Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….12.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-В
въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЙОАНА ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 13163 по описа
за
2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по
жалба на „М.О.В.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20208460400060 по описа
на ЧСИ О.М.с район на действие СГС, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М.А.,
срещу постановление на съдебния изпълнител за отказ за прекратяване на
изпълнителното производство. Жалбоподателят твърди, че последното е образувано
при неспазване правилата на местната компетентност, тъй като същата следвало да
бъде определена съобразно разпоредбата на чл.
427, ал.1, т.5 ГПК – по седалището на длъжника. Посочва, че седалището на
дружеството е в гр. Перник, поради което счита, че местно компетентен е съдебен
изпълнител с район на действие ОС – Перник. Поддържа, че не е налице и
хипотезата на чл.427, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като взискателят В.Ю.Т.е направила
в исковата молба, по която е образувано гр.д. №599/2019г. по описа на РС –
Перник, признание, че се е преместила да живее от гр. София в гр. Перник.
Поради изложеното моли да бъде отменено постановлението на съдебния изпълнител
за отказ от прекратяване на изпълнителното производство, вдигане на наложените
запори върху вземания към трети задължени лица и запори върху МПС, собственост
на „М.О.В.“ ЕАД. Моли на основание чл.438 от ГПК да бъде постановено спиране на
изпълнителното производство до произнасянето по жалбата.
Взискателят и
ответник по жалбата – В.Ю.Т., чрез пълномощника адв. Е.Л., е депозирал писмени
възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на
депозираната жалба. Поддържа, че към молбата за образуване на изпълнителното
дело е приложен официален удостоверителен документ, от който е видно, че
настоящият й адрес е в гр. София, поради което счита, че местната компетентност
в случая следва да бъде определена, съобразно правилото на чл.427, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се касае за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие от смъртта на нейния наследодател в резултат на трудова
злополука. С оглед изложеното моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представени са
мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището
на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело
№20208460400060, намира следното :
Жалбата срещу постановлението
от 27.05.2020г., с което ЧСИ е отказал да прекрати производството по изп. дело
№20208460400060, е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ да прекрати изпълнителното
производство ( чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения
препис от изп.дело № 20208460400060 по
описа на ЧСИ О.М.с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано
по молба на В.Ю.Т., за принудително събиране на присъдено вземане срещу „М.О.В.“
ЕАД в размер на 50680 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
които са в следствие от смъртта на нейния наследодател Ю.Е.Т.в резултат на
трудова злополука, станала на 07.03.2018г., ведно със законната лихва от деня
на злополуката – 07.03.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Постъпила е по
изпълнителното дело молба от длъжника „М.О.В.“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт М.А., с която е направено искане за прекратяване на изпълнителното
производство поради липса на местна компетентност, както и искане за вдигане на
наложените запори върху вземания към трети задължени лица и запори върху
МПС.
С обжалваното
постановление от 27.05.2020г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното
производство, като е приел, че са спазени правилата за местна подсъдност по чл. 427, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият
съдебен състав счита отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство за законосъобразен, тъй като същото е образувано
при спазване правилата на местната компетентност. Разпоредбата на чл. 427, ал.1, т.3 от ГПК урежда местна
компетентност по избор на взискателя, когато вземането му е за издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено
уреждане. Изборът на подсъдността е предоставен на субективната воля на
увреденото от деликта лице, като идеята на законодателя е същото да бъде облекчено
при удовлетворяване на вземането си. Възражението на жалбоподателя, че
взискателката е признала, че местоживеенето й е в гр. Перник, съдът намира за
неоснователно, доколкото законът посочва като критерий именно регистриран адрес
по реда на Закона за
гражданската регистрация. В случая, видно от приложеното към молбата за
образуване на изпълнително дело удостоверение за настоящ адрес изх.
№20/ГРС-675/30.01.2020г., издадено от Община Перник, се установява, че взискателят
В.Ю.Т.има регистриран настоящ адрес в гр. София. Същото се установява и от
извършената от съдебния изпълнител служебна справка в Национална база данни
„Население“.
Поради това,
съдът намира, че въведените в жалбата оплаквания се явяват неоснователни и
същата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед
произнасянето по същество на жалбата, искането по чл. 438 от ГПК следва да се остави без
уважение.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.О.В.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело №
20208460400060 по описа на ЧСИ О.М.с район на действие СГС, подадена чрез
пълномощника юрисконсулт М.А., срещу постановление от 27.05.2020г. на ЧСИ за
отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М.О.В.“ ЕАД за спиране на основание чл.438 от ГПК на
принудителното изпълнение по изп. дело № 20208460400060 по описа на ЧСИ О.М.с
район на действие СГС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.