Решение по дело №846/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 279
Дата: 20 октомври 2023 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20231630200846
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Монтана, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200846 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 001978/28.06.2023г. на Директор
Регионална дирекция (РД) за областите Монтана, Видин и Враца със
седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, е наложена на ,,ББ“
ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.София, представлявано от управителите В. Д. Д. –
С., РБ и В. Ш., Л, чрез пълномощника юрисконсулт Ю. Г.-К.,
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 (хиляда) лева на основание
чл.200 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), за административно
нарушение по чл.20, ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП.
Недоволно от Наказателното постановление (НП) ,,ББ“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХ, гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Ю. Г.-К., моли да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни
разпоредби на закона, недоказаност и необоснованост. Алтернативно се
излагат доводи за намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Претендират се съдебни разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО) -
Директор Регионална дирекция (РД) за областите Монтана, Видин и Враца
със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез ст.
юрисконсулт СП, пледира за оставяне без уважение на жалбата и
потвърждаване на НП, в т.ч. чрез изложени доводи в писмено становище.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена съвместна проверка на 15.02.2023г. от представители на
КЗП, НАП и БАБХ, отразена от КЗП с Констативен протокол (КП) № К-
2743882 в търговски обект - магазин 803 в гр.Монтана, ул.Климент Охридски
№ 5, е установено следното:
На 15.02.2023г. търговецът „ББ“ ЕООД в стопанисван от него търговски
обект магазин 803, в гр.Монтана, ул.Климент Охридски № 5, предлага за
продажба на потребителите стоки - месни и млечни продукти, предварително
опаковани от производителя с определен от него грамаж върху етикет,
поставен на стоките, на който е обозначена цената за единица мярка
(килограм) и продажната цена за съответното количество.
На щанда, пред част от млечните стоки е поставен от търговеца етикет с
друга цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху стоките.
При маркиране на касата продажната цена се изчислява върху поставената
пред стоките цена за единица мярка (килограм). Тези стоки са следните:
Сирене от краве мляко с любов с етикет на производителя с обозначена
цена за единица мярка (килограм) 14.49 лв. и изчислена въз основа на нея
продажна цена за следните количества: 396 g; 324 g; 283 g; 394 g; 426 g. На
рафта пред стоката, на етикет на търговеца е обозначена цена за единица
мярка 11.49 лв./кг, без да е изчислена реалната продажна цена за всяка
опаковка.
При маркиране на касата на разфасовка с тегло 0.396 кг е издаден касов бон
с продажна цена 4.55 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за
единица мярка 11.49 лв./кг.
Кашкавал ,,Елена“ от краве мляко с етикет от производителя с обозначена
цена за единица мярка (килограм) 25.99 лв. и изчислена въз основа на нея
продажна цена за следните количества: 0.320 кг, 0.402 кг, 0.367 кг, 0.395 кг,
0.366 кг, 0.302 кг. На рафта пред стоката, на етикет на търговеца е обозначена
цена за единица мярка 16.99 лв./кг, без да е изчислена реалната продажна
цена за всяка опаковка.
При маркиране на касата на разфасовка с тегло 0.320 кг е издаден касов
бон с продажна цена 5.44 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена
за единица мярка 16.99 лв./кг, а не от производителя.
За гореописаните два вида стоки търговецът не е обозначил
едновременно цената за единица мярка (кг) и реалната продажна цена,
изчислена върху нея.
На щанда пред част от месните стоките е поставена от търговеца цена за
единица мярка, която е различна от обозначената върху стоките от
производителя. При маркиране на касата продажната цена се изчислява върху
поставената на опаковката от производителя единица мярка (килогра)/, а не
тази на търговеца. Тези стоки са следните:
Свинско месо за готвене на „Българска ферма“ с поставен етикет от
производителя с цена за единица мярка (килограм) 6.99 лв. и изчислена на
тази база продажна цена за следните количества: 758 g; 690 g; 422 g; 518 g;
754 g; 632 g; На рафта е поставен от търговеца етикет с обозначена цена за
единица мярка 9.99 лв./кг, която е нереална.
При маркиране на касата на разфасовка с тегло 0.396 кг е издаден касов
бон, на който е маркирана продажна цена в размер на 5,30 лв., изчислена на
база определената от производителя.
Свински котлет охладен на „Българска ферма“ с поставен етикет от
2
производителя с цена за единица мярка (килограм) 10.99 лв. и изчислена на
тази база продажна цена за следните количества: 388 g; 664 g; 662 g; 388 g;
386 g; 590 g; На рафта е поставен от търговеца етикет с обозначена цена за
единица мярка 11.49 лв./кг, която е нереална.
При маркиране на касата на разфасовка с тегло 0.388 кг е издаден касов
бон, на който е маркирана продажна цена в размер на 4.26 лв., изчислена на
база определената от производителя.
За гореописаните два вида стоки търговецът не е обозначил
едновременно реалната продажна цена и цената за единица мярка. Видно е от
събраните по преписката доказателства, че търговецът не е изпълнил
вмененото му задължение, като не е обозначил едновременно реалната цена
за единица мярка и действителната продажна цена на стоките.
За установеното административно нарушение по чл.20, ал.1 вр. с чл.16
от ЗЗП съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН св.Ж. Ф. М. (актосъставител) съставила
АУАН № 001978/23.02.2023г. в присъствието на св.В. Б. Ц. (свидетел на
установяване на нарушението и при съставяне на АУАН) и св.Р. П. И.
(свидетел при съставяне на АУАН), връчен на 10.03.2023г. съгласно чл.233,
ал.4 от ЗЗП, а впоследствие било издадено на основание чл.200 от ЗЗП
обжалваното НП с налагане на имуществена санкция над минимално
предвидения размер.
Жалбоподателят „ББ“ ЕООД гр.София чрез пълномощника си
юрисконсулт Ю. Г. - К. излага следните доводи за отмяна на НП:
Молим НП да бъде отменено като незаконосъобразно поради
противоречие с материалноправни разпоредби на закона, недоказаност и
необоснованост. Съображенията ни за това са следните:
От правна страна, подобна ситуация не следва да се счита за
нарушение. От фактологията по случая е видно, че при маркиране на каса на
посочените в НП продукти (отделни разфасовки от цитираните артикули)
реалната продажна цена, която е обозначена върху касовата бележка и която
потребителят евентуално при покупка би заплатил е по-ниската продажна
цена за единица мярка (килограм), посочена на етикета.
Така например, както самият АНО констатира: За артикул „Сирене от
краве мляко с любов“ - на каса е маркирана цена, изчислена спрямо по-
ниската обявена цена за единица мярка (килограм) 11,49 лв/кг, а не спрямо
по-високата цена от 14,49 лв/кг, поставена от производителя и т.н.
Видно е, че реално потребителите не търпят никакви негативни
последици, тъй като продажната цена и на четирите артикула, която се
маркира на каса и евентуално би била заплатена от страна на потребителите, е
в действителност по-ниска. Дори да се предположи, че потребител би могъл
да се заблуди по отношение на продажната цена, това по никакъв начин, не би
могло да доведе до промяна на неговото икономическо поведение и вземане
на решение от страна на потребителя, което да е в негов ущърб, респ. от
което потребителят би претърпял негативи финансови последици и/или
негативни емоционални последици, т.е. не би понесъл нито материални, нито
нематериални щети.
Дори да се приеме, че последиците за потребителите не са част от
фактическия състав на твърдяното от АНО нарушение и цитираните
разпоредби на ЗЗП, те не следва да се игнорират, а напротив - следва
задължително да се вземат предвид. Липсата на обществено опасни и
негативни последици са от значение с оглед контекста на търговията на
дребно с хранителни продукти в търговски обекти от мащаба на магазините Б.
В това отношение, следва да се вземе предвид големия мащаб на магазините
3
Б, големия обем на стоки и продукти, които се предлагат. Всеки един процес
по преподреждане на стоките и подмяната на ценовите етикети при промяна
на продажните цени, респ. при стартиране или край на промоционален
период,отнема известно физическо и технологично време. За да се направи
извод за извършено нарушение, не трябва да се разглежда фрагментарно
единичен случай, а следва да се отчете и да се вземе предвид целия процес по
подготовка и стартиране на промоции и акции, респ. по реорганизация след
тяхното приключване при мащаба на магазините Б и големия обем стоки и
количества. Огромният брой артикули, които се предлагат в магазините Б,
изисква със сигурност внимание от страна на клиента към размера на цената и
към всяка друга информация, съдържаща се на етикета на регала и на етикета,
поставен върху самия продукт.
Нещо повече, ангажимент и отговорност на производителя/доставчика е
да поставя етикети върху доставените продукти (върху отделните
разфасовки), съдържащи цялата изискуема по закон задължителна
информация за потребителя на български език, включително продажната
цена, като тази информация трябва да е вярна, точна и актуална.
С оглед изложените съображения считаме, че с поведението си Б не е
осъществила състава на нарушението на чл.20, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.16
от същия закон.
В случай, че въпреки гореизложеното, считате че е налице твърдяното
от административно-наказващия орган нарушение от страна на Б, молим съда
да намали размера на наложената санкция от 1000 лева до законово
определения минимален размер от 500 лева.
Разпоредбата на чл.200 от ЗЗП се предвижда имуществена санкция в
размер от 500 лева до 5000 лева. В конкретния случай, АНО налага санкция в
размер на 1000 лева. В случай, че съдът прецени, че Б е извършила нарушение
на разпоредбата на чл.200 от ЗЗП, следва да се има предвид, че така
твърдяното нарушение е извършено за първи път и от него не са настъпили
никакви вредни последици за клиентите на дружеството.
АНО привежда свободни разсъждения за имущественото състояние на
нарушителя, които обаче не са правно обосновани. Нещо повече,
имущественото състояние на нарушителя не е правно релевантен факт, според
който следва да се налага една санкция. Размерът на наложената санкция
следва да се преценява само и единствено според безспорните факти на
твърдяното нарушение, неговата тежест и неговите последици, а не според
имущественото състояние на нарушителя и приходите на дружеството от
продажба на стоки от предходен период 2021г. Още повече, че за критерий
АНО е избрал по свое усмотрение един минал период от преди две години
преди датата на твърдяното нарушение, който стар период по никакъв начин
не следва да се приема за релевантен и обосноваващ критерий за определяне
размера на имуществената санкция. Законът следва да се прилага еднакво за
всички, а не в зависимост от това дали един нарушител може да заплати
санкцията или не и какъв точно размер на санкцията може да заплати.
Подобно правоприлагане е напълно порочно и в разрез с правната рамка.
АНО обосновава по-големия размер на имуществената санкция като го
,,съотнася към конкретно проявената чрез извършеното нарушение негова
обществена опасност, предвид широкия кръг на засегнати потребители”. Това
твърдение е абсолютно невярно и неправилно, тъй като реално няма
„обществена опасност“ и няма „засегнати потребители“. Както е видно от
фактологията няма никакви обществено опасни последици за потребителите,
няма засегнати потребители, защото реално заплащаната цена не е в ущърб на
потребителите. Това показва и противоречието в разсъжденията на АНО в
4
опит да аргументира твърдяното нарушение и наложената имуществена
санкция.
С оглед на гореизложеното, считаме, че АНО не е обосновал по никакъв
правно аргументиран и обективен начин защо размерът на наложената
санкция е над законово установения минимум от 500 лева, при условие, че
единственият безспорен факт е, че твърдяното нарушение е извършено за
първи път и от него не са произтекли никакви обществено опасни последици
за потребителите.
Изложените аргументи и обстоятелства са основание твърдяното
нарушение да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
защото не е довело до настьпване на какъвто и да е вредоносен резултат, в
това число до въвеждане в материални или нематериални щети за
потребители относно реалната цена на стоки, която биха заплатили при
покупката им.
Съответно, ако се приеме че е налице твърдяното нарушение, то
охраняваните обществени отношения биха били засегнати в незначителна
степен и налагането на имуществена санкция за това нарушение е
незаконосъобразно.
АНО чрез ст. юрисконсулт П излага доводи за потвърждаване на НП,
които синтезирани са, че нарушението е осъществено от обективна и
субективна страна. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките
трябва да бъдат недвусмислени, ясно изписани и да не въвеждат
потребителите в заблуждение, което търговецът не е сторил. Потребителите
разбират за продажната цена на стоката, която да заплатят, едва при
маркирането й на касата. Това нарушава едно от основните им права, а
именно правото да получат точна и вярна информация за цената на
продуктите, като ги лишава от възможността да направят своя избор и да
вземат решението си за конкретна покупка. Нарушението е от категорията на
формалните, не е резултатно и състава му не изисква настъпване на негативни
последици за клиентите на търговеца, потребители по смисъла на закона.
Поради което наказващия орган правилно е преценил, че не може да се
приложи чл.28 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие се събраха писмени и гласни
доказателства в лицето на св.Ж. Ф. М., В. Б. Ц. и св.Р. П. И.. Съдът като
обсъди всички гласни доказателства в контекста на разпоредбите на чл.200 и
чл.20, ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП, намира, че нарушението е доказано за
извършено и правилно са били съставен АУАН и издадено НП. Съдът не
споделя изложените доводи на „ББ“ ЕООД, намира за безспорно доказано
нарушението по чл.20, ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП, което е видно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Твърденията на жалбоподателя –
търговец, не се подкрепят от доказателствата по делото, в т.ч. и чрез
непосредствения разпит на св.М. и св.Ц., които са присъствали по време на
проверката на 15.02.2023г. и са очевидци на нарушението. Няма правно
значение, че проверката е извършена не по сигнал на потребител, защото
органите на КЗП имат законното правомощие да извършват проверки и без
подадени сигнали от потребители. Настоящият съд изцяло споделя доводите
на процесуалния представител на АНО, като намира, че нарушението е
доказано по несъмнен начин. Потребителите разбират за продажната цена на
стоката, която да заплатят, едва при маркирането й на касата, което е
нарушение на изискванията на чл.20, ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП вр. с § 13, т.8 и
т.9 от ДР на ЗЗП, чрез които разпоредби са дадени легални определения за
понятията „продажна цена“ и „цена за единица мярка“. Възможността даден
потребител да върне стока на касата, по никакъв начин не санира
5
нарушението, напротив, доказва, че чрез неспазване изискванията на чл.20,
ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП, потребителите са били въведени в заблуждение
защото продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите
трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и
да не въвеждат потребителя в заблуждение. Същото се отнася и относно
довода, че промоционалните/намалени цени били по – ниски от регулярните.
Без правно значение е според настоящия съд, „извинението“, че персонала на
проверения магазин не разполагал с логистично и организационно време за да
постави актуалните намалени цени заради мащаба на магазините Б. Именно
заради мащабите на магазини Б и милионите потребители които пазаруват в
тях, ББ не следва да допуска установеното административно нарушение по
чл.20, ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП.
Въззивният съд изцяло споделя наведените доводи от пълномощника на
АНО и не споделя доводите на жалбоподателя „ББ“ ЕООД. Нарушението
правилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл.20, ал.1 вр. с чл.16
от ЗЗП. Не е налице и нарушение по чл.34 от ЗАНН. Съдът констатира, че са
спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението,
без да са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения,
които да имат за последица отмяна на обжалваното НП. При условията на
чл.200 (Доп. – ДВ, бр.13 от 2020г., в сила от 14.02.2020г., изм., бр.20 от
2022г., в сила от 28.05.2022г.)) от ЗЗП правилно е наложена имуществена
санкция на виновното юридическо лице извършило нарушение по смисъла на
чл.20, ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП. Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и
за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия
съд установява, че административно-наказващия орган правилно не е
приложил чл.28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и
значимостта му – защитата на правата на потребителите е основна функция на
европейското законодателство създавайки редица механизми за действително
упражняване правата на потребителите, като нарушението по чл.20, ал.1 вр. с
чл.16 от ЗЗП, по разбиране на настоящия съд, е със значима тежест.
Настоящият съд не споделя доводите на жалбоподателя за приложение на
чл.28 от ЗАНН, поради значимостта на защитените обществени отношения,
които в условията на непрекъсната нарастваща инфлация и поскъпване на
най–необходимите храни, отразяващи се изключително неблагоприятно за
обикновените потребители, които са масовия тип потребители, отразяващи се
изключително неблагоприятно, изключват приложението на чл.28 от ЗАНН
относно констатирано нарушение по чл.20, ал.1 вр. с чл.16 от ЗЗП.
Съдът намира, че при определяне размера на наложената имуществена
санкция, административно-наказващият орган е отчел в достатъчна степен
обстоятелствата по чл.27 и чл.83 от ЗАНН. Конкретно наложеният размер е
малко над минималния предвиден в закона, съобразен с изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и чл.83, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Настоящият съд намира за
съответна на тежестта на нарушението малко над минимално определената
като размер имуществена санкция по чл.200 от ЗЗП – 1000 (хиляда) лева,
поради и което НП е законосъобразно и на това основание, без да са налице
условия за изменението му, чрез намаляване на наложената имуществена
санкция. Служебно известно е на настоящия съд, че процесното нарушение не
е първо по ред за ББ, защото по повод на същото по вид нарушение, но
извършено в магазин 810 в гр.Монтана, бул. бул.Акад. И. Дуриданов № 2 е
издадено друго НП № 002120/22.03.2023г. на Директор Регионална дирекция
(РД) за областите Монтана, Видин и Враца със седалище Монтана към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, предмет на обжалване по АНД № 473/23г. по
описа на МРС, потвърдено с Решение № 199/17.07.2023г., оставено в сила с
Решение № 624/16.10.2023г. по КАНД № 586/2023г. по описа на АС -
6
Монтана. Настоящият съд не споделя и тези доводи на жалбоподателя, като
намира, че размера на наложената имуществена санкция е съобразен със
законните изисквания на чл.27 (При определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя) и чл.83, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ( (1) В предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да
се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. (2)
Санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото
в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред).
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените
искания от страните за присъждане на разноски.
Съгласно чл.63д, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, настоящия съд намира, че
на КЗП гр.София, която е ЮЛ на бюджетна издръжка, следва да се присъдят
100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, а искането на жалбоподателя
,,ББ” ЕООД за присъждане на съдебни разноски, следва да бъде оставено без
уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001978/28.06.2023г. на
Директор Регионална дирекция (РД) за областите Монтана, Видин и Враца
със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на ,,ББ“
ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.София, представлявано от управителите В. Д. Д. –
С., РБ и В. Ш., Л, чрез пълномощник юрисконсулт Ю. Г.-К., е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 (хиляда) лева на основание
чл.200 от ЗЗП.
ОСЪЖДА ,,ББ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.София, да заплати на КЗП
гр.София сумата 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ,,ББ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ,
гр.София за присъждане на съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.


Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7