Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер …… Година 2016, 10.11 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….……………граждански състав ………………………
На деветнадесети октомври .............…….......... Година две хиляди и шестнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар ………….Жана
Кметска..........…...…........................……………..………………
Прокурор ………………………………………….………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...…………….Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер ……… 1724……… по описа за …… 2015…… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.226 ал.1 от ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./,
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Е.В.С., ЕГН **********
от град Б. ул. „А.*-ви“№* чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.„Любен
Каравелов“ №17, ІІ партер против „Застрахователна компания Лев Инс”АД със
седалище град София и адрес на управление бул.“Черни връх“№51д, представлявано
от Мария Стоянова Масларова-Гъркова за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание в резултат на
получени от него средни телесни повреди, а именно: фрактура на три ребра вляво
с дислокация на фрагментите, довело до трайно затруднение движението на снагата
за срок от 1.5-2 месеца и лявостранен пневмоторакс, представляващ проникване в
гръдната кухина, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница
от датата на увреждането - 13.08.2014 година до нейното окончателно изплащане,
а също и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Ищецът твърди в исковата молба, по повод на която е
образувано съдебното производство, че с решение № 595/30.04.2015 година,
постановено по нахд №1429/2014 година по
описа на Бургаския районен съд обвиняемата И.П. Т. от адрес град Б. ул.„Б. Д.“ №* е била призната за виновна в
това, че на 13.08.2014 година в град Бургас на бул.„Иван Вазов“, в района на
Транспортна болница, при управление на моторно превозно средство, а именно лек
автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. № A 1102 ВК, нарушила правилата за
движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно разпоредбата на
чл.6 т.1 и чл.16, вследствие на което по непредпазливост му причинила средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на три ребра вляво с дислокация на
фрагментите, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от
1.5-2 месеца и лявостранен пневмоторакс, представляващ проникване в гръдната
кухина, представляващи средна телесна повреда, довела до постоянно общо
разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“
във връзка с чл.342 ал.1 от НК във връзка с чл.6 т.1 във връзка с чл.16 ал.1
т.3 от ЗДП, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК същата е била
освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева, както и лишаване на основание чл.343г
във връзка с чл.343 ал.1 б.„б“ във връзка с чл.342 ал.1 във връзка с чл.37 ал.1
т.7 от НК от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца.
Ищецът постъпил в хирургичното отделение при МБАЛ „Дева
Мария“ - Бургас на 13.08.2014 година след претърпяното произшествие с
оплаквания, изразяващи се в болки в лява гръдна половина и гърба. Проведени са
били инвазивни диагностични и терапевтични процедури, извършена на 15.08.2014
година ренгенография, както и оперативна интервенция - торакоцентеза в 7-мо
ляво междуребрие по средна аксиларна линия с въвеждане на торакален дрен №20.
Изтъква се от него в исковата молба, че при възникналото
на 13.08.2014 година пътно-транспортно произшествие - блъскането му докато
управлявал мотоциклет от лекия автомобил, той паднал на терена. В болницата са били
установени фрактури на ребра /две или три не е уточнено/, като едното от фрактурираните
ребра е със значителна дислокациия на фрагментите. Установен е бил и
лявостранен пневмоторакс и подкожен емфизем от същата страна, като му е била
направена торакоцентеза с успешно разгъване на белия дроб. В резултат на същото
ищецът получил фрактура на ребра с дислокация на фрагментите и пневмоторакс
следствие на действието на твърди тъпи предмети - най-вероятно след
последвалото падане, след сблъскването с лекия автомобил. Фрактурата на ребрата
се квалифицира като трайно затруднение на движението на снагата за срок от
около 1.5 до 2 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес.
Пневмотораксът се квалифицира като проникващо в гръдната кухина нараняване, тъй
като е осъществен контакт с околната среда /гръдната кухина е херметизирана
структура и не комуникира с околното среда/.
От настъпилото и описано по-горе непозволено увреждане
ищецът претърпял болка и страдание, конкретно изразяващи се в гореописаните
телесни повреди. В болничното заведение бил откаран по спешност, където веднага
му била направена операция. Операцията наложила дълго време той да е трудно
подвижен. При всяка крачка изпитвал неистова болка, която и болкоуспокояващите
не са можели да потушат. Не можел да спи спокойно. Наложило се да стои в къщи,
без да има възможност да работи. Не можел да шофира. Пневмотораксът довел до
хрипове и затруднения в дишането, продължили около три месеца. Впоследствие му
е било назначено домашно лечение, продължило повече от два месеца след
изписването му от болница. Раздвижването му след операцията било изключително
трудно и болезнено.
Причинената в резултат на произшествието травма и до днес
не отшумява, като последствията от нея ищецът ще носи до края на живота си.
Нещо повече, тя решително е повлияла на цялостното качество на живота му - и
понастоящем изпитва натрапчив страх при приближаване на автомобил, не шофира
изобщо. При повишено физическо усилие продължава да се задъхва, до края на
живота си е необходимо да спазва строга хранителна диета. Около месец след
настъпилото произшествие по спешност му е била направена урологична операция,
за която не може да установи, че е в пряка връзка в него, но е сигурен, че
катастрофата е катализирала процеса по отделяне и придвижване на камъка в
отделителната система. Преди катастрофата активно се е занимавал със спорт.
Вследствие уврежданията, всякакво физическо натоварване, включително
спортуването, е било ограничено.
Ужасът от случилото се и последиците от
пътнотранспортното произшествие все още не са преодолени от него.
Неизвестността, очакването преди операцията, страхът от неясния и край,
влошаването качеството му на живот понастоящем са фактори, обосноваващи правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Трудностите, отчаянието при
продължителното възстановяване - както физически, така и психически, са
изключително ярки и досега бележат ежедневието му. Освен болничния престой,
възстановяването в домашни условия е бил дълъг и тежък процес. Той и досега не
може да полага тежък физически труд. Всяко рязко движение изпитва осезаемо, тъй
като е придружено с болка.
Пътнотранспортното произшествие е възникнало поради
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил И.П. Т. е нарушила правилата за
движение по пътищата. Допуснатите от нея нарушения на правилата за движение са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, а именно
причинената на ищеца телесна повреда. В резултат на произшествието ищецът
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, които следва
да бъдат репарирани. Поради това, че между ответника „Застрахователна компания
Лев Инс”АД със седалище и град София и адрес на управление бул.“Черни
връх“№51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и виновния
причинител на същото И.П. Т. има сключен валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № 22113002205830, със срок на покритието
06.09.2013 година - 05.09.2014 година, ищецът е насочил исковите си претенции
именно против него на основание чл.226 от КЗ /отм./.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК е
депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така
предявените против него искови претенции. Сочи се в него на първо място, че
същите са допустими, но изцяло неоснователни; същите са оспорени по основание и
размер.
Оспорва се от ответника на първо място механизма на
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Твърди, че не е изяснена в цялост
фактическата обстановка, механизма на произшествието, както и причините за
настъпването му и в този смисъл и поради това, че същото е настъпило с оглед
виновно и противоправно поведение на водача И.П. Липсват данни за пътните и
атмосферните условия, видимостта по време на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, както и за поведението на пострадалия - ищец в настоящето
производство.
Навеждат се твърдения в депозирания отговор за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. Според
ответника, той е допринесъл за настъпването му, като се е движел с несъобразена
скорост. Счита, че същият е могъл да види маневриращото моторно-превозно
средство, управлявано от П. и да предотврати настъпването на произшествието. В
случай, че се установи, че е налице съпричиняване, то същото е основание за
намаляване на евентуално присъдения размер обезщетение съгласно чл.51,
предл.2-ро от ЗЗД, доколкото никой не може да черпи права от своето
неправомерно поведение.
Предявените искове са оспорени и по размер и в тази
връзка са оспорени и всички наведени доводи за характера, интензитета и
продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Според
ответника, твърдяните от ищеца затруднения с дишането и движението са в
резултат на общото му здравословно състояние, а не в причинно-следствена връзка
с произшествието. Освен това, според него, исковете са предявени в завишен
размер и не отговарят на действително претърпените вреди. Претендираните
размери не кореспондират с установената трайна съдебна практика по сходни
съдебни казуси, както и със социално-икономическата обстановка в страната.
Оспорва се също така изцяло и иска за присъждане на
законна лихва от деня на събитието като неоснователен. Сочи се в тази насока,
че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, т.е.
застрахователят изпада в забава едва след покана за плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на установените в Кодекса за застраховането срокове за
произнасяне по предявената претенция. При него не е подавано и изискуемото по
закон уведомление за настъпило събитие, в противоречие с вменените задължения
по чл.8 от Наредба №24 за задължителното застраховане нито от водача, нито от
увреденото лице.
Конституираната в настоящото производство като трето
лице-помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс”АД със
седалище и град София и адрес на управление бул.“Черни връх“№51д,
представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова И.П.С. от град Б., ул. “Б. Д.“№*, на която съдът е връчил препис
от всички представени от страните по делото книжа не изразява становище по така
предявените претенции, не сочи доказателства и не прави доказателствени
искания.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите
на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените и събрани
по делото доказателства, че с решение № 595 от 30.04.2015 година, постановено
по нахд №1429/2015 година по описа на Бургаския районен съд И.П. от град Б. е призната за
виновна в това, че на 13.08.2014 година, в град Бургас, по ул.„Иван Вазов”, в
района на „Транспортна боница“, при управление на МПС - лек автомобил марка „Форд
фиеста”, с рег. № А1102ВК нарушила правилата за движение визирани в ЗДП, а
именно чл.6 т.1 и чл.16, вследствие на което по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на Е.В.С., изразяваща се във фрактура на три ребра вляво
с дислокация на фрагментите, довело до трайно затруднение на снагата за срок от
1.5-2 месеца, както и лявостранен пневмоторакс, представляващ проникване в
гръдната кухина, представляващи средна телесна повреда, довела да постоянно
общо разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 343 ал.1
б. „б” във връзка чл.342 ал.1 от НК във връзка с чл.6 т.1 във връзка с чл.16 ал.1
т.3 от ЗДП, поради което и с оглед наличието на законовите изисквания за това и
на основание чл. 78а във НК същата е била освободена от наказателна
отговорност, като и е наложено административно наказание глоба в размер от 1000
лева, както и заплащане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Така постановеният,
обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с разпоредбата на
чл.413 ал.2 от НПК във връзка с чл.300 от ГПК е задължителен за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието по
въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажирането деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил марка „Форд
фиеста”, с рег. № А1102ВК. Установява се също така, че процесният автомобил, с
който посоченото по-горе физическо лице И.П. е причинила вреди на ищеца по
делото е застрахован с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника „Застрахователна компания Лев Инс”АД - застрахователна
полица № 22113002205830 от 06.09.2013 година /лист 12 от делото/. При това
положение и на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, ищецът
може да претендира обезщетение пряко от застрахователя. От така представените по
делото и обсъдени доказателства съдът намира, че се установява наличието на
валиден застрахователен договор, поради което и обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача И.П. към трети лица е покрита от сключената
с ответника застраховка „Гражданска отговорност” е напълно доказано.
При съобразяване на
изложеното по-горе, включително и изразените от страните чрез пълномощниците им
становища, съдът намира, че в настоящото производство е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на нанесените му средни телесни повреди, които са в пряка причинна
връзка с противоправното деяние на конституираното по делото трето лице-помагач
на страната на ответника. Последното се установява по категоричен начин и от
допуснатата и извършена по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, вещото лице-съдебен медик
от състава на която в приетото от съда заключение е посочило, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на 13.08.2014 година ищецът е пострадал като мотоциклетист, при
което е получил счупване на 5-та и 6-та ребрени дъги по задна аксиларна линия
вляво с дислокация на фрагментите на 6-то ребра, а също така пневмоторакс вляво
и подкожен емфизем също вляво. Бил е лекуван в болнично заведение за периода от
13.08-16.08.2016 година, при което спрямо него е била предприета оперативна
процедура за изтегляне на въздуха в лявата гръдна половина. В хода на
изследванията е бил установен камък в левия уретер с хидронефроза. Описаните
увреждания експертът приема, че са причинени в резултат на претърпяното пътнотранспортно
произшествие. Той е посочил, освен това, че обичайния срок за възстановяване на
две счупени ребра е два месеца. В медицинската документация липсват данни за
настъпили усложнения. През този период от време ищецът не е бил работоспособен,
не е могъл да упражнява физически труд. Оплакванията от болки в лявата гръдна
половина при застудяване, продължителна физическа дейност и при настинки могат
да се обяснят със сраствания /плевра с гръдна стена/ в лява гръдна половина,
които много често се получават при този вид травми. Към момента на прегледа
възстановяването му е приключило; в рамките на около два месеца е приключил и
активния възстановителен период, както е възстановено и затруднението на
движението на снагата. От медицинска гледна точка възстановяването на ищеца е
протекло нормално без допълнителни усложнения. В съдебно заседание експертът е
посочил, че при такъв вид травми обичайно се получават сраствания, като това е
пряка последица от травмата на гръдната кухина и счупените ребра. Ищецът ще има
оплаквания при застудяване, при инфекции на горни дихателни пътища, свързани с
кашлица; тази болка ще се усеща от него. Той ще изпитва болки и при преумора и
тежка физическа работа, тъй като гръдната клетка участва в трудовия процес и
при това натоварване.
Вещото лице-психолог
от състава на комплексната съдебно-медицинска експертиза в изготвеното и
депозирано заключение е посочило, че вследствие на инцидента ищецът е изпаднал
в остра стресова реакция, която е преминала постравматично стресово разстройство,
характеризиращо се със страх, уплаха, тревожност, отчаяние, нарушение на съня,
трудно концентриране, световъртеж, нервност. Допълва, че ако не се предприеме
подходящо лечение, то може да премине в последващо протрахирано разстройство на
адаптацията. Последиците от случилото се са променили обичайния му начин на
живот, самооценка, възможността му за справяне е снижена; други дейности,
значими за него няма да може да извършва, намалена е трудоспособността му
поради нарушени концентрация, внимание и емоционални и соматични симптоми.
Обективизирано е временно дистанциране от социални контакти, страх за здравето,
от болници и подобни бъдещи инциденти.
При това положение и за определяне размера на дължимото
на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва преди
всичко да се отговори той допринесъл ли е за настъпването на вредоносния
резултат, което обстоятелство да бъде взето съответно предвид от съда в тази
насока. С нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато пострадалият е допринесъл за същото. Приложението на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване
от страна на пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма,
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или
е допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В т.7 от ППВС
№17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му
и настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи, обаче приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила
възражение за съпричиняване. Недопустимо би било приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем /така и в решение №151 от 12.11.2012
година на ВКС по търг. дело №1140/2011 година, ІІ т.о., решение №154 от
31.10.2011 година на ВКС по търг. дело №977/2010 година/.
При съобразяване на всичко така казано, съдът намира
наведеното по делото твърдение от ответника - застраховател за недоказано. От
доказателствата и по-специално от заключението на вещото лице по допуснатата и
извършена автотехническа експертиза на първо място е изяснен в цялост
механизмът на произшествието и най-вече причините за неговото настъпване. От
тях се установява по несъмнен начин, че произшествието е било непредотвратимо.
То е възникнало поради пресичане на двойната разделителна линия на ул.“Иван
Вазов“ от водачката на лекия автомобил-конституираното по делото трето
лице-помагач при наличие на насрещно движещи се моторни превозни средства.
Причините за него не са от технически характер, а единствено от действията на
водачката - тя не е трябвало да пресича двойната непрекъсната линия и да
навлиза в платното за насрещно движение. От всичко така казано се налага
извода, че с цялостното си поведение пострадалото лице по никакъв начин не е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Неговото поведение
безспорно не е релевантно за последиците, за които се търси обезщетение и
следователно последните не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка
с тях. Затова именно и след като по делото липсва установено нарушаването на
каквито и да са правила от страна на ищеца, то в настоящия процес не се
разкрива посочената релевантна причинна връзка по смисъла на чл.51 ал.1
изр.1-во ЗЗД, поради което липсва такова обстоятелство от вида на изтъкнатото
от ответника, следващо да намери отражение при обезщетяване на вредите. От
всичко така казано, включително досежно обсъденото по-горе решение по нахд
№1429/2015 година по описа на Бургаския районен съд се налага извода за
неоснователност и на останалите заявени от ответника с отговора на исковата му
молба възражения, свързани с причините за настъпването на произшествието, както
и с поведението на водача на лекия автомобил, съобразно описанието им в
същия.
Последните, и в частност неимуществената вреда се
изразява в търпенето на болки и страдания от страна на съответното лице.
Нейното справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД, означава да
се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания и
тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна
степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в
определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега,
при постановяване на съдебното решение. В конкретния случай следва да се вземе
предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищеца са
продължили през целия период на възстановяването му, а наред с това е възможно
и твърде вероятно част от тях да го съпътстват до края на живота му. При него
все още работи постравматичен стрес, който може да продължи до три години и ако
той не бъде превъзмогнат, е възможно да премине в последващо протрахирано
разстройство на адаптацията. Последното от своя страна е емоционално състояние,
което нарушава социалното функциониране и възниква в период на адаптация към
значими стресогенни жизнени събития. От показанията на ангажираните по делото
свидетели се установява безспорно, че както в момента на произшествието, така и
следващите дни - лечението в болничното заведение, а по-късно и в дома му той е
изпитвал силни болки и страдания. Всичко преживяно от него, включително, но не
само приложената спрямо него оперативна терапия безспорно е твърде болезнено и неприятно, свързано с
изключително негативни преживявания и страдания от негова страна. Следва да се
вземе предвид и отчете и това, че ищецът е в трудоспособна възраст, но в
резултат на произшествието същата е намалена. Получените от него наранявания не
му позволяват да се занимава активно с такъв вид спорт, какъвто е практикувал
преди това, което обстоятелство следва да бъде преценено с оглед на това, че е
той е бил активен спортист и е поддържал много добра двигателна култура, което
на практика означава, че ще е лишен занапред от възможността да осъществява
значими за него дейности. Сравнително тежкия и дълъг възстановителен период е
повлиял силно и на психиката му както поради претърпените физически болки, така
и поради състоянието, в което е изпаднал - както да не може да извършва
обичайни дейности, включително да работи, така и предвид зависимостта му по
обективни и обясними причини от други хора във връзка с обслужването му и
задоволяване на елементарни негови потребности. Състоянието, в което е изпаднал
и чиито проявни форми могат да бъдат разнообразни /потиснато настроение,
тревожност, безпокойство и други/, е довело до нарушение на социалното му
функциониране. Освен това, при нов стресоген от средата той ще реагира с още
по-голям обхват и разнообразна стресова симптоматика, което не е било
характерно за него преди инцидента.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат
предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с
морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е в размер на претендираната по делото сума в размер на 40000 лева,
поради което и предявената от него претенция
като основателна следва да бъде изцяло уважена.
С оглед отправеното искане върху
присъдената сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
увреждането - 13.08.2014 година. Необходимо е в тази връзка да се посочи, че отговорността
на застрахователя в хипотезата на чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането
/отм./ при застраховка „Гражданска отговорност” е функционална на деликтната
отговорност. Затова и удовлетворяването на правото на пострадалия по този ред
има мултиплициращ ефект - погасява се както прякото право на третото лице към
застрахователя, така и това право, което то има на основание осъществения
деликт към застрахования. Следователно, застрахователят отговаря по риска
„Гражданска отговорност” за абсолютно всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Това означава, че той отговаря както за претърпените
болки и страдания, така и за причинените в резултат на настъпилия от
застрахования деликт, имуществени вреди. Това е така, защото при тази
застраховка платимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер, а
това означава, че са предназначени да бъдат поправени вредите, настъпили в
резултат на осъщественото пътнотранспортно произшествие. Същият дължи само в
рамките на договорената с договора за застраховка „Гражданска отговорност” сума
стойността на цялото деликтно обезщетение, което застрахованият трябва да
заплати на ищеца и единствено в този смисъл застрахователното обезщетение не би
могло да надхвърли максималната сума, установена в застрахователния договор. В
този смисъл е и константната практика на касационната инстанция със
задължителен характер /решение №105 от 16.06.2016 година по търг. дело
№1698/2015 година, ІІ т.о., решение №106 от 22.06.2016 година по търг. дело
№1796/2015 година, ІІ т.о. и други/.
С оглед изрично отправеното в тази
насока с исковата молба искане и в съответствие с чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да бъде присъдена и сумата от 2500 лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, в която се включва
единствено платеното възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат пред
настоящия съд. За нея са представени от него съответни писмени доказателства,
удостоверяващи реалното им извършване, каквото е изискването на приложимата и
посочена по-горе разпоредба на ГПК, за да бъдат възложени в тежест на другата
страна, а и в какъвто смисъл са поясненията, дадени с ТР №6 от 06.11.2013
година на ВКС по тълк. дело №6/2012 година, ОСГТК, т.1. В тази връзка следва да
се отбележи, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно и като такова не следва да бъде взето предвид.
Минималното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, изчислено по
реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата преди изменението с ДВ
бр.84 от 25.10.2016 година възлиза на сумата от 1730 лева, докато в случая
уговореното такова е в посочения по-горе размер от 2500 лева. При съобразяване
на тези две величини, както и при отчитане на фактическата и правна сложност на
делото, извършените от адвоката процесуални действия и разясненията, дадени в
цитираното по-горе тълкувателно решение, съдът намира, че няма основание да
редуцира същото.
На ответната страна, с оглед изхода на делото, разноски
не следва да бъдат присъждани. Същата следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 1750 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, от която сумата от 150 лева,
представляваща изплатената от бюджета на съда част от възнаграждението на вещите
лица по допуснатата и извършена комплексна съдебно-медицинска експертиза и тази
от 1600 лева, представляваща дължима държавна такса върху размера на
разгледаната и уважена искова претенция.
Мотивиран от горното и на основание
чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл.45 и чл.86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс”АД със седалище град София и адрес на
управление бул.“Черни връх“№51д, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова да заплати на Е.В.С., ЕГН ********** от град Б. ул. „А. *-ви“№* чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град
Бургас, ул.„Любен Каравелов“ №17, ІІ партер сумата от 40000 /четиридесет хиляди
лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болка и страдание в резултат на получени от него
средни телесни повреди, а именно: фрактура на три ребра вляво с дислокация на
фрагментите, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от
1.5-2 месеца и лявостранен пневмоторакс, представляващ проникване в гръдната
кухина, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
увреждането - 13.08.2014 година до нейното окончателно изплащане, както и
сумата от 2500 /две хиляди и петстотин лева/ лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс”АД със седалище град София и адрес на управление
бул.“Черни връх“№51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова да
заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 1750 /хиляда седемстотин
и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения
размер на предявената и разгледана претенция и изплатената от
бюджета на съда част от възнаграждението на вещите лица по допуснатата и извършена
комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при
участието на И.П.С. от град Б., ул.“Б.Д.“№* като трето лице-помагач на страната на ответника
„Застрахователна компания Лев Инс”АД със седалище и град София и адрес на
управление бул.“Черни връх“№51д, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова
Настоящото решение подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: