Р Е Ш Е Н И Е
№ 762
Град Пловдив, 24.04.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Марияна Георгиева и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 472 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ТД Пловдив на НАП против решение № 9 от 04.01.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 5319 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което
е отменено наказателно постановление № 612092-F617848 от 19.11.2021
г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП, с което на Н.А.К., ЕГН
**********,***, на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 1301,13 лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и 3,
вр. чл.86, ал.2, вр. чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.119,
чл.25, ал.1, ал..3, т.4 и ал.6, т.1 ЗДДС.
Според касатора
решението е неправилно поради противоречие със закона. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
разноски за двете инстанции, като се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на
районния съд по съображенията, изложени в представения писмен отговор.
Претендира разноски на основание чл.38 ЗА.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отмени обжалваното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени
наказателно постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е
установена по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя за неправилно
определен размер на наказанието и за антидатиране на наказателното
постановление. Според районния съд, обаче, е основателно възражението на
жалбоподателя за неспазване на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН,
защото видно от протокола за извършена проверка от 27.04.2021 г. всички
относими документи, изискани от жалбоподателя, са били предадени на НАП на
04.01.2021 г., а отговорите от ЕКОНТ по постъпили на 16 и 17.03.2021 г., поради
което нарушителят се явява открит именно на тази дата – 17.03.2021 г., поради
което към датата на съставяне на АУАН – 28.06.2021 г. – тримесечният срок вече
е бил изтекъл. Според районния съд обстоятелството, че резултатите от
проверката са обобщени в констативен протокол от 27.04.2021 г., не могат да
променят факта, че контролният орган обективно е разполагал с всички необходими
данни за извършеното нарушение и за самоличността на нарушителя. Съответно
направен е извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно, защото е
издадено въз основа на недопустимо съставен АУАН.
Отделно от това,
районният съд е изложил съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН относно
задължителното съдържание на двата административни акта, защото формираните от
актосъставителя и от наказващия орган изводи за осъществени от жалбоподателя
през процесния период облагаеми доставки не са подкрепени от доказателства
относно фактите, защото в АУАН и в наказателното постановление липсва
конкретизация и индивидуализация на отделните доставки, извършени в рамките на
данъчния период 01-30.09.2020 г. – дата, вид и предмет на доставката, стойност
на всяка доставка, място на изпълнение. Тази липса на изчерпателност на факти и
обстоятелства според районния съд прави невъзможен съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление и възпрепятства преценката за
съставомерност на деянието, което от своя страна съществено накърнява правото
на защита на наказаното лице.Този пропуск според съда не може да бъде саниран в
съдебната фаза и не може да бъде преодолян с представеното по делото приложение
№ 1 към протокола от 27.04.2021 г., защото съдържат обобщени данни за различни
данъчни периоди, включително процесния, но без данни за вида и предмета на
доставката, датата на нейното извършване.
Решението е правилно.
Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин и въз основа на тях
са направени обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се
споделят напълно от настоящата инстанция.
Правилен е изводът на
районния съд за неспазване на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН. Обстоятелството,
че наказващият орган е трябвало да установява конкретните факти и обстоятелства
по извършване на административното нарушение, не го освобождава от задължението
да спазва определените от закона срокове, какъвто е и срокът по чл.34 ЗАНН. Дори и да се приеме тезата на касатора, че
след представянето на документите и писмените обяснения е необходима човешка
намеса за обработване и анализ на данните, това следва да бъда направено в
срока за съставяне на АУАН. Съответно давностният 3-месечен срок за съставяне
на АУАН в случая е изтекъл на 17.06.2021 г. и не са налице основания да се
приеме, че този срок е започнал да тече след съставянето на протокола на 27.04.2021
г. Съответно налице е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което не може да бъде санирано в никоя по-късна фаза на
административнонаказателно-то производство и което обуславя незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. Като е достигнал до същите правни
изводи, районният съд е постановил правилно решение.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и
правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА същото като основателно следва да се уважи
и да бъде осъдена НАП да заплати на адв. К. сумата 400 лева, адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 9
от 04.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 5319 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, ТД
Пловдив, да заплати на адвокат Я.В.К. ***, сумата 400 (четиристотин) лева,
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.