№ 7024
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. ВасилЕ.
Сложи за разглеждане докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно
гражданско дело № 20241100505850 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:26 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ Р. Т. К., действаща чрез своя баща и законен
представител Т. С. К. – редовно призована, не се явява, в залата се явява
законният представител Т. С. К. и адв.Б.М., надлежно упълномощена.
Съдът се увери в самоличността законния представител Т. С. К. по
лична карта № ****, издадена на ****г. от МВР- София и върна документа му
за самоличност.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Е. Т. К. действаща чрез своя баща и законен
представител Т. С. К. – редовно призована, не се явява, в залата се явява
законният представител Т. С. К. и адв.Б.М., надлежно упълномощена.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА З. Л. К. – редовно призована, явява се
лично и се представлява от адв. З.М., надлежно упълномощен с пълномощно
представено в днешното съдебно заседание.
Съдът се увери в самоличността на въззиваемата страна З. Л. К. по
лична карта № ****, издадена на ****г. и върна документа за самоличност на
въззиваемата страна.
СТРАНИТЕ(поотделно): Да се даде ход на делото.
След съвещание, като не намери процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното открито съдебно заседание и с оглед редовната процедура
1
по призоваване на страните,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл.268, ал.1 ГПК, СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото съгласно
Разпореждане № 12565, постановено на 23.05.2024 г.
ДОКЛАДВА постъпила въззивна жалба на Р. Т. К., родена на **** г.,
действаща чрез своя баща и законен представител Т. С. К., и Е. Т. К., родена
на **** г., действаща чрез своя баща и законен представител Т. С. К., срещу
Решение № 4655/15.03.2024 г. по гр.д. № 57590/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност, необоснованост и вътрешна противоречивост на атакувания
съдебен акт, при чието постановяване се сочи да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Желае
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се
уважи молбата за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН) срещу З. Л. К.. Претендира се присъждане на сторените в
производството разноски.
ДОКЛАДВА, че в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна З. Л.
К. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба.
АДВ. М..: Поддържам въззивната жалба, няма да соча други
доказателства. Нямам възражения по доклада, нямам доказателствени
искания.
АДВ. М.: Представям ново доказателство относно това, че е образувано
досъдебно производство. Това го представям във връзка с действителната,
същинска обстановка за отношенията между страните. Това доказателство за
образувано досъдебно производство има конкретна връзка с отношенията
между страните. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М..: Намирам същото за неотносимо към предмета на делото и
моля да не се приема.
След съвещание по направеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна доказателствено искане,
СЪДЪТ
2
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането с правно основание чл. 263, ал. 2 вр.
чл. 157 ГПК за приемане като писмено доказателство по делото на
уведомително писмо до въззиваемата в настоящото производство страна от
СРП, с което същата се уведомява, че с постановление на прокурор при СРП
е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал.1 НК, доколкото от представеното писмо не може да се установи каква е
връзката му с описаните в молбата за защита актове на насилие, съответно
релЕ.нтността на документ към подлежащите на доказване във въззивното
производство обстоятелства.
СТРАНИТЕ(поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
С оглед изчерпване на доказателствените искания, като намери делото
за изяснено от фактическа страна, на основание чл.268, ал.3 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. М..: Моля да уважите подадената въззивна жалба и отмените
изцяло първоинстанционното решение. Моля да постановите по същество
съдебен акт, с който да уважите молбата за защита от домашно насилие
спрямо двете малолетни деца Е. и Р. К.и. Претендирам разноски.
АДВ. М.: Моля да уважите решението на районния съд, като го
потвърдите и оставите без уважение въззивната жалба срещу него.
Моля за срок за писмени бележки в близките няколко дни.
Всичко е описано много подробно в решението на районния съд, поради
което няма да го преповтарям. Не поддържам искането за писмени бележки.
Моля да бъде потвърдено решението, всичко е описано и в отговора на
въззивната жалба.
СЪДЪТ ОБЯВИ ЗА ПРИКЛЮЧИЛИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ И
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ.
След съвещание, СЪДЪТ ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ.
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3755
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI
брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ПЕТЯ ПОПОВА
При участието на секретаря Ирина ВасилЕ., като разгледа докладваното
от съдия Митова в.гр.дело № 5850 по описа за 2024 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Т. К., родена на **** г., действаща
чрез своя баща и законен представител Т. С. К., и Е. Т. К., родена на **** г.,
действаща чрез своя баща и законен представител Т. С. К., срещу Решение №
4655/15.03.2024 г. по гр.д. № 57590/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност,
необоснованост и вътрешна противоречивост на атакувания съдебен акт, при
чието постановяване се сочи да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и неправилно е приложен материалния закон. Желае се отмяна на
атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи молбата
за защита по реда на ЗЗДН срещу З. Л. К.. Претендира се присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна З. Л. К. е подала
отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от
молители в първоинстанционното производство, притежаващи правен
интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване,
по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен
акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Р. Т. К.,
4
родена на **** г., и Е. Т. К., родена на **** г., двете малолетни действащи
чрез своя баща и законен представител Т. С. К., за защита от домашно
насилие, извършено от З. Л. К. на 11.10.2023 г., описано в молбата.
Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено
от нея насилие.
С Решение № 4655/15.03.2024 г. по гр.д. № 57590/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав е оставена без уважение молбата на
Р. Т. К. и Е. Т. К., действащи чрез своя баща и законен представител Т. С. К.,
за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН срещу З. Л. К. и е отказано
издаване на заповед за съдебна защита.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадали лица, поради което е налице валидно
сезиране на СРС от процесуално легитимирани страни.
Страните не спорят и въз основна на приетите като писмени
доказателства по делото два броя удостоверения за раждане се установява, че
въззиваемата е майка на децата Р. и Е., поради което същата попада в обхвата
на лица по чл.3, т.4 ЗЗДН, срещу което двете малолетни сестри могат да
търсят защита по реда на този специален закон.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото, както и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила (дискредитиране на
съобщеното при изслушването на детето Р. и безусловно възприемане на
показанията на доведените от въззиваемата свидетели) и материалния закон.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Първоинстанционият съд правилно е анализирал събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, достигайки до
правилни правни изводи за неоснователност на молбата за защита. СРС не е
допуснал процесуално нарушение при съвкупно обсъждане на
доказателствената маса по делото за установяване на описаните от
въззивниците актове на домашно насилие и в атакувания съдебен акт не се
откриват твърдените във въззивната жалба непреодолими вътрешни
противоречия. При постановяване на съдебното решение не е допуснато
нарушение на императивни правни норми.
5
В допълнение към изложеното в атакувания съдебен акт и във връзка с
доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че правилно
първоинстанционният съд е приел представената със сезиращата молба
декларация по чл.9, ал.3 ГПК за негодно доказателствено средство.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН декларацията по чл.9,
ал.3 е доказателствено средство в производството наред с други, предвидени
ГПК (ал. 1 на нормата) и тези, посочени в т.1 и т.2 на ал. 2 на същата. При
липсата на други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. От друга страна, декларация за
извършено насилие спрямо малолетно дете, подадена от неговия законен
представител, е недопустимо доказателствено средство (арг. от чл.9, ал.3 вр.
чл.8, т.1 ЗЗДН). Законодателят е предвидил възможността за прилагане на
декларация чл.9, ал.3 ЗЗДН единствено по отношение на лицата по чл.8, т.1
ЗЗДН - пострадалото лице, ако е навършило четиринадесетгодишна възраст
или е поставено под ограничено запрещение. В случая двете малолетни
сестри не попадат в този кръг лица към момента на сезиране на съда и липсва
правна възможност да декларират обстоятелства по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН
посредством своя баща, въпреки представителството по закон (чл.28, ал.4
ГПК). Наказателната отговорност е лична, а като малолетни лица,
въззивниците не носят наказателна отговорност, респективно не разполагат с
възможността да декларират извършеното насилие под страх от отговорност
по реда на чл.313 НК за невярно деклариране, включително чрез законен
представител.
С оглед спецификата на отношенията между пострадал и лицата по чл.3
ЗЗДН, е разписана законова възможност съдържащите се в декларацията
обстоятелства, които поначало подлежат на доказване и с други допустими от
ГПК доказателствени средства, да бъдат доказателства в производството, а
при тяхното оспорване от страна на ответника, същият да носи тежестта за
оборване на доказателствената сила на декларацията и изложеното в нея,
доколкото гаранция за достоверността на декларирането е наказателната
отговорност за съобщаване на неистина в писмена декларация пред орган на
властта. Отсъствието на възможност да се понесе отговорност за съзнателно
невярно деклариране резонно води до отпадане и на възможността да се
ползва доказателствената сила на декларацията.
6
Вън от горното и единствено за пълнота на изложението следва да се
посочи, че при наличието на свидетел, станал очевидец на описания в
молбата за защита конфликт между майката и двете деца, то разпоредбата на
чл.13, ал.3 ЗЗДН няма да намери приложение. В този случай отразеното в
декларацията, когато същата е годно доказателствено средство, следва да се
анализира с оглед цялата доказателствена съвкупност по делото, а в
настоящия случай отразеното в декларацията се намира в противоречие с
показанията на свидетелите П.Г.С. и С.Л. С., а и не отразява споделеното от
детето Р. пред социален работник и при проведеното от първоинстанционния
съд изслушване.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за безусловно
кредитиране от първоинстанционния съд на горепосочените двама свидетели
без отчитане на тяхната заинтересованост и близка родствена връзка с
въззиваемата. Решаващият първоинстанционен състав е подложил
свидетелските показания на съвкупен анализ, отчел е закрепеното в новелата
на чл.172 ГПК изискване и е възприел показанията на свидетеля С.
единствено в частта, в която същият е споделил личните си възприятия.
Следва да се посочи, че показанията на двамата свидетели не следва да бъдат
дискредитирани единствено поради наличие на родствена връзка между
свидетелите и въззиваемата, още повече, че П.Г.С. и С.Л. С. се намират в
родствена връзка и със сочените за пострадали лица. Не се спори и се
установява в производството, че свидетелят С.а е очевидец на конфликта
между майката и двете деца, а показанията й са последователни, вътрешно
непротиворечиви и не се оборват от останалата доказателствена съвкупност
по делото. Не се доказва в производството същата да е попречила на двете
деца да напуснат дома на въззиваемата и да се обадят за помощ. Последното
не се твърди и от детето Р. при проведеното социално проучване или при
изпушването в съда.
Двете съдебномедицински удостоверения, приети като писмени
доказателства в първоинстанционното производство установяват
травматични увреждания при двете деца два дни след описания в молбата за
защита конфликт, но не установяват механизъм на възникване на същите,
нито авторство.
Съобщеното от детето Р. в анамнезните данни в съдебномедицинско
7
удостоверение № 903/2023 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, по време на
социалното проучване и при изслушването в съда е непоследователно и не е
идентично с отразеното в сезиращата молба за защита. В анамнезните данни
детето Р. е посочило, че майка й я е ударила с шамар през лицето, вследствие
от което е паднала на земята, а нараняванията на лява длан е получила, когато
със сестра й Е. са взели ключовете от ръцете на въззиваемата. При
изслушване пред съда детето съобщава вече за втори нанесен по лицето й
шамар, който не е следвал непосредствено първия и е бил провокиран от
изключване на телевизор в съседна стая. Последното не отразява описанието
на насилието, изложено в сезиращата молба, където е посочено, че майката
ударила три шамара на по – голямата сестра, от първия малолетната Р.
паднала на земята и си ударила главата в хладилника, а докато била на земята
въззиваемата я ударила още два пъти. Така броя на нанесените по лицето
удари, намина на нанасянето им и обстоятелствата, при които се твърди да е
ударено детето в анамнезните данни, при изслушването му в съда и в
сезиращата молба не са идентични. Същевременно изложеното от детето Р. в
хода на изслушването е непоследователно – детето първоначално твърди да е
ухапало майка си по крака в опит на последната да вземе лаптопа, на който
пишела, а след това малолетната ощипала майка си по ръката, най – сетне
детето твърди да не е ухапало майка си, поддържа единствено да я е щипало.
Не се твърдят наранявания при опит за отнемане на ключове от ръцете на
майката. Споделеното от детето следва да се възприема и с оглед на
процесуалното му качество в производството. На този фон показанията на
очевидеца С.а не дават основание да се направи извод, че майката е ударила
двете деца и противно не следва от останалата доказателствена съвкупност по
делото.
Доказателствената съвкупност по делото дава основание да се заключи,
че на 11.10.2023 г. между възизвниците и въззиваемата е възникнал конфликт,
породен от противопоставянето на детето Р. да посети извънкласно уроци по
математика и отнемане на телефоните на двете деца, поради продължителната
им употреба, както и последвало нарушаване на забрана от страна на децата
за продължително пребиваване пред син екран като двете малолетни
продължили ползване на лаптоп. Поради това фактическата обстановка е
правилно възприета от първоинстанционния съд и се споделя от настоящия
съдебен състав.
8
Не се доказва в производството въззиваемата да е осъществила
твърдените актове на умишлено, целенасочено физическо и психическо
увреждане на въззивниците.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
За разглеждане на въззивната жалба държавна такса не се следва (арг.
от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Въззиваемата не е претендирала присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4655/15.03.2024 г. по гр.д. № 57590/2023
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдът обяви решението и го вписа в съдебния протокол.
Протоколът изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
11.34 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9