Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 20.01.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 169 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Г.В.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-1204-005186/ 07.02.2019
г. на Началника на група към ОДМВР София, С-р Пътна полиция ОДМВР София, с
което са й наложени административни наказания: 1. глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 20 лева на основание чл.
185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателката
лично и чрез процесуалния си представител адв. Черкезова поддържа жалбата си и
моли за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателката Г.В.В. пътувала от
гр. София по автомагистрала Хемус заедно с майка си Снежана
Георгиева В. и баща си.
Трафикът бил натоварен, а пред тях се движил автомобил БМВ с румънска
регистрация, които многократно се престройвал между лентите. Внезапно Г.В.В.
казала „Те се удариха“ и също се ударила в теглича на автомобила БМВ. По сигнал
за ПТП на място отишли свидетелите П.П.К. и В.Е.П., служители на Пътна полиция към ОДМВР София, като констатирали, че четири автомобила
са спрели в аварийната лента на магистралата, където се преместили след ПТП. Г.В.В.
попълнила декларация от 22.12.2018 г. Водачите били пробвани за алкохол, а
пробите били отрицателни.
В.Е.П.
съставил повече от един протокола за ПТП, защото в бланката можело да впишат до два участника, а Г.В.В.
била последна. Видно е от протокол за ПТП 1661133 от 22.12.2018 г., че същият е
съставен от В.Е.П. мл.
автоконтрольор в ОДМВР София за участник 1 Г.В.В. с Пежо 307 и участник 4 П. Димитров
Личев с Пежо 508, като е направена схема на четири последователни автомобила и
е посочено, че МПС 1 се движи по АМ Хемус посока гр. Варна в район на 23 км,
поради неспазване на необходимата дистанция водачът застига и удря отзад
движещият се пред него МПС 2 и реализира верижно ПТП с 4 МПС с материални щети,
а АУАН е съставен на участник 1. Видно е от протокол за ПТП 1604925 от
22.12.2018 г., че същият е съставен от В.Е.П. мл. автоконтрольор в ОДМВР София за участник 1 Г.В.В. с Пежо 307 и
участник 2 Vasile
Antoneac с БМВ 320, като
е направена схема на четири последователни автомобила и е посочено, че МПС 1 се
движи по АМ Хемус посока гр. Варна в район на 23 км, поради неспазване на нужната
дистанция водачът застига и удря отзад движещият се пред него МПС 2 и реализира
верижно ПТП с 4 МПС с материални щети, а АУАН е съставен на участник 1.
Срещу жалбоподателката е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 011724 на 22.12.2018
г. от П.П.К., мл. автоконтрольор
в ОДМВР София, С-р Пътна полиция, за това, че на 22.12.2018 г. в 16:21 часа по
АМ Хемус 23 км с посока към гр. Варна управлява лек автомобил „Пежо 307 2.0 Д“
с рег. № Р6236ВН, като поради неспазване на нужната дистанция водачът застига и
удря отзад движещия се пред него лек автомобил БМВ с рег. № SV12AVE и реализира верижно ПТП от 3 МПС с материални щети, а при
проверка се установило, че водачът има неплатена глоба с фиш серия К номер
1645271 от 27.06.2017 г. и връчен на 15.08.2017 г. на стойност 100 лева на
ОДМВР Плевен, с което е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Актът
е подписан от актосъставителя П.П.К., свидетеля при установяване на нарушението В.Е.П. и е бил връчен на жалбоподателката на
22.12.2018 г, за което последната подписала разписката към АУАН. В срока по чл.
41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.
Издадена е заповед за ПАМ от
22.12.2018 г. за временно отнемане на СУМПС до заплащане на глобата, която била
връчена на жалбоподателката Г.В.В. на 22.12.2018 г.
Въз основа на АУАН на жалбоподателката
е съставено наказателно постановление № 18-1204-005186/ 07.02.2019 г. на
Началника на група към ОДМВР София, С-р Пътна полиция ОДМВР София, с което са й
наложени административни наказания: 1. глоба в размер на 200 лева на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП за това, че на 22.12.2018 г. в 16:21 часа по
АМ Хемус 23 км с посока към гр. Варна управлява лек автомобил „Пежо 307 2.0 Д“
с рег. № Р6236ВН, като поради неспазване на нужната дистанция водачът застига и
удря отзад движещия се пред него лек автомобил БМВ с рег. № SV12AVE и реализира верижно ПТП от 3 МПС с материални щети, а при
проверка се установило, че водачът има неплатена глоба с фиш серия К номер
1645271 от 27.06.2017 г. и връчен на 15.08.2017 г. на ОДМВР Плевен, с което е
извършил: 1. Водачът на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго ПС, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. ПТП; 2. Водач, които управлява МПС с наложено
наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в
срока за доброволно плащане.
Представена е заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство - показания на свидетелите П.П.К., В.Е.П. и Снежана
Георгиева В., които съдът
кредитира изцяло като последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 02.04.2019 г. и е обжалвано на 08.04.2019
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно
развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи
за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават
обективното изясняване на нещата около административното нарушение и
справедливото репресиране на извършителя на нарушението. В случая АУАН не
отговаря на изискванията на закона, а именно да съдържа ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено по чл. 42, т. 4 ЗАНН,
както и имената и адресите на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението чл. 42, т. 9 ЗАНН.
В преценката си дали да издаде
наказателно постановление административно наказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение,
които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане
на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на
обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
доказателствена сила. Това е и позицията, категорично застъпена от Пленума на
ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да
събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.
Относно нарушението, визирано в пункт
първи от наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 200
лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП;
Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление (чл. 179, ал. 2 ЗДвП).
Съдът счита, че нарушението на чл. 23,
ал. 1 ЗДвП не е доказано по категоричен и безспорен начин. Въпреки изискани материали
от административнонаказателната преписка в цялост, по делото не са представени
декларации или сведения от другите участници в инцидента. По делото не са
ангажирани доказателства, след анализ, на които да се направи мотивиран и
единствено възможен извод за осъществено деяние, изразяващо се в удар на
предходно МПС, поради неспазване правилата на дистанцията. Събрани са гласни
доказателства за различна фактическа обстановка - опасно движение на лек
автомобил марка „БМВ“, което се ударил в предходно катастрофирали МПС-та, а в
тях автомобилът на жалбоподателката. В хода на съдебното следствие, след като
изслуша актосъставителя и свидетеля по акта, остава неясен механизмът на ПТП,
които са приели контролните органи, на каква база и въз основа на какви факти е
прието, че жалбоподателката не е спазила дистанция, поради което е причинила
ПТП на трите МПС-та пред нея. Не са представени доказателства кой от водачите е
причинил първоначалната катастрофа, а от гласните доказателства се установява,
че такива не са събирани и изследвани, тъй като служителите на ОДМВР са
приложили презумпция, че задният автомобил винаги е отговорен за случилото се.
Обжалваното наказателно постановление е било издадено при неизяснена фактическа
обстановка относно обстоятелствата, при които е настъпило пътно транспортното
произшествие.
Относно нарушението, визирано в пункт
втори от наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 20
лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП:
Според разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП не
съдържа административно нарушение, а указва срокът, в който сумата по
наложеното с влязъл в сила акт административно наказание глоба, следва да бъде
заплатена доброволно. След изтичане на този срок, не е налице административно
нарушение, а възможност да бъде започнато принудително изпълнение срещу
наказаното лице за събиране на сумата. Поради това нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП не съществува.
Предвид на изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
Направеното искане от жалбоподателката
Г.В.В. за присъждане на разноски е неоснователно, поради което следва да се
остави без уважение. В производството пред районния съд по обжалване на
наказателни постановления по ЗАНН не се присъждат разноски и не се заплаща
държавна такса (ТР № 2 от 03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г, ОСК на ВАС).
Мотивиран от изложеното съдът на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1204-005186/
07.02.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, С-р Пътна полиция ОДМВР
София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателката Г.В.В. за присъждане на разноски.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: