№ 244
гр. Габрово, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. А.
при участието на секретаря Минка Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Диян Д. А. Гражданско дело №
20254210100479 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. А. Н. от гр. Русе
против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. Габрово.
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 244, ал. 7 във вр. с чл. 240 от
ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че работил като директор на ТП Държавно ловно стопанство
„Дунав“ Русе. С допълнително споразумение от 11.10.2023 г. към договор за
управление № 05/06.07.2020 г., на осн. чл. 19, ал. 1 т. 1, правоотношенията с ответника
били прекратени, считано от 12.10.2023 г. Съгласно чл. 16 от договора за управление,
при сключването ищецът внесъл гаранция за качественото му изпълнение в размер на
брутното трудово възнаграждение 2985 лева. Със заповед № 091/27.05.2024 година
директорът на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. Габрово се е
разпоредил от тази сума на ищеца да бъдат удържани 1790,60 лв, тъй като с
изготвения одитен доклад имало констатирана вреда, изразяваща се в неоснователно
начислени и платени суми към възнаграждението му.
Ищецът оспорва заповед № 091/27.05.2024 г. като незаконосъобразна и
претендира изплащане на цялата дължима сума в размер на 2985 лв., ведно със
лихвата от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че
издадената заповед е немотивирана. Посочени са правни основани, от които не е ясно
в какво се изразява причинената вреда, кои са неоснователно начислените и платени
суми които съм получил към възнаграждението си. В договора за управление, който е
подписал с ответника, точно и ясно са определени финансовите им взаимоотношения
и отговорностите, които ищецът има към стопанството, което ответникът следвало да
посочи какво точно означава и точно в какво се изразява неоснователното начисляване
и плащане на суми към възнаграждението му. Предвид горното ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му възстанови сумата от 1790,60 лв.
неоснователно удържана от внесената от него гаранция 2985 лв., ведно със законната
1
лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат К. Д. от АК Русе, която
от негово име поддържа предявения иск и излага подробни съображения за
уважаването му. Моли в полза на доверителят й да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, съгласно представен списък и доказателства за извършването им.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, чрез
пълномощника си адвокат Н. М. от АК Габрово. Оспорва предявения иск, по следните
съображения: Ако се твърди незаконосъобразност на самата заповед, то оспорването е
недопустимо, тъй като сключеният между страните договор е с облигационен характер
и има характеристиките на договор за поръчка. Ето защо обжалваната заповед по
същество съставлява извънсъдебно едностранно волеизявление на едната страна по
облигационния договор, за задържане на внесена гаранция в частичен размер от
насрещната страна по същия договор, с оглед причинени от последната вреди по време
на изпълнение на същия. Независимо от наименованието на това едностранно
изявление-заповед, последната не представлява административен акт. След като
отношенията между страните се регламентират от съответните разпоредби за
мандатния договор, то всички породени спорове от изпълнение /неизпълнение на този
договор, следва да се разрешат по общият исков ред. На това основание направеното
„оспорване" в хода на производството се явява недопустимо за разглеждане.
Ответникът признава, че на 06.07.2020 г. в гр. Габрово е сключен договор за
управление, с който на основание чл.173, ал. 3 от ЗГ, Северноцентрално държавно
предприятие гр. Габрово /СЦДП ДП/, чрез своят директор, е сключило договор с
ищеца, на когото е възложено ръководството и представителството на Държавно ловно
стопанство „Дунав" със седалище в гр. Русе. Договорът бил прекратен по взаимно
съгласие изразено от страните с Допълнително споразумение от дата 11.10.2023 г.,
което влиза в сила от 12.10.2023 г. Съгласно нормата на чл. 16 от договора ищецът е
внесъл в полза на СЦДП ДП гаранция за качествено изпълнение на възложените му
задължения, в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение от 2985,00
лева. След постигнатото съгласие между страните за прекратяване на договора за
управление директорът на СЦДП ДП е предприел действия да назначи да се извърши
одит. Проверката е възложена на екип от вътрешни одитори на предприятието.
Извършеният вътрешен одит е приключил с предварителен доклад, който е бил
представен на директора на СЦДП ДП и на ищеца, на когото била предоставена
възможност в 5-дневен срок да даде своето становище. В определения срок това не е
сторено и на 21.05.2024г. е бил подписан окончателния одитен доклад от ръководителя
на групата вътрешни одитори, като същият е бил връчен на ръководителя на
предприятието, както и на ищеца, ведно със Заповед № 091/27.05.2024г.
В констативната част на одитния доклад е установено, че със заповед №
57/16.02.2021 г. на директора на ТП ДЛС „Дунав" се нарежда всички намерени
паднали рога от благороден елен на територията на стопанството да се предават на ТП,
като въз основа на броя и теглото им се изплаща премия - 35,00 лв./кг. за паднали рога
първо качество, 25,00 лв./кг. за второ качество и 10,00 лв./кг. за трето качество. За
първото тримесечие на 2021 г. общата сума на изплатените средства за паднали рога
към ФРЗ за тримесечието е 17100,30 лв., а за второто тримесечие на 2022 година -
16964,50 лв. Тези плащания по заповедта на директора не са постоянен елемент от
трудовото възнаграждение на служителите и са формулирани като премия, а не като
заработка.
Средствата за възнаграждение по договора за управление се формират на база
разпоредбите на Наредба № 22 от 14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на
2
средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за
горите и техните териториални поделения, както и на утвърдените въз основа на
разпоредбата на чл.2 Вътрешни правила за организация на работната заплата в СЦДП
ДП гр. Габрово, утвърдени от директора на предприятието. Сумата на начислените
възнаграждения по трудови договори за първото тримесечие на 2021 г. е неправилно
формирана, тъй като от общия размер на начислените възнаграждения по
разплащателна ведомост не е приспаднат размера на изплатените суми на различните
категории персонал за събиране на рога от 17100,30 лв. Брутното възнаграждение за
първото тримесечие на 2021 година на база анализираните по-горе пропуски следва да
бъде 9775,13 лв. вместо изчисленото по справка-декларация 10739,13 лв. Изплатената
в повече разлика от 964 лв. следва да се приспадне от размера на внесената гаранция
за изпълнение на договора за управление на инж. Н.. Сумата на начислените
възнаграждения по трудови договори за второто тримесечие на 2022 г. също е
неправилно формирана, тъй като от общия размер на начислените възнаграждения по
разплащателна ведомост не е приспаднат размера на изплатените суми на различните
категории персонал за събиране на рога от 16964,50 лв. Брутното възнаграждение за
второто тримесечие на 2022 година на база анализираните по-горе пропуски следва да
бъде 19161,30 лв. вместо изчисленото по справка-декларация 19987,89 лв. Изплатената
в повече разлика от 826,60 лв. следва да се приспадне от размера на внесената
гаранция за изпълнение на договора за управление на инж. Н..
Констатацията на одиторите е, че общо за периода на проверката от 01.01.2021 г.
до 30,09.2023 г. на директора инж. Н. Н. неправилно са начислени и платени 1790,60
лв., които следва да се отразят като намаление от размера на внесената гаранция за
добро изпълнение, обезпечаваща договор за възлагане на управление № ДУ-
05/06.07.2020 г.
Начислените и утвърдени от работодателя суми за плащане към фонд работна
заплата, под формата на допълнително трудово възнаграждение за посочения по- горе
период са начислени в разрез с правилата за организацията и определяне на работната
заплата в СЦДП, раздел II, във връзка с Приложение №3.
Имайки предвид това, че ищецът е бил запознат с правилата на Наредба №
12/14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работна заплата в
държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и техните териториални
поделения, издадените въз основа на наредбата ВПОРЗ в СЦДП ДП Габрово, с
действията по утвърждаване на по - високи възнаграждения на служителите от ДЛС
Дунав, увеличава средната брутна заплата на териториалното поделение, което
съгласно чл. 15, ал.З от ВПОРЗ е основа за определяне възнаграждението на директора
на ТП ДЛС Дунав. Предвид гореизложеното ответникът счита, че законосъобразно е
упражнил правото си да задържи гаранцията в претендираният от ищеца размер и
моли съда да отхвърли предявения иск.
В с.з.адвокат М. поддържа представения писмен отговор и излага подробни
съображения за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира сторените по делото
разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че на 06.07.2020 г. в гр. Габрово
между тях е сключен договор за управление, с който на основание чл.173, ал. 3 от ЗГ,
ответникът е възложил на ищеца ръководството и представителството на Държавно
3
ловно стопанство „Дунав" със седалище в гр. Русе. Съгласно нормата на чл. 16 от
договора за управление ищецът внесъл в полза на СЦДП ДП гаранция за качествено
изпълнение на възложените му задължения, в размер на брутното му месечно трудово
възнаграждение, а именно сумата от 2985,00 лева. Договорът за управление бил
прекратен, считано от 12.10.2023 г., а със заповед № 091/27.05.2024 година директорът
на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. Габрово се е разпоредил от
внесената гаранция на ищеца да бъдат удържани 1790,60 лв.
Тези обстоятелства се установяват и от представените от страните неоспорени
писмени доказателства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения между страните договор за управление,
размерът на възнаграждението на директора на ТП ДЛС Дунав се определя при
условията и по реда, определени с наредба на министъра на земеделието и храните. А
съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, възнаграждението му се заплаща чрез
териториалното поделение/държавното горско стопанство, чието ръководство му е
възложено. Отговорността за деклариране на сумите, получени като възнаграждение
по този договор и за изплащане на полагащият се данък се носи от Директора на ТП.
В чл. 16 от договора е предвидено, че директорът на териториалното поделение
внася в полза на „Северноцентално държавно предприятие" ДП гаранция за качествено
изпълнение на настоящия договор в размер на брутното му месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 17 от процесния договор, директорът се освобождава от отговорност
с акт на директора на „Северноцентално държавно предприятие", след извършен одит,
който се възлага от директора на СЦДП в срок от 90 дни след прекратяване на
договора за управление. В срок от един месец от изготвяне на одитния доклад
директорът на предприятието издава заповед за възстановяване на сумата по чл. 16
или за нейното задържане. Когато в одитния доклад се съдържат констатации, че с
действията и/или бездействията си директорът на териториалното поделение е
причинил вреда на поделението, директорът на предприятието издава заповед за
задържане част или цялата гаранция, до размера на причинената щета (вреда), като
задържането на гаранцията не освобождава от отговорност директора на
териториалното поделение за нанесените от него щети. С представеното допълнително
споразумение от 11.10.2023 г. процесният договор за управление е прекратен по
взаимно съгласие на страните, считано от 12.10.2023 г.
Представени са Вътрешни правила за организация на работната заплата в СЦДП
Габрово, заедно с приложенията към тях. Съгласно чл. 15 от вътрешните правила,
възнагражденията па директорите на териториалните поделения се определят
тримесечно на база на резултатите за отчетното тримесечие на териториалното
поделение, по ред, установен в Наредба №22 от 14.12.2012 г. За първите два месеца на
всяко тримесечие възнаграждението се изплаща авансово на база предходното
тримесечие, като в последния месец на тримесечието се коригира полгагаемото се
възнагреждение. Възнагражденията на директорите на териториалните поделения са в
размер от 200% до 300% от средната брутна заплата за териториалното поделение.
Процентът, завишен над 200 на сто се определя от директора на СЦДП ДП по
показатели, критерии със съответната тежест, посочени в Приложение №3.
По делото е представен доклад за извършен одит с предмет Оценка за
съответствие с действащото законодателство, вътрешните правила и процедури на
дейностите в ТП ДЛС „Дунав, град Русе, за периода от 06.07.2020 г. до 11.10.2023 г.,
възложен със Заповед № 004 от 05.01.2024 г. на директора на СЦДП ДП във връзка с
прекратяване на договор № ДУ-05/06.07.2020 г. Наред с другите, в него се съдържат
следните констатации от значение за предмета на спора:
4
С приложената заповед № 57/16.02.2021 г. на директора на ТП ДЛС „Дунав" се
нарежда всички намерени паднали рога от благороден елен на територията на
стопанството да се предават на ТП, като въз основа на броя и теглото им да се изплаща
премия в следните размери: 35,00 лв./кг. за паднали рога първо качество, 25,00 лв./кг.
за второ качество и 10,00 лв./кг. за трето качество. Според доклада разпореждането за
плащане на „премия" в посочените размери е незаконосъобразно, тъй като опазването
на дивеча е едно от основните задължения на горските и ловни стопанства, а съгласно
чл. 63 ал. 1 от ЗЛОД всяко лице е длъжно при случайно намиране и взимане на
паднали дивечови рога, лицето е длъжно да ги предаде в съответното ДГС/ДЛС на
чиято територия са намерени.
Извършеният одит е установил, че сумата на начислените възнаграждения по
трудови договори за първото тримесечие на 2021 г. е неправилно формирана, тъй като
от общия размер на начислените възнаграждения по разплащателна ведомост не е
приспаднат размера на сумите на различните категории персонал за събиране на рога
от 17100,30 лв., изплатени на основание Заповед № 57/16.02.2021 г. на директора на
ТП ДЛС Дунав. Тези плащания по заповедта на директора не са постоянен елемент от
трудовото възнаграждение на служителите и са формулирани като премия, а не като
заработка. Полученото допълнително възнаграждение по този ред е с непостоянен
характер и не следва да участва във формирането на възнаграждението на директора.
За първо тримесечие на 2021 г. общият размер на начислените възнаграждения по
трудови договори следва да бъде 197574,94 лв., а не 214675,24 лв. За останалите три
тримесечия на 2021 г. начислените възнаграждения по трудови договори са правилно
образувани.
Средната брутна заплата за първото тримесечие на 2021 година е определена
неправилно: 3579,71 лв. вместо 3258,38 лв. поради грешно определения размер на
начислените възнаграждения и техническа грешка в средносписъчен състав за
тримесечието. За останалите три тримесечия на 2021 година средната брутна заплата
за стопанството е определена правилно. Процентите на изпълнение на отделните
показатели, формиращи възнаграждението на директора за всяко тримесечие на 2021
година са отчетени коректно, съгласно планирани и отчетени данни по финансови
отчети за всеки показател.
Брутното възнаграждение за първото тримесечие на 2021 година на база
анализираните по-горе пропуски следва да бъде 9775,13 лв. вместо изчисленото по
справка-декларация 10739,13 лв. Изплатената в повече разлика от 964 лв. следва да се
приспадне от размера на внесената гаранция за изпълнение на договора за управление
на инж. Н..
От извършената одитна проверка за второто тримесечие на 2022 г. е установено,
че сумата на начислените възнаграждения по трудови договори за второто тримесечие
на 2022 г. е неправилно формирана, тъй като от общия размер на начислените
възнаграждения по разплащателна ведомост не е приспаднат размера на сумите на
различните категории персонал за събиране на рога от 16964,50 лв., изплатени на
основание Заповед № 57/16.02.2021 г. на директора на ТП ДЛС Дунав. Тези плащания
по заповедта на директора не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение на
служителите и са формулирани като премия, а не като заработка. Полученото
допълнително възнаграждение по този ред е с непостоянен характер и не следва да
участва във формирането на възнаграждението на директора. За второ тримесечие на
2022 г. общият размер на начислените възнаграждения по трудови договори следва да
бъде 393253,67 лв., а не 410218,17 лв. За първо, трето и четвърто тримесечия на 2022 г.
начислените възнаграждения по трудови договори са правилно образувани. Средната
брутна заплата за второто тримесечие на 2022 година е определена неправилно:
5
6662,63 лв. вместо 6387,10 лв. поради грешно определения размер на начислените
възнаграждения по трудови договори за тримесечието. За останалите три тримесечия
на 2022 година средната брутна заплата за стопанството е определена правилно.
Процентите на изпълнение на отделните показатели, формиращи
възнаграждението на директора за всяко тримесечие на 2022 г.са отчетени коректно,
съгласно планирани и отчетени данни по финансови отчети за всеки показател.
Брутното възнаграждение за второто тримесечие на 2022 година на база анализираните
по-горе пропуски следва да бъде 19161,30 лв. вместо изчисленото по справка-
декларация 19987,89 лв. Изплатената в повече разлика от 826,60 лв. следва да се
приспадне от размера на внесената гаранция за изпълнение на договора за управление
на инж. Н..
Заключителната констатация в доклада е, че общо за периода на проверката от
01.01.2021 г. до 30,09.2023 г. на директора инж. Н. Н. неправилно са начислени и
платени 1790,60 лв., които следва да се отразят като намаление от размера на внесената
гаранция за добро изпълнение, обезпечаваща договор за възлагане на управление №
ДУ-05/06.07.2020 г.
Представени са справки-извлечения за възнагражденията на ищеца за 2021 г. и
2022 г.
Представена е справка-декларация с изх. № РД 12028 от 07.04.2021 г. за
определяне на заплатата на директора на ТП ДЛС Дунав – Русе за първото тримесечие
на 2021 г., в която е отразено, че начислените възнаграждения по трудови договори са
в общ размер от 21 4675,24 лв., а средната брутна заплата за тримесечието е
определена в размер от 3579,71 лева.
Представена е и справка-декларация с изх. № РД 12042 от 06.07.2022 г. за
определяне на заплатата на директора на ТП ДЛС Дунав – Русе за второто тримесечие
на 2022 г., в която е отразено, че общият размер на начислените възнаграждения по
трудови договори е 41 0218,17 лв., а средната брутна заплата за тримесечието е
определена в размер от 6662,63 лева.
Предварителният доклад от извършения одит е изпратен на ищеца по електронна
поща, на 10. 05.2024 г., като същият е потвърдил получаването му. Не се твърди и не се
представят доказателства за получени от ищеца възражения против предварителния
доклад.
Въз основа на окончателния одитен доклад директорът на СЦДП ДП Габрово е
издал Заповед № №091/27.05.2024 г. В нея е посочил, че на осн. чл.172, ал.1, т. 2 и т.9
от Закона за горите, чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от Договор за възлагане на управление № ДУ-
05/06.07.2020 г. на ТП „ДЛС Дунав" гр. Русе, сключен с инж. Н. Н., прекратен по
взаимно съгласие, считано от 12.10.2023 г. и във връзка с одитен доклад, представен на
директора на „Северноценгрално държавно предприятие" ДП гр. Габрово вх. №
2024013/22.05.2024 г., в който е констатирана вреда в размер на 1790,60 лв.,
неоснователно начислени и платени суми към възнаграждението на директора,
нарежда от внесената гаранция от инж. Н. А. Н. за качествено изпълнение на договора
за управление в размер на 2985,00 лв. да се задържи в полза на СЦДП ДП сумата от
1790,60 лв. и да му се възстановят 1194,40 лв. Заповедта и окончателния одитен
доклад са връчени на ищеца на 29.05.2024г., съгласно приложената обратна разписка
/л. 43 от делото/.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация за
заплащане на сумата 1790,60 лева, представляваща задържана от ответника част от
предоставена гаранция за добро изпълнение, съгласно договор за управление № ДУ–
6
05/06.07.2020 г., която подлежала на връщане поради прекратяване на договора, се
обуславя от доказването от страна на ищеца на валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца да
внесе гаранция, изпълнение на това задължение, които факти са безспорни между
страните и прекратяване на правоотношението, който факт поражда задължението на
процесуално легитимирания ответник да върне внесената от ищеца гаранция, който
факт също не е спорен.
Ответникът не оспорва релевираното неизпълнение на задължението да върне
пълния размер на внесената от ищеца при сключване на договора гаранция, но твърди,
че в правната му сфера е породено субективното право да задържи част от нея в
размер на 1790,60 лева, което предполага същият да докаже правопораждащия това
право фактически състав: причинени вреди на предприятието на ТП-ДГС, гр. Габрово
при управлението му от ищеца, които стоят в пряка причинна връзка с
противоправното и виновно поведение на ищеца.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна
защита интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право
на кредитора да очаква един обещан от длъжника резултат (материално благо), чието
съдържание при отношения, произтичащи от договор се определя от страните.
Предмет на облигационното отношение е онова, за което длъжникът се е задължил – в
случая да управлява ТП „ДЛС Дунав“, с грижата на добрия управител. При
неизпълнение на обещания облигационен резултат (добро управление), възниква
гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от
управлението вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени
последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, дефинирани в
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо влошаване
състоянието на засегнатото имущество и "пропуснати ползи" – неосъществено
увеличаване на имуществото, пропусната печалба.
В случая страните са били обвързани от процесния договор за управление, по
който ищецът Н. Н. е поел задължение спрямо ответника „Северно централно
държавно предприятие“ ДП да управлява предприятието със съответната грижа.
Именно от неизпълнението на договорното задължение на ищеца (поето спрямо
ответника) се твърди в правната сфера на управляваното предприятие да са настъпили
вреди под формата на претърпени загуби – ефективно намаляване на активите на
имуществото на управляваното предприятие - чрез извършване на незаконосъобразни
плащания в размер на удържаната от гаранцията сума. Съответно, твърди се, че тези
вреди пораждат правото на ответника да задължи съответната част от внесената
гаранция за добро управление, като обезщетение за тях.
В тази връзка е необходимо изрично да се посочи, че държавните предприятия за
управление на горските територии, съгласно чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут
на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които осъществяват
дейността си в определения им със закона район. В приложение №1 към чл. 163, ал. 1
ЗГ са предвидени 6 държавни предприятия, сред които „Северно централно държавно
предприятие” ДП. Държавните предприятия са юридически лица, като техните
териториални поделения нямат такъв статут. В чл. 164 ЗГ е посочено, че
предприятията са с двустепенна структура - централно управление и териториални
поделения. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо длъжността
"директор" на държавното предприятие да се сключва договор за управление (чл. 171
7
ЗГ), който следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание.
Директорът на държавното предприятие от своя страна сключва договори за
управление с директорите на териториалните поделения (чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ).
Държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия
и съгласно чл. 174 ЗГ те сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност
търговски и други договори; водят самостоятелно счетоводство и представят в
централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за
счетоводството; имат собствени банкови сметки и свой печат; работодатели са по
смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ; от свое име и за своя сметка участват в съдебни и
арбитражни дела.
Директорът на териториалното поделение (в случая ТП-ДГС, гр. Габрово)
осъществява ръководство и представителство на поделението, въз основа на
сключения договор за управление с директора на предприятието; организира и
контролира, в съответния териториален обхват на поделението, дейностите, свързани с
предмета на дейност на предприятието; организира и контролира цялостната работа на
поделението, стопанисва имуществото, сключва договори, свързани с дейността на
поделението, сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите
на поделението, изготвя и представя в централното управление на предприятието
годишния финансов план и финансовия отчет на поделението, изготвя и утвърждава
щата на поделението; възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов
резултат и с изпълнението на дейностите в поделението (чл. 175, ал. 3 от ЗГ).
Евентуалните вреди от осъществяваната от директора на териториалното поделение
дейност се отразяват в правната сфера на юридическото лице „Северно централно
държавно предприятие” ДП и затова именно то е носител на правото да задържи
внесената гаранция, за да се обезщети от нея.
В решение № 73 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/2009 г., I т. о., ТК, е
прието, че елементите на фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение от
договорно неизпълнение, което всъщност се удовлетворява чрез задържане на
гаранцията, включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по
причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната
страна, настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението.
Преките и предвидими вреди са тези, настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало
да допусне при пораждане на задължението.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от процесния договор за управление възнаграждението на
ответника се заплаща чрез ръководеното от него ДЛС, а съгласно чл. 12, ал. 1 т. 1 и т. 2
директорът организира, ръководи и контролира цялостната дейност на териториалното
поделение, като стопанисва имуществото на поделението с грижата на добър
стопанин, при спазване на действащото законодателство и решенията на
управителните органи на държавното предприятие. От тези норми следва извод, че в
задълженията на ищеца като директор е влизало и задължение да контролира
правилното формиране и изплащане на своето възнаграждение, в съответствие с
действащите нормативни изиквания и по-конкретно - Наредба № 12/14.12.2012 г. за
условията и реда за определяне на средствата за работна заплата в държавните
предприятия и Вътрешните правила за организация на работната заплата в СЦДП
Габрово.
8
Ищецът не оспори представените от ответника писмени доказателства, в частност
– изготвения одитен доклад и съдържащите се в него и приложените справки данни за
изплатените му възнаграждения.
Не е спорно, че възнаграждението на ищеца се е определяло в основен размер от
200% от средната брутна заплата за териториалното поделение, като за завишаване
над този процент е необходимо да бъдат изпълнени критерии със съответната тежест,
посочени в Приложение №3 към вътрешните правила.
Същевременно размерите на средната брутна заплата в ДЛС Русе за първото
тримесечие на 2021 г. и за второто тримесечие на 2022 г., послужили като основа за
определяне на възнагражденията на ищеца за тези тримесечия, са определени в
подписаните от инж. Н. Н. справки-декларации с изх. № РД 12028 от 07.04.2021 г. и
изх. № РД 12042 от 06.07.2022 г.
Съгласно неоспорените констатации в одитния доклад, сумите на начислените
възнаграждения по трудови договори за първото тримесечие на 2021 г. и за второто
тримесечие на 2022 г. са неправилно формирани, тъй като от общия размер на
начислените възнаграждения по разплащателна ведомост не са приспаднати размерите
на сумите на различните категории персонал за събиране на рога, изплатени на
основание Заповед № 57/16.02.2021 г. на директора на ТП ДЛС Дунав. Тези плащания
по заповедта на директора не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение на
служителите и са формулирани като премия, а не като заработка. Тъй като полученото
допълнително възнаграждение по този ред е с непостоянен характер, то не следва да
участва във формирането на възнаграждението на директора. Безспорно е установено,
че за останалите три тримесечия на 2021 г. и 2022 г. начислените възнаграждения по
трудови договори са правилно образувани. Затова съдът приема за доказано, че
брутното възнаграждение за първото тримесечие на 2021 г. е следвало да бъде 9775,13
лв. вместо изчисленото по справка-декларация 10739,13 лв., като изплатената на ищеца
сума от 964 лв. е определена в несъответствие с цитираните разпоредби на
Вътрешните правила за организация на работната заплата в СЦДП Габрово.
Съответно, брутното възнаграждение за второто тримесечие на 2022 г. е следвало да
бъде определено в размер от 19161,30 лв. вместо изчисленото по справка-декларация
19987,89 лв., като въз основа на него на ищеца е изплатена сума от 826,60 лв., която
надвишава размера на дължимото му възнаграждение, определен съобразно
вътрешните правила.
Съдът счита, че чрез неправилното определяне на размера на възнаграждението
си за горепосочените тримесечия, ищецът е нарушил задълженията си по договора за
управление да управлява имуществото на ответника с грижата на добър управител, в
съответствие с ангажиментите си по чл. 3, ал. 2, чл. 12, ал. 1 т. 1 и т. 2 от договора и
като пряка последица от това в патримониума на СЦДП ДП гр. Габрово е настъпила
вреда в общ размер от 1790,60 лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, свързани със
съдържанието на заповед № 091/27.05.2024 г. на Директора на СЦДП ДП гр. Габрово.
В тази връзка се споделят доводите на ответника, че заповедта не съставлява
административен акт, а е едностранно волеизявление на страна по договора за
управление, с което другата страна се уведомява за упражненото право да задържи
част от внесената гаранция по силата на същия договор. В изявлението достатъчно
ясно е посочено, че процесната сума се задържа поради причинени вреди в посочения
9
размер, представляващи неоснователно начислени и платени суми към
възнаграждението на ищеца, като се препраща към съдържанието на одитния доклад, с
който ищецът е запознат. Ответникът е действал в съответствие с разпоредбите на чл.
17 от процесния договор за управление, като е възложил одит и е издал заповедта си
след изготвяне на одитния доклад.
По същество внесената гаранция има характер на отнапред платена неустойка за
лошо изпълнение, поради което за да подлежи тя на връщане, изпълнителят дължи да
докаже точното си изпълнение по договора. И тъй като от страна на ищеца не беше
проведено насрещно доказване по твърденията и доказателствата на ответника, съдът приема за
безспорно установено, че ищецът е причинил неблагоприятни изменения в
имуществената сфера на ответника, които са резултат от негово виновно поведение в
размер на процесната сума, което означава, че за нея в полза на ответника е
възникнало правото да задържи частта от внесената гаранция и предявеният иск за
връщането й е неоснователен.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. От негова страна се доказа
извършването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв., съгласно приложения ДПЗС от 21.08.2024 г. и платежно нареждане от 29.08.2024 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. А. Н., ЕГН:**********, с
пълномощник адвокат К. Д., със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Любен Каравелов“ № 8,
против „СЕВЕРНО ЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Бодра смяна” № 3, с
пълномощник адвокат Н. М., осъдителен иск за заплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 244, ал. 7 във вр. с чл. 240 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, на сумата 1 790,60 лв.
/хиляда седемстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
удържана гаранция по сключен между страните договор за управление № ДУ-
05/06.07.2020 г. след неговото прекратяване.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Любен
Каравелов“ № 8, да заплати на „СЕВЕРНО ЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. „Бодра смяна” № 3, направените в производството разноски в размер от
600,00 лв. /шестстотин лева/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10