Определение по дело №906/2022 на Административен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 835/25.5.2022г.

 

Град Пловдив, 25.05.2022 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 906 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.151 ДОПК.

Образувано е по жалба на С.Д.М. *** срещу отказ или мълчалив отказ на директора на ТД Пловдив на НАП по молба вх.№ С220016000-0084647 от 24.02.2022 г.

От представената административна преписка се установява, че с молба вх.№ С220016000-0084647 от 24.02.2022 г. (л.16-18 и .124-125) жалбоподателят е поискал от публичния изпълнител да бъдат погасени по давност задълженията му по изп. дело № 16130000114/2013 г. за задължителни осигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г. и за глоби по три фиша, както и да бъдат заличени от данъчно-осигурителната му сметка като погасени поради плащане задължения за задължителни осигурителни вноски за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

С разпореждане изх.№ С220016-137-0002548 от 02.03.2022 г. (л.118-122) публичният изпълнител е прекратил събирането публичните вземания за глоби по фишове поради изтекла погасителна давност и е отказал прекратяването на събирането на вземанията по данъчни декларация за задължителните осигурителни вноски за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., за които не е изтекла давността.

На 15.03.2022 г. от С.М. е подадена жалба вх.№ РД-16-1364 (л.92-94) против отказ или мълчалив отказ на публичния изпълнител да бъдат погасени по давност задължения и /или да бъдат заличени от данъчно-осигурителната му сметка платени задължения в административното производство по молба вх.№ С220016000-0084647 от 24.02.2022 г.

Приемайки, че жалбата от 15.03.2022 г. е срещу разпореждане изх.№ С220016-137-0002548 от 02.03.2022 г., с което е отказано погасяване по давност на задължения, с решение № 110 от 29.03.2022 г. (л.89-91) директорът на ТД Пловдив на НАП е оставил без уважение като неоснователна жалба вх.№ РД-16-1364 от 15.03.2022 г. Решението е издадено в срока по чл.267, ал.2 ДОПК и е съобщено на пълномощника на жалбоподателя на 08.04.2022 г. (известие за доставяне – л.87 и пълномощно – л.125 гръб).

При тези факти съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по която не дължи произнасяне по същество.

Съгласно чл.266, ал.1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, а решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение (чл.267, ал.2 ДОПК), което може да се обжалва пред административния съд (чл.268, ал.1 ДОПК). При съществуващата правна регламентация на съдебен контрол подлежи единствено и само решението на директора на компетентната териториална дирекция, който задължително се произнася с решение по всяка подадена жалба, т.е., не е възможен мълчалив отказ на директора в случаите на обжалване на действията на публичен изпълнител.

В настоящия случай жалбата до съда е подадена на 04.04.2022 г. в нарушение на реда по чл.268, ал.1 ДОПК – не чрез директора, чието решение от 29.03.2022 г. следва да се обжалва, а директно в съда преди съобщаването на подлежащото на обжалване решение, т.е., преди приключване на производството по административно обжалване пред директора на компетентната териториална дирекция, включващо и съобщаването на издаденото решение, което именно подлежи на съдебен контрол и чиято незаконосъобразност жалбоподателят не може да обоснове, ако решението не му е съобщено. Съответно преди съобщаване на решението за жалбоподателя не е започнал да тече срок за обжалване пред съд.

От друга страна, решение № 110 от 29.03.2022 г. е съобщено на пълномощника на жалбоподателя на 08.04.2022 г. и най-късно до 15.04.2022 г. жалбоподателят е следвало изрично да заяви, че обжалва именно това решение. Такова изрично изявление липсва, не е подавана друга жалба до съда и не е образувано друго дело, не е направено подобно изявление и в молбата от 09.05.2022 г., с която са изпълнени указанията по разпореждане от 06.04.2022 г. за отстраняване на нередовности в жалбата, но дори и да беше направено такова изявление, то същото ще е просрочено, като направено след изтичане на 7-дневния преклузивен срок по чл.268, ал.1 ДОПК.

Т.е., при наличие на изричен писмен акт не е възможно да съществува едновременно с него и отказ на същия административен орган по същото искане, следователно противно на заявеното в жалбата, не е налице отказ на директора на ТД Пловдив да разгледа жалбата против отказа на публичния изпълнител за погасяване на публични задължения на жалбоподателя. Ето защо настоящата жалба като лишена от предмет се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати.

Затова и на основание чл.151 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Д.М. *** срещу отказ или мълчалив отказ на директора на ТД Пловдив на НАП по молба вх.№ С220016000-0084647 от 24.02.2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 906 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: