Р Е Ш Е Н
И Е №
от 06.08.2020
година, град Велико Търново
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на двадесет и втори юли, две хиляди
и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при
секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14/2020г.,
по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
"Енерго–Про Продажби" АД – град Варна срещу О.М.П. обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за
недвижим имот, находящ се в ***, за който е разкрита партида с клиентски №
********** и абонатен № **********, както и че страните се намират в договорни
отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ,
приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 04.01.2019 година до
02.04.2019 ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща
стойност 216.05 лева и за която са издадени съответните фактури, подробно
описани в исковата молба. Посочва, че абонатът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на сумите по фактурите, въпреки настъпилата изискуемост на същите,
поради което дължи и обезщетение за забава в размер на 11.55 лева, считано от
падежа на всяка една от фактурите до 27.09.2019 година. Твърди, че въз основа
на подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. № 3039/2019 година на ВТРС и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните
суми. Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 216.05
лева - представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия в
процесния обект, както и сумата в размер на 11.55 лева - мораторна лихва върху
нея за периода от падежа на всяка една от фактурите до 27.09.2019 година.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както за исковото,
така и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от назначения на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Последният развива съображения, че предявените по
делото искове са процесуално допустими, но по същество - неоснователни и
недоказани. Оспорва през исковия период ответникът да има качеството на
потребител на ел. енергия за процесния обект, както и че посоченото количество
ел. енергия реално е доставено и потребено от ответника. Направено е искане
предявените по делото искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложените по делото /л. 7-14/; Фактура
№ ********* от 20.02.2019 година, Фактура № ********* от 20.03.2019 година;
Фактура № ********** от 19.04.2019 година, всички издадени от "Енерго-Про
Продажби АД - град Варна; Извлечение от сметка към 27.09.2019 година по партида
с клиентски № ********** и абонатен № **********, за
обект в ***; Справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към 04.12.2019 година по партида с клиентски № **********; Извлечение
за фактури и плащания към 03.12.2019 година по партида с клиентски № **********,
на ответника по делото е начислена за плащане сумата
в размер на 216.05 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена ел.
енергия за обект в ***, за
която е начислена и лихва за забава в размер на 11.55 лева, за периода от
падежа на всяка една от фактурите до 27.09.2019 година.
По
делото са представени и ОУДПЕЕ на
"Енерго-Про Продажби"; Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 година на
ДЕКЕВР; Извадка от вестник "Черноморие" и "Дневник" от
30.11.2007 година; Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017
година и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 15-38/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 3039 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2019
година е издадена Заповед № 1315 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
О.М.П. за сумата в размер 235.05 лв. – главница,
представляваща задължение за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в
периода от 20.02.2019 година до 19.04.2019 година, както и за сумата в размер
на 11.55 лв. - мораторна лихва за всяка фактура от падежа й до 27.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.10.2019 година до окончателното
изплащане на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски общо в размер на 75.00 лева. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на
вземането.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по делото
е дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за
обект на адрес в ***, с клиентски № **********
и абонатен № **********, както и акцесорната претенция за
мораторна лихва за забава върху тези суми. Основният спорен по делото въпрос е дали
ответникът притежава качеството на потребител за доставената ел. енергия за
този обект.
Легално определение на понятието
"потребител на енергийни услуги" се съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ,
съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна §1, т.
27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно
клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ищцовото дружество обосновава
исковите си претенции на обстоятелството, че ответникът е потребител на ел. енергия,
въз основа на ОУ за продажба на ел. енергия на "Енерго-Про Продажби"
АД, който не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 2 от последните да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина
определен в ОУ.
Съгласно чл. 4, т. 1
от приложените по делото Общи условия за продажба на ел. енергия на
"Енерго-Про Продажби" АД, "потребител на електрическа енергия за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи"
АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдено и
закупува същата от "Енерго-Про Продажби" АД. В чл. 6, ал. 2 от същите
пък е предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди може да
бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма лицето да
бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към
"Енерго-Про Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право
е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. В този
смисъл потребител на ел. енергия може да бъде единствено собственикът на имота или
ползвател на същия при наличието на писмено съгласие в нотариално заверена
форма отново на собственика. В чл. 14, т. 1 от същите ОУ е предвидено, че
"Енерго-Про Продажби" АД прекратява договорните отношения настоящия
потребител, в случай че същият престанал да бъде фактически ползвател на имота,
като потребителя от своя страна е задължен да съобщи в 30-дневен срок за
промени, свързани със собствеността относно обекта /чл. 17, т. 3/.
В случая по делото
липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства, че ответникът по
делото е или е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване на обекта,
респективно - потребител на електрическа енергия за битови нужди за сочения
период за обекта, за който се претендира заплащане на ползваната ел. енергия.
Липсват и твърдения, респективно - доказателства, че последният е или е бил
потребител по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ОУ. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че липсват каквито и да е доказателства за наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото съответно, че ответникът
има качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди и като такъв
дължи заплащането на цената за доставената и ползвана в имота, за който е начислена
ел. енергия. Освен това дори да е налице смяната на собствеността и
неизпълнение на предвиденото в чл. 17, т. 3 от ОУ задължение за уведомяване на
дружеството, същото не създава за прехвърлителя на имота задължение да заплаща
ел. енергия, която реално не е потребил.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
обоснован извод, че ответникът е материално легитимирана да отговаря по
предявения иск, респективно - за заплащане на стойността на доставена и
потребена ел. енергия в процесния обект на потребление, поради което и като такъв
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода
на главния иск неоснователен се явява и акцесорния такъв за установяване
дължимостта на обезщетението за забавено плащане.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* срещу О.М.П. ***, с ЕГН ********** искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане
на установено, че О.М.П. ***, с ЕГН ********** дължи на дружеството сумата
в размер на 216.05 лева
/двеста и шестнадесет лева и пет стотинки/ - представляваща стойност на
консумирана, но незаплатена ел. енергия за обект в град ***,
за който има разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № **********,
както и сумата в размер на 11.55 лева /единадесет
лева и петдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва върху нея за периода от
падежа на всяка една от издадените фактури до 27.09.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 09.10.2019 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1315 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2019 година по Ч.гр.д. № 3039/2019
година на Районен съд - Велико Търново, като неоснователни и
недоказани.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението,
препис от същото да бъде приложено по Ч.гр.д. № 3039/2019 година на Районен съд
- Велико Търново.
Районен
съдия: