Номер 99706.11.2020 г.Град Кърджали
Окръжен съд – КърджалиI. състав
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Веселина А. Кашикова Иванова Въззивно
частно гражданско дело № 20205100500222 по описа за 2020 година
С определение № 318/27.07.2020 г. по гр.д. № 37/2019 г. по описа на Районен съд
- Момчилград е постановено да се изплати на свидетеля М.Р.М. сумата в размер на 60
лв. от бюджетните средства на съда, представляваща разходи за три явявания по делото
в качеството на свидетел, като сумата се преведе по посочената банкова сметка на
лицето. С определението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 80/04.06.2020 г., постановено по делото в частта относно
размера на присъдените в полза на съда разноски, като е допълнен диспозитива и
ищците са осъдени да заплатят солидарно сумата в размер на 60 лв. по сметка на РС-
Момчилград (сторени по делото разноски).
Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от ищците Р.
М. К. , Б. М. К. , Б. М. К. и Л. М. К. чрез пълномощника им. Определението се обжалва
като неправилно. Излагат се съображения. Моли се да бъде отменено.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД и третото лице помагач ЗК „О.К.Б.” КЧТ не са подали
отговор на частната жалба.
Въззивният съд, като извърши проверка на определението при и по повод
подадената жалба, приема за установено:
С решение № 80/04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 37/2019 г. по описа на РС-
Момчилград е отхвърлен изцяло предявения от ищците Р. М. К. , Б. М. К. , Б. М. К. и
Л. М. К. чрез представител по пълномощие иск по чл. 432 КЗ (чл. 226 ал. 1 КЗ отм.) за
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 20000 лв. (по 5000 лв. за
всеки) за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на С.М.О. в резултат
1
на ПТП, станало на 12.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от тази дата до окончателното й изплащане, като неоснователен. С решението ищците
са осъдени да заплатят на ответното застрахователно дружество сумата от 300 лв.,
представляваща ю.к. възнаграждение.
С определението, предмет на обжалване, първоинстанционният съд се е
самосезирал по повод подадена молба от разпитания по делото свидетел М.Р.М. за
присъждане на сумата от 60 лв. – разноски за явяването му в три поредни открити
съдебни заседания. Приел е, че се касае за производство по чл. 247 във вр. с чл. 248 във
вр. с чл. 78 ГПК, и на посоченото основание е постановил изплащане на разноските на
свидетеля от бюджетните средства на съда, които е възложил в тежест на ищците като
е допуснал поправка на ОФГ чрез изменение и допълване диспозитива на
постановеното по същество съдебно решение с осъждането на ищците да възстановят
тези разноски на съда.
Така постановено определението е обжалваемо само в частта, касаеща
допуснатата поправка на ОФГ и изменение чрез допълване диспозитива на решението
с осъждането на ищците да възстановят сторените от съда разноски в размер на 60 лв.
за свидетел. Същото е неправилно. На първо място липсва основание за провеждане на
производство по чл. 247 ГПК - отстраняване на допусната очевидна фактическа
грешка. Такава би била налице при констатирано противоречие между формираната
воля на съда относно разноските и изразяването й в решението (диспозитива). В случая
в мотивите на съда изобщо липсва обсъждане на дължимостта/недължимостта, респ.
необходимостта от възлагане на разноски за свидетел на някоя от страните (в случая на
ищците) съобразно правилата на чл. 78 ГПК. На следващо място, за разлика от
процедурата по чл. 247 ГПК, при която съдът може да се самосезира, тази по чл. 248
ГПК може да бъде инициирана само по искане на някоя от страните по делото и то в
преклузивните срокове по ал. 1 на посочената разпоредба. Такова искане в случая
безспорно не е направено от която и да е от тях, поради което и съдът не е разполагал с
процесуална възможност да допълни решението относно сторените от бюджетните
средства на съда разноски по реда на чл. 248 ГПК. И на последно място, в настоящата
хипотеза, при която съдът е пропуснал да разпореди предварително внасяне на
разноските за свидетеля, чийто разпит е допуснал по искане на ответното дружество
(чл. 76 ГПК) и е разпоредил впоследствие плащане на същите от бюджетните средства
на съда, то въпросът с присъждането им би бил решим или при инстанционния
контрол на първоинстанционния съдебен акт, или по реда на чл. 77 ГПК.
Ето защо определението в обжалваната му част следва да се отмени като
неправилно.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Кърджали
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 318/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 37/2019 г.
по описа на Районен съд - Момчилград в частта му, с която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 80/04.06.2020 г.,
постановено по делото и е изменено в частта относно размера на присъдените в полза
на съда разноски, като е допълнен диспозитива и са осъдени ищците Р. М. К. , Б. М. К.
, Б. М. К. и Л. М. К. да заплатят солидарно сумата в размер на 60 лв. по сметка на РС-
Момчилград (сторени по делото разноски).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3