Р Е
Ш Е Н
И Е
№455 12.11.2020 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№512 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на „Орлин ВД“ЕООД, представлявано от управителя О.Д.И. и със
седалище и адрес на управление: с. Еленино, общ. Стара Загора, против Заповед №20-0813-000638/08.07.2020 год.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Ямбол, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на „Орлин
ВД“ЕООД за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена
в противоречие с материалния закон. Твърди също така, че в заповедта са
посочени няколко различни основания, поради което не ставало ясно на кое от тях
е издадена. От друга страна е прекратена регистрацията на МПС, за управлението
на което се изисква категория „С“, която водачът към момента на проверката е
притежавал. Това е задължително за да се прецени налице ли е въобще нарушение.
Твърди се също така, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, недоказано основание за налагане на мярката, съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и
неговите цели. Според жалбоподателят не е налице реализация на хипотезата на
материално правната норма, с оглед на което е незаконосъобразно и налагането на
оспорената ПАМ. Налице е и вътрешно противоречие емжуд императива и диспозитива
на заповедта. Излага също така съображения, че административният орган е
допуснал предварително изпълнение от момент предшестващ издаването й, както и в
нарушение на чл.60, ал.1 от АПК. Липсват и конкретни мотиви, обосноваващи от
фактическа страна възприетото административно нарушение, като посоченото фактическо
основание за издаването на заповедта не е достатъчно за да се приеме, че са
спазени законово регламентираните формални изисквания за прилагането на ПАМ. Направено
искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът, Началникът на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не се явява и не изразява
становище по подадената жалба.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №20-0813-000638
от 08.07.2020 год. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Ямбол,
на жалбоподателят „Орлин ВД“ЕООД, представлявана от управителя О.Д.И. е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”.
В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо
основание за издаване на заповедта се сочи, на 07.07.2020 год. в 11.00 часа в общ.
Ямбол, по път II 53, км.160 с посока към село Калчево, като собственик на
влекач Рено премиум с рег. №*** в състав
с прикачено към него полуремарке КЕМПФ СКМ 34 3 с рег.№ СТ 0611 ЕН, чието МПС
се управлява от лицето Р.Г.Й., който не притежава свидетелство за управление
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС - на водача е съставен акт
с бл.№GA 155594, с който са му отнети СРМПС №********* и два броя
регистрационни табели ***. Запознавайки се с констатациите на акта, административният
орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане
на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от шест месеца.
По делото не се
представиха доказателства относно връчването на заповедта по надлежен ред. При
така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като
подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а
разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №326з-1397/23.06.2017 год. на Директора
на ОД на МВР – Ямбол за определяне на длъжностните лица, упълномощени да
налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното,
съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да
налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на неправоспособния водач Р.Г.Й.. Тези обстоятелства не се оспорва от страна на
жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил
правоспособен към момента на установяване на административното нарушение. Противното
на изложеното в жалбата, оспореният административен акт е мотивиран, като е
посочено словесно извършеното административно нарушение, изразяващо се
управление на МПС от лице, което е неправоспособно – не притежава СУМПС, което
е валидно за категорията на управляваният от него състав от ППС. Не е спорно
също така, че Р.Г.Й. притежава СУПМС – категория „С“, това обстоятелство е
отразено и в АУАН и оспорената в настоящето производство заповед. Спорен е
въпроса, дали в конкретния случай управляваният състав от ППС, следва да се
управлява от лице, притежаващо категория „С“. Съгласно чл.150а, ал.2, т.10 -
категория С - моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D,
чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните
превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с
допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg. В представената докладна
записка е отразено, че влекача е категория N3 /превозни средства от категория N
с технически допустима максимална маса над 12 тона, а тези от категория N са
тези моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на
товари – чл.149, т.3 от ЗДвП/, а прикаченото към него полуремарке е категория
О4 /превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над
10 t, като тези от категория О са ремаркета, проектирани и конструирани за превоз
на товари или пътници, както и за настаняване на пътници – чл.149, т.5, б.г от ЗДвП/. В конкретния случай теглещото МПС „Рено премиум“ е с технически
допустима максимална маса над 12 тона, което изисква водача да притежава
категория „С1Е“ – чл.150а, ал.2, т.9 от ЗДвП. Когато обаче към него се прикачи
ремарке, в зависимост от техническите показатели на ремаркето се определя и
необходимата категория. В конкретния случай, тегленото ремарке е с технически
допустима максимална маса от 10 000.00 кг., следователно доколкото общата
допустима техническа максимална маса на състава от ППС е 22 000.00 кг., то
са налице предпоставките на т.11 от чл.150а, ал.2 от ЗДвП – водача следва да
има категория „СЕ“, каквато водача Р.Г.Й. не притежава.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното
нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза
на законовата разпоредба.
В хода на съдебното
производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка
доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на
жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно
чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.
Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и
следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват
си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2
от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на
административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен
от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по
чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата,
при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени
и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При
съставянето му, нарушителят Й. не е имал възражения по съставянето му.
На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му.
Съдът не споделя
наведеното оплакване, че в оспорената заповед са изложени няколко правни
основания за нейното издаване. Видно от текста й, единственото посочено правно
основание е това по чл.172, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В този смисъл не се споделя
оплакването, че е налице объркване у жалбоподателят. Посочените други
разпоредби – чл.60, ал.1 от АПК и чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП касаят допуснатото
предварително изпълнение на заповедта, но не са основания за разпоредените с
нея правни последици, изразяващи се в прекратяване на регистрацията на МПС.
Не се споделя и
оплакването, че е разпоредено прекратяването на регистрацията на МПС, за
управлението на което се изисква водача да притежава категория „С“. Това
действително е така, но в конкретния случай водача Й. е управлявал МПС
категория N3, към което обаче е било прикачено допълнително ремарке с допустима
маса до 10 тона, което от своя страна предполага и по-висока категория на
водача. Доколкото обаче теглещо е процесното МПС, то е което е било
управлявано, правилно е било прекратено и неговата регистрация. Всъщност не е
ясно дали е била прекратена регистрацията и на полуремаркето, но тъй като това
обстоятелство е ирелевантно за настоящето дело, доказателства в тази насока не
са събрани и не е необходимо доказването му.
Що се отнася до наведените
оплаквания за допуснатото предварително изпълнение, съдът намира, че следва да
се има в предвид следното:
Спецификата на мерките по
чл.171 от ЗДвП изключва задължението по
чл.26, ал.1 от АПК на органа за предварително уведомяване на
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл.172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение
на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка,
но не и по отношение на реда за нейното издаване. В случая, оспорената заповед
за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след
като Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Ямбол се е съобразил констатираното
нарушение, установено със съставения АУАН. В производството административният
орган е съблюдавал основните принципа на административния процес - преди да
издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая - както е регламентирано в чл.35 от АПК, принципа за
законност - чл.4, ал.2 от АПК и принципа за служебното начало в
административния процес - чл.9, ал.2 от АПК. Към административната преписка е
приложена и Докладна записка от 09.07.2020 год. от мл. инспектор Ж.Г.Ч.,
присъствал на проверката, при която е констатирано процесното по делото
нарушение. При констатирани такива нарушения се изземват както регистрационните
табели, така и свидетелството за регистрация на МПС – чл.172, ал.4 от ЗДвП.
Всичко това се налага с оглед на характера на констатираното нарушение и
преустановяване на неговото извършване. Налагането на тази ПАМ се извършва и с
недопускането на управлението на МПС – чл.172, ал.2, т.1 от ЗДвП. От друга страна, съгласно
чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на принудителните административни мерки по
чл.172, ал. 1 от ЗДвП, не спира изпълнението им. Следователно, законът
разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, по който ред и издаден и оспореният административен акт. В
този смисъл предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона и не е
необходимо изричен диспозитив в тази насока. Тъй като в жалбата не е заявено
изрично произнасянето на съда по повод на допуснатото предварително изпълнение,
то съдът не следва да се произнася по това.
Нещо повече, в случая, с
отнемането на регистрационните табели е невъзможно управлението на ППС по
пътищата отворени за обществено ползване, като законодателят е предвидил
единствено възможността същото да бъде транспортирано от лице, което е
правоспособно – чл.172, ал.7 от ЗДвП, което е било осъществено и МПС е прибрано
в гаража в с. Еленино, седалището на дружеството.
Съдът намира, че поведението е било правилно квалифицирано от
наказващият орган, както и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Срокът
на действието на ПАМ е от шест месеца до една година, с което се е съобразил и
административният орган.
При това положение, настоящият
съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Орлин ВД“ЕООД, ЕИК *********
представлявана от управителя О.Д.И. и със седалище и адрес на управление: с.
Еленино, общ. Стара Загора, против
заповед №20-0813-000638/08.07.2020 год., издадена от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Ямбол, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.175, ал.2, изречение второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: