№ 434
гр. Варна, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20223100900813 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:36 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът Н. Д. Д., редовно призован по ЕПЕП на 10.05.2023 г., не се
явява, не се представлява.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от
Изпълнителните директори Б.Г. И. и Ж.С.К., редовно призован, представлява
се от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, не се явяват.
Свидетелят С. О. А., редовно призован, явява се лично.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Г.: Оспорвам исковата молба. Конкретни съображения по
отношение на неоснователността на претенциите и предявените размери сме
изложили в отговора, който поддържам.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 680
1
от 09.03.2023 година:
Постъпила е искова молба от Н. Д. Д., против “ЗАД Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответникът да заплати на ищеца сумата от 80000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП
настъпило на 20.07.2019г. на републикански път III-2702, км 6, гр.Вълчи дол-
гр.Суворово, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Голф“ с рег.
№******, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2019г.-датата на деликта,
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2019г. на републикански път
III-2702, км 6, гр.Вълчи дол-гр.Суворово, водача на лек автомобил
“Фолксваген Голф“ с рег.№****** поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението
на автомобила, който напуснал пътното платно през десният пътен банкет,
превъртял се по таван, придвижил се около 75 метра в полето и се установил
странично, с позиция на дясната си страна. Сочи се, че при така настъпилото
ПТП били причинени телесни увреждания на возещият се в автомобила ищец.
Сочи се още, че при инцидента пострадалия изгубил съзнание и бил откаран
по спешност в МБАЛ “Света Анна Варна“ АД, където му е била поставена
диагноза: “Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Фрактура
на шийни прешлени /Фрактура на дясна горна ставна фасета на С2 и десния
напречен израстък на прешлена; Фрактура на СЗ със снишаване и удължаване
на предно-задния размер на тялото на прешлена; Фрактуриране на предната
част на телата на С4 и С5; Снишено биконкавно тяло на С6 - фрактура/.
Счупване на носни кости“. Твърди се, че по своя медико-биологичен характер
описаните травматични увреждания са обусловили трайно затруднение
движенията на шията за период от около 8-9 месеца, както и временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Поддържа се, че по повод
процесното ПТП е образувано ДП №163/2019г. по описа на РУ МВР-Девня,
пр.пр.№ТОД-555/2019г. по описа на РП Варна и е водено е НОХД
№321/2022г. по описа на PC Девня, което е приключило с влязло в законна
2
сила споразумение, с което водача на процесният автомобил е признат за
виновен за настъпване на инцидента и причиняване по непредпазливост на
средна телесна повреда на ищеца. Твърди се, че отговорността на водача на
л.а.“Фолксваген Голф“, с рег. №****** се покрива от застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на валидност от
10.05.2019г. до 09.05.2020г., издадена от ответника. Сочи се, че със Заявление
№4546/09.11.2022г. и с Допълнително заявление №4957/02.12.2022г. ищецът е
предявил пред застрахователя претенция за заплащане по доброволен ред на
застрахователно обезщетение, като са представени всички изискуеми и
относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на
обезщетение. Сочи се, че по повод заявлението е образувана Щета №******,
по която ответното дружество е изразило становище, че няма законно
основание за изплащане на обезщетение, което мотивирало завеждането на
настоящият иск. Развити са подробни съображения за противоречието на
разпоредбата на чл.498, ал.1 от КЗ, която въвежда задължителна
предпоставка-предявяване на доброволна претенция пред застрахователя като
условие за реализирането на гражданските права по съдебен ред, с
Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата
на човека и основните свободи, както и с основни принципи, залегнали в
ГПК. Поддържа се, че горецитираната правна норма по недопустим начин
ограничава правата на пострадалите да претендират и получат своевременно
застрахователно обезщетение.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се признава наличието на застраховка “Гражданска отговорност“
по Застрахователна полица №***** относно лек автомобил “Фолксваген
Голф“ с рег.№******, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва се
наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа,
че водачът на лекият автомобил не е причинил вредоносния резултат, така
както е описано в исковата молба, в това число се оспорва изключителната му
вина за настъпване на ПТП и наличието на причинноследствена връзка между
претендираните за възникнали вреди и твърдяното Д.ие. Поддържа се още, че
ищецът не е получил твърдените от него неимуществени вреди, или
евентуално че ако такива са настъпили, то те не са с характер, интензитет и в
обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са
доводи за приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52 от
3
ЗЗД и се поддържа, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер 80000 лв. е необосновано завишено. Поддържа се още, че ищецът е
съпричинил вредоносния резултат, тъй като към момента на процесното
произшествие, не е използвал обезопасителен колан. Сочи се, че с това си
противоправно поведение ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП и
изключителна степен е съпричинил в вредоносния резултат. Сочи се още, че
поведение на ищеца е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на урежданията му. В условията на евентуалност се твърди, че
ищецът сам се е поставил в опасност, като е предприел пътуване в автомобил
управляван от водач, който е бил под въздействието на алкохол и/или
наркотични вещества към момента на настъпване на процесното ПТП. В този
смисъл и в условията на евентуалност се претендира за редуциране на
размерът на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалия за
настъпване на уврежданията. На следващо място се оспорва акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава, поради неоснователност на
главния иск или евентуално се поддържа, е лихвата не се дължи считано от
20.07.2019г.- датата на процесното произшествие. Твърди се, че
застрахователя изпада в забава при условията на чл.380, ал.3 във вр. с чл.409
от КЗ и лихва се дължи от датата, на която ищецът е изпълнил задължението
си да уведоми застрахователя за причинените вреди и е представил банкова
сметка. Сочи се, че според данните по подаденото Заявление с вх.
№4546/09.11.2022г., ищецът е уведомил извънсъдебно застрахователя на
09.11.2022г., следователно лихва евентуално се дължи, считано от 10.11.2022
г.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба, като са доразвити съображения в подкрепа на претенцията. По
конкретно се оспорват възраженията на ответникът по отношение на
виновността на водача и механизма на настъпване на процесното ПТП, като
се поддържа, че въпросните обстоятелства са установени със задължителна за
гражданският съд сила с постановения в наказателното краен съдебен акт,
който е влязъл в сила. Сочи се, че по своя медико-биологичен характер,
получените при инцидента травматични увреждания от ищеца, съставляват
средна телесна повреда и са обусловили временно опасно за живота
разстройство на здравето, както и трайно затруднение движенията на шията
4
за период от около 8-9 месеца. Твърди се, че претърпяното ПТП е “белязало“
ищеца завинаги във физически и емоционален аспект, тъй като в резултат от
претърпените телесни увреждания, той няма да се възстанови в състоянието
си от преди произшествието. Твърди се, че през един продължителен период
от време от ищеца са търпени болки и страдания, като негативните последици
от събитието ще бъдат изпитвани от него през целият му живот. Оспорва се
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като се поддържа, че причинените телесни
увреждания са изцяло по вина водача на автомобила. Оспорват се доводите за
прекомерност на размера на поисканото обезщетение, като се поддържа, че
същият е адекватен, съответства на получените неимуществени вреди и
принципът закрепен в чл.52 от ЗЗД, също така кореспондира с
икономическата и обществена конюнктура, и лимитите на отговорността на
застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Оспорва се и възражението на ответника за недължимост
на лихва за забава, като се поддържа, че тъй като в случая законната лихва е
компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта. Сочи се, че ако главният
иск беше насочен към делинквентът, то той би дължал лихва от датата на
увреждането, съответно застрахователят я дължи per argumentum от чл.429,
ал.2, т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.1 от КЗ. Поддържа се, че
застрахователят дължи на пострадалия застрахователно обезщетение, което
включва главница за имуществени вреди, главница за неимуществени вреди,
законна лихва, пропуснати ползи и др. Поддържа се още, че ако
застрахователят не се произнесе в срок, той дължи и законна лихва върху
застрахователното обезщетение, в което се включва и законната лихва,
дължима от делинквента от датата на деликта.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат
оспорванията, възраженията и доводите за неоснователност на претенциите.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
-на 20.07.2019г. на републикански път III-2702, км 6, гр.Вълчи дол-
гр.Суворово, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Фолксваген
5
Голф“, с рег.№ ******, в който се е возил ищеца;
-към датата на въпросното ПТП с ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Фолксваген Голф“,
с рег.№******, обективирано в Застрахователна полица №*****;
-във връзка настъпило събитие ищеца е предявил пред ответното
дружество писмена Застрахователна полица № ***** с искане за изплащане
на застрахователно обезщетение.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят
от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца
следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на
застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие
на валидна застраховка с ответника, че е предявил доброволна претенция
пред застрахователя за заплащане на обезщетение и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността
на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е
виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на
отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата
на плащане обезщетяващо същите вреди.
Адв. Г.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Протокол №
89/03.11.2022 г. по НОХД № 321/2022 г., по описа на Районен съд – Девня, III
Наказателен състав; Копие от Протокол за оглед на местопроизшествието от
20.07.2019 г.; Копие от Албум за посетеното местопроизшествие, по ДП
163/2019 г. по описа на РУ МВР – Девня. ПТП – 2 листа; Копие от
6
съдебномедицинска експертиза по писмени данни; Копие от Лист за преглед
на пациент в КДБ/СО № 7058/ 05.10.2019 г.; Копие от Допълнителен лист
към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 7058 – 2 броя; Копие от Журнал
за прием в Спешно отделение – 3 листа; Копие от Епикриза от Клиника по
неврохирургия; Копие от ИЗ № 12004/ 20.07.2019 г.; Копие от Направление
за хоспитализация/Лечение на амбулаторни процедури от 21.09.2000 г.;
Копие от Температурен лист; Копие от Епикриза по Клиника по
неврохирургия; Копие от Скала за оценка на коми по Glasgow; Копие от
изследвания; Копие от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
4917/20.07.2019 г.; Копие от резултати от изследване в Отделение Образна
диагностика № 2700/20.07.2019 г.; Копие от информирано съгласие за
провеждане на рентгеново диагностично изследване, амб. № 4917; Копие от
Искане за рентгеново изследване; Копие от информирано съгласие за
провеждане на рентгеново диагностично изследване, амб. № 4917; Копие от
Искане за рентгеново изследване от 20.07.2019 г.; Копие от проведени
изследвания – 4 листа; Копие от Проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ от 19.10.2021 г.; Копие от Заявление за заплащане
на застрахователно обезщетение с вх. № 4546/09.11.2022 г.; Копие от
Допълнително заявление за заплащане на застрахователно обезщетение с вх.
№ 4957/02.12.2022 г.; Копие от Уведомление с изх. № 5883/30.11.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
с допълнителната искова молба копие от Уведомление с изх. №
782/09.02.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото постъпилото
НОХД № 321/2022 г., по описа на Районен съд – Девня.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 14416/09.06.2023 г. от
вещите лица, в която заявяват, че поради късното им призоваване,
експертизата не може да бъде изготвена в срок, поради което молят
производството по делото да бъде отложено да друга дата и час, за които да
бъдат уведомени.
Адв. Г.: Да се даде възможност на вещите лица да изготвят
заключението.
СЪДЪТ намира, че на вещите лица следва да им бъде дадена
възможност да изготвят и представят заключението си в границите на срока
7
по чл. 199 от ГПК, преди следващо съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещите лица да изготвят и представят
заключението си, в срока по чл. 199 ГПК, преди следващо съдебно заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат
призования за днешното съдебно заседание от ответната страна свидетел, за
установяване на механизма на ПТП, респективно за наличието на
съпричиняване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето С. О. А., като същият е вписан в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: С. О. А., ЕГН: **********, българин,
български гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност
по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Г.:
Свидетелят А.: На 20.07.2019 г. управлявах лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с който настъпи ПТП. В автомобила бяхме 5 човека. Н.
Д. седеше на предна дясна седалка, до мен. Той беше с поставен
обезопасителен колан. Аз не бях с поставен обезопасителен колан. Тези които
бяха отзад и те бяха с поставени обезопасителни колани.
Когато управлявах автомобила бях употребил алкохол. На работа пих
две бири и после бях на рожден ден. На рождения ден бяхме всички от тази
компания /които бяхме в автомобила/. И Н. беше с нас. Той ме видя, че
употребявам алкохол. Не си спомням дали той беше употребил алкохол.
След инцидента, Н. беше изпаднал от автомобила. Аз го вдигнах и го
изкарах. Не мога да кажа, как е изпаднал от автомобила, след като е бил с
колан. Аз му помогнах да стане. Намерих го до колата и го вдигнах. Когато го
вдигнах не ми каза, че го боли. Каза ми, когато отидохме в болницата. Докато
го водих към болница говорихме. През цялото време беше в съзнание.
На въпросите на Съда:
8
Свидетелят А.: Първо колата странично се пързаля 16м и след това по
таван. Стъклата бяха счупени. Колата не съм я видял след катастрофата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Г.: Нямам други искания за днешно заседание.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 10.07.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час, ищцовата страна се счита за редовно
уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, а ответната страна се счита за
редовно уведомена от съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. .
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:46часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9