№ 1101
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300502036 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез адв. Й. С. и адв. С.Ш., против
решение №1594/08.04.2025 г., постановено по гражданско дело №13204/2023 г.
по описа на ПдРС, ХІІ гр. състав, с което е осъдено на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да заплати на
Я. В. Т. сумата от 3642 лв., представляваща заплатена от ищеца по договор за
потребителски паричен кредит №2267425/13.05.2016 г., сключен между
страните, и получена от ответника без основание сума, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.09.2023 г., до окончателното
плащане; осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД да заплати на Я. В. Т. сумата от 649.68 лв. –разноски в
производството, както и да заплати на адв. Д. Г. Б. сумата от 800 лв.
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
по делото в полза на материално-затруднено лице. Посочена и е банкова
сметка, по която могат да бъдат платени сумите.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно според жалбоподателя
съдът се е позовал на размера на шрифта на договора, за да приеме, че е
1
недействителен. Твърди се, че Директива 2008/48/ЕО изисква само четивност
на текста, а мотивите на съда разширяват защитата на потребителя извън
рамките на изискванията на Директивата. Неправилно е отхвърлено и
възражението за давност. Прави се и възражение срещу размера на сумата,
която следва да се върне. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което искът да се отхвърли, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се
излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска
се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционният съдебен акт. Претендират се разноски, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника по реда на чл.
38 от ЗАдв.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
С оглед наведените от страните доводи, касаещи постановения
съдебен акт, следва да се отбележи следното:
Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор
за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова
молба, подадена от Я. В. Т., **********, против „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, като се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 50 лв. недължимо платена по договор за
2
потребителски паричен кредит №2267425/13.05.2016 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба – 11.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Преди последното открито съдебно заседание е поискано
изменение на исковата претенция, като размерът на иска е увеличен от 50 лв.
на 3 642 лв.
Според изложеното от ищеца, между страните имало сключен
договор за потребителски паричен кредит № 2267425/13.05.2016 г., по силата
на който получил в заем 16000 лева, при договорена такса за разглеждане на
кредита от 480 лева и застрахователна премия в размер на 13.70 лева месечно.
Договорният годишен лихвен процент бил 10.99%, годишният процент на
разходите - 13.99%, а общо дължимата сума - 28958.31 лева, която следвало да
бъде върната с погасяването на 120 месечни вноски, всяка от 241.31 лева за
периода от 01.06.2016 г. до 01.05.2026 г. За периода от датата на сключване на
договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът заплатил в срок
87 погасителни вноски или 20994.84 лева, с която била погасена изцяло
заемната сума. Изтъква, че над заемната сума била погасена договорна лихва
и застраховка. Твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9, ал.1
от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и е недействителен на основание
чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта на текстовата част е
по-малък от 12 пункта, а съществените елементи на договора за кредит
(заемна сума, вид вноски, размер на вноска, застраховки и др. под.), описани в
погасителния план, са изпълнени с размер на шрифта от 10. Не бил посочен и
начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран,
респ. общо дължимата сума. Сочи се, че в ГПР не била включена таксата за
разглеждане на кредита от 480 лева и застраховката, поради което договорът
бил изцяло недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
всички платени над размера на главницата суми били дадени без основание.
Претендира присъждане на разноски, в това число и за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Признава част от
изложените факти – сключването на договора и съществените му елементи, но
отрича наличието на пороци. Отправено е възражение за изтекла погасителна
давност за част от вземанията на ищеца. Сочи се, че тъй като ищецът твърди
че е платил недължимо лихви и застрахователни вноски, всички претенции за
възстановяване на плащания, платени преди 11.09.2018 г. са погасени по
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по
делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Съдът е отделил като безспорни следните факти и обстоятелства, а
именно сключването между страните на договор за потребителски паричен
3
кредит № 2267425/13.05.2016 г., както и, че в ГПР по договора се включват
само главница и договорна лихва.
Безспорно е, че за договора за потребителски паричен кредит се
прилагат общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в
размер на 16480 лв., като 16 000 лв. от същата е реално получена от ищеца
(което обстоятелство не се оспорва от страните), а 480 лв. от кредита са
удържани за такса за разглеждане на кредит. В договора е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 10.99% или 10834.31 лв. ГПР е посочен
като 13.99% и в него се включва само главница и договорна лихва. Цялата
сума за плащане по кредита възлиза на 28958.31 лв., а срокът за издължаване е
120 месеца. Уговорено е заплащането на застраховка в размер на 13.70 лв. на
месец или общо 1644 лв. съгласно сертификат за застраховка „Кредитна
протекция плюс“ пакет „Б“ №2267425 и общи условия за застрахователна
програма „Кредитна протекция плюс“ на кредитополучателите на банкови
кредити.
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило заключение по
съдебно-техническата експертиза, шрифтът на непроменящите се
(едностранно определени от кредитодателя думи и символи, който са без
възможност за промяна) полета от договора за кредит е Хебър от 9,8 pt до 11
pt, а на променящите се (за данните на потребителя) полета от договора –
Хебър 9,9 pt, а на погасителния план – Хебър 9,5 pt.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, ищецът е изплатил на ответника по договора към 23.11.2023 г.
общо 19642,14 лв., които е посочено как са разпределени по пера. Към
01.09.2018 г. и 01.09.2020 г. потребителят не е върнал чистата стойност на
кредита.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства,
като се възприеха именно така посочените факти.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
съставът на районния съд е приел, че ответникът не е доказал
действителността на договора за кредит, поради което искът е основателен.
Аргументирал се е, че съгласно приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза, договорът за потребителски кредит е изготвен на шрифт Хебър с
размер от 9.8 pt до 11 pt. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Поради неспазване
изискванията за шрифт на договора за потребителски кредит, същият е приет
от съда за недействителен на основание чл. 22 във връзка с нарушението на
императивните правни норми на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Неоснователно е счетено
4
възражението на ответника, че изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК относно
размера на шрифта досежно 12 pt противоречи на Директива 2008/48/ЕО.
Съдът се е обосновал, че, макар и това изискване да не е част от Директива
2008/48/ЕО, това не изключва правото на държавата членка на ЕС да въведе в
своето вътрешно законодателство по-строги изисквания за защита на
потребителя от тези, въведени с Директивата. Отбелязано е и, че процесният
договор за кредит е сключен след влизане в сила на изложените изменения на
ЗПК. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че липсва
стандарт относно размера на шрифта, като са изложени и съображения в тази
насока.
Отделно от това е прието, че ГПР е некоректно посочен в договора
като 13.99%, въпреки че в него се включва само главница и договорна лихва.
Таксата за разглеждане е посочена единствено в условията на кредита на
първата страница, никъде в договора или общите условия към него не е
обяснен нейният характер, нито дали представлява разход по кредит. Таксата
се включва в главницата. Отчетено е и, че в разходите по договора не е
включена застраховката, което е било задължително и също са изложени
подробни съображения, които напълно се възприемат от настоящата
инстанция и не следва да се преповтарят.
За пълнота и с оглед наведените с въззивната жалба доводи, следва
да се отбележи и следното:
Жалбоподателят е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
ЗКИ, доколкото в предмета на дейност са включени банкови операции и
операции по финансиране на продажби на кредит, респективно - може да
отпуска заеми. Ищецът в първоинстанционното производство е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от
ГПК, служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Той е длъжен да провери дали са спазени всички
изисквания относно съдържанието на договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23
ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други
разходи.
Изискването за размер на шрифта на изготвяне на договора е сред
посочените за неговата действителност. Както правилно е отбелязал и
5
първостепенния съд, Директива 2008/48/ЕО не посочва размер на шрифта, но
не е въведена и забрана националното законодателство да предприема по –
широки мерки за закрила на потребителите, които са икономически по –
слабата страна. Както е отбелязал и съда, наличен е стандарт за шрифта, като
доводите на жалбоподателя не се възприемат.
Не се възприемат доводите на въззивника, че неправилно е
отхвърлено възражението за давност.
Касае се за иск за връщане на недължимо платено въз основа на
недействителен договор. Обявяването на недействителността е станало в
настоящето производство, като едва след приключване на производството
може да започне да тече давност. В случая претенцията не е за връщане на
заплатени лихви, а за недължимо платена сума по договор. Не се възприемат
и доводите на жалбоподателя за „дописване“ на договора от съда – същото е в
разрез с нормата на чл. 23 ЗПК, която е императивна - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В този смисъл са произволни и твърденията, че неправилно е
определен размера на подлежащата на връщане сума, както и, че съдът по своя
инициатива е променил срока за изпълнение на договора. Касае се за
недействителен договор за кредит, в който освен размера на шрифта, който не
съответства на императивна норма, е посочен ГПР, несъответстващ на
действителния. По него длъжникът следва да върне чистата стойност на
заетата сума, което е и направено. Съдът единствено е приложил нормите на
закона.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят само
на въззиваемата страна. От адв. Б. е поискано присъждане на възнаграждение
в размер на 800 лв. Същото е неоснователно. Въззивното производство
приключи в едно заседание, на което пълномощника се яви, делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, не са събирани доказателства.
Следва да се съобрази и размера на иска, но сам по себе си той не е основание
за завишаване на адвокатското възнаграждение. Следва да се съобрази и
факта, че при определяне на възнаграждението в първоинстанционния съд е
съобразен и факта, че са проведени няколко съдебни заседания. Ето защо на
адв. Б. следва да се заплати от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в
размер на 665 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., което е съобразено с
предвиденото в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1594/08.04.2025 г.,
постановено по гражданско дело №13204/2023 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХIІ граждански състав.
ОСЪЖДА „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, ул. Гюешево
№14, да заплати на адв. Д. Г. Б. от АК Пловдив, с личен №**********, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 665 (шестстотин шестдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7