№ 2
гр. гр. Димитровград, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100776 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
Ищецът ЗК“Л.“АД поддържа в искова молба, че на 03.10.2017г., около 11.45 часа, в
гр.С., на бул.“***, ответникът Е. В. И. при управление на влекач марка „**“,модел „**“, с
рег.***, собственост на ЕТ“***“ с прикачено ремарке с рег.№*** поради неспазване на
достатъчно странично разстояние реализирал ПТП, като ударил и съборил носеща бетонна
колона. При инцидента били причинени щети на носещата бетонна колона, метална порта и
част от оградата на склад, собственост на „Електроразпределение Юг“ЕАД. За настъпилото
произшествие бил изготвен Протокол за ПТП №1641671/08.01.2018г., в който било
посочено, че виновния водач Е. И. е напуснал местопроизшествието. Посочва, че към датата
на застрахователното събитие отговорността на водача на горепосочения влекач била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към ищцовото дружество с полица №BG/22/117002148392, със срок на валидност от
05.08.2017г. до 04.08.2018г. Във връзка с причинените щети по съоръжението при ищеца
била образувана ликвидационна преписка по щета №0000-1000-06-18-7341. По нея
застрахователят определил за плащане застрахователно обезщетение от 676,50 лева, което
било преведено на „Електроразпределение юг“ЕАД с преводно нареждане на 10.10.2019г.
Във връзка с така изплатеното обезщетение, на основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, ищецът
придобил право на регрес към виновния водач- ответника Е. В. И. до размера на сумата от
676,50 лева. Ответникът бил поканен с писмо изх.№L-3057/22.11.2019г. да възстанови на
ищеца изплатеното застрахователно обезщетение, но към момента това не било направено.
На 06.04.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против Е. И.. Образувано било ч.гр.д.№472/2022г., по което на
11.04.2022г. съдът издал Заповед №225 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
1
ГПК. С нея разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 676,50 лева главница,
ведно със законна лихва от 08.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата 156,55 лева,
представляваща обезщетение за забава за времето от 24.12.2019г. до 05.04.2022г., държавна
такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева. В заповедта е посочено, че
сумата от 676,50 лева представлява платено от заявителя застрахователно обезщетение на
пострадало в ПТП лице, като виновен за причинените щети е водача на застрахованото
МПС Е. И.. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в законоустановения
срок депозирал възражение, в което заявил, че не дължи изпълнение на визираното в нея
парично вземане. Предвид това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск против ответника. Иска съдът да постанови решение, с което
да признае за установено, че Е. В. И. дължи на ищеца сумите, посочени в Заповед №225 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.04.2022г. по ч.гр.д.№472/2022г.
по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото и
заповедното производство деловодни разноски.
Ответникът Е. В. И. поддържа, че предявения иск е допустим, но оспорва същия по
основание и размер. Твърди, че на 03.10.2017г. извършвал превоз на стоманобетонни
стълбове до склада на „Електроразпределение Юг“ЕАД, КЕЦ-С.. Въпреки, че портала бил с
малки размери и било много трудно извършване на маневри с дългата автокомпозиция, за
да не се претоварват стълбовете, ответника влезнал в двора. При излизане от обекта обаче
закачил с ремаркето металната врата. Не чул шум от удар, а видял единствено, че колоната
паднала. Свидетел –очевидец на случая бил **- МОЛ, който заявил, че това е пореден
случай при който въпросната колона била съборена, като не предявил никакви претенции
към ответника. Казал, че след предишни падания вдигали колоната и отново я поставяли на
фундамента. Твърди, че редовно превозвал стълбове до въпросната база и познавал
работниците, като отрича да е напускал местопроизшествието или да се е укривал. За
случилото се веднага уведомил своя работодател, който му казал, че след като няма
разногласия относно обстоятелствата и няма претенции, да се прибира, защото трябвало да
изпълни нов курс. Заявява, че не отговаря на истината твърдението, че предизвикал ПТП,
като съборил част от оградата на склада, заедно с метална врата и носеща бетонна колона.
Нямало щети по металната врата и по оградата. Самата колона била поставена върху
фундамент без да е здраво закрепена за него. За твърдяното ПТП на ответника били
съставени АУАН №Д-251059/08.01.2018г., Протокол за ПТП и Наказателно постановление
№18-0804-000532/18.04.2018г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С..
По жалба на ответника, с Решение на РС-С., постановено по АНД №1008/2018г., същите
били отменени изцяло като необосновани и незаконосъобразни. Наред с това, посочва, че по
искова молба на „Електроразпределение Юг“ЕАД с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу
него бил предявен иск за сумата от 2908,44 лева, като пред РС-Димитровград било
образувано гр.д.№661/2019г. Първоначално исковата претенция била уважена частично, но
след подадена въззивна жалба, ОС-Хасково отменил първоинстанционното решение в
уважителната част и отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.
ЗК“Л.“АД била своевременно уведомена за образуваните съдебни производства, като до
2
влизане в сила на съдебните актове по тях не следвало да изплаща на „ЕР юг“ЕАД
обезщетение за причинени материални вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената по делото Застрахователна полица за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите №BG/22/117002148392 от 03.08.2017г., ЕТ“Г***“ е
застраховал в ищцовото дружество МПС влекач „**“,модел „**“, с рег.***, като срока на
договора е бил от 05.08.2017г. до 04.08.2018г.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №1641671 от
08.01.2018г., съставен от служител на ПП при ОД МВР-С., на 03.10.2017г., в 11.45ч., в гр.С.,
бул.“***, т.а.“** **“ с ДКН ***, управляван от ответника, не оставил достатъчно странично
разстояние, като при преминаване край бетонна колона я блъснал и съборил. По този начин
причинил на „Електроразпределение Юг“ЕАД материална щета, събаряйки носещата
бетонна колона, метална порта и част от ограда на склад. В Протокола е посочено, че след
възникналото ПТП, водачът на т.а. е напуснал местопроизшествието. Протоколът не
съдържа схема на ПТП, като е подписан от ответника, представител на
„Електроразпределение Юг“ЕАД и съставилия го полицейски служител.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.12.2017г.
прокурор при РП-С. отказал образуването на досъдебно производство и прекратил преписка
вх.№3119/2017г. на РП-С.. В мотивите на своето постановление приел, че не са налице
данни за извършено от Е. В. И. престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр.чл.342 от НК.
На 21.08.2018г. в ищцовото дружество постъпило писмо от „Електроразпределение
Юг“ЕАД относно нанесени на последното имуществени вреди на 03.10.2017г. в следствие
на настъпило ПТП реализирано от Е. В. И. при управление на „**“,модел „**“, с рег.***,
застраховано в ЗК“Л.“ЕАД. Претендира се застрахователя да заплати разходите за
възстановяване на нанесените имуществени щети, в резултат на настъпилото ПТП, които
възлизали на 2423,70 лева без ДДС.
Във връзка с горепосоченото писмо в ищцовото дружество била образувана преписка
по щета №0000-1000-06-18-7341/21.08.2018г., като съгласно Доклад, изготвен от служител
на застрахователя, на „Електроразпределение Пловдив“АД следвало да се заплати
обезщетение в размер на 676,50 лева.
Видно от представеното от ищеца Преводно нареждане, на 10.10.2019г. ЗК“Л.“АД
превело по банкова сметка на „Електроразпределение Пловдив“АД сумата от 676,50 лева
обезщетение по щета №0000-1000-06-18-7341.
Съгласно Покана за доброволно изпълнение от 22.10.2019г., ответникът бил поканен
от застрахователното дружество, на основание чл.500 ал.21 т.3 от КЗ, в срок от 10 дни да му
изплати сумата от 676,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„ГО“, която застрахователя изплатил преди това на собственика на пострадалото имущество
в следствие на горепосоченото ПТП. В поканата се посочва, че регресното искане към
3
ответника произтича от обстоятелството, че той напуснал мястото на ПТП, като виновно се
е отклонил от проверка за алкохол. Въпросната покана е била връчена на Е. И. на
23.11.2019г.
Същевременно, от изисканото и приобщено към настоящото дело НАХД
№1007/2018г. по описа на РС-С. се установява, че по отношение на Е. В. И. от служител на
ОД на МВР-С. бил съставен Акт №000532/08.01.2018г. за установяване на административно
нарушение. Въз основа на него, на 18.04.2018г., служител на ОД на МВР-С. издал
Наказателно постановление №18-0804-000532, с което за нарушения на чл.25 ал.1 от ЗДвП и
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, наложил на Е. И. административни наказания „Глоба“ в общ
размер на 300 лева и „ЛПУМПС“ за срок от 2 месеца. По отношение на нарушението по
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, изрично посочил, че то се състои в това, че при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП И. напуснал местопроизшествието, като не
уведомил за него службата за контрол, както и неизпълнил указанията й. Ответникът
обжалвал в срок това наказателно постановление, като с Решение №44/30.01.2019г. по
НАХД №1007/2018г. по описа на РС-С., съдът отменил същото, като незаконосъобразно. В
мотивите на това си решение, съдът е приел, че в случая не се касае за управление на МПС
по път, а за маневриране в двора на търговското дружество, което от своя страна
обезсмисляло ангажирането на отговорността на водача за това, че е напуснал
местопроизшествието. В конкретния казус, налице била причинена материална щета в двор
на търговско дружество, който по смисъла на ЗДвП не е път и поведението на водача на
МПС не може да се счита за такова на участник в движението. Доколкото Е. И. не бил
участник в движението, съдът счита, че не следва да бъде ангажирана и административната
му отговорност по чл.123 от ЗДвП, доколкото случилото се не представлява ПТП по
смисъла на закона и не обуславя задълженията, визирани в разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3
б.“в“ от ЗДвП, още повече, че по делото не се установило разногласие между участниците в
ПТП. Въпросното решение е влязло в сила на 21.02.2019г.
Видно от изисканото и приобщено към настоящото дело гр.д. №661/2018г. по описа
на РС-Димитровград е, че с Решение №406/23.11.2018г., съдът е осъдил Е. В. И. да заплати
на „Електроразпределение юг“ЕАД сумата от 710,34 лева, представляваща обезщетение за
виновно причинени от него на „Електроразпределение Юг“ЕАД имуществени вреди-
разходи за ремонт на съборени на 03.10.2017г. стомановобетонна колона и метална врата,
като иска за сумата над 710,34 лева, до пълния предявен размер от 811,80 лева отхвърля като
неоснователен. Със същото решение, съдът отхвърли като неоснователен, предявения от
„Електроразпределение Юг“ЕАД против Е. В. иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 2096,64 лева, представляваща обезщетение за причинени от И. имуществени
вреди- платена физическа охрана, в следствие на извършено увреждане. Това решение било
обжалвано пред ОС-Хасково. С Решение №135/17.04.2019г. по В.гр.д.№57/2019г. той
отменил Решение №406/23.11.2018г. по гр.д.№661/2018г. на РС-Димитровград в частта, в
която Е. И. е осъден да заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД сумата от 710,34 лева,
като отхвърлил изцяло предявения от ищцовото дружество иск.
4
На 08.04.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д.
№472/2022г. По това дело, на 11.04.2022г., съдът издал Заповед №225 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с което разпоредил ответника да плати на ищеца
сумата от 676,50 лева главница- платено от заявителя застрахователно обезщетение на
пострадало в ПТП лице, виновен за причинените от което щети е водача на застрахованото
МПС Е. И., ведно със законна лихва от 08.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
156,55 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от 24.12.2019г. до
05.04.2022г., държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева. В
законоустановения срок по чл.414 от ГПК, ответника депозирал по делото възражение, с
което заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Поради това и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване срещу него на настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на съдебна техническо оценителна експертиза. Съгласно същото, на
13.10.2017г., при излизане от склада на „Електроразпределение Юг“ЕАД, намиращ се в
гр.С., ул.“**, задния ляв край на шасито на тежкотоварен камион „**“ с ДКН *** се удря в
металната плъзгаща се врата на оградата, закрепена към стоманобетонова колона в края на
оградата, при което вратата излиза от релсовия път, като е съборена на земята. Ударът води
до механично въздействие върху колоната, който чрез водещите ролки и конзолата на
плъзгащата се врата се пренася към горната част на стоманобетоновата колона и тя се
откъсва. Същата колона е била ограждащ и укрепващ елемент за оградата, без
конструктивна свързаност с нея във видимата част, както и укрепващ елемент за плъзгащата
метална врата. След удара, от нея е откъсната част с дължина 1,65м. и сечение 40/55 см., с
видима армировка в колоната 2бр. ф6,5 от СтАІ и 1бр.№8 от СтА ІІІ. Външно е замазана с
вароциментова мазилка. Завършва с бетонова шапка 45/60 см., с дебелина 5 см. В горният
край е с метална планка 30/30 см. и d=8 мм, закрепена посредством L-профили на заварка
към бетонирана в колоната шина. Стойността на щетата по носещата бетонна колона към
м.07.2017г. е 299,76 лева. Механичното въздействие върху колоната, довело до нейното
събаряне, е в следствие на удара на шасито на камиона в металната врата, който чрез
водещите ролки и конзолата се прехвърля в горния край на колоната и създава огъващ
момент и срязваща сила в колоната, работеща като конзола. Арматурата е подложена на
опън от създадения огъващ момент в колоната от удара и на срязване в следствие на
хоризонтален концентриран товар.
По искане на ответника съдът допусна до разпит свидетеля С** И.а. В проведеното
на 08.12.2022г. съдебно заседание свидетелят посочва, че е съпруга на ответника. Твърди, че
на процесната дата получила обаждане от съпруга си, в което той я уведомил, че на излизане
с камиона подпрял една колона на вратата на базата, където разтоварвал стълбове. Казал й
да не се притеснява, както и че бил уведомил за случилото се своя шеф. Последният му
казал, че трябва да тръгва, защото закъснявал, а имал задача да направи и друг курс с
5
камиона. Посочва, че до въпросната база, където възникнал инцидента, съпругът й пътувал
през няколко дни, като разтоварвал бетонни стълбове. Работниците там го познавали, като
след инцидента той продължил да прави доставки до същата база с камиона. Заявява, че
ответникът е професионален шофьор и не употребява алкохол преди или по време на
работа.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато за установено съществуването на вземането му по отношение на ответника за
сумите, визирани в Заповед №225/11.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№472/2022г. по описа на РС-Димитровград.
По делото не се спори, че управлявания от ответника т.а.„** **“, с рег.***,
собственост на ЕТ“***“ е имал сключена застраховка ГО“ на автомобилистите
№BG/22/117002148392 от 03.08.2017г., като срока на договора е бил от 05.08.2017г. до
04.08.2018г. Няма спор също така, че на 03.10.2017г., в гр.С., на бул.“***, ответникът Е. В.
И. при управление на товарния автомобил, поради неспазване на достатъчно странично
разстояние ударил и съборил носеща бетонна колона, с което причинил на
„Електроразпределение Юг“ЕАД щети на носещата бетонна колона, метална порта и част от
оградата на склад. Безспорно установено е, че по отношение на Е. В. И. бил съставен Акт
№000532/08.01.2018г. за установяване на административно нарушение, а въз основа на него,
на 18.04.2018г., служител на ОД на МВР-С. издал Наказателно постановление №18-0804-
000532, с което за нарушения на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, наложил
на ответника административни наказания „Глоба“ в общ размер на 300 лева и „ЛПУМПС“
за срок от 2 месеца. Не се спори, че въпросното наказателно постановление в последствие
било изцяло отменено, като незаконосъобразно с Решение №44/30.01.2019г. по НАХД
№1007/2018г. по описа на РС-С.. На последно място, между страните няма спор, че ищецът
заплатил на „Електроразпределение Юг“ЕАД причинените имуществени щети в размер на
676,50 лева.
Спорно по делото е налице ли са в случая предпоставките на чл.500 ал.1 т.3 от
Кодекса за застраховане и има ли ищецът основание да претендира да получи от
застрахования платеното застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433 т.1 от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновния водач е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновния водач.
В този смисъл, за да е налице предпоставката за прилагане разпоредбата на чл.500
6
ал.1 т.3 от КЗ, на която се позовава ищеца по делото, на първо място виновният водач за
ПТП следва да е напуснал местопроизшествието и това да е станало преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата, но само ако посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
По делото е безспорно установено, че ответника е напуснал мястото на възникване на
ПТП, преди идването на служителите на ПП при ОДМВР-С., като Акта за установяване на
административно нарушение, а именно на разпоредбите на чл. чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, е бил съставен на водача едва на 08.01.2018г.
За да е налице обаче правото на застрахователя да търси регресно плащане от
виновния водач по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, то последния не само е трябвало да напусне
местопроизшествието преди идването на контролните органи, но е необходимо и те по
закон да са били задължени да посетят същото. Това тяхно задължение е регламентирано в
разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Видно от същата разпоредба обаче е, че в случая не е била
налице нито една от предвидените в нея хипотези, налагаща службите за контрол на МВР
задължително да посетят мястото на ПТП. В тази връзка следва да се има предвид, че
действително местопроизшествието е било посетено от полицейски служители, но това е
станало в един много по-късен момент /повече от 3 месеца от датата на причиняване на
имуществените вреди/ и след като са били извикани от представител на увреденото ЮЛ, а не
защото са били задължени по закон да го сторят.
Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП лицето е длъжно да остане на
мястото на произшествието и да уведоми компетентните органи на МВР, когато между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Същевременно случаите, в които службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, като в т.7 е
предвидено, че това е необходимо, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Изложеното води до извод, че за да възникне в полза на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ право на регрес по чл.500 ал.1 т.3 от
КЗ срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, следва да е имало разногласие
между участниците относно обстоятелствата, свързани с него. Напусналият
местопроизшествието водач е възможно да е осъществил противоправно поведение, което да
се санкционира по ЗАНН като нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, а именно че е
напуснал местопроизшествието, като не уведомил за него службата за контрол, но това не е
достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ право на регрес срещу виновния водач. Т.е. не всяко действие от
страна на виновния водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само
онова поведение, когато то не е било съобразено с разпоредбата на чл.125 ЗДвП,
предвиждаща задължително посещение на произшествието от контролните органи на МВР.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
ответникът, като водач на товарен автомобил, чиято деликтна отговорност към момента на
7
причиняване на имуществените щети на 03.10.2017г. е била обезпечена със застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действително е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Същевременно съдът счита, че в случая не е била налице нито една от предвидените в ЗДвП
хипотези за задължително посещение на ПТП от органите на МВР, в т.ч. и между
участниците да е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът е осъществявал многократно
доставка на бетонни стълбове до склада на „Електроразпределение Юг“ЕАД в гр.С., като
тази му дейност е продължила и след инцидента от 03.10.2017г. В този смисъл И. е бил
достатъчно познат на работещите в същата база служители на „Електроразпределение
Юг“ЕАД и доколкото между него и тях не е имало спор относно обстоятелствата, при които
са причинени имуществените щети, то не е било необходимо да бъде търсено съдействие от
органите на ОДМВР-С. и същите въобще не са имали задължение по 125 от ЗДвП да посетят
местопроизшествието. От друга страна следва да се има предвид и Решение
№44/30.01.2019г. постановено по НАХД №1007/2018г. по описа на РС-С., с което съдът е
отменил Наказателно постановление №18-0804-000532, с което за нарушения на чл.25 ал.1
от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на Е. И. са били наложени административни
наказания „Глоба“ в общ размер на 300 лева и „ЛПУМПС“ за срок от 2 месеца. В мотивите
за това решение, съдът е приел, че не се касае за управление на МПС по път, а за
маневриране в двора на търговското дружество, което от своя страна обезсмисляло
ангажирането на отговорността на водача за това, че е напуснал местопроизшествието. В
конкретния казус, налице била причинена материална щета в двор на търговско дружество,
който по смисъла на ЗДвП не е път и поведението на водача на МПС не може да се счита за
такова на участник в движението. Доколкото Е. И. не бил участник в движението, не
следвало да бъде ангажирана и административната му отговорност по чл.123 от ЗДвП,
доколкото случилото се не представлява ПТП по смисъла на закона и не обуславя
задълженията, визирани в разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, още повече, че по
делото не се установило разногласие между участниците в ПТП.
Доколкото на 03.10.2017г. не се установи между страните да е имало каквото и да е
разногласие относно обстоятелствата, свързани с възникналото произшествие, не се е
налагало на място задължително да бъде извършено посещение от органите на ОДМВР-С.
по 125 от ЗДвП.
Поради това последващото напускане на местопроизшествието от страна на
ответника не може да се квалифицира като такова, по смисъла вложен в ЗДвП. От друга
страна по делото не се установиха каквито и да е данни, че при възникване на
произшествието И. е бил под въздействие на алкохол, като с оттеглянето си от
местопроизшествието не е имал за цел да осуети проверката му от органите на пътна
полиция.
Гореизложеното обосновава извод, че в случая не са налице две от изискуемите
предпоставки за уважаване на регресната искова претенция, доколкото ответникът не е
8
напуснал произшествието умишлено и посещението на службите за контрол на МВР не е
било задължително.
Предвид изложеното, съдът счита, че за ищцовото дружество не е възникнало
правото на регрес по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ към ответника за възстановяване на платеното от
застрахователя обезщетение.
Доколкото претенцията на ищеца към ответника за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение в размер на 676,50 лева, е неоснователна, то такава се явява и
претенцията му за мораторна лихва върху горепосочената сума за периода от 24.12.2019г. до
05.04.2022г., в размер на 156,55 лева.
Поради изложеното предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание
чл.422 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 320 лева- платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК“Л.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***, представлявано от изпълнителните директори **** И.,
ПРОТИВ Е. В. И., с ЕГН **********, от Димитровград, бул.“***, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Е. В. И., с ЕГН **********, че
дължи на ЗК“Л.“АД, с ЕИК ***, сумата в размер на 676,50 лева (шестстотин седемдесет и
шест лева и петдесет стотинки), представляваща главница- изплатено застрахователно
обезщетение на основание Застрахователна полица за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите №BG/22/117002148392 от 03.08.2017г., мораторна лихва в размер на
156,55 лева /сто петдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ за периода от 24.12.2019г.
до 05.04.2022г., законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски в размер на 75
/седемдесет и пет/ лева, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№225/11.04.2022г. по ч.гр.д.№472/2022г. по описа на РС-Димитровград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК“Л.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“***, представлявано от изпълнителните директори **** И., да заплати на Е. В. И., с
ЕГН **********, от Димитровград, бул.“***, направените по делото разноски в размер на
320 /триста и двадесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10