Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
05.03.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1224 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Ш.А.Ю., подадена лично за себе си и като майка и законен представител на * си деца Х.У.Б., Р.У.Б. и С.У.Б., всички граждани на И., с посочен по делото адрес: гр.Х., ж.к.„Д.“ №***, РПЦ Х., срещу Решение №3755/21.11.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Жалбоподателката счита оспорваното решение за незаконосъобразно. На първо място твърди, че били нарушени административнопроизводствените правила. Административният орган игнорирал изложените от нея факти, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за нейния живот, сигурност и свобода, както и тези на децата ѝ. В проведените интервюта оспорващата подробно изложила причините, поради които изпитвала основателен страх от преследване в страната си на произход. Мотивите ѝ били свързани с несигурната обстановка и непрестанните заплахи от ислямската групировка „ДАЕШ“, които владеели по-голямата част от И. К.. Аргументацията на административния орган в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложената от нея фактическа обстановка. Обжалваното решение било постановено в нарушение на чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, както и чл.35 и чл.36 от АПК. За да се обори константната съдебна практика, налагаща единно тълкуване и прилагане на Общностното право досежно търсещите закрила от И., в тежест на административния орган било да докаже, че е налице промяна от такъв значителен и постоянен характер, която да отговаря на хипотезата на чл.9 от ЗУБ, а именно търсещият закрила да може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си на произход – обстоятелство, което административният орган не бил установил, видно от мотивите на акта. Съгласно константната съдебна практика, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му на произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2, във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ решението следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне.
В условията на евентуалност се твърди, че административният орган следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, вр. с чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Ноторно известен факт било, че ситуацията в И. се влошавала с всеки изминал ден. Жалбоподателката не можела да се върне в И. сега, защото ситуацията там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност както за нейния живот, така и този на децата ѝ. Тя не можела да отиде и в И. К., тъй като твърденията на административния орган за „спокойствие“ в тази част на страната не отговаряли на истината. Обстановката там продължавала да е напрегната и опасна. Видно от редица статии, в този район се извършвали атентати, което представлявало реална опасност за живота на семейството.
Въз основа на изложеното се претендира обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез Дирекция „Миграция“ СДВНЧ – София под вх.№105400-3230/04.10.2016 г., жалбоподателката, с посочени имена Ш. А.Ю. от И., е поискала от властите на Република България закрила лично за себе си и като майка на Х.У.Б., Р.У.Б. и С. У.Б..
Под вх.№5072/10.10.2016 г. чрез РПЦ – гр.Х. към ДАБ е подадена и молба за закрила от Ш.А.Ю., която молба е регистрирана в ДАБ под Рег.№УП 11752/10.10.2016 г.
Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 11752/10.10.2016 г. като Ш.А.Ю., гражданка на И., родена на *** ***, с постоянен адрес ***, религия – ***, етническа принадлежност – ***, ****, ****, без документи за самоличност. В регистрационния лист са вписани и ****, придружавани от молителката: Х.У.Б., роден *** г.; Р.У.Б., роден *** г. и С.У.Б., роден *** г. Допълнително в регистрационния лист е вписано и детето С. У.Б. - ***, родено на*** г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данни и за останалите членове на семейството на чужденката.
На 13.02.2017 г. с Ш.А.Ю., с ЛНЧ **********, е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 11752/13.02.2017 г.
По време на интервюто чужденката е потвърдила казаното при регистрацията ѝ, посочила е, че етническата група към която принадлежи е ***, а религията ѝ – ****, и че не е имала проблеми заради същите в И.. Отрекла е членство в политическа партия и участие в религиозна организация, общност или секта. Посочила е, че не е била осъждана и арестувана в страната си по произход. Заявила е, че е напуснала държавата си по произход през месец август 2016 г. нелегално, заедно със семейството си, в посока Турция. Нямала лични документи. През месец септември 2016 г. пристигнали в България нелегално, пеша през гората, след това с кола до гр.С.. Искали да стигнат до Б. Като конкретен повод за напускане на страната си по произход чужденката посочва „Заради военната обстановка в И. от 2003 г. до сега в гр.М.“. Разказва, че живеела в този град, проблемите започнали през 2003 г., имало отвличания, убийства, навлизане на ислямската групировка „ДААШ“ и се страхували за живота си. Посочва, че не е имало лична заплаха, нито физическо насилие. Заявява, че подала молба за закрила в Р.България „защото в И. не е добре“.
С Решение №10179/22.05.2017 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш.А.Ю. и на м. ѝ деца Х.У.Б., Р.У.Б. и С.У.Б., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
По жалба на Ш.А.Ю., действаща лично за себе си и като майка на три си непълнолетни деца, Административен съд – Хасково е постановил Решение №633/14.09.2017 г. по адм.дело №694 по описа на съда за 2017 г., с което е отменил Решение №10179/22.05.2017 г. на Председателя на ДАБ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е оставено в сила с окончателно Решение №7134/30.05.2018 г., постановено по адм.дело №12516/2017 г. на ВАС.
След връщане на производството пред административния орган, с Докладна записка на директор на дирекция КПМЗ в ДАБ са дадени указания за допълнителни действия във връзка с административното производство.
С писмо рег.№УП-11752/31.07.2017 г. е уведомен Кмета на Община Х. за определения интервюиращ орган и необходимостта за назначаване на представител на **** деца съгласно чл.25, ал.2 от ЗУБ, а с писмо рег.№УП-11752/31.07.2017 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Х. е уведомен на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето за настанените в РПЦ – Х. **** деца, с искане за определяне на социален работник на основание чл.64, във вр. с чл.15, ал.6 от ЗЗДет.
Със Заповеди №№ ЗД/Д-Х-Х-135; ЗД/Д-Х-Х-128 и ЗД/Д-Х-Х-127, всички от 03.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Х., на основание чл.15, ал.4 от ЗЗДет. поотделно е определен социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – Х., който да присъства при провеждането на изслушване на децата Р.У.Б., Х.У.Б. и С.У.Б., които са на територията на страната със своята майка Ш.А.Ю. и баща У.Б. С..
Със Заповеди №№ РД-760; РД-761 и РД-762 от 07.08.2018 г. на Кмета на Община Харманли, на основание чл.25, ал.2 от ЗУБ Ш.А.Ю. е назначена за представител с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ на *** си деца Р.У.Б., Х.У.Б. и С.У.Б..
По делото е представени и изготвените от АСП Социални доклади с рег.№УП 11752/22.08.2018 г. поотделно за децата Р.У.Б., Х.У.Б. и С.У.Б..
С Решение №18-115-174/06.08.2018 г. на Председателя на НБПП адвокат Х. Й. Х.е назначен за предоставяне на правна помощ на Ш.А.Ю. за консултация в производството по предоставяне на международна закрила по ЗУБ.
Като част от административната преписка е представено и Решение №10738/04.09.2018 г. по адм.дело №13028/2017 г. на ВАС, с което е отменено решение №591/20.09.2017 г. по адм.дело №830/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
При извършена служебна справка в деловодната система на Административен съд – Хасково се установи, че с Решение №591/20.09.2017 г. по адм.дело №830/2017 г. по описа на съда се отменя Решение №10155/22.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на У.Б. С., гражданин на И., ЛНЧ ********** е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката се връща на административния орган за ново произнасяне.
След както делото е върнато от ВАС, по жалбата на У.Б. С., гражданин на И., срещу Решение №10155/22.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, пред АС – Хасково е било образувано ново адм.дело №846/2018 г. С постановеното по това дело Решение №805/07.11.2018 г. тази жалба е отхвърлена. Съдебното решение е влязло в законна сила на 31.01.2019 г., от която дата съпругът на жалбоподателката – У.Б. С., е с отказан статут на бежанец и хуманитарен статут.
На 16.08.2018 г. с Ш.А.Ю. , гражданка на И. и малолетното ѝ дете С. У.Б., е проведено ново интервю, в присъствието на преводач Б.И., адвокат Х. Х. и социален работник Х.Д., както и в присъствието на адв.Д. С. от Програмата за правна защита на бежанци и мигранти към БХК. Резултатите от интервюто са обективирани в Протокол с рег.№УП 11752/16.08.2018 г.
Видно от Протокола, интервюираната е посочила, че е причината да потърси закрила в България е, че търсят по-спокоен живот. Избягали от И. и искали да живеят спокойно. Преди да напуснат И. живеели в гр.М., М. бил разрушен и там трудно се живеело, имало разрушена джамия и университет. Всички близки на жалбоподателката – ***** били напуснали М. и се преместили в гр.Д. в И..
С процесното Решение №3755/21.11.2018 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от същия закон, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш.А.Ю. и на м. Х.У.Б., Р.У.Б. и С.У.Б..
На 28.11.2018 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, последната е запозната с неговото съдържание на език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 05.12.2018 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение
изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на
чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок
до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на
Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на
бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденката и м. ѝ деца
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено
обсъжда както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ
история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в
решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са,
кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденката да
разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови
решението, с което ѝ отказва предоставяне на исканата международна
закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.Х. при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюираната в
присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.
Спазени са и процедурните изисквания на чл.15,
ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, по
което се засягат правата или интересите на м. деца на жалбоподателката,
административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия
адрес на децата, изготвени са социални доклади и за трите *** деца.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителката. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещата
закрила факти от личната ѝ бежанска история, същите подробно са
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на жалбоподателката и децата ѝ преследване
по см. на чл.8, ал.4 от ЗУБ в И.. Ето защо съдебният състав намира за
неоснователно оплакването, че административният орган не изпълнява задължението
си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и
задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи,
свързани с личното положение на молителката и с държавата ѝ по произход,
което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на
чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Съдът намира така постановеното решение за
съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател
установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ,
статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно административният
орган, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът му, че
заявените от кандидатката за закрила твърдения – за опасения относно нейния и на
децата ѝ живот, не могат да се оценят като релевантни за предоставянето
на статут.
Съдът споделя заключението на решаващия орган, че
заявените от молителката обстоятелства не представляват актове на преследване
по причина на религиозната ѝ принадлежност, националност, пол, или други
релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Не се установява спрямо чужденката да е
осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2 – ал.5 от ЗУБ, както и риск
от бъдещо такова. Молителката изрично заявява, че не е била арестувана, не
ѝ е било оказвано насилие, не е имала проблеми заради принадлежността си
към определена етническа или религиозна група. Дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват.
Ето защо правилни са изводите в проверяваното решение, че чужденката не доказва
предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.
Правилна е и преценката на административния орган за
липса на предпоставки за предоставяне на жалбоподателката и м. ѝ деца на
хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. В случая не се установява в И. молителката да
е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание
или екзекуция, или изтезание ли нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”. Правилно бежанската история на кандидатката за закрила е изследвана
в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз
(СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от
Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си
въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка
вх.№МД-594/27.08.2018 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ
относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в
Република И.. Правилно въз основа на съдържанието на справката е преценил, че в
момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията
на И..
Съответно на доказателствата е и заключението му,
че доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в И.
следва да е изключително, каквото то не е, видно от събраната информация.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод на
административния орган. Съгласно концепцията за „пълзящата скала“ (concept of a
sliding-scale), посочена в т.39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г.,
само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото,
където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там
да е нарушение на чл.3 от ЕКПЧ без да е необходимо да се доказва, че то се
намира в специфичен риск. В конкретния случай молителката не установява
специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността си поради
присъщи на индивидуалното ѝ положение елементи и лични обстоятелства,
който риск да е реално осъществим при нейното завръщане в И., поради което
ситуацията в страната ѝ на произход следва да е с извънредна висока
степен на колективна опасност, каквато тя не е.
Съдът намира извършената преценка на ситуацията в
страната по произход на заявителката за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с
тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело
С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията,
съдържаща се в представената по делото Справка вх.№МД-594/27.08.2018 г., както и
в допълнително представената актуална Справка вх.№МД-50/18.01.2019 г., следва
да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на
безогледно насилие в държавата ѝ по произход.
Налага се
извода, че при вземане на своето решение административният орган правилно е
приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на
обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на материалноправните
разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.А.Ю., действаща лично за
себе си и като майка и законен представител на *** си деца Х.У.Б., Р.У.Б. и С.У.Б.,
всички граждани на И., срещу Решение №3755/21.11.2018 г. на Председателя на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: