РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Елин Пелин, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20211820100465 по описа за 2021 година
Ищецът твърди с исковата молба, че по време на брака с Р. Д. СВ. са родени двете им
деца А.П.П.а и Й.П. С. П.. През 2013 г. с решение по гр. д. № 13188/2012 г. по описа на
СРС бил прекратен гражданският брак, а родителските права отсъдени на майката и
определен режим на лични контакти на децата с техния баща и последния осъден да
заплаща месечната издръжка на децата.
Твърди се, че през този период майката Р.С., заедно с двете деца многократно
сменяли местожителството си – гр.В. с. Л.. Също така през периода на съвместното
пребиваване децата имали оплаквания от физически и психически тормоз от страна на майка
им.
Твърди се, че с определение на К.районен съд от 06.02.2017 г. по гр.д. № 372/2016
г. са изменени родителските права, като са били присъдени на бащата - П. АНГ. П.. В тази
връзка се твърди, че още от 20.10.2015г. децата са се установили и живеят само и
единствено с баща си и досега осъщестяват контакти с майка си два пъти седмично, чрез
онлайн видео-разговори, докато майката Р. С. се е установила да живее и работи в
Съединените Американски Щати от повече от една година насам.
Твърди се, че срещу П. АНГ. П. е заведено изп. д. № 20201850400023 по описа на
ДСИ - П.С.при Районен съд - К. образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
03.09.2015г. на основание решение постановено по гр.д.№ 5348/2013г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II ВС и дължимата сума по изпълнителното
дело е на обща стойност 9 812,50 лева, която сума представляваща издръжка за двете деца
А. и Й. за периода от март 2019г. до 26.08.2020г..
С исковата молба ищецът се позовава на трайна съдебна практика, че когато единият
от двамата родители се грижи и издържа децата, без значение дали са присъдени от съда
родителските права върху тях, то не би следвало този родител да дължи отделно от това
издръжка. Поддържа се с исковата молба още, че децата се отглеждат от П.П. и бащата
осигурява необходимите средства за тяхната издръжка, като към момента не съществува
1
правно основание да се заплаща от него каквато и да е сума за издръжката им , чрез тяхната
майка Р. С. по обективна причина, че майката не влага никакви разходи във връзка с
отглеждането им.
Твърди се в исковата молба , че за да не се получи неоснователно обогатяване,
длъжникът по делото за издръжка, респ. ищецът по настоящия процес оспорва
изпълнението, чрез специалния иск по чл.439 ГПК, независимо дали е поискал изменение на
издръжката при настъпване на основание за това. Ищецът твърди още, че възраженията му
се основават на факти, настъпили след постановяване на решението за издръжка и които
засягат изпълнителното основание изцяло или отчасти, а именно даване на издръжка в
натура.
Ищецът твърди, че след датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. д. №
13188/2012 г. по описа на СРС, в частта си относно присъдената издръжка и след
произнасяне с определение от К.районен съд от 06.02.2017 г. по гр.д. № 372/2016 г. , децата
живеят при баща си. Твърди се, че той им осигурява абсолютно всички необходими
средства за издръжката, като по този начин е изпълнил задължението си, вменено му и с
посоченото съдебно решение и правото на децата да получават такава е погасено чрез
предоставянето й.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните на основания чл.439 от ГПК, че П. АНГ. П., с ЕГН **********
с адрес: с. М., община Г., област С., не дължи на А.П. П.а, с ЕГН ********** и Й. П. С. П., с
ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. Д. СВ., ЛНЧ
**********, сумата в размер на 9 812,50 лева, представляваща издръжка за периода от март
2019г. до 26.08.2020г. и задължения на П. АНГ. П. по изп.д.№ 20201850400023 по описа на
ДСИ - П. С.при Районен съд - К., което изпълнително дело образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 03.09.2015г. на основание решение постановено по гр.д.№
5348/2013г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II ВС.
В срока по чл.131 ГПК ответниците, чрез тяхната майка и законен представител Р. С. и
чрез упълномощен от последната адвокат по делото, са депозирали отговор на исковата
молба. Оспорват се предявените искове и се иска тяхното отхвърляне, като неоснователни и
недоказани.
Не се оспорва факта на прекратяване на брака между ищеца и Р.С. с решението на
СРС .
Твърди се с отговора на ИМ, че не отговарят на истината изложените с исковата
молба обстоятелства, че:
- в периода на съвместното съжителство между майката и двете деца, последните
имали оплаквания от физически или психически тормоз спрямо тях от страна на майката;
- че майката сменяла често местоживеенето по време на съвместното съжителство с
децата си;
- че децата са се установили да живеят при своя баща по своя вола;
- че родителските права по отношение на децата са били изменени през 2017г., като са
били предоставени за упражняване от бащата.
Навежда твърдения с отговора по чл.131 ГПК, че упражняването на родителските
права по отношение на двете деца е било предоставено на тяхната майка по силата на
съдебна спогодба от 19.02.2015 година, одобрена от СГС по гр.д. № 5348/2013г. и влязла в
сила на 27.02.2015 година.
Твърди, че ищецът насила й е отнел децата на 20.10.2015 година и от тогава до
настоящия момент ги държи при себе си и не й ги дава. Твърди, че ищецът противоправно е
нарушил установения режим на лични отношения с децата, самоволно ги е взел при себе си
2
и от тогава осуетява контактите им с тяхната майка, въпреки многобройни съдебни решения
установяващи упражняването на родителските права от майката и местоживеене на децата
при майката.
Оспорва твърдението на ищеца, за липсата на правно основание той да заплаща
издръжка на двете си деца - А. и Й..
Излагат се твърдения с отговора на исковата молба, че ищецът е упражнявал
психическо и емоционално насилие над децата и тяхната майка, което било предмет на
редица съдебни решения.
Твърди се още, че е настъпило родителско отчуждаване между майката от една страна
и двете й деца от друга по причини у ищеца по делото.
По същество се иска отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявени са отрицателни установителни искове от ищеца, при пасивно субективно
съединяване, с правно основание чл.439, ал.2, вр. с ал.1 ГПК.
Не е спорно по делото, че от брака между ищеца П. П. и Р. С. са родени децата А. П.а
П.а и Й. П. С.. Не се спори също, че бракът между ищеца и Р. С. е прекратен, а в
последствие образувано изпълнително дело № 20201850400023 по описа на ДСИ П.С. при
РС- Костинброд, въз основа на издаден на 03.09.2015г. изпълнителен лист на основание
постановено решение по гр.д. № 5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II в.с.. Не се спори също
между страните, че търсената по посоченото изпълнително дело спрямо ищеца сума
възлиза на 9 812.50 лева и представлява обща сума за издръжка от П.П. по отношение на
двете деца – А. и Й. за периода от месец март на 2019г. до 26.08.2020г..
С решение на РС-София по гр.д. № 13188/2012г. е бил прекратен брака между ищеца и
Р.С., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи. Със същото
решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца е
предоставено на майката Р.С. и определено местоживеене на децата при майката / л.154 от
делото/. Определен е режим на лични отношения на децата с техния баща П.П., който е
осъден да им заплаща месечна издръжка. Бракоразводното решение е обжалвано и пред
Софийски градски съд образувано въззивно производство, в което между П. П. и Р. С. е
постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение на същия съд от 19.02.2015
година по в.гр.д. №5348/2013г. . Според същото това споразумение ищецът в настоящото
производство и Р. С. са се съгласили упражняването на родителските права по отношение
на децата А. и Й. да бъде предоставено на майката Р. С., като е определен режим на лични
контакти на децата с техния баща, както и дължимата от бащата месечна издръжка.
Издаден е бил изпълнителен лист от 03.09.2015г. по силата на който П.П. се задължава да
заплаща на децата А. и Й., чрез тяхната майка Р. С. месечна издръжка в размер на по 250.00
лева от 1- во до 5-то число на месеца за съответния месец.
През 2016г. е предявен пред РС-Костинборд иск с правно основание чл.59, ал.9 от
СК от П. П. против Р. С. и съдът е уважил така предявения иск, като по гр.д. № 372/2016г.
по описа на същия съд постановява промяна, в полза на бащата П.П., в режима на
упражняване на родителските права по отношение на двете децата. Решението е обжалвано
и с Решение № 227/22.06.2018г. по гр.д. № 117/2018г. по описа на Софийски окръжен съд е
отменено изцяло, като решението на СОС е влязло в сила на 05.03.2019 година .
Не е спорно по делото, че от 20.10.2015 година децата живея при бащата П. П. и се
отглеждат от него и от тогава ищецът осъществява фактическо упражняване на
родителските права по отношение на децата Ангелина и Йоан.
През 2016г. майката Р.С. е предприела действия да си върне децата, респ. за
предаване на децата от бащата П. П., чрез образуване на изп. дело № 20168400500156 по
описа на ЧСИ М.Цачева, които действия основани на одобреното от Софийски градски съд
3
споразумение относно упражняването на родителските права. В това изпълнително
производство бащата на децата и ищец в настоящия процес е заявил, че няма да предаде
децата и фактическо предаване на А. и Й. не е било извършено.
Видно е от мотивите към цитираното решение на Софийски окръжен съд, че през
2016-2017 година, независимо от трудовата ангажираност на майката на децата последната
е била във възможност и готовност да полага адекватни грижи за двете си деца. Майката е
манифестирала устойчивост на трудностите , произтичащи от влошените взаимоотношения
между нея и бившия й съпруг - ищец в настоящото производство, борейки се за собствените
си права и тези на децата й. Р. С. била силно мотивирана да поддържа пълноценни контакти
с децата си, да полага грижи за тях и търси варианти за постигане на тези цели / вж.
Решение № 227/22.06.2018г. по гр.д. № 117/2018г. по описа на Софийски окръжен съд ,
л.155,156 от делото/.
С Решение № 156 от 08.05.2020г. по в.гр.д. № 82/2020г. по описа на Софийски окръжен
съд е отменено решение по гр.д. № 635/2018г. по описа на РС-К., с което е била уважена
молба на П. АНГ. П., действал като баща на А. и Й., за издаване на заповед за защита на
основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН срещу майката на децата, по същото дело СОС е издал
заповед за защита срещу П.П. в полза на двете деца на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН.
С Решение № 230/20.07.2020г. по гр.д. № 287/2020г. по описа на Софийски окръжен
съд е отменено решение на РС-Костинброд по гр.д. № 471/2019г., с което е била отхвърлена
молба на Р.С., в качеството на майка и законен представител на децата А. и Й. срещу П.П.
за защита от домашно насилие и са постановени от окръжния съд мерки за защита от
домашно насилие, извършено от П.П. спрямо двете децач на основание чл.5, ал.1,т.1, т.5 от
ЗЗДН. По същото производство съдът е задължил бащата за определен срок да посещава
специална програма за повишаване на родителския капацитет, за срок от 12 месеца /л.172-
178 от делото/.
По отношение на Петър А.П. са постановени и 2 бр. решения на ВАС на РБ, с които
са отхвърлени оспорванията на П. П. срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-
002/29.05.2017г., издадено от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – С. на
основание чл.21, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на детето във вр с чл.18, ал.4 от ППЗЗД, във
вр. с нарушаване на правото на детето А.П.а П.а, регламентирано в чл.9, т.3 от Конвенцията
на ООН за правата на детето и чл. 10, ал.1 ЗЗД, предвид установен риск от родителско
отчуждение поради липсата на редовни и в пълен обем контакти на детето с майка му и
неспазване на съдебно решение относно режима за лични отношения между тях и
срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-001 от 29.05.2017 г., издадено от
директора на Д "СП" - гр. С. с което на основание чл.21, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на
детето и чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД е предписано на бащата П.П. да не възпрепятства и
ограничава режима за контакти на детето с майка му Р. Ф. С. /Решение № 1314/31.01.2019г.
по адм.д.№ 9518/18г. на ВАС, VI отделение; Решение № 15822/18.12.2018г. по адм.д. №
11869/2018г. на ВАС, VI отделение/.
С исковата молба са представени и са приети по делото служебни бележки за
заплатени от ищеца учебни такси за Ч.... „ЕСПА“ ЕООД за децата Й. и А. за учебните
2019/20г. и 2020/21г. / л. 54, 55 от делото/.
С оглед доказателствената тежест в процеса, върху ответника лежи задължението да
докаже наличие на правно основание , на което да се дължи издръжката, за която ищецът в
настоящото производство от своя страна твърди, че не дължи, поради липса именно на
правно основание на което да я заплаща на кое да е от децата, чрез тяхната майка.
Според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но искът може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това производство е
приключило със споразумение от 19.02.2015г.. От месец октомври, респ. 20 октомври
същата година до настоящия момент ищецът полага фактически грижи за двете си деца,
4
като доказателства за задоволяване в пълен обем техните потребности и интереси, не са
ангажирани в настоящия процес. Налице е фактическо, но не и правно закрепено
упражняване на родителски права от страна на ищеца по отношение на децата Й. и А.. От
друга страна правните аргументи на майката Р. С., да търси защита на своите лични права и
най- вече на правата и интересите на децата й произтичат от цитираните по- горе в
настоящото решения на: ВАС на РБ, СОС, СГС, и СРС. Установени са с влезли в сила
съдебни актове, както режима на упражняване на родителските права по отношение на
децата / предоставен на майката Р. С./, така и режима на лични отношения на бащата П. П. с
двете деца. В исковата молба ищецът се позовава на предоставено му упражняване на
родителските права по отношение на децата А. и Й. в производство по гр.д. № 372/2016г.
на РС-К./л.4/, решението по което дело е отменено с Решение № 227/22.06.2018г. по гр.д. №
117/2018г. по описа на Софийски окръжен съд. Във връзка с твърдението, че ищецът се
грижи и издържа децата си следва да се отбележи, че отговорността относно упражняване на
родителските права по отношение на децата А. и Й. е възложена не нему, а на майката / в
този смисъл е определение на СГС по в.гр.д. № 5348/2013г. /. Следователно ограничената
отговорност на бащата /ищец по настоящото производство/ за оглеждането и възпитанието на
децата се разпростира в рамките на регламентирания / както с определението на СГС, с което
одобрено споразумението между двамата бивши съпрузи, касателно упражняването на родителските права и
режима на лични отношения с децата, така и с решението на СОС от 22.06.2018г. по гр.д. № 117/2018г. по описа
на същия съд / режим на лични отношения на този родител с двете деца. И с мотивите към
цитираното Решение № 15822/18.12.2018г. по адм.д. № 11869/2018г. на ВАС, VI отделение
съдът налага извод, че бащата П. П. нарушава правото на майката да упражнява
родителските грижи за децата, като не спазва режима, който е определен от съда. В този
смисъл ищецът не само не спазва и не изпълнява съдебно решение относно упражняване
на родителските права и осъществяване на лични контакти с децата, но при фактическо
неправомерно упражняване на родителски права отказва сътрудничество. Следва да се
отбележи, че това сътрудничество се налага не преимуществено от интересите и правата на
другия родител / бившата съпруга на ищеца/, а изключително с оглед най-добрия интерес на
децата и защита на техните права, от потребностите именно на малолетните Й. и А. от
двустранна родителска грижа, от която те се нуждаят, от правилно възпитание, от
полагащото им се емоционално и нравствено развитие / вж. и Решение № 1314/31.01.2019г.
по адм.д.№ 9518/18г. на ВАС, VI отделение/. В този смисъл недопустимо е да се игнорира
силата на съдебните решение и се неглижира установения правов ред, като се твърди и
поддържа с исковата молба приоритет на фактическото упражняване на родителски права
пред различно установените с влезли в сила съдебни актове.
Не се спори между страните относно факта на изключителното им фактическото
съжителство от месец октомври на 2015г. до днес, но то е последица от неправомерно
поведение на ищеца с принудително отнемане на децата от тяхната майка и не по
установен от закона ред, като ищецът П. П. не ангажирал в настоящия процес доказателства
за противното. Ето защо съдът приема, че ищецът не би могъл да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, с оглед заявените с исковата молба претенции за
недължимост на сумите за издръжка спрямо децата Й. и А., чрез тяхната майка Р. С. в общ
размер на 9 812.50 лева. От друга страна ответниците, чрез пълномощника по делото
доказват в настоящия процес, че настъпилите след приключване на съдебното дирете факти,
на които се позовава в исковата молба ищеца П. П., са непротивопоставими на правните
аргументи скрепили съдебния акт в производството, по което е издаден изпълнителния лист
от 03.09.2015г. и образувано изпълнително дело № 20201850400023 по описа на ДСИ П.С.
при РС- К..
По изложените съображения настоящият състав намира , че предявените от ищеца
против ответниците отрицателни установителни искове по чл.439, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК
подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора по делото следва, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът да
бъде осъден да заплати на ответниците, чрез тяхната майка и законен представител Р. С.
5
направените по делото разноски - възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 /
триста / лева, съгласно платежно нареждане от 14.04.2021г. и списък на разноските / л.329,
330 от делото/.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. А. П. от гр.Г., с ЕГН ********** против А. П.П.а, с
ЕГН ********** и Й. П. С. П., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Р. Де Ф. С. от гр. С., с ЛНЧ **********, искове с правно основание чл.439,
ал.2, вр. с ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът не дължи на
децата си А. П. П.а и Й. П. С. П. сумата в размер на 9 812.50 лева, представляваща
издръжка за периода от март 2019г. до 26.08.2020г. и задължения на П. АНГ. П. по изп.д.№
20201850400023 по описа на ДСИ - П. С. при Районен съд - К., което изпълнително дело
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.09.2015г. на основание решение
постановено по гр.д.№ 5348/2013г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II ВС.
ОСЪЖДА П. А. П. от гр. Годеч, с ЕГН **********, да заплати на Й. П. С. П. и
А.П.а П.а, чрез тяхната майка и законен представител Р. Де Ф.С. от гр. С. с ЛНЧ
**********, разноски по делото - адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 / триста /
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6