№ 958
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500499 по описа за 2021 година
Депозирана е частна жалба от Д. Н. П., чрез пълномощник, против
определение № 1428/07.06.2021 г. по гр.д.№ 2980/2021 г. по описа на
ПлРС.Излагат се доводи, че обжалваното определение е неправилно.Прави се
искане да се отмени определение № 1428/07.06.2021 г. по гр.д.№ 2980/2021 г.
по описа на ПлРС, като се върне делото на ПлРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Депозиран е отговор на частната жалба от Д. Пл. П., чрез
пълномощник.Счита жалбата за неоснователна, а обжалваното определение
за правилно.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в
преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а по същество - неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба.
Предмет на обжалване в настоящето производство е определението на
първоинстанционния съд, с което е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на РС - Силистра.
1
Видно от исковата молба, ищцата Д.П. е предявила срещу ответника Д.П.
иск за развод.
Страните са сключили граждански брак на 07.05.2019 г., а от брака си
имат едно родено малолетно дете Н. през 2019 г.
На основание чл.322, ал.2 ГПК са предявени от ищцата срещу ответника
и иск за упражняване на родителските права по отношение на малолетното
дете Н., личните отношения и издръжката му, както и за фамилното й име.
В исковата молба е направено особено искане на основание чл.323 ГПК
от ищцата да се определят привременни мерки относно упражняването на
родителските права на роденото от брака им дете Н., което да й бъде
предоставена, а на ответника се определи съответен режим на лични контакти
с него, както и да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв.,
считано от датата на завеждане на ИМ.
Според чл.323, ал.1 ГПК, по молба на всяка от страните съдът, пред
който е предявен искът за развод, определя привременните мерки.С дадените
указания в т.3 на Постановление №5/15.03.1978 г. по гр.д.№ 77/1977 г. на
ПВС, във връзка с привременните мерки, се посочва, че такива могат да се
вземат по всяко време, докато трае брачният процес, от съда, пред който
делото е висящо (определение № 454/30.11.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№
3595/2020 г., ІV г.о.).
В отговора на исковата молба ответникът Д.П. е направил възражение за
местна подсъдност, което първоинстанционният съд е приел за основателно.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че разпоредбата на чл.105
ГПК е неприложима.
Чл.49 от СК регламентира развода поради разстройство на брака, като
посочва, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен, но не определя подсъдност, различна от общата
местна подсъдност по чл.105 ГПК, според която искът се предявява пред
съда, в района на който е постоянният адрес на ответника.В процесния случай
той е в гр.С..
2
Както се посочи, в исковата молба е направено искане за определяне на
привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака дете Н., но
чл.323 ГПК не определя местна подсъдност, различна от тази, посочена в
чл.105-117 ГПК.
На следващо място в частната жалба е налице позоваване на чл.112 ГПК.
Тази разпоредба предвижда, че искът за издръжка може да се предяви и
по постоянния адрес на ищеца, който в процесния случай е в гр.П., но с
исковата молба е предявен иск за развод, с който брачен иск, както се посочи
по-горе, задължително се предявяват и разглеждат исковете по чл.322, ал.2
ГПК.Искът за издръжка е един от предявените в настоящето производство
искове и местната подсъдност не може да се определя по чл.112 ГПК
(определение № 468/23.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3206/2013 г., ІІІ г.о.).
На следващо място в частната жалба е посочено, че разглеждането на
делото в РС Силистра би създало затруднения при разглеждане на делото с
оглед невъзможността на АСП гр.С. да се произнесе след запознаване по
всички въпроси, които следва да отговорят.
Съгласно чл.15 от Закона за закрила на детето по всяко дело съдът
уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето,
който е в гр.П., което задължение на съда е императивно (решение №
983/30.12.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 601/2005 г., ІІ г.о.).
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1428/07.06.2021 г. по гр.д.№
20214430102980 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
3
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4