№ 239
гр. Ямбол, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500316 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Д. С. ЕГН **********, подадена чрез
адв.М.Г. против Решение №260/26.05.2022 г., постановено по гр.д.№166/2022 г. по описа на
ЯРС, в частта му с която съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо
се в гр.**** - приземен етаж на съпруга С. И. С..
С атакуваното решение, в необжалваните части, първоинстанционният съд е
прекратил гражданския брак между страните, на осн. чл.49, ал.1 СК, като дълбоко и
непоправимо разстроен; обявил е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпругът; постановил е след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си
фамилно име - С.; осъдил е С. И. С. да заплати на В. Д. С. съдебно-деловодни разноски в
размер на 625 лв., както и да заплати сумата от 25 лв. - държавна такса по сметка на ЯРС.
Във въззивната жалба са заявени оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост, неправилност и опороченост поради нарушение на процесуалния закон на
решението в обжалваната част. Твърди се, че първостепенния съд е игнорирал
многобройните доказателства, установяващи влошено здравословно състояние на
въззивницата, сред които епикризи от проведено лечение на остра и изострена хронична
недостатъчност без механична вентилация, неинсулинозависим захарен диабет,
злокачествено новообразувание на яйчника, хипертонична болест. Акцентира се върху
доказателствената стойност на част от включените в доказателствената маса писмени
документи - Нотариален акт за дарение на недвижим имот №89/05.02.2009 г. и Решение
№248/17.09.2021 г. по гр.д. №2547/2021г. на ЯРС, с което са наложени мерки за защита в
полза на въззивницата, като въззиваемият е отстранен от семейното жилище за срок от 12
месеца. Според въззивницата тези писмени доказателства, в съчетание с фактическото
твърдение, че въззиваемият е устроен и живее в имот, собственост на една от дъщерите на
1
страните, обуславят неправилност в първоинстанционната преценка за по-голямата
жилищна нужда на въззиваемия. Твърди се още, че първостепенният съд е пренебрегнал
интензитета на значително по-утежненото здравословно състояние на въззивницата, която
на 18.04.2022 г. е претърпяла мозъчен инсулт, удостоверен в Епикриза с изх.
№2752/22.04.2022 г., което обективно състояние е повлияло негативно върху функцията на
вестибуларния й апарат по начин, затрудняващ изкачването на стълби. В тази връзка е
заявено твърдение, че семейното жилище, разположено в приземен етаж, предоставяло
специални условия, отговарящи на обременения здравен статус на В.С.. За неотговаряща на
обективната реалност е посочена фактическата констатация на първата инстанция, според
която никой от двамата съпрузи не е собственик на друго жилище, годно за обитаване, т.к.
този извод не кореспондира с приобщените документи. В подкрепа на несъгласието си с
изводите на първостепенния съд, въззивницата излага, че в обжалваното решение
неоправдано е неглижирано виновното поведение на въззиваемия за настъпване на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като не са изследвани задълбочено и
всестранно доказателствата, относими към въпроса за възможността В. С. да живее заедно
със семейството на дъщеря й Д.Н.. Изложени са и оплаквания за липса на доказателства и
немотивираност на формирания от съда извод за непригодност за жилищни нужди на
вилната сграда в местността ****, където е адресно регистриран С. С.. В заключение е
заявена претенция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което ползването на семейното жилище в гр.**** - приземен етаж
да бъде предоставено на В. С., както и да й бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа по изложените в нея
съображенията и допълнителните такива, заявени в писмени бележки.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С. И. С.
ЕГН **********, депозиран чрез пълномощника му адв. М. Х. от ЯАК, в който е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Посочва, че формираният в
обжалваното решение извод за по-голяма жилищна нужда на съпруга С. е съобразен с
критериите, вложени в разпоредбата на чл.56, ал.5 СК и се основава на обективна оценка на
всички релевантни факти и събрани доказателства, в т.ч. и медицинските документи на
въззивницата. Заявени са твърдения, че ЯРС правилно е отчел, че за въззивницата полага
грижи нейната дъщеря в обитавания от тях апартамент на втория жилищен етаж, че страните
не са собственици на друго жилище, годно за обитаване, както и че обитаваната от С. вилна
сграда на практика представлява барака, непригодена за жилищни нужди. Изложени са и
твърдения относно влошеното здравословно състояние на въззиваемия С. С., ежеседмичната
необходимост от закупуване на лекарства и прегледи в гр.Ямбол, липсата на медицински
пункт, на аптека, както и на редовен транспорт до гр.Ямбол във вилната зона, в която той
живее. Иска потвърждаване на решението в обжалваната част. В алтернативност, при
условие, че въззивната инстанция намери за неправилно обжалваното решение, отправя
искане на осн. чл.57, ал.1 СК за определяне на месечен наем в размер на 250 лв., който
въззивницата В. С. следва да заплаща на въззиваемия С.. Мотивира допустимостта и
основателността на това искане с тезата, че същото въвежда претенция от категорията на
въпросите, разрешими в производството по спорна съдебна администрация и допустимостта
му касае всеки етап на исковия процес, включително до приключване на съдебното дирене
във въззивното производство. Претендира и за присъждане на съдебно-деловодните
разноски, сторени пред въззивната инстанция. В о.с.з. заявеното становище за
неоснователност на въззивната жалба се поддържа по изложените в отговора
съображенията.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, относими към атакуваната част от първоинстанционното
решение, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
2
Не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за сключен граждански
брак, страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на ***** год. Страните нямат
от брака си ненавършили пълнолетие деца.
Представено е копие от решение на ЯРС от 17.09.2021 год., с което са постановени
мерки за защита по отношение на ищцата, като ответникът С. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея, отстранен е от семейното жилище, находящо
се в гр.**** за срок от 12 месеца, забранено му е да приближава ищцата, обитаваното от нея
жилище, местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.
Ищцата е представила още многобройни писмени доказателства, касаещи
здравословното й състояние – епикризи по повод проведено лечение през различни периоди
от време на остра и изострена хронична недостатъчност без механична вентилация, на
неинсулиновозависим захарен диабет, на злокачествено новообразувание на яйчника, на
хипертонична болест, мозъчен инфаркт.
Ответникът е представил копие от НА за дарение на недвижим имот №89/05.02.2009
год., видно от който заедно с ищцата са дарили на дъщеря си Д.С.Н. собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. ****, представляващ: 165/247 ид.части от застроено и
незастроено дворно място, заедно с целия втори етаж, целия приземен етаж и гараж, като
дарителите са запазили правото на ползване върху имота заедно и поотделно до края на
живота си. Прието е и копие от Справка за лице от Служба по вписванията, от което се
установява, че по време на брака си страните са придобили собствеността върху
еднофамилна вилна сграда с площ 17 кв.м. в м.****
Ответникът също е представил писмени доказателства, от които се установява, че е
във влошено здравословно състояние, като страда от хипертонична болест, бил е на лечение
през 2020 г. и 2021 год. в следствие диагностика и за лечение на исхемичен мозъчен инсулт
без тромбоза. От съдържанието на приложеното СМУ №502/2016 год. се установява, че при
преглед на ответника от съдебен медик са се установили увреждания, които по негови
твърдения са нанесени от дъщеря му.
По делото е приета в цялост преписка №771/2022 год. на РП – Ямбол, образувана по
жалба на С. И. С., приключила с постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 01.04.2022 год.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.С. посочва, че е
съседка на страните, включително от 2012 год. поддържа приятелски отношения с тях и най
– вече с дъщеря им Д.. Ищцата ходела в тях, за да се грижи за майката на свидетелката.
Сутрин винаги идвала разтревожена, че съпругът й я тормози и насилва още от 2012 год. Те
живеели в отделни стаи, но той търсел сексуална връзка с нея, а тя не искала, т.к. имала
заболявания. Това й споделяла ищцата, включително веднъж запретнала дрехите си и
показала задните си части, които били с цвят патладжан от самия секс. Имало случаи, когато
свидетелката посещавала дъщерята на страните на втория етаж и чувала ругатни и обиди от
страна на С. към В.. Отначало В. и С. били всички заедно с младото семейство и се хранели
заедно, но после дъщерята се отделила. Знаела, че на * имат някакво място, което не знаела
какво е, за друго жилище не знаела да имат. В. боледувала често. От зетя и дъщерята знаела,
че те я гледат повече. От ищцата знаела, че С. я е водил на лекар. След операцията за нея
основно се грижела дъщеря й. Свидетелката не познава другата дъщеря на страните, не я е
срещала лично, т.к. двете сестри били в някакви отношения и не се събирали. Св. И.а –
дъщеря на страните посочва, че баща й се грижел за майка й. Преди пет години живяла за
няколко месеца при тях на етажа. Тогава живеели нормално. Майка й го обгрижвала, той се
грижел за сметки, пазарувал, ако се налагало я водел на лекар. Общо взето се грижели за
цялото домакинство, включително и за това на сестра й. Счита, че в дъното на всичко е
сестра й. Проблемите били от 2016 год., когато сестра й имала спор с баща й и го пребила.
Предната година пребила и свидетелката. Майка й се поддавала на влиянието на сестра й и
3
оттам дошли проблемите. Когато го пребила, баща й живял три месеца при нея и после се
върнал при тях. Сестра й се пренесла със семейството си на втория етаж. После свидетелката
чула, че съпругът й останал без работа и пак започнали да притискат баща й за пари. Преди
три години, когато майка й била насочена за сърдечна операция баща й я завел. После преди
две години била много зле, наложило се да ходи в Бургас в хематология и пак баща й я
завел. Свидетелката не знаела за психически и физически тормоз, майка й не се била
оплаквала. Вилата, където баща и бил към момента била по-скоро барака, да отидеш лятото
да си свършиш нещо. Къщата била голяма, един вход със стълбище нагоре. Свидетелката не
си говорела със сестра си и семейството й, откакто станали тези неща с баща й. Сестра й
забранявала на майка й да контактува с нея, не я била виждала от две години. Говорели по
телефона, когато майка й можела, т.к. сестра й я тормозела, проверявала контактите й.
Преди около 10 години, се събирали на семейни празници. На 1 януари преди три години
свидетелката последно ходила там. Не познавала другата свидетелка по делото и не знаела
да са приятели. Свидетелката посочва, че причините да не си говорят със сестра си не били
свързани с делото. Не се отказвала от нито един от родителите си, но й забранявали
контакти с майка й. По време на брака си страните живеели на един етаж, но в различни
стаи. Докато живяла при родителите си не е била свидетел на сексуално насилие, спяла в
една стая с майка си. Дори една вечер видяла през нощта майка си в стаята на баща си.
Къщата била с един вход, но отделни и самостоятелни етажи.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Решението в атакуваната част е правилно и законосъобразно.
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Пред
първоинстанционния съд В. Д. С. е предявила иск за прекратяване на брака й със С. И. С.,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия, настъпило по вина на съпруга, както
и да и бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.**** -
приземен етаж. С насрещна искова молба С. С. също е поискал прекратяване на брака му с
В. С., като дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на съпругата, както и е поскал на
него да бъде предоставено семейното жилище.
С атакуваното решение, в необжалваните части, първоинстанционният съд е
прекратил гражданския брак между страните на осн. чл.49, ал.1 СК, като дълбоко и
непоправимо разстроен; обявил е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпругът; постановил е след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си
фамилно име - С.; осъдил е С. И. С. да заплати на В. Д. С. съдебно-деловодни разноски в
размер на 625 лв., както и да заплати сумата от 25 лв. - държавна такса по сметка на ЯРС. В
описаната част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
С първоинстанционното решение в обжалваната част, съдът е предоставил
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.**** - приземен етаж на съпруга С. И.
С.. Мотивите на ЯРС, в тази връзка са подробни, формирани са при обективен и пълен
анализ на събраните по делото гласни доказателства и на осн. чл.272 ГПК, въззивния съд
препраща към тях.
Относими към пренесения пред въззивния съд правен спор са нормите на чл.56, ал.1
и 5 от СК. Съгласно чл.56, ал.1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
4
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В чл.56, ал.5 СК е посочено, че когато
съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище,
съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище в случая са направили
и двамата съпрузи, които не спорят, че семейното жилище, което са обитавали съвместно до
настъпване на фактическата раздяла е това на адрес – гр.*** - приземен етаж. Безспорно е
още, че жилището е собственост на трето лице, като по отношение на същото, вкл.
приземния и втория етаж страните притежават право на ползване заедно и поотделно. Не е
спорно, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца, че семейното жилище не може да
бъде ползвано поотделно от двамата съпрузи, както и че отношенията между тях са
нетъприми. От многобройните писмени доказателства - медицински документи се
установява, че и двамата съпрузи са във влошено здравословно състояние. Не е спорно, че и
двамата са в напреднала пенсионна възраст. Установено е, че притежават право на
собственост и върху вилна сграда с площ 17 кв.м. в м."*", но от данните по делото, а и от
твърденията и на двете страни е установено, че става въпрос за барака, която е негодна за
целогодишно ползване. По твърдения на страните въззивницата към момента същата живее
на втория жилищен етаж от сградата на ул.***, а въззиваемия обитава вилната сграда в
м."*".
При всички тези, приети за установени по делото факти е видно че при преценка на
релевантните обстоятелства, съгласно цитираните норми на чл.56, ал.1 и 5 от СК, страните
са в относително равностойна позиция касателно възраст и здравословно състояние, при
което правилно и законосъобразно ЯРС е обсъдил жилищната нужда на всеки от съпрузите,
отчитайки и притежаваното от тях пожизнено право на ползване върху приземен и втори
жилищен етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.****, собствеността върху която е
прехвърлена чрез дарение на едната от техните дъщери - Д.Н., която обитава втория
жилищен етаж. В тази връзка правилно първостепенния съд е преценил, че жилищната
нужда на ответника е по-голяма, т.к. той за разлика от бившата си съпруга не би могъл да се
възползва от правото си на ползване по отношение втория етаж от сградата, предвид
влошените отношенията с дъщеря му. Същевременно от това право може да се възползва
ищцата, която очевидно поддържа нормални семейни отношения със своята дъщеря и
семейството й, и разчита ежедневно на нейната помощ, а и по собствените й твърдения
понастоящем живее там. При изложеното и независимо от факта, че виновен за
разстройството на брака е ответникът, съдът е извел правилния, законосъобразен и
обоснован извод, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване от съпруга.
Оплакването на въззивницата за необоснованост на решението, мотивирано с
твърдения за неправилно обсъждане или необсъждане на събрани по делото доказателства,
въззивния съд намира за неоснователно. ЯРС е обсъдил всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства, вкл. и тези касаещи здравословното състояние на страните и в
частност на въззивницата - ищца. Твърдението на въззивницата за игнориране на Решение
№248/17.09.2021 г. по гр.д. №2547/2021 г. на ЯРС , с което са наложени мерки за защита в
нейна полза, като въззиваемият е отстранен от семейното жилище за срок от 12 месеца не
намира опора в данните по делото. В допълнение следва да бъде отбелязано, че срока на
мерките, наложени по цитираното решение е изтекъл, а в делото не се съдържат данни, а и
липсват такива твърдения на въззивницата, за наличие на поведение на въззиваемия, което
да налага необходимост от предприемане на нови мерки за защита в нейна полза. Липсват и
данни, а и твърдения за укоримо поведение на въззиваемия по отношение на неговата
дъщеря Д.Н. и семейството й - все обстоятелства, които биха могли да мотивират у съда
различен краен извод относно ползването на семейното жилище от вече посочения. За
изчерпателност следва да бъде отбелязано и че не се подкрепят от доказателствата по делото
5
твърденията на въззивницата, че въззиваемият е устроен и живее в имот, собственост на
една от дъщерите на страните - напротив в показанията си св.К.И. /дъщеря на страните/
заявява, че баща й за кратко е живял при нея, но т.к. жилището е малко, не се чувствал
удобно и отишъл на вилата, която била по-скоро барака. При всичко изложено до тук
оплакването на въззивницата за необоснованост на решението на ЯРС в обжалваната част се
прецени за неоснователно.
Ето защо и въз основа на събраните по делото доказателства, относими към
пренесената пред въззивния съд част от правния спор, настоящия съд прие, така както е
приел и първостепенния съд, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр.**** -
приземен етаж следва да бъде предоставено на съпруга С. И. С., поради което решението на
ЯРС в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия С. С. следва да се присъдят и направените
по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260/26.05.2022 г., постановено по гр.д.№166/2022 г.
на ЯРС в частта, с която ЯРС е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се
в гр.**** - приземен етаж на съпруга С. И. С..
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН ********** да заплати на С. И. С., ЕГН **********
сумата от 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6