РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Перник , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
в присъствието на прокурора Росица Недялкова Ранкова (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500113 по описа за 2021 година
С решение № 47692/10.10.2018г., постановено по гр.д. № 28472/2017г. по описа на С.
районен съд е осъден Софийски градски съд да заплати на Т. Д. М. сумата от 600 лв.,
представляваща обезщетение за забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен
срок на адм. дело № 1800/2006 г. съгласно описа на АО, 3 "в" състав на Софийски градски
съд, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и мораторна лихва върху главницата от 600 лв. за периода 11.01.2016 г.
- 04.05.2017 г. в размер на 80,16 лв. С решението са отхвърлени предявените от Т. Д. М.
срещу СГС, субективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 2б от
ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, относно осъждането му заедно с Върховния административен съд, да й
заплати обезщетение в размер от над 600 лв. по 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от над 600 лв. до 10 000 лв., считано от 04.05.2017 г., дължимо й в следствие на
забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен срок на адм. дело № 1800/2006
г. съгласно описа на АО, 3 "в" състав на СГС, и мораторна лихва върху претендираното
обезщетение в размер от над 80,16 лв. до 1335 лв. за периода 11.01.2016 г. - 04.05.2017 г.
Със същото решение е осъден Софийски градски съд да заплати на С. Д. В. сумата от
300 лв., представляваща дължимо обезщетение за забавено правосъдие и разглеждане и
решаване в неразумен срок на адм. дело № 1800/2006 г. съгласно описа на АО, 3 "в" състав
на Софийски градски съд, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата от
300 лв. за периода 11.01.2016 г. - 04.05.2017 г. в размер на 40,08 лв. Съдът е отхвърлил
предявените от С. Д. В. срещу Софийски градски съд, субективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, относно осъждането му заедно с
Върховния административен съд, да й заплати обезщетение в размер от над 300 лв. по 10
000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от над 300 лв. до 10 000 лв., считано от
04.05.2017 г., дължимо й в следствие на забавено правосъдие и разглеждане и решаване в
неразумен срок на адм. дело № 1800/2006г. съгласно описа на АО, 3 "в" състав на СГС и
мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер от над 40,08лв. до 1335лв. за
1
периода 11.01.2016г. -04.05.2017г.
С решението са отхвърлени предявените от Т. Д. М. и С. Д. В. срещу Върховен
административен съд, субективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.
2б от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД относно осъждането му заедно със Софийския градски съд
солидарно да заплати на всеки един от ищците, обезщетения в размер от по 10 000 лв. за
всяка една от тях, ведно със законната лихва считано от 04.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, дължими им в следствие на забавено правосъдие и
разглеждане и решаване в неразумен срок на адм. дело № 1800/2006 г. съгласно описа на
АО, 3 "в" състав на Софийски градски съд и адм. дело № 5798/2015 г. по описа на
Върховния административен съд, IV отд., и мораторни лихви върху претендираните
обезщетения в размер от по 1335 лв. за периода от 11.01.2016 г. до 04.05.2017 г.
В установения от закона срок Т. Д. М. и С. Д. В. са обжалвали решението в частта му, с
която исковите им претенции са отхвърлени. Поддържа се, че постановеният съдебен акт е
недопустим и следва да се обезсили, тъй като в производството пред СРС не е бил
призоваван и не е участвал прокурор. По същество се твърди, че съдът при постановяването
на решението си не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, което е довело
до постановяване на незаконосъобразно решение в отхвърлителната му част. Изложени са и
доводи, че определеното обезщетение е в разрез с принципа на справедливостта, визиран в
чл. 52 от ЗЗД.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Върховния административен съд, в
който се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд е ожалвал в срок решението в частта му, с която исковете са
уважени, като моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Посочено е,
че не са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на СГС, като в
условия на евентуалност се поддържа, че размерът на присъденото обезщетения е завишен.
Т. Д. М. и С.Д. са подали в срок отговор на въззивната жалба, сочейки, че същата е
неоснователна.
Представителят на Прокуратура на Република България изразява становище за
недопустимост на решението.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е са предявени искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ,. срещу
Софийски градски съд и Върховен административен съд за осъждането им солидарно да
заплатят на всеки един от ищците обезщетения от по 10 000 лв. , дължими им в следствие на
забавено правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен срок на адм. дело № 1800/2006
г. съгласно описа на АО, 3 "в" състав на Софийски градски съд и адм. дело № 5798/2015 г.
по описа на Върховния административен съд, както и на мораторни лихви върху
претендираните обезщетения в размер от по 1335 лв. за периода от 11.01.2016 г. –датата на
влизане в сила на окончателния съдебен акт до 04.05.2017 г. -датата на предявяване на
исковете.
Постъпил е отговор на исковата молба от СГС, с който искът е оспорен. Поддържа се,
че по адм. дело № 1800/2006 г. не е нарушено правото на ищците на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Производството по делото е било водено
законосъобразно, извършвани са ритмично процесуални действия, а причината за забавяне
на процеса са процесуалните действия на жалбоподателите, които са отправяли
многобройни молби и искания, както и високата натовареност на съда.
Ответникът ВАС е подал отговор на исковата молба, с който искът е оспорен. Твърди
се, че адм. дело № 5798/2015 г. е приключено за седем месеца и половина, което предвид
свръхнатовареността на ВАС е разумен срок за разглеждане и приключване на делото, като
върховната съдебна инстанция не може да носи отговорност за забавянето на делото в
предходната.
2
За да уважи частично предявените искове СРС е приел, че производството по адм. дело
№ 1800/2006 г. съгласно описа на СГС е продължило от 29.03.2006 г. до 30.01.2015 г., т. е. 8
години, 10 месеца и 1 ден. В периода от 24.03.2010 г. до 12.03.2014 г. делото е било спряно
по искане на жалбоподателите, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на друго
преюдициално производство и този период от 3 години, 11 месеца и 18 дни, следва да бъде
изключен от общия периода на разглеждане на делото във връзка с преценката за това, дали
срокът за разглеждане на делото е бил разумен. Срокът, който делото действително е било
разглеждано от СГС е 4 години, 10 месеца и 13 дни. От този период е приспаднат периода от
29.03.2006 г. до 03.05.2006 г., в който жалбата е била оставена без движение, поради
непредставянето на документ за внесена държавна такса, което забавяне е причинено от
жалбоподателите. Общият период на разглеждане на делото в първата съдебна инстанция за
преценка на разумния срок е 4 години, 9 месеца и 8 дни.
Съдът е приел, че единствено в периода от 12.06.2014 г., до когато би следвало да бъде
насрочено в разумен срок разглеждането на делото след неговото възобновяване до
04.12.2014 г., когато е проведено откритото съдебно заседание, от който следва да бъде
изваден периода от 15.07.2014 г. до 01.09.2014 г., в който период не се разглеждат този вид
дела, предвид съдебната ваканция е налице забавяне на разглеждането на делото. Този
период е 4 месеца и 7 дни и съдът е приел, че с толкова необосновано е било забавено
разглеждането на делото извън разумния срок, предвид високата натовареност на СГС в
процесния период, фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че в
процеса са участвали общо 16 страни. Прието е, че е налице и второ забавяне на делото
извън разумния срок от порядъка 3 месеца, което е причинено от недобросъвестното
поведение на ответника по жалбата Областен управител на Област София, който не е
окомплектовал изцяло административната преписка свързана с издаването на обжалвания
административен акт , както и поведението на третото неучастващо в спора лице, което
умишлено не е изпълнявало съдебните разпореждания по предаване на изискани документи
и справки.
В мотивите на решението е прието, че съдът, разглеждал делото, е положил усилия да
събере необходимите и относими писмени доказателства, които тези органи е следвало да
представят, но не е предприел своевременно действия по дисциплинирането им, чрез
налагането на глоби на представляващите ги лица, а това би довело до известно, макар и
незначително, ускоряване на процеса. Направен е извод, че разглеждането на адм. дело №
1800/2006 г. е било забавено извън разумния срок за това със 7 месеца и 7 дни. По
отношение на останалия срок за разглеждане на делото в първа инстанция, съдът не е
отговорен, защото многократните отлагания на делото са били необходими за изясняването
на спора, конституирането на всички заинтересовани страни и поведението на ответника по
жалбата, както и третото неучастващо по спора лице. Производството по делото е
администрирано ритмично и в разумни срокове, предвид натовареността на състава, който
го е разглеждал и ограничените възможности за ползване на съдебни зали в СГС.
Изложени са мотиви, че разглеждането на к. а. д. № 5798/2015 г. по описа на ВАС е
продължило от 18.05.2015 г. до 11.01.2016 г., т. е. 7 месеца и 23 дни, който срок е
изключително кратък за разглеждане на касационно дело във върховен съд и до известна
степен бързото разглеждане на спора пред ВАС е компенсирало незначителното
необосновано забавяне на делото при разглеждането му пред СГС. По тези съображения,
съдът е приел, че ответникът ВАС не носи отговорност за забавянето на процеса и
предявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени.
Решението на районния съд е валидно.
В жалбата на Т. Д. М. и С. Д. В. се поддържа, че решението на СРС е недопустимо,
защото в производство пред първата инстанция не е участвал прокурор.
Според чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България, прокуратурата следи за
спазване на законността, като в предвидените от закона случаи участва в граждански и
административни дела. Съгласно чл. 26, ал. 3 ГПК, прокурорът може да участва в
производството с права на страна в случаите, предвидени в закон. Прокурорът участва по
граждански права като държавен орган в изпълнение на възложената му държавна функция
за защита на законността.
3
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ, че делата по този закон се разглеждат със
задължителното участие на прокурор. Съобразно приетото в т. 15 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК, участието на прокурор е
задължително в случаите, когато Прокуратурата на Република България не е единствен
ответник или въобще не е страна по делото. Правомощията на прокуратурата в тези
производства произтичат от разпоредбите на чл.127, т.6 от КРБ и чл. 26, ал.3 ГПК, като
прокурорът не може да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на
делото, но той трябва да следи за спазване законността и в този смисъл има правото да
извършва процесуални действия, насочени към правилното решаване на делото.
В конкретния случай в първоинстанционното производство не е участвал прокурор,
което съставлява процесуално нарушение. Това нарушение обаче е отстранено от въззивната
инстанция. Във въззивното производство е участвал прокурор, който е разполагал с
възможността да предприеме всички онези процесуални действия, които е имал правото да
предприеме прокурорът в първоинстанционното производство, ако бе участвал.
Допуснатото процесуално нарушение не предпоставя обезсилване на решението на
основание чл.270, ал.3 , предл. последно ГПК и връщане на делото на първоинстанционния
съд защото в случая не е налице произнасяне по непредявен иск, а предвид процесуалното
качество на прокурора в процеса, е неприложимо разрешението дадено в . 6 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК.
По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд, на основание
чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивните жалби на страните се поддържа, че съдът при постановяване на
решението си е формирал правните си изводи без да вземе предвид всички събрани по
делото доказателства.
От приложените адм. дело № 1800/2006 г. по описа на СГС и к. адм. дело № 5798/2015
г. по описа на ВАС се установява следното :
На 29.03 2021 г. в СГС е постъпила жалба от Т. Д. М. против административен акт,
ведно с административната преписка.
На 31.03.2006г. жалбата е оставена без движение като са дадени указания на
жалбоподателя да представи в 7-дневен срок документ за внесена държавна такса в размер
на 10 лв. С молба от 03.05.2006 г. документ за внесена държавна такса е представен и на
05.05.2006г. е образувано адм. дело 1800/2006г.
С разпореждане от 10.05.2006г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
за 04.10.2006 г.
В съдебно заседание на 04.10.2006 г. съдът е конституирал като заинтересована страна
Д. И. М. и е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза със задача,
формулирана в молба, представена от Д. М. и жалбоподателя и е задължил ответника по
жалба в 14-дневен срок да представи графичната част към обжалваната заповед, като делото
е отложено за 15.11.2006 г.
На 02.11.2006г. по делото е постъпила молба от Областна администрация на област С.,
с която уведомява съда, че графичната част от заповедта е предадена на СО "Район П."
поради което административният орган не разполага с нея.
На 09.11.2006 г. е депозирано заключението на вещото лице.
Видно от протокола от съдебно заседание от 15.11.2006 г., съдът е приел заключението
по изслушаната експертиза и е задължил СО "Район П. " да представи графичната част към
обжалваната заповед. Делото е отложено за 07.02.2007 г.
С писмо от 22.12.2006 г. СО "Район П. " е представена изисканата графична част от
заповедта.
4
В съдебното заседание, проведено на 07.02.2007 г., е приета представената графична
част. Процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че е налице несъответствие
между представената графична част от заповедта и представените към експертизата скици и
е поискал да му бъде предоставена възможност с писмена молба да конкретизира задачи към
нова техническа експертиза.
Съдът е дал възможност на жалбоподателя в 15-дневен срок да конкретизира задачи на
експертизата. Наред с това съдът е констатирал, че са налице данни, че процесният имот
попада частично върху други имоти и е изискал от ответника да посочи в 15-дневен срок
данни за трите имена и адресите на собствениците на тези имоти. Областен управител на
област С. е задължен ада представи заповед № ***г- на МЗГ и протокол от ***г. за приемане
плана на новообразуваните имоти, които документи са цитирани в мотивната част от
административната преписка. Делото е отложено за 18.04.2007г.
На 13.02.2007 г. е постъпила молба от пълномощника на Д. М. , в която са
формулирани въпросите към вещото лице, като на 05.03.2007 г. съдът е разпоредил препис
от тази молба да се връчи на насрещната страна за становище в 14-дневен срок.
На 13.02.2007г. е постъпила втора молба от пълномощника на Д. М., с която е
поискано да бъде задължена СО "Район П. " да представи разписния лист към плана за
новообразуваните имоти. На 05.03.2007г. това искане е уважено и е даден 14- дневен срок за
представяне на разписния лист.
На 05.03.2007 г.е постъпило писмо от Зам. областния управител на Област-С., с което
уведомява съда, че адм. орган не може да посочи трите имена и адресите на
заинтересованите лица, защото документацията във връзка с обжалваната заповед е била
предадена на СО "Район П. ". Посочено е също, че изисканите от съда документи се намират
в преписката.
В съдебното заседание от 18.04.2007 г. съдът е докладвал постъпилите по делото
молби, като е изискан от СО "Район П.” разписният лист и имената на собствениците на
процесните имоти. Пълномощникът на жалбоподателя е поискал да не се допуска съдебно-
техническа експертиза преди конституиране на всички заинтересовани страни, което искане
е уважено. Делото е отложено да 21.11.2007г.
С молба от 16.05.2007 г., подадена от СО "Район П.", е представена извадка от
регистъра на новообразуваните имоти.
На 19.11.2007г. е постъпила молба от жалбоподателката, с която са направени искания
по чл. 153 ГПК/ отм./. На същата дата е депозирана молба и от заинтересованата страна Д.
И. М., с която е изразил становище във връзка с представената извадка от регистъра за
новообразуваните имоти, като са представени и доказателства.
На 21.11.2007 г. е проведено открито съдебно заседание, в което съдът е докладвал
постъпилите молби, уважил е искането по чл. 153 ГПК /отм./ като е задължена ОСЗГ „П.” в
30- дневен срок да представи документите посочени в молбата на жалбоподателката. Делото
е отложено за 16.04.2008 г.
На 31.01.2008г. е постъпила молба от ОСЗГ „П.”, с която уведомява съда, че службата
не разполага с план за новообразуваните имоти в местността „***”, поради което не може да
посочи, кои са собствениците на посочените имоти.
С молба от 14.04.2008 г. пълномощникът на жалбоподателката е изразил становище по
горното писмо и е поискал ОСЗГ повторно да бъде задължена да представи исканите
документи.
С молба от 14.04.2008 г. пълномощникът на Д. И. М. е направил изявление, че оттегля
посочените преди това задачи към вещото лице и формулира нови такива.
В съдебното заседание от 16.04.2008 г. съдът отново е задължил на основание чл. 153
ГПК/отм./ ОСЗГ „П.” да представи поисканите от жалбоподателя доказателства, като е
5
предупредил третото лице, че при неизпълнение на задължението му, ще му бъде наложена
санкция по реда на чл. 405, ал.1 ЗСВ. Допусната е съдебно- техническа експертиза и
ответникът е задължен да представи документите, посочени в определението от 07.02.2007г.
Делото е отложено за 12.11.2008 г.
На 27.05.2008г. ответната страна е представила изисканите от съда с определението от
07.02.2007г. протокол и заповед.
С писмо от 11.06.2008 г. ОСЗ "П." е представило копия от решенията за възстановяване
правото на собственост, изискани с молбата на жалбоподателката, като е уведомило съда, че
за процесния район няма изработена КВС, защото той не е земеделска земя.
В съдебното заседание на 12.11.2008 г. съдът е приел представените от ответника
писмени доказателства, прието е и заключението по допусната допълнителна СТЕ. Съдът е
изложил мотиви, че вземайки предвид приетото в това заседание заключение на вещото
лице, в което изрично е посочено, че имотът на жалбоподателката съгласно плана на
новобразуваните имоти , одобрен с обжалваната заповед, попада частично върху други
четири имота е приел, че като заинтересовани страни следва да се конституиран
собствениците на тези четири имота и е изискал от СО район „П.” да изпрати трите имена и
адресите на собствениците на имотите.
Делото е отложено за 18.03.2009 г., когато са приети представени с молба от
23.01.2009г. доказателства, конституирани са осем лица като заинтересованите страни,
изискани са от ОСЗ "П." справки за имената и адресите на собствениците на ПИ *** от
ПНИ. Делото е отложено за 10.06.2009 г.
На 17.04.2009 г. е постъпило писмо от ОСЗ "П." , с което уведомява че не разполага с
плана на новообразуваните имоти, поради което не може да предостави изисканите данни.
В съдебно заседание от 10.06.2009 г. е установено, че една от новоконституираните
страни е починала и съдът е изискал справка за трите имена и адресите на наследниците й,
както и отново е изискал от ОСЗ "П." справка за имената и адресите на собствениците на ПИ
*** от ПНИ.
Делото е отложено за 11.11.2009 г.
На 23.07.2009 г. по делото е постъпило писмо от СО "Район П." с приложени данни за
наследниците на починалата страна.
По делото е приложено писмо, постъпило в СГС на 21.07.2009г., с което ОСЗГ "П.
уведомява съда, че не разполага с исканата от съда информация, по повод на което съдът е
задължил СО "Район П." да посочи имената и адреса на собственика на ПИ ***, като е
разпоредил, че при неизпълнение указанията на съда ще бъде наложена глоба по руда на чл.
405 ЗСВ.
На 10.09.2009 г. от СО "Район П." е постъпва писмо, в което са посочени имената и
адреса на собственика на ПИ ***, като изрично е отразено, че данните са предоставени от
ОСЗГ "П. и е приложено писмо от ОСЗГ "П. ", в което са посочени имената на собственика
на имота.
На 11.11.2009 г. е проведено открито съдебно заседание. Съдът е конституирал всички
заинтересовани страни и е отложил делото за 24.03.2010 г.
С молба от 19.11.2009 г. пълномощникът на Т. Д. М. е поискал да бъде задължен отдел
"Местни данъци и такси" да представи заверено копие от данъчната декларация на
доверителя му за *** г. С разпореждане от 25.11.2009 г. съдът е дал указания да се уточни
във връзка с установяването на какво обстоятелство е това му доказателствено искане.
В съдебното заседание от 24.03.2010 г. съдът на основание чл. 182, ал.1, б. 4г” ГПК е
спрял производството по делото до приключването с влязъл в сила съдебен акт на
производството по адм. дело № 2475/2004 г. по описа на СГС.
6
С разпореждане от 06.02.2014 г. съдът е дал указания до жалбоподателите да посочат
в едноседмичен срок, дали поддържат жалбата, и ако я поддържат да изложат
обстоятелствата за това, след което делото да се докладва за преценка, дали да бъде
възобновено.
С молба от 27.02.2014 г. жалбоподателката Т.М. и С. Д. В. като наследници на
починалия на *** г. жалбоподател Д. И. М. потвърждават, че поддържат жалбата, както са
поискали да бъдат конституирани като правоприемници на Д. И. М. и производството по
делото да бъде възобновено.. С определение от 12.03.2014 г. съдът е уважил така
направените искания и делото е насрочено за 04.12.2014 г.
В съдебното заседание от 04.12.2014 г. делото е обявено за решаване. Решението е
постановено на 30.01.2015 г.
На 24.02.2015 г. от Областен управител на Област С. е подадена касационна жалба,
която след администриране е изпратена на 13.05.2015 г. във ВАС.
На 15.05.2015 г. касационната жалба и производството по делото са постъпили в
деловодството на Върховния административен съд и на 18.05.2015 г. е образувано дело №
5798/2015г., което е насрочено за 17.11.2015 г.. В съдебното заседание от 17.11.2015 г е
даден ход на делото по същество. Решението е постановено на 11.01.2016 г. и с него е
потвърдено решението на СГС.
Видно от справка за натовареността на съдиите в "3 в" адм. състав на СГС в периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2015 г. всеки от тях е имал възложени за разглеждане между 16, 3 и 26,
4 дела на месец, както решените средно на месец дела са били между 9, 3 и 17, 5 дела.
Като свидетел по делото е разпитан Д. Б. В. – син на ищцата С.В. и внук на Т.М..
Същият установява, че в периода , в който се е разглеждало делото неговите дядо и баба,
както и майка му са били притеснени от обстоятелството, че те постоянно са споделяли
притесненията си, че делото продължава дълго време, че не знаят какво се случва с имота
им е дали няма да загубят този имот. Сочи, че през ***г. дядо му се е разболял и тогава са
искали да продадат имота, за да осигурят средства за лечението му, но имотът не е можел да
се продаде заради неяснотите около него.
По силата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като на основание ал.2, съдът
взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
От момента на постъпване на жалбата в съда- 29.03.2006г. до приключване на адм. д.
№ 1800/2006г. с влязъл в сила съдебен акт – 11.01.2016г. е изминал период от 10 гадини 2
месеца и 18 дни.
През периода 15.05.2015г. – 17.11.2015г. – за период от 7 месеца и 23 дни, делото е
разглеждано от ВАС.
Разглеждането на к. а. д. № 5798/2015 г. по описа на ВАС е продължило от 18.05.2015
г. до 11.01.2016 г., т. е. 7 месеца и 23 дни. В периода на висящност на производството пред
ВАС е починала една от заинтересованите страни и съдът е извършил действия по
издирване на наследниците й, като това не е станало причина за отлагане на делото и
забавяне на производството. Според настоящата инстанция срокът за разглеждане на делото
пред ВАС е разумен и правилно районният съд е приел, че до известна степен бързото
разглеждане на спора пред ВАС е компенсирало продължителността на разглеждане на
делото пред СГС.
Във връзка с горното, съдът намира, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника ВАС и решението в частта му, с която исковите претенции
7
против ВАС са отхвърлени е законосъобразно и следва да се потвърди.
В останалата част от периода, делото е разглеждано от СГС.
През периода от 24.03.2010 г. до 12.03.2014 г. – за период от 3 години, 11 месеца и 18
дни делото е било спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. №
2475/2004г. по описа на СГС.
В жалбата се поддържа, че при решаване на адм. д. № 1800/06г. съдът не е взел
предвид решението по делото, за което е приел , че е преюдициално.
Производството е административно и съдът е задължен да събере всички
доказателства, отнасящи се до валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт. Заповедта, предмет на обжалване по преюдициалното производство,
касае промяна на кадастралния план, а той се ползва като източник на данни за изготвяне
плана на новообразуваните имоти и в този смисъл е налице преюдициалност между делата.
След като заповедта, предмет на съдебен контрол по адм.д. № 2475/2004г. е обявена за
нищожна, то и съдът при постановяване на решението си по адм.д. № 1800/2006г. не е
следвало да я взема предвид, тъй като съдът е длъжен да обсъди и зачете относимите към
спора факти.
Следва също да се има предвид че актът за спиране производството по делото подлежи
на съдебен контрол, като на такъв подлежи и отказът на съда да възобнови производството
по делото – чл. 185 ГПК / отм. и в този смисъл ако жалбоподателите са считали, че съдът
неправилно е спрял производството, са имали възможност да обжалват определението за
спиране или да поискат възобновяване производството по делото, което няма данни да е
сторено.
Във връзка с горното, съдът намира, че от общия период на разглеждане на делото
следва да се изключи периодът, през който производството е било спряно.
В периода на разглеждане на делото пред СГС, съдът намира, че е налице
необосновано забавяне, дължащо се на насрочване на делото през големи интервали от
време. Така през 2007г. по делото са проведени три съдебни заседания -, първото е на
07.02.2007г., второто – на 18.04.2007г., когато делото е отложено за период от повече от
седем месеца – за 21.11.2007г. и е отложено за 16.04.2008г. , т.е. за след повече от четири
месеца.
През 2008г. проведените заседания са две – на 16.04.2008г. и на 12.11.2008г.
Интервалът между двете заседания е от 6 месеца и 26 дни.
През 2009г. заседанията са три – на 18.03, 10.06. и 11.11.2009г., след което на
24.03.2010г. производството по делото е спряно.
След възобновяването на производството, което е станало на 12.03.2014г. делото е
насрочено за 04.12.2014г. , т.е. за след 8 месеца и 22 дни.
Дори и от периода на разглеждане на делото да се изключи периодът на съдебната
ваканция , който според чл. 329, ал.1 ЗСВ е от 15 юли до 1 септември и през него се
разглеждат само делата, посочени в ал. 3 на чл. 329 ЗСВ, сред които не попада адм. д. №
1800/2006г., то изводът за насрочване на делото пред големи интервали от време, в резултат
на което се е достигнало до забавяне на производството, остава непроменен.
Доводите на жалбоподателя СГС, че съдът е с висока натовареност, не са основание за
освобождаването му от отговорност. Съгласно приетото в решение № 48 от 6.04.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1610/2019 г., съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл.2б
ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и
ефикасни мерки за справяне с проблема с натовареността и да организира съдебната система
по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива
мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. – процесуалните й субституенти не
могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок. Т.е. фактът,
8
че делото е разглеждано от съд с висока натовареност, не предпоставя отхвърляне на
предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ.
Настоящият състав намира, че е налице забавяне на производството и поради факта, че
съдът не е предприел необходимите действия за дисциплиниране на третите неучастващи
лица ОСЗГ „П.” и СО „Район П.” във връзка с предоставяне на данни за трите имена и
адресите на лица, които следва да се конституират като заинтересовани страни в
производството. Съдът нееднократно ги е задължавал да предоставят такива данни, като е
получавал отговор, че не разполагат с такива и едва след като до СО „Район П.”е изпратено
писмо, в което е посочено, че при неизпълнение указанията на съда, ще бъде наложена
глоба, то исканата информация е предоставена.
Жалбоподателят СГС поддържа, че дори и да се установят известни забавяния, те биха
могли да бъдат извинени с критерия „залог на делото за лицето”, доколкото правният спор
относно законосъобразност на административен акт не е с характер на неотложност и не е
свързан със задоволяването на потребности от високо обществено и лично значение.
Посочват се кои според ЕСПЧ са значимите дела-трудовоправни спорове, , дела за
упражняване на родителски права, дела отнасящи се до обезщетения за причинени телесни
увреждания, наказателни дела с мярка задържане под страна за обвиняемия, дела за трудова
злополука и други.
Настоящата инстанция намира и тези доводи за неоснователни. Обстоятелството, че
административното дело не попада сред изброените дела, не е основание за освобождаване
на ответника от отговорност. На първо място това изброяване на делата от ЕСПЧ е
примерно, но не и изчерпателно. Наред с това следва да се има предвид, че всеки интерес е
значим за страната и не може да се приеме, че интересът на страната зависи само от
предмета на делото. В случая е търсена защита срещу заповед, с което е одобрен планът на
новообразувани имоти, в който план не е включен имотът на ищците. Т.е. несъмнено е, че с
тази заповед е засегнато правото на собственост на ищците и защитата срещу
незаконосъобразно издадената заповед не може да се приеме като защита на интерес, който е
не особено значим.
Във връзка с горното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника СГС по предявения иск с правно основание чл. 2б
от ЗОДОВ.
По отношение на размера на обезщетението :
Ищцата С.В. е конституирана като страна в административното производство на
мястото на починалия й праводател Д. И. М. и това е станало с определението от
12.03.2014г. Следователно при определяне обезщетението, което й се дължи следва да се
вземе предвид периодът на висящност на производството пред СГС от тази датата до
изпращането му във ВАС на 13.05.2015г. Имайки предвид, че за този период съдът намира,
че е налице забавяне на производството, изразяващо се в насрочване на делото за след
значителен период от време, а именно за 04.12.2014г., то и съдът намира, че определеният
размер на обезщетението от 300 лв. съответства на критерия за справедливост, визиран в чл.
52 от ЗЗД и решението на СРС в тази му част следва да се потвърди.
Изхождайки от общата продължителност на производството, както и до причините за
забавяне на делото, описани по- горе, то съдът намира, че определеният размер на
обезщетението на Т.М. е занижен. Съобразявайки факта, че същата участва в
производството от образуване на делото до приключването му и през целя този период е
изпитвала притеснения, което се установява от показанията на разпитания по делото
свидетел и съобразявайки се с критерия, въведен в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира ,че сумата от
1 000 лв. справедливо ще я обезщети за претърпените от нея болки и страдания. Следва да се
отбележи, че в периода на разглеждане на делото пред СГС са допускани експертизи,
събирани са доказателства, като ответникът носи отговорност само за действията,
изразяващи се в отлагане на делото през големи интервали от време и невземане мерки за
дисциплиниране на третите лица, но не и за отлаганията, свързани с попълване на делото с
относими към спора доказателства.
9
Във връзка с горното, съдът намира, че решението на СРС в частта му, с която искът на
Т.М. срещу СГС е отхвърлен за сумата от 400 лв. следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго такова, с което искът в тази му част да бъде уважен, както и да се присъди
мораторна лихва върху претендираното обезщетение от 400 лв. в размер на 53,35лв. за
периода 11.01.2016 г. - 04.05.2017 г.
Жалбоподателите поддържат, че в периода 20006-2008г. жалбоподателката М. и
съпругът й са имали намерение да продадат имота, за да закупят жилище, тъй като тогава
имотът е бил с висока пазарна цена, но не са успели поради забавяне на производството по
делото, както и имотът е можело да бъде продаден, за да се осигурят допълнителни средства
за лечението на Д. М.. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на тези твърдения,
а и при доказаност на същите, то това би било основание да се претендират имуществени
вреди, какъвто иск в случая не е предявен.
По разноските :
В полза на ВАС следва да се присъди юрисонсултско възнаграждение от 100 лв.
На адв. В. като пълномощник на Т.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
от 120 лв. за въззивната инстанция и от още 262,65 лв. за първоинстанционното
производство.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
отменява решение № 47692/10.10.2018г., постановено по гр.д. № 28472/2017г. по описа на
Софийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. М. срещу СГС
иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано
от 04.05.2017 г., дължимо й в следствие на забавено правосъдие и разглеждане и решаване в
неразумен срок на адм. дело № 1800/2006 г. съгласно описа на АО, 3 "в" състав на СГС, и
мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 53,35лв. за периода
11.01.2016 г. - 04.05.2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Софийски градски съд да заплати на Т. Д. М. с ЕГН ********** от *** сумата от
още 400 лв., представляваща обезщетение за забавено правосъдие и разглеждане и решаване
в неразумен срок на адм. дело № 1800/2006 г. съгласно описа на АО, 3 "в" състав на
Софийски градски съд, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата от
400 лв. за периода 11.01.2016 г. - 04.05.2017г. в размер на 53,35 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Софийски градски съд да заплати на адв. С. Д. В. сумата от 120 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
въззивната инстанция и още 262,65 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Т. Д. М. с ЕГН ********** и С. Д. В. с ЕГН ********** и двете с адрес *** да
заплатят на Върховен административен съд сумата от 100 лв., представляващи
10
юрисконсултсо възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11