Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031
08. 10. 2021г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 14. 09. 2021г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков търговско дело № 284 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .
По
съображения изложени в исковата молба, ищецът М.С.А. моли да бъде осъден
ответникът “Дженерали застраховане” АД гр. С., да му
заплати застрахователни обезщетения от настъпил застрахователен риск по
застраховка гражданска отговорност - ПТП на ***г., в ***, на път *** в посока
към ***, между л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ***, управляван от Г.И. К. и
авариралият на пътното платно л.а. „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, с водач М.С.А.,
както следва :
-сумата 100 000лв., за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни
страдания, ведно със законната лихва, считано от 27. 03. 2020г. – датата на
произнасяне на ответника по реда на чл. 496 от КЗ, до окончателното изплащане
на задължението; и
- сумата 5 805,29лв., за
причинените му имуществени вреди за медицински консумативи, ведно със законната
лихва, считано от 13. 02. 2020г. – датата на последното плащане,
както и направените по делото
разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Адвокат Я.Д. моли
да му се присъди възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и правна помощ.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер. Изразява становище, че получения от ищеца ***,
нямат връзка с претърпяното ПТП. Навежда доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат /макар и в минимална степен/ от страна на ищеца в
резултат на обстоятелството, че не е обезопасил мястото на авариралия си
автомобил със светлоотразителен триъгълник. Оспорва иска като завишен по размер. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът признава
наличието на застрахователно правоотношение – наличие на застраховка гражданска
отговорност на л. а. „Форд Фокус“ с ДК № ***, управляван от Г.И. К. към деня на
твърдяното в исковата молба застрахователно събитие – ***г., поради което съдът
с определение, постановено в з.з. на 01. 09. 2020г. е
признал за безспорно това обстоятелство.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки
за предявяването на иска – на 05. 02. 2020г. ищецът е предявил писмена
застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр.
с чл. 380 ТЗ да му бъде изплатено обезщетение за увреждането в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди /л.17/, а на 05. 03.
2020г. е предявил и претенция за заплащането на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 3 715,64лв. С писмо изх. № ***г. дружеството е предложило
да изплати обезщетения в размер на 18200лв. за претърпените неимуществени вреди
и в размер на 1 908лв. за претърпените неимуществени вреди /л.19 от
делото/. С молба вх. № от 18. 05. 2020г. по описа на дружеството, М.А. е
отказал приемането на тези суми, като е изразил несъгласие с така определените
размери като силно занижени /л.20/.
Следователно не са
налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса
на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае
е се за спор, между процесуално правоспособни и
дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно
компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
На ***г., в ***,
лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, управляван от М.С.А. се движел
по ***, в посока към ***. Пътят бил двулентов във
всяка една посока, като лентите били разделени с бяла прекъсната линия. До
водача на предната дясна седалка седяла свидетелката Е.В.К.. Около 15.20ч. на километър 85 + 200м., след
бензиностанция „***“, на прав участък, двигателят на автомобила изгаснал в
движение, поради което водачът отбил в дясната лента и спрял близо до мантинелата. Същият включил аварийните светлини, излязъл от
автомобила и вдигнал предния капак да види какъв е проблема. Свидетелката К.
излязла от предната дясна врата и застанала до автомобила. В това време
движещият се с около 77 – 80 км. в час, в същата посока лек автомобил „Форд“,
модел „Фокус“, с рег. № ***, управляван от Г.И. К. приближавал отзад в посока
към спрелия автомобил. Без никакъв спирачен път, този автомобил ударил отзад и
леко в ляво спрелия автомобил „Ауди А6“. От удара лекия автомобил „Ауди А6“ изхвръчал напред и леко в дясно и се установил 10,3м.
напред и плътно в дясно до мантинелата. При това
рязко движение напред на лек автомобил „Ауди А6“ той блъснал странично
свидетелката К. която се преметнала настрани през дясностоящата
мантинела, а ищецът М.А. бил преметнат през тавана на
автомобила и паднал зад него на асфалта. След удара лекия автомобил „Форд
Фиеста“ продължил още 10 м и спрял под ъгъл върху бялата прекъсната линия между
двете ленти. Водачът К. бил вцепенен и в неадекватно състояние и каквито и
въпроси да му задавали ищецът А., свидетелите на инцидента и пристигналите
полицаи, той не отговарял нищо. По – късно на ***г. починал.
Основна причина за
настъпване на ПТП е липсата на реакция /непредприетото спиране/ на водача на л.
а. „Форд“. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 27 от ЗЗДвП
, тъй като при наличие на препятствие на платното за движение /в случая дясната
лента/ водачът на пътно превозно средство е следвало да премине от неговата
лява страна, като преди това подаде ляв мигач и пропусне попътно движещите се в
лявата лента попътни превозни средства /отдясно се е намирала мантинелата и от там не е можел да премине/.
Пътят на който е станало
процесното ПТП не е скоростен , а е ПП. Водачът на
авариралия лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, М.С.А., който след
спирането на автомобила в дясната лента до мантинелата
е включил аварийните светлини /свид. К./, не е
бил длъжен да обезопасява мястото на спрелия автомобил със светлоотразителен
триъгълник, тъй като аварийното спиране не е станало през нощта или пък при
наличие на намалена видимост, поради което не е налице някоя от тези две
хипотези на чл. 59, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят Д.Ч. в с.з. на 20. 10. 2021г.
заяви, че именно липсата на поставен обезопасителен
триъгълник, е била причина да отбележи в констативния протокол - “несигнализиран
и необезопасен на пътното платно участник № 2“. Поради тези причини съдът не
възприема довода на ответното дружество за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на М.А., дори и в минимален процент.
Горната фактическа
обстановка се установява от досъдебно производство № 687/2019г. по описа на ***
РУ – П., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г., изготвен от мл.
автоконтрольор Д.Ч., от заключението на вещото лице
инж. В. по съдебно-автотехническата експертиза,
неоспорено от страните, което съдът изцяло възприема като обективно и
компетентно дадено, от свидетелските показания на Е.В.К., Д.И.Ч. и Б.К.П. –
всичките кореспондиращи помежду си.
Преминалият над
тавана на лек автомобил „Ауди А6“ и паднал на асфалта зад него М.А., се
оплаквал от силни болки в десния крак, както и от болки навсякъде по цялото
тяло. Не можел да стъпва на десния крак. Същият бил откаран с линейка до
Центъра за спешна медицинска помощ гр. П., където след рентгенова снимка, се
установило счупване на десния глезен. Там му били дадени обезболяващи, раната
била обработена и поставена гипсова имобилизация на
глезена. На следващия ден ***г., ищецът постъпил в УМБАЛСАМ „П.“ с голям оток с
дифузен подкожен хематом на десния глезен. Същият се получил в резултат от
фрактурата, изразяваща се в счупване на фибуларния малеол и разкъсване
на делтоидната връзка, намираща се на вътрешната
страна на глезена и от разкъсването на тибиалния лигамент. В „Пирогов“ на ***г. било проведено оперативно
лечение чрез 2 разреза; извършване на кръвна репозиция
на счупването и фиксация чрез 1/3 тубуларна
плака със 7 отвора и винтове; разкъсания лигамент от
вътрешната страна на глезена е зашит и била поставена гипсова имобилизация. В първите 7-10 след операцията изпитвал силни
болки. На ***г. А. бил изписан, с указания за да продължи профилактиката с „фраксипарин“, да носи гипсовата имобилизация
за 45 дни и били определени контролни прегледи за превръзки и отстраняване на
оперативните конци от раните, които той изпълнил. Можел е да ходи с патерици,
без да стъпва на увредения крак. В болницата, а в последствие и в къщи е
изпитвал неудобства и страдания от битово и хигиенно отношение. В болницата е
бил обслужван от санитари, неговата племенница - свидетелката И.С.Г. и нейния
съпруг, след това в къщи бил обслужван от Г. и нейния съпруг. След отстраняване
на гипсовата имобилизация на 45-ия ден започнал
провеждане на рехабилитация самостоятелно, която отначало тя била по - силно
болезнена.
На ***г. /70 дни
след първата операция/ постъпил отново в
УМБАЛСАМ „Пирогов“. На следващия ден ***г. му била извършена втора операция по
изваждането на т. нар. супрасиндесмален винт. Изписан бил на ***г. в добро общо и
локално състояние и с указания за продължи профилактиката с „фраксипарин“ за 10 дни. Постоперативно отново е търпял
– по силни болки и и страдания, които с времето са намалели. Възстановителния
период е продължил за около 4-5 месеца.
След втората
операция А. започнал да се оплаква от болки в гърдите и в главата. Една седмица
след операцията получил силно главоболие, повърнал и станал неадекватен, а на главата
му се появил хематом. Постъпил в спешна помощ гр. П., където го помислили за
пиян, но впоследствие установили интрацеребрален
хематом, поради което спешно го откарали в болница „София Мед“. Там бил приет
по спешност в клиниката по неврохирургия. Установили менингеално
дразнене – изразена вратна ригидност. Тежка левостранна хемипареза. ВКФ – сопор, амнестична анфазия. От данните на КТ ангинография
е налице в дясно темпоропариетално голяма интрапаренхимна
хеморагична лезия. На ***г.
е била проведена темпорална декомпресивна краниотомия и под
оптично увеличение е евакуиран интрацеребралния
кръвоизлив. Извършена е пластика на дурата с дураген. На ***г. А. е хоспитализиран повторно с същата
клиника по неврохирургия по повод изтичане на ликвор
от оперирания участъкпо повод вътремозъчен
кръвоизлив. Проведена е евакуация на ликворна
колекция, локализиран е дефект на дуралната пластика,
който е зашит. След проведено антибиотично и антимикотично лечение е изписан за домашно лечение.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени
доказателства, от заключението на комплексната съдебно – медицинската
експертиза на вещите лица д-р М.М. и д-р Ж.Т., от
устните обяснения на вещите лица, дадени в с.з. на 16. 02. 2021г., както и от
свидетелските показания на И.С.Г., всичките кореспондиращи помежду си. Видно от
устните обяснения на вещото лице д-р М., дадени в съдебно заседание „Лечението,
което е било провеждано на ищеца – тромбоемболична
профилактика и било задължително при неговите травми и точно от тези
препарати е настъпил кръвоизлива“. Вещото лице д-р Т. пояснява устно в
съдебното заседание, че „Характерът на този хематом е спонтанен, той не е
травматичен. В случая има данни за спонтанен паренхимен
кръвоизлив. Това означава, че кръвоносния съд се пробива и кръвта изтича в
структурата на мозъка и е вид кръвонасядане на мозък
и тъй като е бил голям е наложило оперативна намеса“. Пак от устните обяснения
на вещото лице невролог д-р Т. се установява, че високостепенната
артериалната хопертония, съчетана с напредналата
възраст, е предпоставка за мозъчен кръвоизлив, но е в съчетание с друг рисков
фактор.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че травмата на главата на ищеца през месец ***г.,
артериалната му хипертония и напредналата възраст, не са причини за появата на
този мозъчен кръвоизлив, а причината за неговото проявление е тромбоемболичната профилактика. Тази тромбоемболична
профилактика /приема на „фраксипарин“/, пък е задължителна при двете операции на
десния глезен, който е счупен в резултат от удара на лекия автомобил „Форд
Фокус“ в лекия автомобил „Ауди А6“, който е ударил тялото на А. и го е
преметнал през тавана на автомобила на асфалта. Следователно доводите на
ответното дружество, че не е налице причинно – следствена връзка между процесното ПТП и получения от ищеца мозъчен кръвоизлив, се
явяват неоснователни.
От последното
изречение в заключението на комплексната съдебно – медицинска експертиза, се
установява, че извършените разходи за медикаменти, описани с разходни документи
са в причинна връзка и са били необходима част от проведения лечебен процес.
Съдът не възприема доводите на ответното дружество, че заплащането за избор на
екип, не следва да се отчита като разход, тъй като от устните обяснения на
вещото лице д-р М. се установи, че във всяка област на медицината има водещи
специалисти, поради което съдът приема, че е най – логично пациентът да търси
най – добрите медицински практики и екипи при лечението си. В противен случай
щеше да има възражение, че операциите или проведеното лечение не са били според
най – добрите медицински практики.
Видно от
приложените разходно-оправдателни писмени доказателства/, ищецът е направил разходи
за лечението си в размер на 5809,87лв.
По делото е прието
за безспорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на л. а. „Форд Фокус“ с ДК № ***, управляван от Г.И. К.,
към деня на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие – ***г.
От правна страна. Наличието
на застраховка гражданска отговорност на л. а. „Форд Фокус,“ с ДК № ***,
управляван от Г.И. К., по застрахователна полица № ***г, сключена с „Дженерали
застраховане“ АД, действаща към деня на процесното
ПТП на ***г., дава основание да се реализира отговорността на застрахователното
дружество както за обезщетението за неимуществените вреди, така и за
имуществените такива.
По отношение размера
на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на
раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на
пострадалия – на ** години, към датата на процесното
ПТП, когато той е бил в края на трудоспособната възраст, от характера на
уврежданията, описани по горе, от обстоятелството, че са му правени две
оперативни интервенции /операции/ на десния глезен, както и две медицински
интервенции за отстраняване на мозачния квъроизлив и на последиците от него, от много силните болки
и страдания, които е почувствал при удара, както и след медицинските операции и интервенции, и
в следващите 7-10дни след всяка от тях, както и по - слабите болки в последващото време и при рехабилитацията, от неудобствата,
които е търпял в при първото му хоспитализиране в „Пирогов“ и за 45 след
операцията, докато е носел гипса, както и изхождайки от размера на минималната
работна заплата за страната към датата на увреждането - 560 лв. и към настоящия
момент - 650 лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 32 000лв. би
обезщетила справедливо М.А. за претърпените от нея неимуществени вреди.
Ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в
размер на 32 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение
лихвите за забава. Съдът намира, че сумата 32 000лв. следва да бъде
присъдена ведно със законните лихви за забава считано от датата на
постановяване на отказа от страна на застрахователното дружество – 18. 05.
2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Искът, с който се
претендира присъждане на сума над 32 000лв. до 50 000лв., като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на
иска за присъждане на имуществени вреди. Същият е основателен и доказан по
размер за претендирания размер от 5 809,87лв.
Тази сума следва да се присъди, ведно със законните лихви от датата на отказа
18. 05. 2020г., до окончателното изплащане.
Ищецът е направила
разноски пред настоящата инстанция, в размер на 600лв., от които 400лв. за
възнаграждение на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза и
200лв. за възнаграждение по първоначалната съдебно – автотехническа
експертиза на вещото лице инж. Л..
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца,
сумата 226,85лв., представляваща направените от него разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответното дружество
е направило разноски пред настоящата инстанция в размер на 850лв., от които
450лв. възнаграждение за вещото лице инж. В. по повторната съдебно – автотехническата експертиза и 400лв. възнаграждение за
вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза. На основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество
сумата 546,26лв., представляваща направените от ответното дружество разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска. В производството по делото ответното дружество е
било представлявано от юрисконсулт Р.. Тъй като интересът по делото е в общ
размер на 105 809,87лв., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл.25, ал.2, предложение първо от Наредбата за изплащане на правнато помощ ответното дружество има право на 450лв. юрисконсултско възнаграждение при отхвърлен изцяло иск. С
оглед отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество и сумата 289,19лв. юрисконсултско
възнаграждение
Тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия
окръжен съд сумата 1512,39лв. държавна такса, ведно със законните лихви за
забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
Адвокат Я.Д. е
оказал безплатна правна помощ на ищеца, изразяваща се процесуално
представителство, защита и съдействие по делото, поради което и на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата 1664,29лв.
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М.С.А., с
ЕГН **********, от ***, застрахователни обезщетения от настъпил застрахователен
риск по застраховка гражданска отговорност на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *** -
ПТП на ***г., в ***, на път *** в посока към ***, между л.а. „Форд“, модел
„Фокус“ с рег. № ***, управляван от Г.И. К. и авариралият на пътното платно
л.а. „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, с водач М.С.А. както следва :
-сумата 32 000лв. /тридесет и две хиляди
лева/ за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 18. 05.
2020г. – датата на постановения отказ от страна на ответника, до окончателното
изплащане на обезщетението, като за
горницата над 32 000лв. до 100 000лв., отхвърля иска като неоснователен;
- сумата 5 809,87лв. /пет хиляди осемстотин
и девет лева и осемдесет и седем стотинки, за причинените му имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 18. 05. 2020г. – датата на постановения
отказ от страна на ответника, до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М.С.А., с
ЕГН **********, от ***, сумата 226,85лв., представляваща направените от него
разноски пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Пернишкия
окръжен съд сумата 1512,39лв. /хиляда
петстотин и дванадесет лева и тридесет и девет стотинки/ държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М.С.А., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 546,26лв.
/петстотин четирдесет и шест лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща
направените от дружеството разноски пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и сумата
289,19лв. /двеста осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адвокат Я.Д.Д., с ЕГН **********, от САК, сумата 1 664,29лв. /хиляда шестотин
шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца М.С.А., с ЕГН **********,
от ***, пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: