Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 18.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. № 2102/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т.1, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г.В.Ф., непълнолетна, действаща със
съгласието на своя попечител Л.Г.В. твърди, че при пътно транспортно
произшествие, настъпило на 13.12.2012 г. в гр. Асеновград, е причинена смъртта
на майка й В.Г.Ф.. Твърди, че произшествието е настъпило в следствие
противоправното поведение на Н.В.Н., като водач на МПС л.а. „Ауди 80“, с ДК № ********,
чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на произшествието не е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Твърди, че след произшествието – на 20.01.2015
г. загубила баща си, който се самоубил и така останала пълен сирак. Сочи, че загубата
на майка й й се отразила изключително тежко, като и към момента на подаване на
исковата молба продължава да посещава психолог и невролог, тъй като има
неспокоен сън, придружен със стряскане и събуждане, кошмари с викове и плач,
често изпускане в леглото. Сочи, че на 27.02.2015 г. предявил претенцията си за
заплащане на обезщетение пред ответника Г. фонд, като било определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева и след отчитане
принос на пострадалата от ½ било изплатено обезщетение в размер на 50
000 лева. Счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение същото е
занижено, като и е определен несъответно висок принос на починалата пешеходка и
претендира сумата от 90 000 лева, при отчитане на изплатената сума, както и
лихва за забава от датата на деликта. Претендира разноски.
Ответникът Г. фонд оспорва исковете. Твърди,
че с изплатеното от него обезщетение напълно са покрити неимуществените вреди
на ищеца, при отчитане приноса на починалата в произшествието. Не оспорва фактите, включени във фактическия състав
на процесното вземане, като прави възражение за съпричиняване от
страна на В.Филиповаq
изразяващо се в предприемане на пресичане извън обозначеното за това място и
при несъобразяване с приближаващите леки автомобили. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника Н.В.Н.
оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За уважаване
на иска е необходимо кумулативното установяване на следните факти, тежестта за
доказване, на които е у ищеца: 1/ настъпване на застрахователно събитие покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“- ПТП; 2/ същото
да е настъпило в следствие противоправното поведение на водач на МПС, по
отношение на което към датата на събитието не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“; 3/ увреждане на здравето на ищеца и
претърпяване на болки и страдания от него; 4 / причинна връзка между
противоправното поведение на делинквента и увреждането на здравето на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, конкретно да докаже, че загиналата пешеходка
е нарушила правилата за движение по пътищата и с това е допринесла за
настъпване на произшествието или за увеличаване степента на вредоносния
резултат.
С влязла в сила
присъда по н.о.х.д № 91682014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд подсъдимият
Н.В.Н. е признат за виновен за това, че на 13.12.2012 г., в гр. Асеновград, при
управление на л.а „Ауди 80“, с ДК № ******** е нарушил правилата за движение по
пътищата на чл. 21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Г.Ф..
На основание чл. 300 от ГПК съдът намира за установено по делото,
обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило процесното
ПТП по вина на Н.В.Н., като водач на МПС с ДК № ********, който е управлявал МПС със скорост, надвишаваща разрешената за
съответния пътен участък и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Г.Ф..
Не е спорно между страните, че към датата на произшествието делинквентът
не е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид изложеното е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм., приложим към процесния
период/.
Спорно между страните е наличието на принос от страна на пострадалата и
неговата степен.
Според
показанията на свидетелката П.Р.Н.тя е съпруга на третото лице-помагач и била
пътник в лекия автомобил, с който е станало произшествието. Свидетелката сочи,
че като всяка сутрин със съпруга й пътували за работа около 6-6,30 ч. Било
тъмно, нямало улично осветление, нямало пешеходна пътека. Движели се в бързата,
лява, лента за движение на пътя от Болярци към Асеновград в началото, като там
лентите били две в едната посока. Свидетелката сочи, че изпреварвали лек
автомобил, който се движел в дясната лента за движение и точно при
изравняването изскочило нещо като сянка и това бил удара. Свидетелката сочи, че
към момента на удара съпругът й не е карал с повече от 70 км.ч., опитал се да
спре, но нямало шанс. На мястото на произшествието имало селскостопански
сгради, но не и жилищни. Според показанията на свидетелката, по време на
наказателния процес чула други свидетели, че В., която била от с. Козаново,
имала проблеми със слуха. Свидетелката сочи, че отново от хора знае, че
семейството им не било добро, че били особени хора. Лелята на ищцата я е
потърсила по телефона да търси помощ, като в последствие разбрала, че тя го е
осиновила, тъй като бащата се хвърлил от някакъв строителен обект.
Според
заключението на коригираната автотехническа експертиза мястото на
произшествието по данни от съставения констативен протокол при огледа на
местопроизшествието е в гр. Асеновград, на кръстовището на ул. „Цар Иван Асен“
и напречен път, идващ от входа на бившия АПК. Ул. „Цар Иван Асен“ е с две
платна за движение в двете посочи, разделени от остров, като пътят е ориентиран
север – юг и ориентир в началото на острова. От западната страна се намира тротоар от циментови плочи с ширина
2,5 м. и непосредствено от края му се намира селскостопанска постройка, като
самият й вход се състои от две бетонни колони с метални врати, които били
отворени на вътре. Според заключението, на 200 м. северно от ориентира на западния
тротоар пред кръстовището има пътен знак
(Д 17-пешеходна пътека). Според заключението на вещото лице при данните
от огледа и показанията на свидетелката Н.към момента на удара лекият автомобил
се е движил със скорост около 70 км.ч.. Пострадалата най-вероятно е излязла от
улицата към двора на АПК. При тази скорост на движение и при неограничена
видимост вещото лице сочи, че от момента, в който пешеходката е излязла на
платното за движение от десния тротоар водачът е имал възможност да предотврати
удара при вървене на пешеходката с бавен и спокоен ход, при движение с бърз ход
и тичане ударът е бил непредотвратим. Ако лекият автомобил се е движел с
разрешената скорост от 50 км.ч. ударът при същите условия е бил предотвратим и
при бърз ход на пешеходеца. Вещото лице сочи, че липсват данни за това в
дясната лента за движение да се е движел друг лек автомобил, който да е
ограничавал видимостта, като пострадалата е била във видимостта на осветлението
на автомобила при къси фарове.
Според разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението
може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК /
Решение № 206 от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.
на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
В настоящия случай се установи, че
починалата майка на ищеца е пресичала от запад на изток двулентов път, в
границите на населено място, след излизането й от арка при стопанска сграда
/т.н. АПК/, от където също излиза път. На мястото на произшествието участъкът
от двулентовия път от източната му страна е ограден с остров, който на това
място е прекъснат, тъй като се касае за кръстовище на неравнозначни пътища.
Според автотехническата експертиза на 200 м. преди настъпване на произшествието
за водача е бил налице пътен знак Д 17 – пешеходна пътека, като маркировка за наличие
на пешеходна пътека не е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал.7 ППЗДвП пътен знак Д 17 се поставя на място, където платното за движение е
предназначено за пресичане на пешеходци, а според легалната дефиниция за
пешеходна пътека, дадена в § 6, т. 54. от ДР на ЗДвП "пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП възлага като задължение на пешеходците да
пресичат пътното платно на пешеходните пътеки, както и да се съобразят с
разстоянията до пътните превозни средства и с тяхната скорост на движение /ред.
на т. 1 преди изменението й с ДВ бр. 9/2017 г./.
При съпоставка противоправното
поведение на деликвента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния
резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за
движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по- голяма тежест
се характеризира нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази
връзка следва да се отбележи, че законът с по- голяма строгост подхожда към
противоправното поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това
на останалите участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС
представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена
опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й е по-укоримо / в
този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и
задължителната практика на ВКС- решение №
33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/
08.05.2014г. по т.д. № 1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
При тази конкретна пътна обстановка
съдът намира, че пешеходката е предприела правилно пресичане, в непосредствена
близост до място, което представлява продължение на тротоара и банкета върху
платното за движение, като абсолютна точност в случая не може да се изисква,
при положение, че се касае за немаркирана пешеходна пътека. По делото нямаме
данни за хода на поведението на пешеходката и конкретно нейния ход. При
преценка възможността й да възприеме скоростта на движение на приближаващия лек
автомобил „Ауди“ и скоростта му на движение съдът взема предвид
обстоятелството, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието и
възприятието за разстояние е затруднено. Същевременно скоростта на автомобила от
страна на пешеходец е относително определима, като следва да се има предвид и
обсотятелството, че при предприемане на правилно пресичане на пътното платно
пешеходецът е с очакване за законосъобразно поведение и у водача на превозното
средство – да кара със съобразена скорост и да е внимателен с пешеходците на
място предназначено за пресичане.
В настоящия случай нарушението на
водача на моторното превозно се изразява в управление на лекия автомобил с
несъобразена скорост, при несъобразяване с конкретните условия на пътя – тъмна
част на денонощието, липса на улично осветление, близост до кръстовище с
наличие на необозначена пешеходна пътека – продължение на тротоар.
Противоправността в поведението на пострадалата пешеходка се изразява, единствено
в това, че не е съобразила разстоянието и скоростта на движение на
приближаващия лек автомобил и е предприела пресичане на пътното платно. Предвид
изложеното съдът намира, че приносът на пострадалата В.Ф. в настъпване на
произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 5 %
/ подобен принос в съпричиняването, при сходни обстоятелства, но при липса на
пешеходна пътека, продължение на тротоар, е приет и решение № 52/ 08.05.2014г.
по т.д. № 1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о./.
Не е спорно между страните, а се установява
от представеното по делото удостоверение за наследници, че ищецът Г.В.Ф. е
дъщеря на В.Г.Ф., а В.Г.Ф.нейн съпруг.
Според показанията на свидетелката Л.Г.В.
бащата на ищцата Г. е нейн брат. Свидетелката сочи, че познава семейството
много добре, че те се разбирали много, живеели заедно, имали прекрасен живот, че
Г. се разбирала много добре с майка си, била едно дете, нямала братя или
сестри. Според В., смъртта на майката на Г. й се е отразила много зле, ходили
на психолози, невролози и продължават да ходят, към момента на депозиране на
показанията /05.12.2017 г./. Започнала да припада, затваря се в къщи и да плаче,
започнала да нервничи, майка й много й липсвала. След смъртта на майка й Г.
пиела около 3 месеца лекарства, които й изписали лекарите. Свидетелката сочи,
че в последствие Г. загубила и баща си и станала по-зле – отказвала да ходи на
училище, нямала желание за живот, но с помощта на лекарите и учителите след
няколко месеца, започнала пак да ходи на училище и вече го прави с желание и
има амбиции. Свидетелката сочи, че Г. все още страда от загубата на родителите
си, като тъгата й е най-силна по празници. В. сочи, че когато се притесни Г. се
изпуска, като свидетелката смятала, че това е отшумяло, но скоро преди
депозиране на показанията, във връзка с посещението на социалните по повод
делото пак се е изпуснала. Свидетелката сочи, че роднините на Г. по майчина
линия не се интересуват от нея, а тя и нейният съпруг са я осиновили.
Според показанията на свидетеля Д.В.,
той е заместник-попечител на Г. и познава семейството на В.от 25 години.
Свидетелят сочи, че били задружно семейство и Г. била привързана към родителите
си. Г. много зле приела загубата на майка си и с оглед възникналите проблеми с
това започнали да я водят на психолози. Според показанията на този свидетел Г.
започнала вечер да се изпуска, припадала.
Според социалния доклад, изготвен
по делото, грижите за Г.Ф. се поемат от Л. и Д.В.и. Тя живее в дома им в гр.
Асеновград, заедно с двете им дъщери, като поддържа и контакт с баба си по
майчина линия. Според доклада, детето има изграден кръг от приятели, справя се
добре в училище и се чувства добре в семейството на В., като с тях е спокойна и
споделя.
Съдът счита, че справедливият
размер за обезщетяване на претърпените от ищеца Г.В.Ф. неимуществени вреди от
смъртта на нейната майка е сумата от 150 000лв. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита, както възрастта на починалата, така и тази на
детето, което към момента на деликта е било на 9- годишни възраст. Лишаването
от майчина грижа на едно момиченце, в тази детска възраст е с естествени интензивни
неблагоприятни последици. Съдът взема предвид, че ранната смърт на майката е
изключително травматично събитие, което в случая се е отразило негативно на
психиката Г. и мъката от смъртта на майка й още не е и няма бързо да бъде
преодоляна. Майката е била опора на семейството, която безвъзвратно е загубена.
Загубата е довела до трайна тъга при детето, както и до проблеми на
психологично ниво, наложили сериозна специализирана подкрепа. Детето е живяло в
семейство, в което имало разбирателство и подкрепа, а след смъртта на майка му –
две години по-късно и баща му се самоубил. Съдът обсъжда загубата на бащата на Г.
не като настъпила в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, тъй като
такава очевидно липсва, а само като факт, който говори за настъпила
нестабилност в семейството останало с един родител. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната, както и извършеното преди настъпване на произшествието
осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на
неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на трети лица.
В тази връзка като ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът
взема предвид и лимита на отговорността на застрахователя към момента на
настъпване на застрахователното събитие уреден в § 27 от ПЗР от КЗ /отм./. Предвид приетия по-горе принос на пострадалия
в настъпване на противоправния резултат така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с 5%, с оглед на което дължимото обезщетение възлиза в размер на
142 500 лева. Следва да бъде взето предвид извършеното доброволно плащане от
страна на ответника на сумата в размер на 50 000 лева. Искът следва да бъде
уважен в предявения размер от 90 000 лева /142 500-50000= 92 500/.
Гаранционният
фонд отговаря пред увредените лица по силата на закона, поради което
разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД за отговорността на делинквента в случая е
неприложима. По аргумент от чл.84, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 288, ал. 9 от КЗ /отм./ Гаранционният фонд отговоря за лихва за забава след изтичане на 2-
месечния срок за произнасяне по искането от датата на получаване на поканата за
плащане. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК-
решение № 60/ 29.04.2011г. по т.д. № 381/ 2010г. на ВКС, II т.о.; решение № 13/
04.02.2013г. по т.д. № 1191/ 2011г. на ВКС, II т.о. и решение № 82/
09.08.2013г. по т.д. № 848/ 2012г. на ВКС, I т.о.. От писмо, лист 40 от делото
се установява, че искането на ищеца до ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното произшествие е подадено на 27.02.2015 г., от
която дата срокът за плащане изтича на 27.04.2015г.. Ето защо, следва да бъде
присъдена и лихва за забава върху дължимото обезщетението в размер на 90 000лева
за периода от 28.04.2015г. до
окончателното плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 3330,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 3600,00 лева.
При този изход от делото ответникът
няма право на разноски.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., ***, да
заплати на Г.В.Ф., ЕГН: **********, действащ със съгласието на
попечителя си Л.Г.В., ЕГН: ********** на основание чл. 288, ал.1, т. 1 от КЗ
/отм./ сумата от 90 000лв., представляваща незаплатена част от дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
от смъртта на майка му В.Г.Ф., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 13.12.2012 г., в гр. Асеновград, в резултат на
противоправното поведение на Н.В.Н., като водач на МПС л.а. Ауди 80, с ДК № ********, ведно със законната лихва, считано от
28.04.2015г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
3330,00 лева разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.”АД, ЕИК:******** да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на
3600,00 лева - държавна такса.
Решението е постановено при
участието на Н.В.Н., ЕГН: ********** като трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: