Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна,
……………г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на седми март, през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
Александрина Янева, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 126/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
С Решение
№ 279 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. дело № 7173/2022 г. е отменено Решение №
864 от 29.06.2022 г. по адм. дело № 2612/2021 г. на АдмС – Варна и е върнато делото
на АдмС – Варна за ново разглеждане.
Настоящото
адм. дело № 126/2023 г. е образувано по жалба от М.К.Т. *** против Решение № 2153-03-128 от 05.11.2021 г. на Директора
на Териториално поделение – Варна на НОИ (ТП на НОИ), с което е отхвърлена жалбата с вх. №
1012-03-348/06.10.2021 г. от Т. срещу Разпореждане № **********/23.07.2021 г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна, като с последното на
оспорващия е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО в
минимален размер от 300 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО, от 01.07.2021 г.,
съгласно чл. 10, т. 2 ЗБДОО/2021 г., до
определяне на размера ѝ по реда на КСО.
С жалбата
се настоява, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за
оспорване по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Твърди се, че обжалваният
административен акт е постановен в противоречие с Правото на Европейския съюз (ЕС)
и върховенството на закона, като конкретно се сочи нарушение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ), чл. 54 от Хартата на основните права
на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 53 от Европейска конвенция за правата на
човека (ЕКПЧ). Изтъква се, че правото на оспорващия на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ по чл. 68а, ал. 1 КСО е настъпило на
23.02.2021 г., поради което се оспорва отпускането на пенсията от датата на
подаване на заявлението /Обр. УП-1/, в намален размер и пожизнено. В тази
насока се твърди извършено от административния орган дискриминационно третиране
в предметния обхват на чл. 14 ЕКПЧ, която по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ има
пряко и непосредствено действие. Навеждат се доводи, че при произнасянето си
административният орган не се е съобразил със задължителната сила на решенията
на Конституционния съд /КС/ относно съблюдаването на принципа на правна
сигурност и предвидимост. Посочва се, че оспореният индивидуален
административен акт противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в
чл. 6, ал. 2 АПК. Навеждат се доводи за немотивираност на акта, тъй като са
посочени само фактически констатации, без да са изложени мотиви, от които да се
разбере какви са съображенията на органа, въз основа на които е постановил
решението си. Оспорва се размерът на определения общ трудов стаж на
жалбоподателя, който рефлектира пряко върху законосъобразното, обективно и
вярно изчисляване на пожизнения размер на ПОСВ, тъй като е включен в числителя
на формулата, по която тя се изчислява. Искането е да се отмени обжалвания акт,
като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание и с допълнителни уточняващи
молби жалбата се поддържа изцяло, като се сочи, че спорът се концентрира
основно върху неправилното изчисляване на придобития от М.Т. трудов и
осигурителен стаж. Жалбоподателят счита, че неправилно не е призна за І категория
труд периодът от 09.01.1984 г. до 01.03.1986 г., представляващ период от 2 г. 1
м. и 22 дни, съгласно даденото експертно заключение. Оспорващият се позовава на
заключението на вещото лице, в което е посочено, че ако се зачете този трудов
стаж от І категория и се преизчисли към ІІІ категория труд, би следвало общият
му трудов стаж да възлиза не на 40 г. 07
м. и 10 дни, както е приел пенсионният орган, а на 41 г. 05 м. и 20 дни. Сочи се, че по този начин оспорващият
е ощетен с повече от 10 месеца. Счита, че това рефлектира пряко върху размера
на ПОСВ, който би му се определил, предвид и обстоятелството, че от 01.01.2022
г. със Закона за държавния бюджет тежестта на годините прослужен стаж е
увеличена от 1,20 на 1,35. Аргументира, че неправилно пенсионният орган не е
съблюдавал нормата на чл. 347 от Кодекса на труда, според която трудовата
книжка е официален удостоверителен документ и се ползва с материална
доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, а е зачел данните, които е
предоставил осигурителят „Алфа Ууд България“ АД, гр.
Долни Чифлик като правоприемник на бившето предприятие ДЗ „Тича“. Позовава
се на чл. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране,
действащ към 1996 г., в която правна норма е посочено, че на
инженерно-техническите работници до началник цех в производство за ламиниране и
лакиране на дървесинно-влакнести плочи и плочи от дървесни частици им се
признава първа категория труд. Твърди, че като началник цех, съгласно
удостоверителните документи, които са приложени, в т.ч. заповедта за
преназначаване от „конструктор“ в „механик цех ПДЧ“, където в тази позиция няма
никакви задрасквания и добавки, му е признато и нормативно правото на
категоризация за този период от време, който би следвало да бъде зачетен.
Относно правото на ранно пенсиониране по чл. 68а, ал. 1 КСО пожизнено, счита,
че е налице неравностойно и дискриминационно третиране в предметния обхват на
чл. 14 ЕКПЧ, т.к. пенсионният орган не е изпълнил задължението си по чл. 41 ХОПЕС
да бъде добра администрация, доколкото, макар че действа в условията на
обвързана компетентност, е длъжен да съблюдава не само вътрешната юрисдикция,
но и общностното право, с оглед ненакърняване на имуществения правен интерес и
повелята на чл. 45, чл. 46 и чл. 49 ЗЗД да не се вреди другиму. Изтъква се и
противоконституционността на разпоредбата, предвиждаща отпускане на пенсията
пожизнено от подаване на заявлението.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез
процесуален представител – юриск. И.Г., поддържа становище за неоснователност
на жалбата и отправя искане за нейното отхвърляне, предвид правилността и
законосъобразността на обжалвания акт. В хода на делото се настоява, че в
случая е отпусната пенсия по чл. 68а, ал. 1 КСО в минимален размер до
определянето ѝ в реален размер, т.е. административното производство по
определяне на пенсията в реалния ѝ размер към настоящия момент е висящо.
Изтъква се, че едва когато това производство приключи и има издадено
разпореждане за изменение на пенсията на жалбоподателя в реален размер
окончателно ще бъде определена продължителността на осигурителния му стаж по
вид и по категория, респективно, ако той не е съгласен с продължителността на
осигурителния стаж и изчисленията на пенсионния орган по отношение на
осигурителния доход, както и с размера на вече изменената пенсия, той ще има
възможност да го обжалва, както пред Директора на ТП на НОИ, така и
впоследствие пред съда. Поради това ответникът счита, че правата на
жалбоподателя не са нарушени. Сочи се, че след окончателното определяне на
размера на пенсията на жалбоподателя, съответно ако тя е в по-висок размер,
разликата в двете пенсии, в минималния и в реалния размер, ще бъде изплатена на
жалбоподателя, считано от датата на подаденото заявление, така че той няма да
бъде ощетен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ТП на НОИ Варна.
Жалбата е редовна и допустима. Подадена е от активно
легитимирано лице - адресат на акта, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 118,
ал. 1 КСО, при наличие на интерес от обжалване и срещу акт, подлежащ на
оспорване.
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните, и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с
оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. /л. 1-3 от
адм. преписка/ М.К.Т. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл. 68а, ал. 1 КСО. Към заявлението са приложени
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, в т.ч. Трудова книжка №
126/М от 12.04.1983 г., издадена от ДЗ „Тича“, гр. Г.Т/понастоящем гр. Долни
Чифлик/ /л. 90-98 от делото/; Осигурителна книжка № ********** от 01.09.1994
г., издадена от ЕТ „***“, гр. Варна /л. 99-114 от делото/; Трудова книжка № 11
от 01.03.1997 г., издадена от „***“ ООД, гр. Варна /л. 43-44 от делото/; Удостоверение
Обр. УП-2 изх. № 423 от 26.08.2021 г., издадено от „Алфа Ууд България“ АД, гр.
Долни Чифлик /л. 36-38 от делото/; Удостоверение Обр. УП-2 изх. № РДБ-009 от
21.04.2015 г., издадено от „***“ ООД, гр. Варна /л. 5-6 от адм. преписка/; Удостоверение
№ 052 от 12.09.1978 г. на началник поделение 34980 – Плевен за прослужена
военна служба от 2 години и 26 дни /л. 40 от делото/; Военно отчетна книжка №
68008 от 29.04.1989 г., издадена от Военно окръжие – Варна /л. 40-41 от
делото/.
След преглед и обработка на представените документи от
експерт по осигуряването е установено, че е необходимо допълнително уточняване
на осигурителния стаж и доход на лицето, поради което с писмо от 22.04.2021 г. /л. 10 от адм. преписка/ до „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. Долни чифлик е изискано
изготвянето на: обр. УП-3 по длъжности и периоди и уточняване на условията, при
които е положен труда за периода от 05.04.1983 г. до 20.07.1995 г (като е
уточнено, че документът е необходим за определяне категорията труд на положения
стаж); обр. УП-2 за периода от 01.01.1994 г. до 20.07.1995 г. (документ,
необходим за определяне размера на пенсията, изчислена по реда на чл. 70, ал.
1-4 КСО), като е изискано и представянето на Решение № 700 от 10.03.1994 г. на
ВАС и решението на Окръжен съд - Варна, с което е признато за незаконно
уволнението на лицето о 30.03.1992 г. От дружеството са представили отговор на
01.06.2021 г. /л. 12 и сл. от адм. преписка/, прилагайки Удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г., издадено от
„Алфа Ууд България“ АД, гр. Долни Чифлик /л. 12 от адм. преписка/, в което са
посочени заеманите от М.Т. длъжности и размера на осигурителния му стаж, който
е в общ размер на 12 г. 3 м. и 15 дни, като изрично е отбелязано, че работещите
в цех ПДЧ попадат под т. 6 „а“ от ПКТП и са първа
категория труд; Удостоверение Обр. УП-2 изх. № 398 от 25.05.2021 г., издадено
от „Алфа Ууд България“ АД, гр. Долни Чифлик /л. 13-14 от адм. преписка/,
съгласно което в периода 01.01.1994 г. – 20.07.1995 г. М.Т. е изпълнявал
длъжността стоковед-снабдител.
С писмо до Началника на отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“ (КПК) при ТП на НОИ Варна ръководителят ПО е изискал да се потвърдят
данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени дължимите
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице/свободна професия за периода
от 16.05.2015 г. до 31.03.2021 г., вкл., съдържаща се в информационната
система/регистри на НОИ. От Началника на отдел КПК на 14.07.2021 г. е постъпила
Служебна бележка изх. № 2113-03-649#5
от 13.07.2021 г. /л. 16-17 от адм. преписка/ за осигурителен стаж/доход на
самоосигуряващото се лице М.К.Т. за периода от 16.03.2015 г. до 31.03.2021
година.
На
16.07.2021 г. е изготвен опис на осигурителния стаж на М.К.Т. /л. 7-8 от адм.
преписка/, съгласно който лицето има 39 г. 02 м. 20 дни осигурителен стаж за
положен труд от III категория и 00 г. 10 м.
00 дни осигурителен стаж за положен труд от I категория, който превърнат към III категория е 01 г. 04 м. 20 дни, като общият
осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, е 40 г. 07 м. 10 дни. При извършената предварителна оценка
за придобити права пенсионните органи констатирали, че на 24.02.2022 г. М.Т. навършва
изискуемата възраст по чл. 68 КСО, а към 30.03.2021 г. – датата на подаване на
заявлението за отпускане на ПОСВ по чл. 68а КСО, е с навършена възраст 63 г. 6
м. 6 дни и има осигурителен стаж от І категория – 00 г. 10 м. 00 дни,
осигурителен стаж от ІІІ категория – 39 г. 02 м. 20 дни.
Въз основа
на събраните доказателства с Разпореждане № **********/23.07.2021 г., издадено
от ръководител ПО при ТП на НОИ – Варна /л. 19 от адм. преписка/, по заявление
вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. на М.К.Т. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 КСО, считано от 30.03.2021 г.,
пожизнено, в минимален размер от 300 лева съгласно чл. 70, ал. 12 КСО, от
01.07.2021 г. съгласно чл. 10, т. 2 ЗБДОО/2021 г. е определена в минимален
размер от 300 лева. Посочено е, че Т. има осигурителен стаж от I категория труд 00 г. 10 м. и 00 дни и осигурителен
стаж от III категория труд 39 г. 02
м. и 20 дни. На основание чл. 104 КСО е определен общ осигурителен стаж,
превърнат към III категория труд, в
размер на 40 г. 07 м. и 10 дни.
Разпореждането е съобщено на оспорващия на 10.09.2021 г.,
предвид известие за доставяне, приложено на л. 19, гръб от адм. преписка.
Разпореждане
№ **********/23.07.2021 г. е обжалвано в
едномесечен срок от получаването му от М.Т. с жалба вх. №
1012-03-248/06.10.2021 г. /л. 31-33 от адм. преписка/ пред Директора на ТП на
НОИ – Варна, който с Решение № 2153-03-128 от 05.11.2021 г. /л. 34 от адм.
преписка/ е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Горестоящият
административен орган приема, че посочената в разпореждането обща
продължителност на осигурителния стаж, преобразуван по чл. 104 КСО към III категория, не е окончателен, доколкото размерът
на пенсията не е изчислен въз основа на тази продължителност, а е определен
минимален такъв, защото лицето отговаря на минимално изискуемите условия за
пенсиониране. Изрично е посочено, че определянето на пенсията в реален размер
ще бъде извършено с последващ акт в зависимост от действителните
продължителност на осигурителния стаж и размер на осигурителния доход на
лицето, удостоверени с валидни документи, след съответното уточняване по
периоди и извършване на съответното им преобразуване към III категория труд по реда на КСО. Позовавайки се на
нормата на чл. 68а, ал. 1 КСО, директорът обосновава извод, че началната дата
на отпускане на поисканата от лицето ПОСВ – от датата на подаване на
заявлението – 30.03.2021 г., е правилно определена от пенсионния орган.
Решение № 2153-03-128 от 05.11.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Варна е връчено на М.К.Т. по пощата на
12.11.2021 г. /л. 35 от адм. преписка/. На 24.11.2021 г. Т. е подал жалба /л.
3-13 от делото/ срещу решението до АдмС – Варна, по която е образувано адм.
дело № 2612/2021 г.
С Решение № 864 от 29.06.2022 г. по адм. дело № 2612/2021
г. на АдмС – Варна е отхвърлена жалбата на Т., като е прието, че размерът на
осигурителния стаж на оспорващия за положен труд от І категория правилно е
определен с потвърденото разпореждане, както и че началният момент на отпускане
на пенсията не е датата на възникване на правото на такава – 23.02.2021 г., а
датата на заявлението – 30.03.2021 г. и се заплаща в намален размер пожизнено,
с оглед нормата на чл. 68а КСО. Направен е извод за ненарушаване на забраната
за дискриминация и липсата на противоречие с Правото на ЕС.
За да отмени горепосоченото решение на АдмС – Варна,
Върховният административен съд приема, че при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно
приложение на материалния закон: не са проверени констатациите на
административния орган, обусловили издаването на обжалвания акт; не са
анализирани релевантните за спора факти и обстоятелства, правно-значимите
доводи и възражения на страните; не са обсъдени извършените записи в трудовата
книжка относно спорния стаж, като не е формиран извод доколко те отговарят на
нормативно установените изисквания в чл. 349, ал. 1 КТ; не е обсъдено
заключението на вещото лице, като не са изложени самостоятелни мотиви; не е
извършена самостоятелна преценка чрез съпоставка на фактическите установявания
в обжалвания акт, представените от осигурителя образец УП-2 изх. №
434/06.12.2022 г. (анулиращо предходни УП-2) и УП-3 изх. № 427/27.01.2022 г.
(потвърждаващо данните, подадени с УП-3 изх. № 397/25.05.2021 г.) и анулирането
на записа в трудовата книжка на лицето, съотнесени към обстоятелствата,
свързани с дейността на оспорващия, обективирани в трудовата му книжка; не са
анализирани и ценени молба за преназначаване с вх. № 292/09.01.1984 г., Заповед
за преназначаване № 182/24.01.1984 г. и Заповед № 597/16.04.1986 г. за
преназначаване. ВАС посочва, че при новото произнасяне следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, която разпоредба се прилага спрямо онези
нови факти от значение за преценката за законосъобразността на акта към момента
на издаването му, на които факти законодателят е придал обратно действие – с
обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на
издаването му.
В хода на
първото разглеждане на делото са приети като доказателства, писмени документи,
съставени и/или събрани от пенсионния орган след постановяване на Разпореждане №
**********/23.07.2021 г.:
Удостоверение Обр. УП-2 изх. № 422 от
26.08.2021 г., издадено от „Алфа Ууд България“ АД, гр. Долни Чифлик /л. 28-29
от адм. преписка/, в което са посочени заеманите от Т. длъжности по периоди,
както и размерът на получаваното от него брутно трудово възнаграждение.
Констативен протокол № КП-5-03-00986658/01.09.2021
г. /л. 20 от адм. преписка/, съставен от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, според
т. 3 от който при проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
„Алфа Ууд България“ АД, гр. Долни Чифлик и в частност проверка на разплащателните
ведомости за заплати, съхранени в дружеството, е констатирано, че информацията
за осигурителен доход от ведомостите за начислени и изплатени работни заплати
на М.К.Т. съвпада с изготвените от осигурителя удостоверения за пенсиониране
Обр. УП-2 и Обр. УП-3 с изх. № 422 и изх. № 423 от 26.08.2021 г. за периода от
01.01.1990 г. до 20.07.1995 г., включващи и периодите, през които лицето е било
незаконно уволнено и възстановено от съда.
Задължителни предписания № ЗД-1-03-00986660/01.09.2021
г. на „Алфа Ууд България“ АД, гр. Долни Чифлик /л. 21 от адм. преписка/,
съгласно които изготвените от осигурителя удостоверения образци УП-2 и УП-3 за Т.И.М.и
М.К.Т. следва да се представят в „ПО“ при ТП на НОИ – Варна.
По искане на жалбоподателя при първото разглеждане на делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ - л. 79-87 от делото. Вещото лице И.С.Д. дава
заключение, че: жалбоподателят не е полагал труд от II
категория; От I категория труд стажът е в
размер на 10 месеца за периода от 01.03.1984 г. до 01.01.1985 г.; От III
категория труд стажът е в размер на 39 г. 02 м. 17дни; На основание чл. 104 КСО
приравненият общ осигурителен стаж към III
категория е в размер на 40 г. 07 м. 07 дни. Експертът е установил, че за
времето от 05.04.1983 г. до 01.01.1984 г., категорията на положения труд от
жалбоподателя на длъжност „конструктор“ РМЦ, съгласно Трудова книжка № 126/М
16.04.1983 г., и на длъжност „конструктор администрация отдел НТПП“, съгласно
издадения Обр. УП-3 № 397/25.05.2021 г., е III
категория. Експертизата не е установила документи, доказващи че жалбоподателят
е работил на длъжност „работник цех ПДЧ“. Вещото лице е констатирало, че
съгласно трудовата книжка длъжността е „механик ПДЧ“, а съгласно издадения Обр.
УП-3 в графа длъжност е записано „без длъжност в цех ПДЧ звено МРР“. Според
експерта положеният стаж в този период /01.03.1984 г. – 01.01.1985 г./ е от I
категория. Вещото лице дава заключение, че съгласно записите в трудовата
книжка, стажът за времето от 01.01.1985 г. до 01.03.1986 г. би бил стаж от I
категория, в случай че същата е била оформена коректно, била е потвърдена в
издадения Обр. УП-3 и записите в същата не бяха анулирани от осигурителя с
удостоверение № 427/27.01.2022 година.
При изслушване на заключението в открито съдебно заседание, вещото лице
уточнява, че за периода от 09.01.1984 г. до 01.03.1986 г. съгласно приложените
към преписката документи – издаденото от осигурителя удостоверение Обр. УП-3
изх. № 397 от 25.05.2021 г., единствено за периода от 01.03.1984 г. до
01.01.1985 г. /10 месеца/ има потвърждение, че трудът е полаган в звено
механично-ремонтна работилница в цех ПДЧ. Този период от 10 месеца, приравнен
към ІІІ категория, вещото лице сочи, че се равнява на 1 г. 4 м. и 20 дни. Експертът
заявява, че в трудовата книжка на жалбоподателя има нанесени поправки, като в
този случай осигурителят е длъжен да направи заверка на база Наредбата за
трудова книжка и трудовия стаж по съответния разписан ред. В случая това не е
направено и от осигурителя е поискано с писмо да представи документ, от който
да е видно както длъжностите, така и категорията стаж, от които да се ползват
служителите на НОИ. Във връзка с това от осигурителя „Алфа Ууд България“ АД,
гр. Долни Чифлик е представено удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от
25.05.2021 г., данните в което се разминават с данните, посочени в трудовата
книжка. Експертът заявява, че е осъществил контакт с осигурителя, който е
посочил, че жалбоподателят е намерен в наличните документи в завода единствено
за посочения период в УП като категория работник. През останалото време на
останалите длъжности е намерен във ведомостите за администрация.
Дружеството-осигурител е разяснило на вещото лице, че въпросният
ремонтно-механичен цех се намира на съвсем отделно разстояние и единствено за
времето, когато има полаган труд в цех ПДЧ, в звено механично-ремонтна
работилница, осигурителят зачита стажа като такъв от I категория.
Поради това в Таблица 2 от заключението по ССЕ е посочено на база на личните
документи, проведените разговори и направените проверки в НОИ, че стажът, който
се зачита като I категория, е в размер на 10 месеца.
Вещото лице разяснява, че е изготвило две таблици. В Таблица 1 е изчислен
стажът на жалбоподателя в случай, че осигурителят би признал този стаж като
такъв, но тъй като той не го признава, доколкото с допълнително писмо
декларира, че анулира записите в трудовата книжка, е изготвена Таблица 2 въз
основа на валидни документи, намиращи се в пенсионната преписка и по делото,
имащи отношение към трудов стаж, издадени надлежно, подпечатани и подписани от
осигурителя. Посочва, че и двата документа – трудовата книжка и УП, са с
първоизточник осигурител „ТИЧА“.
Заключението на ССЕ не е оспорено от страните, извършена е експертизата компетентно
и безпристрастно.
Като доказателства по делото са приети и приложени
представените с молба с. д. № 162/07.01.2022 г. от жалбоподателя документи, а
именно: Протокол от 09.01.2018 г.; Декларация обр. 6/2016 г.; 4 броя платежни
нареждания; Протокол от 22.01.2019 г.; Протокол от 09.02.2018 г.; 2 броя
платежни нареждания; Протокол от 14.01.2020г.; Декларация обр. 1/2019 г.; 2
броя платежни нареждания; Протокол от 21.02.2020 г.; 2 броя платежни нареждания
и Протокол от 19.02.2021 година /л. 56-65 от делото/.
Съгласно Констативен протокол №
КП-5-03-01067934/01.02.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Варна /л. 117
и л. 164 от делото/ с писмо изх. № 2113-03-649#14/25.01.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Варна /л. 122 от делото/ е поискано да се изготви УП-2 за М.К.Т. на база
издадени задължителни предписания № ЗД-1/03/01041104/30.11.2021 г. до „Алфа Ууд
България“ АД, гр. Долни Чифлик /л. 21 от адм. преписка/, както и анулиране на
записа в трудовата книжка на лицето. Посочено
е, че на 01.02.2021 г. от упълномощено лице са представени УП-2 изх. №
434/06.12.2022 г. /л. 119-121 и л. 165-167 от делото/, което анулира предходни
УП-2 изх. № 398/25.05.2021 г., изх. № 422/26.08.2021 г. и изх. № 423/26.08.2021
г., и УП-3 изх. № 427/27.01.2022 г. /л. 118 и л. 168 от делото/, с което осигурителят потвърждава данните, подадени
в УП-3 изх. № 397/25.05.2021 г., и декларира анулирането на записа в трудовата
книжка на М.К.Т..
Към доказателствения материал по делото са приобщени
представените от жалбоподателя с молба с.д. 2632/17.02.2022 г., а
именно: 11 броя декларации,
справки обр.1, представени пред органа по приходите – ТП на НАП-Варна, за
времето от 23.02.2021 г. до 23.02.2022 г., а именно: протокол, приложение № 5
към чл. 6, ал. 6 и платежни нареждания за внесени дължими вноски за ДОО по
сметка на НАП, в ТБ „Инвестбанк“ АД /л. 128-143 от делото/.
С придружително писмо с.д.
5062/29.03.2022 г. /л. 170 от делото/ от трето неучастващо по делото лице – „Алфа Ууд България“ АД,
гр. Долни Чифлик, са представени следните писмени доказателства: Молба за
преназначаване с вх. № 292/09.01.1984 г. от М.К.Т. /л. 173 от делото/, с която
моли да бъде преназначен от конструктор на механик в цех ПДЧ; Заповед №
182/24.01.1984 г. за преназначаване на М.К.Т. от конструктор в МРР /РМЦ/ в
механик цех ПДЧ на ДЗ „Тича“ /л. 172 от делото/; Заповед № 597/16.04.1986 г. за
преназначаване на М.К.Т. от механик цех ПДЧ в началник ОМТС на ДЗ „Тича“ /л.
171 от делото/.
В хода на повторното разглеждане на делото оспорващият
представя Удостоверение обр.УП-3, с изх. № 06/18.01.2023 г. от осигурителя
„Черно море“ АД, както и 3 бр. заявления от оспорващия до три различни
дружества за издаване на удостоверение обр. УП-3 за придобит трудов стаж
съответно от два месеца през 1980 г., три месеца през 1970 г. и два месеца през
1981 г. Оспорващият представя и писмо от Директора на ТП на НОИ Варна с изх. №
1019-03-888#1/24.11.2022 г. /л. 25
от делото/, с което оспорващият е уведомен, че до приключване на съдебното
производство по обжалване на Решение № 2153-03-128/05.11.2021 г. пенсионният
орган е в обективна невъзможност да изчисли размер на пенсия по реда на чл. 70 КСО.
От Разпореждане от 07.11.2022 г. на Ръководителя на ПО
при ТП на НОИ Варна /л. 76 от делото/ се установява, че на 02.03.2022 г.
оспорващият е подал заявление за отпускане на ПОСВ по условията на чл. 68, ал.
1 КСО, като предвид отпуснатата вече на оспорващия ПОСВ на основание чл. 68а,
ал. 1 КСО с разпореждането от 23.07.2021 г., е отказано отпускането на ПОСВ по
условията на чл. 68, ал. 1 КСО. Подадената жалба от оспорващия срещу процесното
разпореждане е отхвърлена от Директора на ТП на НОИ Варна с Решение
№2153-03-7/12.01.2023 г., а решението на горестоящия орган е оспорено пред АдмС
– Варна, като понастоящем е висящо производството по адм. дело 292/2023 г.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Обжалваното Решение № 2153-03-128 от 05.11.2021 г. е
издадено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Варна, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорваният акт е в писмена форма, посочени са в
обстоятелствената му част фактическите и правните основания за неговото
издаване, които съответстват на разпоредителна част, поради което следва да се
приеме, че са спазени изискванията за форма на акта, регламентирани в чл. 117,
ал. 3 КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК.
Не се
установява при постановяването на оспорения индивидуален административен акт да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да представляват самостоятелно основание за отмяната му. В съответствие с
чл. 35 АПК, както преди постановяване на разпореждането от 23.07.2021 г., така
и на решението от 05.11.2021 г., са изяснени в достатъчна степен фактите и
обстоятелствата от значение за случая, а именно – наличието на: минимално
необходимия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО и навършени години към
момента на подаване на заявлението на 30.03.2021 г.
По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане:
В случая с
обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Варна Разпореждане
№ **********/23.07.2021
г., издадено от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Варна, на М.Т. е
отпусната пенсия при условията на чл. 68а КСО в минимален размер – 300 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО, във връзка с чл.
10, т. 2 ЗБДОО за 2021 г.
Разпоредбата
на чл. 68а КСО е наименувана „Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер“. Законодателят
предвижда възможност лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, да могат по тяхно
желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Изрично е
регламентирано в правната норма, че пенсията се отпуска
от датата на заявлението, както и че се изплаща в намален размер пожизнено.
Според чл. 68а, ал. 2 КСО лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат
право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3, а според чл. 68а, ал. 3 КСО при
преизчисляване на пенсията по ал. 1 процентът на намаление, определен съгласно чл. 70, ал. 14, не се променя.
Със
заявлението си от 30.03.2021 г. за отпускане на ПОСВ при условията на чл. 68а КСО оспорващият е обективирал сам желанието си да упражни признатото му от КСО
право на ПОСВ, с произтичащите, предвидени в КСО правни последици – отпускане
на пенсията от датата на заявлението и изплащането на пенсията в намален размер
пожизнено. Такъв е направеният от оспорващия избор, такава е негова воля.
Безспорно
подаденото на 30.03.2021 г. искане на оспорващия за отпускане на ПОСВ при
условията на чл. 68а КСО е направено в едногодишния срок преди навършване от
оспорващия, роден на *** г., на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, която
от 1 януари 2021 г. е 64
години и 4 месеца за мъжете, съгласно 15, ал. 1, т. 6 НПОС. Към датата на подаденото
на 30.03.2021 г. заявление оспорващият е с навършената възраст 63 г. 6 м. 6
дни.
Страните
по делото не спорят, че жалбоподателят има изискуемия осигурителен стаж по чл.
68, ал. 2 КСО, който от
1 януари 2021 г. е 39 години за
мъжете,
предвид чл. 15, ал. 1, т. 6 НПОС. Дори без зачитане
въобще на признатия от пенсионния орган за І категория 10-месечен осигурителен
стаж на оспорващия, само осигурителният му стаж от ІІІ категория е 39 г., 02 м.
20 дни, т.е. повече от изискуемия от КСО стаж от 39 години. Съдът кредитира
заключението на вещото лице единствено в частта, с която се установява
наличието на минимално изискуемия осигурителен стаж на оспорващия по чл. 68,
ал. 2 КСО. В останалата част (отнасяща се до изследването на І категория труд
за непризнати от органа периоди), съдът намира, че експертизата е изследвала
неотносими за законосъобразността на оспорения акт факти и обстоятелства.
Възраженията на оспорващия са по отношение на размера на осигурителния му стаж
и датата, от която е отпусната пенсията по чл. 68а, ал. 1 КСО.
Разпореждане № **********/23.07.2021 г., издадено от Ръководителя на ПО при
ТП на НОИ – Варна е постановено на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Съгласно
чл. 10, ал. 1 НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ или на други длъжностни лица, определени от
ръководителя на ТП на НОИ. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се
произнася в 4-месечен срок от подаването на заявлението.
По силата
на чл. 10, ал. 2 НПОС пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31
декември 1999 г. (какъвто е настоящият случай), когато по представените със
заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на
съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до
определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на
пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се
изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква
"д" КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в
размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл. 10,
ал. 4 НПОС в тези случаи, когато за
първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал. 1 се произнасят в
едномесечен срок след подаването на заявлението.
Цитираната
правна уредба е създадена с цел да се осигури възможност за пенсионните органи
да обработят представените от лицата документи за осигурителен стаж и доход и
да получат необходимите данни за среден осигурителен доход за съответните
периоди, необходим за изчисляване на конкретния размер на пенсията. От друга
страна се отчита и обстоятелството, че лицата следва минимално време да останат
в очакване на отпускане на пенсията (т.е. без каквито и да е доходи за живот),
поради което именно в случаите, в които е безспорно правото на пенсия такава се
отпуска своевременно, макар и в минимален размер.
Когато не
се отказва, а се отпуска ПОСВ, разпореждането по чл. 10, ал. 2 НПОС се явява
временно – до определянето на пенсията в окончателен размер, съобразно КСО. Разпореждането
по чл. 10, ал. 2, във вр. с ал. 4 НПОС се постановява след извършена от
пенсионния орган само предварителна оценка за придобито право по чл. 68а КСО.
Когато с такова разпореждане е признато правото на ПОСВ, не следва да се
приема, че оспорването на разпореждането може да включва и оспорване на конкретно
зачетения осигурителен стаж, чийто размер не е окончателен, а е определен
изцяло с оглед изискването за наличие на минималния изискуем такъв за отпускане
на конкретния вид пенсия, но не и в точната му продължителност, която се
доуточнява до окончателното произнасяне на пенсионния орган в 4-месечния срок
от подаване на заявлението.
Преди
пенсионният орган да е установил окончателната действителна продължителността
на осигурителен стаж на даден заявител с второто разпореждане по чл. 10, ал. 1
НПОС е недопустимо съдът, да установява наличието на конкретен размер на
осигурителния стаж над минимално изискуемия, в случаите, когато е прието, че
лицето има право на ПОСВ, респ. отговаря на изискванията за минимален
осигурителен стаж и навършена възраст. Задължение, според КСО и НПОС, е именно
на пенсионния орган да изследва, преценя и установява осигурителния стаж на лицата-заявителите
за отпускане на пенсия.
Оспорването
на извода на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ по отношение на установения от него
конкретен осигурителен стаж на заявител за отпускане на пенсия, за когото е
прието с временното разпореждане, че има право на ПОСВ, е възможно едва когато
с разпореждането за определяне на окончателния размер на пенсията, постановено
в 4-месечния срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсия,
компетентният орган посочи конкретен осигурителен стаж, който приема за
установен.
Не следва в
случаи като настоящия съдът да изземва функциите и правомощията на пенсионните
органи по определяне на конкретен осигурителен стаж (вкл. да ги замества) и не
следва лицата да бъдат лишавани от възможността преди да оспорват пред съда, да
оспорят пред директора на ТП на НОИ на разпорежданията, с които е определен
окончателният размер на осигурителния им стаж, явяващ се от значение за
формиране на размера на пенсията им. Именно този извод на съда обезпечава и
правото на оспорващия на справедлив съдебен процес (чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС).
В подкрепа
на така приетото е и обстоятелството, че именно защото процесното по делото
разпореждане се явява междинен акт, не следва преди окончателното произнасяне
на органа по определяне действителния размер на пенсията съдът да го обвързва с
фиксирана продължителност на осигурителния стаж на лицата. Именно поради това
подходът за изследване на осигурителния стаж на оспорващия при първото
разглеждане на делото, който подход е възприет и от ВАС, правилно се сочи от
директора на ТП на НОИ Варна като обективна пречка за произнасянето му с второ
разпореждане за определяне на реалния размер на пенсията, полагаща се на
оспорващия, т.к. пенсионният орган ще бъде задължен да се съобрази с приетото
от съда.
Следва да
се вземе предвид и че точната продължителност на осигурителния стаж при
постановяване на процесното по делото разпореждане по чл. 10, ал. 2 НПОС не
влияе върху размера на отпусната пенсия с него, т.к. нормативно е
регламентирано, че се отпуска пенсия в минималния размер до определянето на
размера й по КСО.
В случаите като настоящия – признато право на ПОСВ при условията на чл.
68а, ал. 1 КСО, оспорването може да бъде насочено единствено към началната дата
на отпускане на пенсията, каквото е и другото възражение на жалбоподателя.
Неоснователно оспорващият настоява, че началният момент на отпускане на
пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО следва
да е датата на възникване на правото на такава – 23.02.2021 година. Съгласно
чл. 68а, ал. 1, изречение второ от КСО пенсията се отпуска от датата на
заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. В случая М.Т. е поискал
отпускането на лична ПОСВ по чл. 68а КСО със заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г., поради
което правилно административният орган е разпоредил отпускането на такава от
30.03.2021 година.
Аргумент в
подкрепа на направения от съда извод (че ПОСВ по чл. 68а КСО следва да се
отпуска от датата на заявлението) е фактът, че подаването на заявлението за
отпускане на въпросната пенсия в намален размер е изцяло по волята (желанието)
на лицето, т.к. става въпрос за право, което лицето само преценява дали да
упражни или не, както и кога точно да го упражни. Съгласно чл. 70, ал. 14 КСО размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ
на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1. Предвид последното, изборът на лицето за момента
кога да подаде заявление за отпускане на ПОСВ по чл. 68а КСО е според желанието
и преценката му с повече или с по-малко ще му бъде намалена пенсията, която ще
получава пожизнено в намален размер. (Ако на лицето не му достигат не 12, а
например 4 месеца, то пенсията му ще бъде намалена само с 4х0,4%, т.е. с
по-малко в сравнение с това, ако заявлението за отпускане на ПОСВ по чл. 68а КСО бъде подадено точно 12 месеца преди навършване на възрастта по чл. 68, ал.
2 КСО.)
Не могат
да бъдат споделени доводите в жалбата за допуснато нарушение на нормата на чл.
14 от ЕКПЧ, регламентираща забрана на дискриминацията. Установяването на
дискриминационно отношение спрямо дадено лице се установява в отделно
производство по реда на специалния Закон за защита от дискриминация. От друга
страна обжалваното решение и разпореждането на органа в случая се основават на
специална правна норма /чл. 68а КСО/, регламентираща по императивен начин реда
и условията за отпускане на ПОСВ в намален размер, включително началната дата
на отпускането. Не се установява засягане в случая на защитен признак от
изброените в чл. 14 ЕКПЧ - пол, раса, цвят на кожата, език, религия,
политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност
към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.
В подкрепа на гореизложеното е и Решение № 4 от 19.04.2022 г. на
Конституционния съд на Република България по к. д. № 14/2021 г., с докладчик
съдията Красимир Влахов, с което е отхвърлено искането на Омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 68а, ал. 1, изр. 2 КСО
в частта „пожизнено“ /обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.; посл. изм., бр. 25 от
29.03.2022 г./ В мотивите на посоченото решение КС приема, че правната
сигурност като проявление на правовата държава не е нарушена, когато
осигуреният свободно е осъществил избор относно вида на получаваната от него
пенсия за осигурителен стаж и възраст, щом правните последици от този избор са
посочени ясно и определено в относимите към случая правни норми, гарантиращи
предвидимост на тези последици и следователно – правна сигурност и стабилност.
Позовал се е на Решение № 4 от 2014 г. по к.д. № 12/2013 г., съгласно което
разпоредба, с която „при облекчен режим се предоставя правна възможност, чието
използване зависи единствено от волята на правоимащия, не е
противоконституционна“. Посочено е, че не е нарушен и принципът на
равнопоставеност на гражданите пред закона, съобразно който „на законодателя се
забранява третирането на равното като неравно и обратното“, тъй като той е
длъжен „да урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен
начин“, като гаранция за осигуряване на равенството пред закона и справедливост
в обществото (Решение № 4 от 2011 г. по к.д. № 4/2011 г., Решение № 3 от 2013
г. по к.д. № 7/2013 г., Решение № 5 от 2019 г. по к.д. № 12/2018 г.). Според КС
оспорената разпоредба на чл. 68а, ал. 1, изречение второ КСО не третира
осигурените лица различно от гледна точка на достъпа им до право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а предоставя на всички, които отговарят на
предвидените в нея условия, едно и също субективно право – да се пенсионират до
една година по-рано, като в такъв случай получават доживотно пенсия в намален
размер при предварително определени в закона правни последици относно размера
на намалението, неговата непроменимост при преизчисляване на пенсията и
невъзможността намалената пенсия да се получава едновременно с общата пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Следователно законът подхожда еднакво по отношение
на субекти, които разкриват идентични правни белези – притежават необходимия
осигурителен стаж, но не им достига до една година от изискуемата възраст за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отбелязано е, че
ако в резултат някои получават по-малка по размер пенсия, това е функция на
направения избор, а не на неравно третиране от закона (Решение № 9 от 2017 г.
по к.д. № 9/2016 г.).
Неоснователно се явява и
възражението на оспорващия за нарушаване на принципа на съразмерност, прогласен
в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Процесното решение и
потвърденото с него разпореждане целят единствено отпускане на пенсия на
жалбоподателя в минимален размер и то само до определяне с последващ
индивидуален административен акт на окончателния размер на пенсията, след подробната
и пълна преценка на установяващото се от доказателства за трудов/осигурителен
стаж. Не е налице несъразмерно засягане на оспорващия и доколкото и, както се
посочи, точният размер на осигурителния му стаж, който е над минимално
изискуемия, не е от значение за определяне на размера на ПОСВ с процесното по
делото разпореждане, с което в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 2 НПОС е
отпусната временна пенсия в минимален, предвиден в РБ размер.
Несъстоятелно
е възражението на оспорващия за противоречие на разрешението, дадено с нормата
на чл. 68а, ал. 1 КСО с ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, ДЕС и Конвенция № 4 на МОТ. Хартата на
основните права на ЕС е относима единствено когато, адресатите на този акт прилагат правото на Съюза – чл. 51, § 1 ХОПЕС. В
случая се прилага националното право – КСО. Компетентна да даде нормативно
разрешение на въпросите относно предпоставките, условията и реда за отпускането
на процесната пенсия е РБ, а не ЕС.
Единствения приложим акт от правото на ЕС, регламентиращ материята,
свързана с пенсиите, е Директива 98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 година за
запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети
лица, движещи се в границите на Общността, която обаче е неприложима в
настоящия казус. Същата има за цел да се премахнат пречките пред свободното
движение на заети и самостоятелно заети лица, като същевременно се защитават
техните допълнителни пенсионни права, когато се движат от една държава-членка в
друга, и се прилага към членове, участващи в схеми за допълнително пенсионно
осигуряване, както и към други, имащи права според тези схеми, които са
придобили или са в процес на придобиване на права в една или повече
държави-членки. Отпуснатата в случая ПОСВ в намален размер по чл. 68а КСО е във
връзка с осигурителен стаж, придобит изцяло на територията на РБ, като от
доказателствата по делото не се установява, а и оспорващият не твърди да е
придобил права в една или повече държави-членки според схеми за допълнително
пенсионно осигуряване.
В този
смисъл неоснователно се явява и позоваването на оспорващия на неприложими
разпоредба от ХОПЕС (чл. 1, чл. 17, чл. 54), регламентиращи зачитане на
човешкото достойнство, правото на собственост и забраната за злоупотреба с
право.
Несъстоятелно
е и позоваването на чл. 4, § 3, ал. 2 от Договора за ЕС, която норма
регламентира задължението на държавите-членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на
изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на
институциите на Съюза. Оспорващият не сочи, а и съдът не установява някое относимо за случая и произтичащо
от Правото на ЕС задължение РБ да не е изпълнила. Не е ясно обосновано от
оспорващия и твърдението му за противоречието с „чл. 24, ал. 1 от Конвенция №
24 на МОТ от 1924 г.“, още повече, че съдът не установява такава конвенция да е
ратифицирана от РБ.
В случая, нито с обжалваното решение
на Директора на ТП на НОИ – Варна, нито с потвърденото с него Разпореждане № **********/23.07.2021
г. на Ръководителя ПО при ТП на НОИ – Варна, са накърнени човешките права на
жалбоподателя или основни негови свободи, гарантирани от националните закони, нито
пък същите са ограничени в по-голяма степен от предвиденото в посочените от
оспорващия норми на европейското право и на ЕКЗПЧОС.
Както се посочи, в случая определянето на конкретния
действителен размер на осигурителния стаж на оспорващия е в компетентността на
пенсионния орган, а не на съда в настоящото производство. Всички предприети
действия от страна на органа, разглеждащ пенсионната преписка на оспорващия и
всички събрани доказателства за осигурителния стаж на оспорващия след
постановяване на обжалваното пред директора на ТП на НОИ - Варна Разпореждане № **********/23.07.2021 г. на Ръководител
ПО при ТП на НОИ – Варна, не представляват нови факти, които имат значение за
преценка законосъобразността на оспорвания в настоящото производство
административен акт към момента на постановяването им. Законодателят не им е
придал обратно действие. Напротив – законодателят изрично е предвидил в
4-месечен срок от заявлението за отпускане на пенсия, компетентното длъжностно
лице да се произнесе, след като установи действителните, конкретни стойности на
осигурителния стаж на лицето въз основа на всички събрани доказателства, и за
изчисли след това размера на реалната пенсия на лицето. Тоест последващото изясняване
подробно на конкретния осигурителен стаж на лицето, независимо от признатото с временното
разпореждане от 23.07.2021 г. право на ПОСВ при условията на чл. 68а, ал. 1 КСО, не рефлектира с обратна сила върху законосъобразността на оспорвания в
настоящото съдебно производство акт към момента на издаването му. При
настоящото произнасяне последващото установяване на конкретния осигурителен
стаж не следва на основание чл. 142, ал. 2 АПК да се съобразява от съда. Това е
така и защото ще бъде предрешен въпросът за конкретния осигурителен стаж на
оспорващия, който стаж следва да установи не от съда в случая, а от пенсионния
орган с разпореждането за изменение на Разпореждане № **********/23.07.2021 г.
и въз основа на осигурителния стаж да се изчисли и определи и действителният,
полагащ се на оспорващия, размер на пенсията, а не в случая органът да е
обвързан с констатации на съда по отношение на осигурителния стаж на
оспорващия, направени в настоящото производство.
В този смисъл доказателствената сила на Удостоверение обр.
УП-3 с изх. № 427/27.01.2022 г. от осигурителят „Алфа Ууд България“ АД, гр.
Долни Чифлик (правоприемник на ДЗ „Тича“, гр. Г.Т/понастоящем гр. Долни
Чифлик/) с което се потвърждават данните, подадени в УП-3 изх. № 397/25.05.2021
г., и се декларира анулирането на записа в трудовата книжка на М.К.Т., както и
данните от Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 397/25.05.2021 г., отбелязванията в
трудовата книжка на лицето и всички други допълнително събрани служебно
доказателства и представени от оспорващия, които са относими към осигурителния му стаж, следва да се преценят от пенсионния орган при
постановяване на разпореждането за изменение съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2,
буква „д“ КСО на разпореждането за първоначално отпуснатата пенсия, с което
именно ще се определи реалният размер на пенсията.
Висящността на съдебния процес по оспорване на Решение №
2153-03-128 от 05.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ– Варна, с което е
отхвърлена жалбата с вх. № 1012-03-348/06.10.2021 г. от Т. срещу Разпореждане №
**********/23.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна, е по инициатива на оспорващия.
Обстоятелството, че междувременно оспорващият е навършил изискуемите години за
придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО, подал е заявление за
отпускане на пенсия по общия ред, отказано му е отпускането на ПОСВ по чл. 68,
ал. 1 КСО и е оспорил пред съда решението на директора на ТП на НОИ – Варна, с
което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане за отказ (за които
обстоятелства оспорващият представя доказателства) се явява ирелевантно за
преценката на съда за законосъобразността на оспорения по адм. дело № 126/2023
г. административен акт.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност или унищожаемост, същото представлява валиден и законосъобразен
индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на правния спор своевременно
направеното искане от ответника за присъждане на разноски следва да се уважи.
На основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и
като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 3х100 лева за двукратното разглеждане
на делото от АдмС – Варна и за пред ВАС.
На основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от
М.К.Т., ЕГН **********, срещу Решение № 2153-03-128/05.11.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-348/06.10.2021
г. от М.К.Т., срещу Разпореждане № **********/23.07.2021 г., издадено от
ръководител ПО при ТП на НОИ – Варна, с което по заявление вх. №
2113-03-649/30.03.2021 г., считано от 30.03.2021 г., на М.К.Т. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 КСО в минимален
размер от 300 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО и чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2021 г.
ОСЪЖДА М.К.Т., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на ТП на НОИ - Варна разноски по адм. дело № 2612/2021 г. и
адм. дело № 126/2023 г. и двете на АдмС – Варна, както и по адм. дело № 7173/2022
г. на ВАС за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: