РЕШЕНИЕ
№ 979
Бургас, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Бургас - Съдийски състави, в
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
Съдия: |
МАРИНА
НИКОЛОВА |
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от
съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20237040701217 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „Д. - 2007“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез адв. С.И.И. - БАК, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0769-000488/05.06.2023г., издадена
от В.С.- ПИ в сектор „ПП“ ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.А
от Закона за движение по пътищата, на „Д. - 2007“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца. В жалбата се твърди, че постановената заповед за ПАМ е неправилна, незаконосъобразна,
необоснована и нецелесъобразна, поради което се иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
ангажира гласни и писмени доказателства. Сочи, че вредните
последствия са за юридическото лице - жалбоподател, а не за управлявалия
автомобила, като дружеството и управителят му нямат никаква субективна вина за
това, че управлявалият автомобила К. се е „качил” без да има свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Позовава се и на допуснато при
издаването на принудителната административна мярка процесуално нарушение, а
именно некоректно описание, изразяващо се в посочване, че К. не притежава СУМПС
и същият е лишен от право да управлява МПС по административен ред, а всъщност
от 10.09.2022 г. К. не притежава валидно СУМПС. Моли да се отмени наложената
принудителна административна мярка, тъй като спирането на този автомобил от
движение затруднява дейността на търговското дружество. Претендира присъждане
на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - ПИ в сектор „ПП“ ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.06.2023 г., около 13:35 часа, по главен път I-9 при КПП на Аерогара
Бургас в посока терминал пристигащи свид. К.Н.К. управлявал товарен автомобил марка „Форд”,
модел „Транзит”, с регистрационен № А6310 КА, собственост на „Д. - 2007“ ЕООД,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Гладстон“
№119, ет.5. Моторното превозно средство било спряно за проверка от Деян Велков
– мл.автоконтрольор в Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас, който при извършена
служебна справка констатирал, че водачът К. е лишен от право да управлява МПС
по административен ред с НП № 23-0769-000002/13.01.2023г., връчено на 08.03.2023
год., влязло в сила на 23.03.2023 год. За
констатираното нарушение на К.Н.К. бил съставен АУАН бл. № 285039/03.06.2023 год., в който водачът не вписал
възражения.
Предвид
установеното нарушение и въз основа на съставения АУАН, В.С.- ПИ в сектор „ПП“
ОДМВР-Бургас издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0769-000488/05.06.2023г., с която на основание
чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на собственика на МПС - „Д. - 2007“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с
рег. № А6310 КА за срок от 6 месеца. ЗППАМ е връчена на дружеството - жалбоподател
на 12.06.2023 г. и е обжалвана с жалба, депозирана на 23.06.2023 год.
В хода
на настоящото съдебно производство по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя като
свидетел по делото е разпитан К.Н.К., който заявява, че започвайки работа е притежавал СУМПС.
Впоследствие, на 12.05.2023 год. доброволно е предал същото на полицаите на
пункт „Пода“ и продължил без да съобщи на началника си за това, притеснявайки
се да не загуби работата си. Процесния ден – 03.06.2023 год., свид. К. трябвало
да поеме курс за летището, поради заболяване на друг колега, като на КПП -то на
летището бил спрян и след извършена проверка и констатиране на гореописаното,
номерата на служебния автомобил били свалени от служители на „Пътна полиция”.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по
реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните
административни актове относно тяхната законосъобразност, както по
административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не
подлежи на обжалване.
В случая, жалбоподателят „Д. - 2007“ ЕООД е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок, като
съдържа необходимите форма и реквизити. По изложените съображения, съдът счита
жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№
23-0769-000488/05.06.2023г., съставена от В.С.- ПИ в сектор „ПП“ ОДМВР-Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и заповед №
251з-1821/26.04.2022г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР –
Бургас да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по ЗДвП, видно от която в т.1.8 такива правомощия са дадени на полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, във връзка с
чл.59, ал.2, т. 4 от АПК. В заглавието и в текста на диспозитива изрично е посочено,
че се отнася до прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, като в заповедта
се съдържа фактическо описание на нарушението, както и препращане към
съставения АУАН серия
АА, бл. № 285039/03.06.2023 год.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
некоректно описание на извършеното от водача нарушение, тъй като видно от
съдържанието на оспорената ПАМ, както
и от АУАН, към който заповедта препраща, при проверката актосъставителят е
констатирал, че водачът на автомобила К.Н.К. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред с НП № 23-0769-000002/13.01.2023г., връчено на 08.03.2023
год., влязло в сила на 23.03.2023 год., като обстоятелството, че СУМПС на
водача е било с изтекъл срок на валидност, не променя факта, че същият към
датата на констатираното нарушение – 03.06.2023 год. е търпял наказание
лишаване от право да се управлява МПС, наложено му с влязло в сила НП № 23-0769-000002/13.01.2023г.,
приложено по делото.
Заповедта е и материално законосъобразна.
Съгласно чл.171,
т.2а б."а" от ЗДвП,
ПАМ "Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага
на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителните административни мерки по чл.171,
т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, като при липса на предвидено друго
в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2,
ал.1 от АПК и във вр. с чл.23
от ЗАНН, се прилага редът на глава
пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171
от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179
от ГПК, във вр. с чл.144
от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154,
ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН бл.
№ 285039/03.06.2023 год., още повече, че по същество
жалбоподателят не оспорва същата, а и тя се потвърждава от разпита на свид. К..
В
случая, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две - заповедта да има
за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което както е в случая, е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред. Следователно адресат на този вид ПАМ е
собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не
предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло
в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и
обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган
е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
В случая, приложимата правна уредба не обвързва
мярката с установяване на вина на собственика, поради което обстоятелството
дали управителят на дружеството е предоставил управлението на МПС, знаейки че
водачът е започнал да търпи наказание лишаване от право да управлява МПС, е без
правно значение, а направеното в тази връзка възражение - неоснователно.
Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане на
целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171
от ЗДвП, а именно: опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
В
разпоредбата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В
случая, компетентният орган е определил минималния срок - шест месеца. Така
определения срок, настоящият съдебен състав намира за правилен, като счита, че
в случая е налице справедлив баланс между правата на засегнатото лице и
интереса на обществото, при спазване на принципа за съразмерност, поради което
възраженията за затрудняване на търговската дейност на дружеството, са
неоснователни.
Заповедта за прилагане на ПАМ е съобразена и с целта на
закона, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП и тя е опазването
на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и
преустановяването на административните нарушения.
С оглед
на всичко изложено по-горе следва да се заключи, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.
Предвид
изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването и след като не е налице
заявено искане за присъждане на разноски от страна на административния орган -
ответник по делото, чийто акт се оспорва, разноски по делото не следва да бъдат
присъждани.
Водим
от горното и на осн. чл.172, ал.2, пр. последно от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Д.
- 2007“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
адв. С.И.И. - БАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0769-000488/05.06.2023г., издадена от В.С.- ПИ в сектор „ПП“
ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.А от Закона за движение по
пътищата, на „Д. - 2007“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка -
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.172,
ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: