ XI184. Посочено е, че част от имота, защрихована на скицата в жълт цвят (самата скица е приложена като заверено, чернобяло копие), попадаща в УПИ X183, е собственост на М. А. Ч., „видно от нот. акт № 16, д. № от 1989 г.”. Отбелязано е също, че „ПУП е одобрен със заповед № 315/04.05.1986 г.

Към делото е налично и удостоверение за данъчна оценка (от 26.11.2008 г.) на имот, находящ се в с. А., общ. Крумовград, квартал/ масив 14, парцел 98, по ЗРП, одобрен 1986 г., № 184 от кадастрален план, одобрен 1986 г., представляващ право на собственост върху земя и сграда, с посочена обща площ 500 кв. м., с посочен като собственик М. А. Ч. с ЕГН *.

Приложено е и удостоверение за данъчна оценка относно недвижим имот, находящ се в с. А., общ. Крумовград, квартал/ масив 14, парцел 10, по ЗРП, одобрен през 1986 г., с № 183 от кадастрален план, одобрен през 1986 г., съсобствен на Х.Г. К. с ЕГН * и А. С. К. с ЕГН *.

Съгласно предварителен договор за покупко-продажба от 02.01.1973 г. К.Д.Д. от с. А., Кърджалийско, продава на Х.Г. К. от с. Малък Девесил, Кърджалийско, свой собствен недвижим имот, находящ се в с. А., Кърджалийско, а именно – дворно място от 350 кв. м. заедно с построената в него жилищна сграда, представляващ парцел XII-225 в кв. 10 по плана на с. А., Кърджалийско, при граници от две страни улица, С.А.А. и Ю.М.И.Ч. и дворно място, както и дворно място от 380 кв. м., заедно с построената в него плевня, представляващо парцел XIII-156 в кв. 5 по плана на с. А., Кърджалийско при граници от три страни улица, М.А.М. и дворно място в мест. Балабана, състоящо се от 1800 кв. м., незастроено, при граници Д.С.В., път, дере.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 30, том I, дело № 61/1974 г. от 02.07.1974 г. на М.Е., крумовградски районен съдия, последният е признал К.Д.Д. от гр. Кърджали, ул. "Т." № * като собственик по давностно владение на дворно място, представляващо парцел XII-225 в кв. 10 по плана на с. А., Кърджалийско, с площ 484 кв. м., с неуредена регулация, заедно с построената в него жилищна сграда, при граници: улица и от три страни С.А.А., Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез народен съвет по Закона за собствеността на гражданите № 21, том I, дело № 61/1979 г., от 20.04.1979 г. на М.Е., районен съдия в гр. Крумовград, К.Д.Д. от гр. Кърджали е продал на Х.Г. К. от с. А., Кърджалийско, дворно място от 280 кв. м., представляващо парцел XIII-156 по плана на с. А., Кърджалийско, незастроено, с неуредена регулация, при граници: от три страни улица и М.И.М..

Видно от Удостоверение за наследници № 43/ 12.02.2009 г. на кметство А., община Крумовград, Х.Г. К. с ЕГН *, е починал на 19.01.2009 г. и е оставил наследници А. С. К. с ЕГН * - съпруга, З. Х. К. с ЕГН * – дъщеря и Ю. Х. К. с ЕГН * – син.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ (заключението и приложените към него скици се намират на л. 105-109 от първоинстанционното дело) границите на процесния имот с пл. сн. № 184 съществуват от момента на изготвяне на кадастралния план през 1970 г., като към момента рÕално на място не са материализирани с изключение на част от тях в югозападната и в североизточната части на същия имот, показани на приложената към заключението скица от геодезическото заснемане. Въпросният недвижим имот по геодезическо заснемане възлиза на 678,00 кв. м., а по кадастрална карта – на 751,00 кв. м. УПИ XI, кв. 14 по плана на с. А. възлиза на 730,00 кв. м.; площта на същия УПИ по нотариален акт № 16, том I, дело № 45/1989 г. е 450,00 кв. м. Границите на другия процесен имот, с пл. сн. № 183 съществуват също от момента на изготвяне на споменатия кадастрален план от 1970 г. и също към момента реално на място не са материализирани с изключение на част от тях в югозападната и в североизточната части на имота, показани на скицата от геодезическото заснемане, приложена към заключението. По геодезическо заснемане този имот възлиза на 563,00 кв. м., по плана на селото – на 491,00 кв. м. УПИ X, кв. 14, възлиза на 585,00 кв. м.; площта на същия УПИ по нотариален акт № 30, том I, дело № 61/1974 г. е 484,00 кв. м. На скицата, приложена на л. 108 от първоинстанционното дело, са съпоставени границите между процесните имоти, като на нея – съгласно самото заключение – със син цвят е показана границата от плана на с. А., а с червен цвят – границата по геодезическото заснемане. В заключението е посочено още, че границите на двата имота по действащия към момента на придобиване на имота на ищеца и по действащия към настоящия момент кадастрален план, както и границите по заснемането към момента на изготвяне на заключението се разминават, като спорната част между двата имота е 51,50 кв. м. Съгласно приложените към заключението скици (л. 107-109 от първоинстанционното дело) при граница съгласно геодезическото заснемане, спорната част между двата имота попада в имота с пл. сн. № 183, а при граница по плана на селото попада в имота с пл. сн. № 184; посочени са – означени със зелен цвят - и частите от реално съществуваща на място граница между двата имота, които отговарят на граничната линия от геодезическото заснемане. На всички приложени скици върху последната посочена гранична линия е отбелязана череша, а в непосредствена близост до нея, в имота с пл. сн. № 184 – гараж; в имота с пл. сн. № 183 е отбелязана постройка, чиято стена откъм другия процесен имот съвпада с граничната линия, отбелязана със син цвят на скицата на л. 108 от първоинстанционното дело (по плана на с. А. – виж по-горе); отбелязан е и клозет, намиращ се между синята и червената линии, като синята минава по стената му откъм имота с пл. сн. № 183.

При изслушване на вещото лице по споменатата експертиза в съдебна зала същото заявява, че означените със зелен цвят на една от скиците към заключението реално съществуващи части от ограда между имотите е възприел на място. Сочи, че са налични каменна и телена огради. Границата между двата имота по кадастралната карта от 1970 г. се различавала от тази по регулационния план, като на една от скиците към заключението последната посочена граница е означена с червен цвят (т. е. – тази по геодезическото заснемане). Уточнява, че площта от 51,50 кв. м. – посоченото спорно място – е разликата между действащия регулационен план и действащия кадастрален план. Относно установяване на площите на двата имота сочи, че е правел и съответните замервания на място. Прави и уточнение, че изчисленията в днешно време се правят чрез компютър и са много по-точни от тези, правени преди, което счита, че е причина за някои разминавания в площите на имотите. Посочва още, че на едно от местата (при посочена на скицата череша) материализираната граница представлява зидария, висока около 60 см., до около 30-40 см., а в другия край е полуразрушена.

Съгласно показанията на св. А.А.И., същият познава страните, чийто съсед е, а освен това знае къде се намират и имотите им. Сочи, че имотите са съседни, като имотът на Ю. е построена къща, а на М. - нива и границата им минава от ъгъла на къщата на Ю. до тоалетната на същия. Свидетелят заявява, че живее на това място от 1964 г., както и че преди построяването на къщата там е имало ограда. Това по-рано било негов имот. Имало стари камъни към черешата, но не било ограда. Свидетелят дава показания, че тоалетната била построена точно на границата и не знае точно в чие място е построена.

Разпитан в съдебно заседание, св. М.О.Ч. (първи братовчед на ищеца Ч.) твърди, че бил ползвал имота на ищеца през 2005 г. – 2007 г. Сочи, че от ъгъла на къщата до ъгъла на тоалетната имало телена ограда. Свидетелят ползвал имота като ливада. Дотогава нямало претенции от страна на „А., Ю. и другите”. От 2007 г. – 2008 г. имало спор за имота. М. ползвал този имот 25-30 години, като свидетелят помни, че мястото било на неговите родители. Към момента на даване на показанията мястото го ползвал друг човек, който бил купил къщата на М. и Т.. Границата минавала от ъгъла на къщата до ъгъла на тоалетната. Свидетелят знаел, че се спори за това място.

Св. А.А. Ч. (брат на ищеца) сочи, че границата между двата имота минава по стената на къщата до тоалетната, като имало една ограда от бодлива тел. Зад гаража имало камъни, които били натрупани. Братът на свидетеля бил ползвал мястото до оградата, която стигала до тоалетната. Тоалетната била в мястото на Ю.. Братът на свидетеля бил давал това място за ползване на друг. Оградата минавала от ъгъла на къщата до ъгъла на тоалетната и още 3-4 метра направо зад тоалетната. Докато свидетелят бил в с. А. нямало стара ограда от камъни. Свидетелят бил косил трева до стената на къщата. Съседите нямали претенции. Сега обаче искали „3 метра надолу”. До 2003 г. имотът бил ползван от брата на свидетеля. Понастоящем имотът на М. се ползвал от хора, които го били купили. Камъните били зад гаража, до пътя били купчина, висока 50-60 до 100 см. Свидетелят предполага, че са останали от строежа на къщата. Камъните не опирали до гаража, а до ъгъла на къщата. Никой не бил променял границите на имотите „от едно време”.

Св. Р.М.Д. (първи братовчед на ответника Ю. К.), твърди, че между къщата и тоалетната нямало ограда. Нямало камъни „от външната страна”.

Св. В.С.М. (сестра на ответницата А. К.), заявява, че не е имало никога ограда между двата имота и в момента на даване на показанията нямало. Св. М. живяла там от 32 години. Преди нямало спор. Сестра й ползвала 2-3 метра към имота на М., засявайки домати, като последният до тогава не бил възразявал. Преди сестрата на свидетеля да засее доматите, М. бил косял, но „по-надолу”. Всеки си бил знаел мястото, но ограда нямало. Преди доматите имало трева, която М. косял. Точно до гаража на М. имало череша.

Първоинстанционният съд е извършил оглед по чл. 204 от ГПК на мястото на двата процесни имота. В протокола от огледа е отразено изявление на ищеца М. Ч., съгласно което същият бил продал на лицето Ю.О.Д. къща в с. А., която се намирала в друг имот, а процесното дворно място дал на същото лице за ползване; когато Д. започнал да ползва въпросното дворно място, възникнал спорът със съседите. При огледа съдът е констатирал, че под гаража в посока към улицата имало струпани камъни. В същия протокол е отбелязано изявление на ответника А. К., че това не е ограда, а са камъни от стара плевня.

По делото е приложена извадка – заверена от АГКК, служба Кърджали - от протокол за разгледани възражения по КККР на с. А. от 24.06.2009 г., като с т. 17, рег. № 17/16.04.2009 г. е отбелязано „от наследниците на Х.Г. К.. За имоти с идентификатори 00093.501.62, 00093.501.176 и 00093.501.183 – да се отрази като собственик в КК и КР. За границите на имот 00093.501.183 се води дело”. Посочено е още, че възражението се уважава „- границата между имоти 00093.501.183 и 00093.501.184 да се покаже като спорна”.

Приложено е и възражение с дата 16.04.2009 г. до КРНИ, гр. Кърджали, от наследниците на Х.Г. К., бивш жител на с. А., с молба имот № 501.183 да се запише на наследниците на горепосоченото лице, като е посочено, че в момента подателите на възражението водят дело за границите на имота.

Съгласно допуснатото от въззивния съд като доказателство Удостоверение с изх. № 13/18.02.2010 г. на Община Крумовград, отдел „ТРБ”, до момента на издаване на удостоверението в обхвата между поземлени имоти № № 183 и 184 в кв. 14 по ПУП на с. А., одобрен със Заповед № 315/14.05.1986 г. не е постъпвало и не е одобрявано изменение на действащия ПУП – ПРЗ; със Заповед № РД-18-79/26.10.2009 г. са одобрени кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на с. А., които са влезли в сила от 22.12.2009 г.

Приложена е и вносна бележка от 28.10.2008 г., с издател ЦКБ, офис Крумовград, за сумата от 15,00 лева, с вносител М. А. Ч., ЕГН *, по сметка на Районен съд, с посочено основание за плащане „такса за нотариална покана”. Налична е вносна бележка и от 20.11.2008 г. за сумата от 15,00 лева с издател „Юробанк И Еф Джи България” , ФЦ Крумовград, със същия вносител и същия получател, с посочено основание „такса – констативен протокол”. Приложена е също приходна квитанция от 25.11.2008 г. за платена от ищеца Ч. сума от 10,00 лева - такси за административни услуги – данъчни оценки, с печат на кмета на община Крумовград.

От правна страна въззивният съд приема следното:

Приложените по делото документи следва да бъдат кредитирани, доколкото същите притежават съответната материална и формална доказателствена сила и не са оспорени от страните.

Следва да бъде кредитирано и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, тъй като същото е дадено от компетентно лице, обосновано е, без вътрешни противоречия и се подкрепя от останалите доказателства по делото (с уточнението, че под „спорната част” между двата имота, с посочена площ 51,50 кв. м., следва да се разбира пространството между границите съгласно кадастралната карта, изготвена през 1970 г. и регулационния план). Единствената част от това заключение, която не следва да бъде кредитирана, е тази, която се отнася до наличието на материализирана ограда между двата имота на отделни, посочени в заключението места, доколкото, от една страна, заключението в тази си част противоречи на показанията на разпитаните по делото свидетели и на изявлението на ответника А. К., от друга страна, при извършения от първоинстанционния съд оглед същият съд е констатирал, че „под гаража в посока улицата има струпани камъни” – струпването на камъни, като се имат предвид и свидетелските показания, както и обясненията на ответника А. К., не обосновава наличие на ограда. В останалата си част заключението не е и оспорено от страните.

Що се отнася до свидетелските показания, то не следва да бъдат кредитирани тези показания, които се отнасят до наличие или липса на ограда между двата имота, минаваща между ъгъла на горепосочените къща и тоалетна и продължаваща след това направо още няколко метра. В това отношение са налице две групи свидетелски показания; съгласно едната част такава ограда е съществувала, а съгласно другата част не е. Показанията на свидетелите относно визираните по-горе обстоятелства са взаимно изключващи се и не са налице причини, поради които съдът да кредитира едната група от тях за сметка на другата. Освен това обстоятелството дали е била налице съответната ограда или не е ирелевантно за спора, както ще бъде уточнено по-долу.

Във връзка с показанията на свидетелите М. Ч. и А.Ч. в частта им относно това, че ищецът е продал на друго лице имота си следва да се посочи, на първо място, че съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК такова едно обстоятелство не може да бъде доказвано със свидетелски показания освен при условията по чл. 165 от ГПК, които в случая не са налице. На второ място, тази част от показанията на свидетелите се опровергава от изложеното от самия ищец Ч. по време на извършения от първоинстанционния съд оглед, като впечатлението на свидетелите относно прехвърляне на имота може да бъде обяснено с ползването на дворното място от страна на лицето Д., на което ищецът Ч. сочи, че е дал имота за ползване. Изложеното от ищеца в това отношение е логично. Тук е мястото да се уточни, че обясненията на страните, дори когато не са дадени по реда на чл. 176, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – след разпореждане от съда и предварително съобщаване на въпросите - представляват доказателства по смисъла на същия кодекс, когато съдържат информация от значение за делото. На следващо място, необходимо е да се посочи, че св. А.Ч. дава показания, че брат му (ищецът Ч.) е ползвал имота до 2003 г., а по делото са налице доказателства – удостоверение за данъчна оценка от 13.11.2008 г. – относно това, че имотът е собственост на ищеца след тази дата, което напълно подкрепя заявеното от самия ищец, че без да прехвърля имота е предоставил същия за ползване на друго лице. На последно място, следва да бъде отбелязано, че дори и при прехвърляне на спорното право в хода на производството, съгласно чл. 226, ал. 1 от ГПК, делото продължава своя ход между първоначалните страни.

Показанията на всички изброени по-горе свидетели - в останалата им част - следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са логични, не съõържат вътрешни противоречия и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Ищците са съсобственици при условията на съпружеска имуществена общност на имот УПИ XI, пл. сн. № 184, кв. 14, по плана на с. А., общ. Крумовград. Първоначалните ответници са били съсобственици при условията на съпружеска имуществена общност на съседния имот УПИ X, пл. сн. № 183, кв. 14; впоследствие ответникът Х.К. е починал, оставяйки като законни наследници настоящите ответници А. С. К., З. Х. К. и Ю. Х. К.. Пространството между границата между двата имота съгласно кадастралната карта, изготвена през 1970 г. и границата между двата имота съгласно ПУП – ПРЗ от 1986 г. е с площ 51,50 кв. м. Последната посочена граница оставя споменатото пространство в имота на ответниците. Поради това се поставя въпросът дали посоченият регулационен план към момента има вещноправно действие. За да отхвърли предявения иск по чл. 108 от ЗС, първоинстанционният съд се е позовал на това, че съгласно отменения ЗТСУ влезлият в сила регулационен план има вещноправно действие. Видно от доказателствата по делото, в случая става въпрос за регулационен план от вида на дворищно-регулационните - чл. 52 от ППЗТСУ (отм.) – съгласно който посоченото по-горе в настоящия абзац пространство е придадено към имота на ответниците. Действително, съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), влезлият в сила дворищно-регулационен план има отчуждително действие. Въпросът за това дали е приложен този план обаче се поставя в контекста на разпоредбите на § 8, ал. 1 вр. § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Ако дворищно-регулационният план не е приложен в срок до 30.06.2001 г., то отчуждителното му действие се прекратява. Следователно се налага да се отговори на въпроса дали така обсъжданият регулационен план е приложен по смисъла на § 8, ал. 1 и § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съгласно чл. 84, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.) вр. чл. 110 и сл. от ЗТСУ (отм.) - доколкото дворищно-регулационният план е вид подробен градоустройствен план - подробният градоустройствен план по отношение на регулацията се счита за приложен с изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат (разпоредбата на § 22, т. 1 от ЗР на ЗУТ по принцип е относима към подробните устройствени планове по същия закон, но и тази разпоредба, най-общо казано, изисква наличие на съответното, дължимо във връзка с регулацията, плащане, за да се счита за приложен планът). Доказателства или дори твърдения в тази насока не са релевирани от ответниците. Последните са изложили твърдение, че ползват имота с пл. сн. № 183 такъв, какъвто той е закупен от наследодателя им Х.К. през 1979 г. При това положение съдът не може да приеме за приложен регулационния план, оставящ в имота на ответниците така формираната територия от 51,50 кв. м. След като обсъжданият план не е приложен, то и отчуждителното действие на същия е прекратено, т. е. – съдът следва да приеме границите на двата процесни имота като такива, каквито са били преди влизане в сила на регулационния план, т. е. – съгласно споменатата по-горе кадастрална карта, изработена през 1970 г.

Така се стига до извода, че първата от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС е налице що се отнася до частта, посочена като спорна в заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, в размер на 51,50 кв. м. – собствеността на ищците върху посоченото пространство. Що се отнася до останалата част до пълния размер, посочен в исковата молба – 75,00 кв. м. (в исковата молба се говори за три метра по цялата граница в югоизточната част на имота на ищците), по делото не са налични каквито и да било доказателства за собственост на ищците върху нея. Видно от заключението на вещото лице, а и от приложената от самите ищци към исковата молба скица, „границата” на самата територия, образувана между границите по кадастралната карта от 1970 г. и регулационния план, след югозападния ъгъл на къщата в имота на ответниците върви по диагонал в посока към границата по регулационния план, съединявайки се с нея при югозападната граница на имота на ищците. От това е видно, че в имота на последните не се включва цялата сочена в исковата молба ивица от три метра по цялата граница в югоизточната част на имота. Впрочем, във въззивната жалба липсват твърдения в противния смисъл.

Видно от всички доказателства ´о делото, включително от твърденията на ответниците, същите упражняват фактическа власт върху споменатата по-горе ивица земя с площ от 51,50 кв. м. Твърдения от страна на ответниците относно наличието на правно основание за упражняване на такава фактическа власт извън обсъдената собственическа претенция липсват по делото. Ползването на спорната територия от страна на ответниците към един минал от гледна точка на настоящото производство момент е било от кръга на т. нар. съизволени действия, но към настоящия момент това упражняване на фактическа власт не е съизволено предвид противопоставянето на ищците. От изложеното тук следва, че са налице втората и третата от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС – за територията от 51,50 кв. м., а именно – упражняване на фактическа власт върху собствената на ищеца вещ (в случая – част от нея) от друго спрямо собственика лице без правно основание.

Във връзка с наличните по делото доказателства за нова кадастрална карта и кадастрални регистри относно с. А., общ. Крумовград, се налага да се уточни, че страните не са релевирали твърдения относно това къде попада спорната територия съгласно новия кадастрален план. Посоченото от вещото лице по допуснатата СТЕ, че границата от устройствения план и тази от геодезическото заснемане съвпадали не означава, че в новата кадастрална карта (одобрена със Заповед № РД-18-79/26.10.2009 г. влезла в сила от 22.12.2009 г.) имотната граница е означена именно по този начин. Напротив, видно от приложените извадка от протокол за разгледани възражения по КККР на с. А. от 24.06.2009 г., КРНИ, гр. Кърджали, е приела, че границите на имота с пл. сн. № 183 следва да се покажат като спорни. Настоящото уточнение се прави предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗКИР, доколкото ако имаше доказателства относно конкретно отбелязани граници между горепосочените недвижими имоти на новата кадастрална карта, то съдът следваше да се съобрази с тях до доказване на противното.

Налага се да се уточни и това, че въпросите относно наличие или липса на огради между имотите, предвид изложеното относно приложението на регулационния план, се явяват ирелевантни за спора.

Отново във връзка с изложеното по-горе относно прилагането на регулацията между двата съседни имота следва да се посочи, че не е налице процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд поради това, че регулационният план от 1986 г. бил обсъден за пръв път от съда в мотивите към обжалваното решение. Районният съд съвсем правилно се е занимал с този въпрос, макар и да не е стигнал до правилни правни изводи. Такъв план е упоменат в приложената от ищците към исковата молба скица, а това, че има регулационен план, по силата на който спорната територия се придава от имота на ищците към този на ответниците, се разбира от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, както и от изслушването на същото вещо лице в съдебно заседание. Районният съд е бил длъжен да обсъди така събраните по делото доказателства.

Ирелевантни за спора са твърденията, изложени във въззивната жалба, във връзка с оспорване на заключението на споменатото вещо лице.

Що се отнася до разноските, като се съобрази споменатото по-горе искане във въззивната жалба относно присъждане на такива и за двете инстанции и като се има предвид изложеното относно частичното уважаване на исковата претенция, настоящият съд намира, че такива разноски – предвид частичното уважаване на предявения иск (виж чл. 78, ал. 1 от ГПК) - в размер на 68,68 % от съответните разходи следва да бъдат присъдени в полза на ищците във връзка със заплатените от тях: държавни такси за предявяване на исковата молба и подаване на въззивната жалба – общо 75 лева; разноски по водене на делото, включително платени такси за административни услуги – общо 220 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Разноските във връзка с посочената по-горе нотариална покана до първоначалния ответник Х.К., както и във връзка със също така споменатия по-горе констативен протокол от 20.11.2008 г. на Ася Ангелова – съдия по вписванията при РС – Крумовград, не са сред посочените в чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което и не следва да бъдат присъждани в полза на въззивните жалбоподатели и ищци в първоинстанционното производство. Така сумÓта, която следва да се присъди като разноски в полза на ищците, е в размер на 546,01 лева. Необходимо е да се уточни още, че доколкото от страна на поискалите присъждане на разноски въззивни жалбоподатели не е представен списък на разноските и предвид разпоредбата на чл. 80 от ГПК, същите жалбоподатели нямат право да обжалват настоящото решение в частта му за разноските.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1, чл. 269 и чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 6/08.02.2010 г., постановено по гр. д. № 93/2008 г. по описа на Районен съд - Крумовград В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Ч. с ЕГН * и Т. Я. Ч. с ЕГН * – и двамата с постоянен адрес гр. Крумовград, ул. "Н." № * - иск против А. С. К. с ЕГН *, З. Х. К. с ЕГН * и Ю. Х. К. с ЕГН * – и тримата от с. А., община Крумовград, за осъждането им да предадат собствеността и владението върху част от имот - дворно място, представляващо недвижим имот - УПИ XI, пл. сн. № 184, кв. 14, по плана на с. А., общ. Крумовград, с площ 450 кв. м., при граници: от двете страни – улица, Х.К. и А.М. - с площ (на частта от имота) 75,00 кв. м. – ДО РАЗМЕРА ОТ 51,50 КВ. М., обхващащ територията, защрихована в жълт цвят между имотите с пл. сним. № 183 и пл. сним. № 184 на скицата на лист 109 от първоинстанционното дело,

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗСА. С. К. с ЕГН *, З. Х. К. с ЕГН * и Ю. Х. К. с ЕГН * – и тримата от с. А., община Крумовград - да отстъпят и предадат на М. А. Ч. с ЕГН * и Т. Я. Ч. с ЕГН * – и двамата с постоянен адрес гр. Крумовград, ул. "Н." № * - владението и собствеността върху част от имот - дворно място, представляващо недвижим имот - УПИ XI, пл. сн. № 184, кв. 14, по плана на с. А., общ. Крумовград, с площ 450 кв. м., при граници: от двете страни – улица, Х.К. и А.М. - с площ (на частта от имота) 51,50 кв. м., обхващаща територията, защрихована в жълт цвят между имотите с пл. сним. № 183 и пл. сним. № 184 на скицата на лист 109 от първоинстанционното дело, която скица представлява неразделна част от настоящото решение, като имотът, посочен в скицата с пл. сним. № 183, е УПИ X, пл. сн. № 183, кв. 14, по плана на с. А., общ. Крумовград, а имотът, посочен в скицата с пл. сним. № 184, е УПИ XI, пл. сн. № 184, кв. 14, по плана на с. А., общ. Крумовград.

ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН *, З. Х. К. с ЕГН * и Ю. Х. К. с ЕГН * – и тримата от с. А., община Крумовград - да заплатят на М. А. Ч. с ЕГН * и Т. Я. Ч. с ЕГН * – и двамата с постоянен адрес гр. Крумовград, ул. "Н." № * - сумата от 546,01 лева /петстотин четиридесет и шест лева и една стотинка/, представляваща разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/08.02.2010 г., постановено по гр. д. № 93/2008 г. по описа на Районен съд - Крумовград, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Настоящото решение може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/