№ 11024
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110120286 по описа за 2023 година
Ищецът твърди, че на 28.6.2022г. сключил с *** договор за заем, по силата на който
да му се отпусне сумата 1500лева главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение чрез гарант. Твръди, че кредиторът, ищцата и ответното
дружество сключили договор за поръчителство, като въз основа на него, ищцата се
задължила да заплати на ответното дружество възнаграждение за поръчителство. Ищцата
счита, че договорът за поръчителство е нищожен, като предявява иск за признаване същия за
нищожен, обективно съединен с осъдителен иск, предявен като частичен за сумата 50 лева
от 750 лева, за връщане на платеното. С молба по делото, е направено искане за допускане
увеличение на исковете – на сумата 823,35 лева, допуснато от съда в о.с.з. от 22.6.2023г.
Прави се искане от ищеца за привличане на *** като негов помагач.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като същите същите за
недопустими, защото установителен и осъдителен иск са съединени, а са с един и същи
предмет – твърдение, което е невярно, предметът на исковете е различен, а вписването за
установяване в петитума, касае твърденията на ищеца. Оспорва се основателността на
исковете, защото е самостоятелно юридическо лице от кредитора, доводите за кредита са
неотносими към него, като договорът за заем е валиден, поради което и договорът за
поръчителство е валиден, сключен при наличие на основание. Твърди наличието на писмен
договор, сключен с кредитора, а правоотношението с ищеца е отделно, влиза в сила ако
ищцата не изпълни задълженията си по договора за кредит. Оспорва се като бланкетно
твърдението за противоречие с добрите нрави, възнаграждението по договора е определено
при преценка на риска. Като ищцата е могла да избере друго обезпечение.
1
Предявени са: установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.
26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона -
чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП , съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1
ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че на 28.6.2022г. ищцата
е сключила с ответника договор за поръчителство.
От представения от третото лице договор за кредит е видно, че на 24.6.2022г. ищцата
е сключила с *** договор за потребителски кредит, по силата на който е получила от
кредитора в заем главница от 1500лева, при задължение да я върне на 15 вноски от по 111,11
лева, при посочен ГПР в договора 40,41 %, и уговорка в договора /чл.4/ в тридневен срок от
сключването да предостави на заемателя едно от следните обезпечения : поръчител, или
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки; че на същата дата между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът се е задължил да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на кредитора, с цел
гарантиране за изпълнението на всяко от задълженията на ищцата по договора за кредит.
Видно от представената справка от ответното дружество към отговора, по договор за
поръчителство № 4520814/28.6.2022г., ищцата е заплатила в полза на поръчителя – ответник
общата сума 823,35 лева, като датите на извършените от ищцата плащания по договора за
поръчителство, съвпадат с датите на извършените от ищцата плащания по договора за
кредит /видни от представената от третото лице справка/.
Видно от публичната страница на ТР в интернет, едноличен собственик на капитала
на ответното дружество към датата на сключване на двата договора, е ***, както че
вписаният предмет на дейност на ответното дружество в ТР е „Гаранционни сделки,
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг
и други), отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства (след вписване в регистъра на БНБ съгласно
чл.3 и чл.3а от ЗКИ), търговско представителство и посредничество, консултантска и
проучвателна дейност, както и всякакви други дейности, незабранени със закон.“.
Договорът за поръчителство е сключен при действието на ЗПК, като по делото
няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за
търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“
по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на
2
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Ответникът, обезпечава точното изпълнение, от страна на длъжника, на
задълженията му за плащане на вноските по кредита, следователно задължението на
ответника е задължение на поръчител. Обезпечението се изразява в следното. ответникът
следва да заплати цялото неплатено от ищцата задължение. Страните не са формирали
спор, че възнаграждението по договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено,
на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. Така е и
плащано самото възнаграждение, видно от справките, приложени от ответника и третото
лице .
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок,
през който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор.
Същевременно, от публичната страница на Търговския регистър е видно, че
едноличен собственик на капитала на ответното дружество – гарант, към датата на
сключване на двата договора, е кредиторът ***.
Съдът намира, че уговореното в договора за гаранция възнаграждение заобикаля
закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен
собственик на капитала на друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма
забрана в закона договорът за потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със
солидарност. Няма пречка, също така, за поръчителството да се уговори заплащането на
възнаграждение.
3
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищцата дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на кредитора, следователно се налага извод, че 40,1.41 % ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищцата ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Иизчислено математически, ако 823,35 лева се включи като „общ разход по договора
за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за гаранция, в
частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. Договорът противоречи на
закона, поради което и на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД е нищожен изцяло и следва искът за
признаването му за нищожен, да се уважи.
До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП. Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на
закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на
възнаграждението / което е в размер почти половината от отпуснатата главница в заем/, е
сключен при нарушение на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие между
правата на страните по него, поради което накърнява правата на потребителя, а съдът
намира, че тъй като ответникът няма интерес от договора, без предвиденото в него
възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП, целият договор е
нищожен.
На основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, даденото въз основа нищожен договор, следва да
се върне изцяло на ишеца и искът е основателен изцяло.
По разноските. Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по
реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ, на сумата
от 400 лева .
На основание чл.78,ал.6 ГПК, доколкото ищцата е освободена от заплащането на
държавна такса, ответното дружество следва да бъде осъдено да я плати в полза бюджета на
СРС.
4
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Д. Д. П. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, че договор за предоставяне на
поръчителство № 4520814 сключен на 28.6.2022г., е нищожен, на основание чл.26,ал.1,пр.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да върне на Д. Д.
П. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 823,35 лева – заплатена от нея по договор за
предоставяне на поръчителство № 4520814 сключен на 28.6.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.6 ГПК, *** ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата 100 лева
държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 400 лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адвокат Б. С. З., САК, с адрес на кантората: *** сумата 400 лева възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5