№ 108
гр. В., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Й.М.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Гражданско дело № 20241300100410
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Д. Е. Д. с ЕГН ********** от гр. Б.****,
чрез адв. Я. Д. от САК и заявен съдебен адрес: гр. С.****, вляво против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С. по предявени искове с правно основание по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД,
вр. чл. 86 ЗЗД.
Претендират се обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на сумата
от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, частичен иск от сумата 120 000 лв. /сто и двадесет
хиляди лева/, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2397 лв. /две хиляди триста
деветдесет и седем лева/, търпени вследствие на ПТП от 30.07.2024г., настъпило в
гр.Б.,обл.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.08.2024г.-датата на която
застрахователя е уведомен за настъпване на застрахователното събитие до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.32 от ЗАдв.
Твърди се в исковата молба, че на 30.07.2024г. около 22.50ч. в гр. Б. по бул.
„Съединение“ с посока на движение от ул. „Цар Асен“ към ул. „Никола Вапцаров“ се
движил л.а. марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № **, управляван от Б. Б. Б. с ЕГН **********.
Същият в района на № 20Б /в района на пешеходна пътека тип „Зебра“/, на прав пътен
участък с наклон, нарушава правилата за движение по ЗДвП, като не упражнява достатъчно
внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението и по този начин става
причина и реализира ПТП с пешеходеца-ищеца Д. Е. Д. с ЕГН *****.
Излага се, че вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а.марка „Ф.“,
модел „П.“ с peг. № **, който с поведението си на пътя грубо нарушил разпоредбите на чл.
5, ал.1 и ал.2; чл.20,ал.1 и ал.2; 116 от ЗДвП.
Посочва се, че местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при РУ – Б.,
който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 30.07.2024г., а по
случая е образувано ДП № 242 ЗМ 247/24г. по описа на РУ-Б..
След инцидента ищецът бил откаран в МБАЛ „С.П.“ АД с оплаквания от силни болки
и ограничени движение в областта на лявата подбедрица, както и силни болки в областта на
1
главата, без ясен спомен за случилото се. След извършени изследвания и прегледи му
поставили диагноза - счупване в горната трета на лявата подбедрица и мозъчно сътресение.
След стабилизирането на състоянието ищецът бил изписан на 03.08.2024г., като още на
същия ден потърсил повторна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където бил
хоспитализиран. При проведените в това болнично заведение консултации медиците
установили следните травматични увреди при ищеца: Многофрагментни диафизарни
фрактури на лявата тибия и фибула в проксималния сегмент; Фрактура в областта на
предната стена на десния фронтален синус; Фрактура на пода на дясната орбита; Травма на
гръдния кош; Множество повърхностни травми на главата.
С оглед характера на нараняванията при ищеца било проведено оперативно лечение на
03.08.2024г., състоящо се в репонирането и фиксирането на фрактурите на лявата
подбедрица чрез плака и винтове. Поставили му и имобилизация на левия долен крайник.
На 08.08.2024г. ищецът бил изписан от лечебното заведение за продължаващо домашно
лечение с дадени съвети за спазване на ХДР, режим на покой и прием на лекарствени
средства.
Твърди се, че в следствие на получените при ПТП травми ищецът търпял болки и
страдания, които били със значителен интензитет през първия месец от възстановителния
период. Многофрагментните диафизарни фрактури в областта на лявата тибия и фибула
довели до трайни затруднения при използването на левия долен крайник, съпроводено от
остри болки при движение, които не стихвали дори и в покой. Не можел да се придвижва
свободно през първите няколко седмици от възстановителния период и използвал помощни
средства при своето придвижване. Получените фрактури в областта на главата и мозъчното
сътресение са му причинили силни болки, затруднено дишане и хранене, гадене,
непрестанно главоболие и замаяност, които не са се повлиявали от приеманите лекарствени
средства. Посочва се още, че спазвал режим на покой през първите няколко седмици от
възстановителния период, като за задоволяване на ежедневните си нужди (хранене,
обличане, тоалет) разчитал на семейството си.
Посочва се, че от инцидента при ищеца настъпили и негативни психически последици,
като изпитвал страх и уплаха от случилото се, чувства се унил и изплашен. Последиците от
ПТП довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието му свързано с
ограничаване на социалната, трудовата и семейната ангажираност. Излага се още, че ищецът
е домашен помощник и след ПТП бил възпрепятстван да се грижи и за други хора, което
рефлектирало негативно върху психическото му състояние, чувствал се сякаш подвеждал
хората за които се грижел. Инцидентът се отразил негативно и на емоционалното състояние
на ищеца - станал напрегнат, тревожен, неспокоен. Посочва се, че психологическите
последици от ПТП - изживян стрес и душевни страдания ще съпътстват ищеца до края на
живота му.
Твърди се, че в резултат на уврежданията от ПТП ищецът претърпял и имуществени
вреди в общ размер на сумата 2397 лв., представляваща извършени разходи за лечение през
възстановителния период, за което прилага счетоводни документи.
Излага се, че по отношение на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ** има сключена
застраховка “Гражданска отговорност” при „Застрахователна компания Лев Инс“ АД със
застрахователна полица № BG/22/124001442328 и срок на действие от 08.05.2024г. до
07.05.2025г. На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Излага се, че сезирал ответника с писмена претенция, изпратена по пощата на
27.08.2024г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на
обезщетение съобразно представените доказателства.
2
Твърди се, че по претенциите на ищеца липсва произнасяне от страна ответната
застрахователна компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ), с което
обосновава правният си интерес от предявяване на исковете.
Иска се от Съда да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца Д. Е. Д. с ЕГН ********** сумата от 80000 лв.,
частичен иск от сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 2 397 лв., представляваща имуществени вреди, причинени при ПТП настъпило на
30.07.2024г. в гр.Б. по вина на водача на л.а. „ Ф. ”, модел „П. “ с рег. № **, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 27.08.2024г. (датата на сезиране на Застрахователя
на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), до окончателното плащане. Претендира се
присъждане на разноски по производството в това число и за адвокатска защита и
съдействие. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС ”АД е подал
отговор на ИМ, с който по същество оспорва предявения иск за неимуществени вреди по
основание и размер. Счита претенцията за недължима, а отделно - за прекомерна.
Заявява, че не оспорва валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица № BG/22/124001442328, сключена по отношение на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“, с peг. № ****, към датата на ПТП.
Заявява, че оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва и твърдението, че по причина от осъществяване на механизма на ПТП за Д. Е.
Д. да са настъпили телесни травми и да са били търпени нематериални вреди.
Сочи, че във връзка с транспортния инцидент, за извършеното от Б. Б. Б. престъпление
има подписано споразумение, одобрено с протоколно определение № 49/26.11.2024г. по
АНД № 205/2024г. по описа на Районен съд - Б., с което Б. Б. Б. е признат за виновен за
причиняване на средна телесна повреда на Д. Е. Д., изразяваща се в множество закрити
счупвания на левите пищялни кости. От приложените по делото доказателства, ставало ясно,
че останалите увреждания са нанесени на ищеца вследствие на побой.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на
собствените травми поради извършено нарушение на чл. 108, ал.2, чл.113, ал.1, т.1. както и
чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП, пресичайки внезапно на нерегламентирано за пресичане място, при
ограничена видимост.
Твърди, че ищеца Д. Е. Д. е предприел пресичане на нерегламентирано за пресичане
място, без да се съобрази с посоката за движение, скоростта и местоположението на лекия
автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране. С действията си ищецът извършил
редица нарушения на ЗДвП, като цитира нормите и правилата на чл.108, ал., чл.113, ал.1, т.
1, както и чл. 114, т. 1 и т.2 от ЗДвП с което виновно е осъществил процесното ПТП.
Посочва, че ако ищецът не беше извършил изброените нарушения, нямало да настъпи ПТП.
При извършените от ищеца нарушения, процесното ПТП е било непредотвратимо за водача
на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество.
Твърди, че ищецът като пешеходец нарушил задълженията по чл.113, ал.1, т. 1 ЗДвП ,
като навлязъл на платното за движение, без да се съобрази с приближаващото се пътно
превозно средство. Предприел действие за пресичане на улицата, без да осигури безопасното
преминаване на пътя.
На следващо място твърди, че ищецът нарушил забраната на чл. 114, т. 1 ЗДвП като
навлязъл внезапно на пътното платно, без да осигури достатъчно време за реакция на водача
3
на автомобила. Внезапното му поведение е изненадало шофьора, което е пряк фактор за
настъпването на инцидента.
Ищецът допуснал нарушение на чл. 114, т. 2 ЗДвП - „На пешеходците е забранено: да
пресичат платното за движение при ограничена видимост;”
Действията на пешеходеца Д. Е. Д. били основната и непосредствена причина за
настъпилото ПТП, тъй като неговото поведение е довело до ситуация, в която водачът на
лекия автомобил не е имал обективна възможност да избегне инцидента. Д. е излязъл на
пътното платно внезапно и в непосредствена близост до превозното средство, без да се
съобрази със задължението си да осигури безопасно разстояние. Това негово поведение
представлява грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, които ясно
регламентират поведението на пешеходците при липса на тротоари.
Нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП - „Пешеходците могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница.”
Съгласно действащата нормативна уредба, пешеходците са длъжни да се движат
възможно най-вляво по платното, за да бъдат видими за насрещно движещите се водачи.
Това изискване е от съществено значение за безопасността както на пешеходците, така и на
останалите участници в движението. Нарушавайки това правило Д. не само затруднил
реакцията на водача на лекия автомобил, а и причинил процесното ПТП.
Счита, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствената връзка между
действията на пешеходеца-ищеца и настъпването на произшествието. Не можело да се
вмени отговорност на водача в ситуация, в която не е имал реална възможност да
предотврати удара поради неправомерното и непредвидимо поведение на пешеходеца.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва твърдението, че вследствие на механизма на процесното ПТП ищеца е
получил следните травматични увреждания: Фрактура в областта на предната стена на
десния фронтален синус; Фрактура на пода на дясната орбита; Травма на гръдния кош;
Множество повърхностни травми на главата. Във връзка с това оспорване се позовава на
протоколно определение № 49/26.11.2024г. по АНД № 205/2024г. по описа на Районен съд -
Б., в което е посочено, че процесния транспортен инцидент е причинил множество закрити
счупвания на левите пищялни кости у ищеца. От медицинската документация представена с
исковата молба се потвърждавало, че останалите увреждания били нанесени на ищеца
вследствие на побой.
Посочва, че в анамнезата на представената по делото Епикриза, издадена от МБАЛ
„С.П.” АД, гр. В., било посочено, че ищецът Д. Д. е намерен в канавка край пътя в
безпомощно състояние, видимо употребил алкохол. Анамнезата в Епикриза, издадена от
УМБАЛ „П.” ЕАД, гр. София, потвърждава, че по данни на ищеца, същия е пострадал при
ПТП от дата 31.07.2024г„ като е блъснат от кола и после пребит.
Оспорва всички твърдения в исковата молба за тежестта на настъпилите травми,
продължителността на възстановителен период и търпени ограничения, твърденията за
негативни емоционални и психологически последици, както и причинно - следствената им
връзка с процесното събитие.
Твърди, че от медицинската документация, представена по делото, се потвърждавало,
че фрактурата в областта на предната стена на десния фронтален синус, фрактурата на пода
на дясната орбита, травмата на гръдния кош и множеството повърхностни наранявания на
главата не са резултат от пътния инцидент, а са нанесени вследствие на побой. Това
обосновавало липсата на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
претендираните увреждания.
Оспорва и твърдени, че ищеца все още не е излекуван и лечението му продължавало.
4
Оспорва размера на претендираната сума за неимуществени вреди като изключително
завишена. Излага, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, като съгласно ППВС № 4/1968 г. т.
8. понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради
самоувреждане на ищеца, по изложените вече съображения, като претендираната сума за
неимуществени вреди е прекомерна по аргумент от чл. 51. ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва претенцията за имуществени вреди но основание, като считам, че същите са
недължими от една страна, като са прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди
като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Посочва, че при дружество е подадено искане за определяне на застрахователно
обезщетение от ищеца, по което е била образувана застрахователна преписка № 0000-1000-
03-24-7657. По посочената преписка са изискани допълнителни документи, които не са
представени, поради което поддържат, че застрахователя не е изпаднал в забава от момента
на ПТП и претенцията по предявения акцесорен иск е неоснователна, вкл. по аргумент от чл.
497 от Кодекса за застраховането.
Възразяват срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото
разноски, по аргумент от заявеното искане за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски за водене на производството.
Оспорват размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава
минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
По делото е приложено АНД № 20241310200202 по описа за 2024 г. на РС-Б., към
което е приложено ДП№ ЗМ 247/2024г. по описа на РУ Б..
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
От представените доказателства по делото - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №9 от 30.07.2024г. се установява, че: на 30.07.2024г. около 22:50 ч. в гр. Б.
по бул. „Съединение“ №20Б, е настъпило ПТП с участието от на ППС л.а. „Ф.“, модел „П.“ с
peг. № **, управляван от водача Б. Б. Б. с ЕГН ********** и пешеходеца - ищеца Д. Е. Д.,
който пострадал при пътния инцидент. За случая е образувано ДП № 242 ЗМ 247/24г.
По делото не е спорно, а и видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№9 от 30.07.2024г, за процесното ППС л.а. „Ф.“, модел „П.“ с peг. № **, управляван от
водача Б. Б. Б. има валидна застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗК„ЛЕВ
ИНС”АД з.п № BG/22/124001442328, за срок от 08.05.2024г. до 07.05.2025г. г., и към датата
на ПТП-30.07.2024г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
Ищецът е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ, като на 28.08.2024 г. ответникът е
сезиран с писмената претенция на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди, във връзка с която
е образувана щета при ответника – Щета № 0000-10003-24-7657/28.08.2024 г., видно от
приложеното писмо изх.№7924/29.08.2024г./л.49/ изпратено от ответника до ищеца.Съдът
приема, че ответникът се счита сезиран със застрахователната претенция от датата на
5
получаването й, а не от датата на изпращане по пощата. По отношение на датата на
получаване на застрахователната претенция е налице признание от страна на ответника в
цитираното по-горе писмо, докато в приложеното известие за доставяне е отразена дата-
29.08.2024г. Настоящата инстанция приема, че в цитираното писмо изх.№7924/29.08.2024г. е
обективиран отказ от произнасяне от страна на ответника, доколкото ищецът е представил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и не е разполагал с изисканите документи
(влязла в сила присъда или споразумение, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС, копие от експертизи-САТЕ, СМЕ, резултат от кръвни проби), поради
неприключило наказателно производство към онзи момент. От друга страна част от
изисканите документи представляват доказателствен материал по образуваното и
неприключило наказателно производство, които обезпечават именно това производство и
непредставянето им не е пречка за произнасяне на застрахователя по предявената
застрахователна претенция.
От приложеното н.а.х.д. № 205/2024г. по описа на РС-Б. се установява, че с одобрено
от РС-Б. споразумение по същото дело, обективирано в протокол от открито съдебно
заседание от 26.11.2024 г., обвиняемият Б. Б. Б. с ЕГН: **********, е признат за виновен в
това, че на 30.07.2024г., в гр. Б., обл. В., по бул. „Съединение“ срещу дом № 20б, с посока на
движение от гр. Б., към бившия «ДАП», при управление на МПС - л. а. марка «Ф.» модел
«П.» с peг. № ****, като нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20
ал. 1 от ЗДВП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват;
чл. 20 ал. 2 от ЗДВП - водач на ППС, са длъжни при избиране на скоростта да се съобразяват
с атмосферните условия с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат когато възникне опасност за
движението; чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП - като участник в движението водачът на лекия
автомобил с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди и чл. 5 ал. 2 от ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС, в следствие, на което е
блъснал с предна лява страна на автомобила, намиращият се на пътното платно пешеходец
Д. Е. Д., ЕГН ********** и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в множествени закрити счупвания на левите пищялни кости, довели до трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. ”б” НК
във вр. с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.1 и ал.2 НК и чл. 5 ал. 1 и ал.2 от ЗДВП. Съдът
освободил обв. Б. Б. Б. от наказателна отговорност на осн.чл.78а ал.1 от НК , като му
наложил админ. наказание "глоба” в размер на 1000,00 лв. за престъпление по чл. 343 ал. 1 б.
”б” НК във вр. с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.1 и ал.2 НК и чл. 5 ал. 1 и ал.2 от
ЗДВП.
Съгласно чл.383,ал.1 НПК във вр. с чл.413,ал.3 НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Съдът като взе предвид утвърдената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, включително
и т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно
които решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение
на влязла в сила присъда. При това положение настоящият състав приема, че деянието,
авторството и виновното поведение на водача Б. Б. Б. и вида на телесните увреждания на
6
ищеца, - множествени закрити счупвания на левите пищялни кости, довели до трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник , посочени в споразумението, са
установени в настоящия процес с влязлото в сила споразумение от 26.11.2024 г.,
постановено по н.а.х.д. № 205/2024г. по описа на РС-Б..
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът възприема като
компетентно изготвено и обосновано, се установява механизма на пътния инцидент.
Съгласно заключението ПТП е настъпило на 30.07.2024 г. в тъмната част на денонощието
около 23,00 ч в гр. Б. на бул. „Съединение“ срещу дом № 20Б, с участието на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № **** и пешеходеца-ищеца Д. Е. Д.. В условията на
произшествието водачът Б. Б. управлявал автомобила и се движил по низходящ участък от
пътя със скорост от около 45 км/час. В участъка на произшествието пътят е с двупосочен
режим на движение, с две пътни ленти - по една за всяка посока, от двете страни на пътя
липсват тротоари или банкети, а имало само затревени площи.
По същото време, на същият път и същата пътна лента, но в обратна посока се
движил алкохолно повлияния ищец-пешеходец Д. Д..
Пътя е бил прав, с наклон на спускане по пътя на лекия автомобил и на изкачване на
пешеходеца, при липса на фактори намаляващи или ограничаващи видимостта. И двамата
участници са имали обективна възможност взаимно да се възприемат, когато разстоянието
между тях е било около 50 метра, но нито един от тях не е реагирал на другия като опасност
до мястото на удара срещу дом № 20Б на бул. „Съединение“, където лекият автомобил,
движещ се в посока към бившия ДАП е следвало да се размине с пешеходеца, вървящ в
срещуположна посока.
Водачът на лекия автомобил възприел пешеходеца като опасност със закъснение,
когато е бил на около 21 м. от него, въпреки, че е имал възможност да стори това още когато
е бил на около 50 метра.
Поради недостиг на време и място е последвал неизбежен удар между предната лява
част на автомобила в областта на предната му броня, на около 0,40 м. от левия й габарит и
лявата подбедрица на пешеходеца-ищеца.
Ударът е настъпил в лявата пътна лента по посока на огледа, в която посока към ДАП
се е движил лекият автомобил на разстояние от около 70 сантиметра вляво от левия ръб на
платното за движение, от което вещото лице формира извод, че пешеходецът се е движил
възможно най-вляво на платното за движение срещу посоката на движение на лекия
автомобил.
Вещото лице е констатирало, че пешеходецът е бил в състояние на вървеж в края на
лявата пътна лента, където законово му се полага при липса на тротоар, или банкет, като
левия му крак е бил опорен.
Удара е типичен под центъра на тежест на пешеходеца, след който тялото се повдига
и падна върху предния капак, плъзга се по него, достига челното стъкло, като го чупи и
изпада странично в канавката, където е намерен.
След като ударил ищеца-пешеходеца водачът продължил движението си, без да спре,
напуснал местопроизшествието и укрил автомобила.
Видно от заключението на експертизата, основната причина за настъпване на
произшествието е в резултат на субективните действия на водача на лекия автомобил, който
при управление в тъмната част на денонощието и липса на улично осветление не е
упражнявал адекватен и непрекъснат контрол по време на управление, който при
възникването на опасността за движението в момента на появата на пешеходеца в зоната на
осветеност на фаровете, е предприел със закъснение действия за аварийно спиране и не е
могъл да избегне удара.
7
Пешеходецът е направил опит да отскочи, но вероятно от алкохолното въздействие не
е могъл да прецени адекватно пътно-транспортната обстановка и да реагира своевременно
на опасността.
Според експертното заключение причините за настъпване на процесното ПТП са
от субективен характер и се дължат на закъснелите реакции и действия на двамата
участници.
Вещото лице е посочило, че водачът е имал възможност да предотврати настъпване
на произшествието, ако при избиране скоростта на движение на автомобила се беше
съобразил с атмосферните условия, със състоянието на видимост (тъмна част на
денонощието, неосветен пътен участък), със състоянието на пътя, със състоянието на
превозното средство, което управлява, и при възникналата опасност за движението да може
да предприеме действия за аварийно спиране, за да може да спре преди мястото на удара.
При правилно подбрана скорост, мястото на удара в тялото на пешеходеца няма да попадне в
опасната зона за спиране на автомобила, още повече, че водача Б. се е движил след друг
автомобил и той е могъл да възприеме пешеходеца подпомогнат и от неговите фарове.
Освен това неговия динамичен коридор на движение му е позволявал безпроблемно да се
размине с пешеходеца.
Вещото лице е посочило още, че процесният лек автомобил е бил с включени фарове
на къси светлини, чиято дължина на осветеност е до 50 м. и водачът е имал техническата
възможност да види и възприеме пешеходеца, като опасност за движението при движение на
фарове с включени къси светлини.
Според експерта водачът е имал възможност да предотврати произшествието, както с
аварийно спиране, така и чрез заобикаляне на пешеходеца.
Пострадалия Д. е възприел визуално фаровете на двата автомобила, като
местонахождение и посока на движение на достатъчно разстояние пред себе си, и е
разполагал с време да се отклони, или напусне платното за движение в ляво. По отношение
на траекторията на движение на пешеходеца-ищеца експертът посочва, че ищецът не е
навлязъл странична, а се е движил успоредно в лявата му пътна лента, тази по която се е
движил и лекия автомобил.
Съгласно заключението с поведението си пешеходецът Д. не е допринесъл за
настъпване на произшествието. В условията на произшествието ищецът се е движил по
платното за движение на бул. „Съединение“ около лявата му граница и срещу посоката на
движение на пътните превозни средства. В участъка на произшествието не са намерени
тротоари или банкети, по които да се движи пешеходецът. При липса на тротоари или
банкети пешеходците могат да се движат по платното за движение срещу посоката на
движение на пътните превозни средства и то възможно най-близо до лявата му граница.
Мястото на удара е намерено на разстояние от 70 см (0,70 м) вдясно от левия ръб на
платното за движение, поради което пешеходецът се е движил правомерно, съгласно
правилата за движение и няма принос за настъпване на произшествието.
Съдът приема, че при това положение със заключението на САТЕ са опровергани
всички твърдения на ответника за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на ПТП
и вредоносния резултата-телесните уврежданията на ищеца.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, изготвена от Д. А., която съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани,
се установява, че съгласно изследваната и анализирана медицинска документация по делото
от вещото лице, ищецът е претърпял следните травматични увреждания, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 30.07.2024 г., както следва:
1.Множествени закрити счупвания на левите пищялни кости, които увреждания са му
8
причинили трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период
около 5 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; 2. Счупване на
предната стена на челния синус в дясно охлузване на носа и дясна буза; разстройство на
съзнанието /мозъчно сътресение/, които увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период около 3 седмици при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Посочените увреждания-травми са
получени при настъпване на процесното ПТП и съответстват на механизма на ПТП.
Съгласно експретното заклучение от получените травми ищецът със сигурност е
изпитвал болки и страдания, съответстващи на този вид травми, но усещането за болка е
строго индивидуално.
Прогнозата за пълно възстановяване на ищеца при този вид травми е благоприятна и
се очаква пълно възстановяване. В случая не са посочени усложнения при ищеца. Вещото
лице е пояснило, че е възможно при някои лица да е налице оток в областта на увредения
долен крайник, в случая левия в продължение на година до две години, като този оток е
непостоянен и в никакъв случай не води до значителни нарушения в основната функция на
долния крайник-ходенето.
По отношение на извършените разходи за лечение експертното заключение е
категорично, че закупените от ищеца интрамедуларен тибиален пирон с комплект винтове на
стойност 2397лв. с приложената по делото фактура е бил необходим за лечебния и
възстановителния процес при ищеца и отговаря на добрата медицинска практика в областта
на ортопедията и травматологията.
Във връзка с механизма на получаване на травматичните увреждания при ПТП, в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че принципно при по-ниска скорост, обикновено
до 30-40 максимално 50 км/ч главата се удря в стъклото, при 60-70км/ч се удря гръден кош,
при 80-90км/ч седалище, над 100-110км/ч може за прехвърчи през тавана.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, пред настоящата
инстанция са събрани и гласни доказателства - показанията на свидетеля Здравко Д. Д. -
вуйчо на ищеца. Свидетелят заявява, че видял ищеца на следващия ден след ПТП в
хирургичното отделение на болницата в гр.В., като бил придружаван от сестрата на ищеца и
адвоката. Не провели разговор с ищеца. Описва състоянието на същия, като сочи, че ищецът
бил на легло, неподвижен, неадекватен, пъшкал и охкал, на моменти ги разпознавал, на
моменти не. Възстановяването при ищеца било тежко. Около седмица бил в болницата в
гр.В. и бил насочен към гр.София. Закарали ищеца до гр.София с микробус и в легнало
положение върху дюшеци. В гр.София постъпил в болница „П.“, където веднага бил поет от
чакащ екип. На ищеца била извършена операция на левия крак и му били поставени
импланти. Посочва, че ищецът имал много увреждания по лицето, в областта на крака - от
хълбока надолу. В болница „П.“ престоял около седмица. Свидетелят ходел на свиждане при
ищеца. Ищецът бил изписан с количка, тъй като не можел да стъпва. След изписването бил у
дома, където свидетелят също го посещавал. Започнал постепенно да се възстановява и
раздвижва /сочи лека-полека, крачка по крачка/. Ищецът живее в едно домакинство с майка
си /сестрата на свидетеля/ и трите си деца. Сочи, че майката на ищеца е с удар, в количка,
неподвижна. Децата му са съответно на възраст 13г.,14г. и 16г. След изписването вкъщи
ищецът около месец бил на легло, не можел да ходи. След това започнал по малко да ходи.
Взели му патерици. Първо започнал да ходи с две патерици. Посочва, че приблизително до
края на годината (2024г) бил с патерици. Но не може да каже точно колко месеца. До към
декември миналата година бил с патериците. Момичетата се грижели за него и за баба си-
майката на ищеца. В раздвижването му помагал сина. Ищецът се чувствал неспособен да
работи за семейството си. Преди това е работел със свидетеля в строителството. Работел
всякаква обща работа. Сега ищецът със здравето бил добре, но накуцвал. Ходел на лекар да
си проверява състоянието. Ищецът към момента бил придружител на майка си и така се
9
издържало семейството. Друго не можел да работи. Посочва, че преди инцидента ищецът
бил на увеселително събиране, но там не е имало скандал между присъстващите.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, при условията на чл.172 ГПК,
доколкото не противоречат и кореспондират със събраните по делото доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за лечението си от
получените травми ищецът е направил следните необходими разходи: С фактура №
**********/06.08.2024 г. и фискален бон от същата дата-заплатена сума в размер на 2397
лв.-стойността на интрамедуларен тибиален пирон с комплект винтове-титан. Съгласно СМЕ
вещото лице определя тези разходи като необходим такива за лечебния и възстановителния
процес, тъй като това отговаря на добрата медицинска практика в областта на ортопедията и
травматологията.
При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд, прие за
установено следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45
и чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването й.
По изложените по-горе съображения, настоящият състав приема, че по делото се
доказа, че на 28.08.2024г. ищецът е предявил застрахователна претенция пред ответното
застрахователно дружество, по която ответникът отказал за определи и изплати
застрахователно обезщетение, поради което предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на САТЕ и СМЕ и с влязлото в сила споразумение, постановено по
н.а.х.д. № 205/2024г. по описа на РС-Б., се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-
причинени телесни увреждания на ищеца от осъдения водач на л.а. „Ф.“, модел „П.“ с peг. №
** Б. Б. Б..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че ЗК „ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК ********* е
застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП.
10
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение № 20б/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г.
о. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС
№ 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението
на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е направил
възражения за съпричиняване, от страна на ищеца, че: навлязъл и пресякъл внезапно
пътното платно на нерегламентирано за това място, без да се съобрази със скоростта и
посоката на движение на лекия автомобил и при ограничена видимост на пътното платно.
Настоящият състав намира, че така наведените от ответникът възражения за
съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на ПТП и вредоносния резултата – телесни
увреждания на ищеца останаха недоказани в процеса, поради което същите са
неоснователни.
На първо място, от задължителното за съда споразумение по АНД№205/2024г на РС-
Б., със сила на пресъдено нещо, безспорно е установено по делото, че ПТП е настъпило по
вина на водача на л.а с рег.№** Б. Б.. От заключението на САТЕ също се установява, че
основна причина за настъпване на произшествието е в резултат на субективните действия на
водача на лекия автомобил, който при управление в тъмната част на денонощието и липса на
улично осветление не е упражнявал адекватен и непрекъснат контрол по време на
управление, който при възникването на опасността за движението в момента на появата на
пешеходеца в зоната на осветеност на фаровете, е предприел със закъснение действия за
аварийно спиране и не е предприел друга спасителна маневра чрез отклоняване на
автомобила вдясно или вляво, за да избегне удара. Посочено е още, че непосредствено преди
удара водачът Б. се е движил след друг автомобил и той е могъл да възприеме пешеходеца-
ищеца подпомогнат и от неговите фарове. Освен това динамичен коридор на движение на
лекия автомобил е позволявал на водача безпроблемно да се размине с пешеходеца. Извода
е, че водачът е имал възможност да предотврати произшествието, както с аварийно спиране,
така и чрез заобикаляне на пешеходеца.
11
На второ място от заключението на САТЕ се установява, че с поведението си
пешеходецът-ищецът не е допринесъл за настъпване на произшествието. В условията на
произшествието ищецът в нито един момент не е предприемал действия по пресичане на
пътното платно, а се е движил по платното за движение на бул. „Съединение“ около лявата
му граница и срещу посоката на движение на пътните превозни средства. В участъка на
произшествието не са намерени тротоари или банкети, по които да се движи пешеходецът.
При липса на тротоари или банкети пешеходците могат да се движат по платното за
движение срещу посоката на движение на пътните превозни средства и то възможно най-
близо до лявата му граница. Мястото на удара е намерено на разстояние от 70 см (0,70 м)
вдясно от левия ръб на платното за движение, поради което пешеходецът се е движил
правомерно, съгласно правилата за движение регламентирани в чл.108, ал.2 от ЗДвП и няма
принос за настъпване на произшествието.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че по делото не се установи поведение на
ищцата, което да сочи на принос и което да е в причинна връзка с настъпване на ПТП и
настъпилия вредоносен резултат. Не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определените обезщетения.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на
сумата от 65 000 лв./шестдесет и пет хиляди лева/.
При определяне на този размер съдът съобрази вида на установените със СМЕ и
приложената медицинска документация телесни увреждания, които са в причинно
следствена връзка с пътния инцидент – 1.Множествени закрити счупвания на левите
пищялни кости, които увреждания са причинили на ищеца трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник.; 2. Счупване на предната стена на челния синус в дясно
охлузване на носа и дясна буза; разстройство на съзнанието /мозъчно сътресение/, тези
увреждания по вид и характер са причинили на ищеца временно разстройство на здравето,
не опасно за живота. Посочените увреждания са получени при настъпване на транспортния
инцидент и съответстват на механизма на ПТП.
Съдът приема, че уврежданията в тяхната съвкупност са причинили на ищеца болки
12
и страдания, които са били интензивни през първите два месеца от инцидента. Счупването
на левия долен крайник е причинило и трайно затруднение на движенията на този крайник
на ищеца за срок около два месеца. Видно от епикризата, издадена от УМБАЛСМ“Н.И.П.“
/л.12/, на 03.08.2024г. на ищеца е извършена оперативна интервенция на левия долен
крайник извършено наместване на счупването на лява подбедрица и е направена метална
остеосинтеза на ляв голям пищял. Видно от епикризата тази оперативната процедура се
характеризира с голям обем и сложност. При ищеца е приложено интензивно и адекватно
лечение, като оздравителният период е приключил в рамките на около 5 месеца. При ищеца
не са констатирани усложнения от уврежданията и е настъпило пълно възстановяване.
При определяне на горния размер на застрахователното обезщетение, съдът съобрази
възрастта на ищцата - 39 години, че за овладяване на силно влошеното здравословно
състояние от уврежданията ищецът е бил хоспитализиран, непосредствено след ПТП в
МБАЛ“Св.Петка“-В., а впоследствие лечението е продължило в УМБАЛСМ“Н.И.П.“.
Вследствие на травмите е търпял интензивни болки и страдания, бил е безпомощен и
изпитвал значителни трудности в придвижването, битови неудобства и нужда от чужда
помощ, което се установява от показанията на свид.Здравко Д., който има преки и
непосредствени впечатления от възстановителния период на ищеца и затрудненията които
изпитвал, т.к. свидетелят посещавал често ищеца и го подпомагал. Свидетелят Д. посочва,
че около месец след операцията не можел ищецът да става, а след това ползвал помощни
средства за придвижване-патерици около 4м./свидетеля сочи до м.декември/. Безпомощното
състояние на ищеца се отразило негативно и върху психиката на същия. От факта, че не
можел да се грижи за семейството си – три непълнолетни деца и болна майка- неподвижна
на легло, и че самият той бил обгрижван и подпомаган от непълнолетните си деца ищецът
бил емоционално тревожен и се чувствал неспособен, безпомощен.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените
болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Предвид така изложените съображения предявеният иск за неимуществени вреди ще
следва да бъде уважен за сумата от 65 000 лв.(шестдесет и пет хиляди лева) и отхвърлен за
разликата над 65 000 лв. до сумата от 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/, частичен иск от
сумата 120 000лв., като неоснователен.
По предявения иск за имуществени вреди:
Искът за имуществени вреди е доказан, съобразно представените и обсъдени по-горе
писмени доказателства и следва да бъде уважен в пълен размер от 2397 лв./две хиля триста
деветдесет и седем лева/.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
13
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на която
ответното застрахователно дружество е уведомено за настъпване на застрахователното
събитие до окончателното изплащане на сумите, съдът намира за основателна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното
обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за
които той отговаря пред увреденото лице, считано от най- ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва
(застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429, ал. 2 КЗ при
спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от застрахователното покрие по
ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази задължителна застраховка обезщетение на
увредените лица.
В случая писмената застрахователна претенция на ищеца се счита предявена пред
ответника от датата на получаването й - 28.08.2024г., на която дата ответникът се счита
уведомен за настъпване на застрахователното събитие-процесното ПТП, а не датата на
изпращането й по пощата-27.08.2024г.
Ето защо, законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди следва да се присъди считано от 28.08.2024г. и до изплащане на сумите по
обезщетенията.
По разноските в процеса:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в случай, че такива са направени и
доказани. Съдът констатира, че с Определение рег.№58/30.01.2025г., постановено по
настоящото дело, ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на
което разноски не му се дължат.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 29.05.2024 г. адвокат
Я. Д. Д. от САК и с адрес на кантората: гр. С.******- вляво е осъществявал безплатна правна
помощ на ищеца, поради което и на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Я. Д. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Изчислено по горния начин и при материален интерес, съобразно сбора на уважените искове
от 67 397 лева, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 6 041,76 лева.
Поради оказаната безплатна правна помощ на ищеца от адв.Я. Д. и липсата на
изплатено адвокатско възнаграждение, съдът не следва да се произнася по наведеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
ищцата с пр.основание чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът е направил разноски в размер на 600 лв. за депозит за вещи лица, както и
юрисконскултско възнаграждение в размер на 540 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8
ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С определение, постановено в открито съдебно заседание
на 04.07.2025г. е заличен допуснатият на ответника свидетел Б. Б. Б. при режим на
14
призоваване, поради което внесеният депозит в размер на 15лв. не е усвоен и не следва да се
присъжда.
При това положение ответникът е направил общо разноски в размер на 1140 лв., от
която сума ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 207,53лв., съобразно отхвърлената част от исковете /15 000
лв./.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - В. държавна такса в размер на 2695,88 лв. и 600лв. - депозити за
вещи лица за СМЕ и САТЕ, заплатени от бюджета.
Водим от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Д. Е. Д. с ЕГН ********** и
заявен съдебен адрес: гр. С.**** - вляво сумата в размер на 65 000 лв. (шестдесет и пет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 30.07.2024г., причинено от
водача на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № **, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.08.2024 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 65 000 лв.
до предявената сума от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), частичен иск от 120 000 лева
(сто и двадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Д. Е. Д. с ЕГН ********** и
заявен съдебен адрес: гр. С.**** - вляво сумата в размер на 2397 лв.(две хиля триста
деветдесет и седем лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, които са в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 30.07.2024г., причинено
от водача на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № **, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.08.2024 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на адв. Я. Д. Д. с ЕГН ********** от САК
и с адресна кантората: гр. С.****- вляво, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа сумата в размер
на 6 041,76 лева (шест хиляди четиридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част
на исковите претенции на ищеца.
ОСЪЖДА Д. Е. Д. с ЕГН ********** и заявен съдебен адрес: гр. С.**** - вляво, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
15
седалище и адрес на управление: гр. С. сумата в размер на 207,53лв. (двеста и седем лева и
петдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати по сметка на Окръжен съд-В., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 2695,88 лв.(две хиляди шестотин деветдесет и пет
лева и осемдесет и осем стотинки) – държавна такса, върху уважения размер на исковете
и сумата от 600лв.(шестстотин лева) - възнаграждение на вещи лица, заплатени от бюджета
на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
16