Р Е Ш Е Н И
Е
№ 245
гр. Велико
Търново, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
425 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на Е.Г.П. *** против Ревизионен
акт № Р – 04000417003207 – 091 - 001 / 12.03.2018г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 106 /
28.05.2018г., с който е ангажирана отговорността на лицето по чл.19 от ДОПК за
задължения на ЕООД „ФБТ“, правоприемник на ЕООД „ИнсБрокер“ за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди м.11 и 12.2013г. в размер на
850 547,95лв. и дължими до 12.03.2018г. лихви в размер на
362 554,16лв. В жалбата се твърди, че ревизионния
акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на
страната са за липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността на
управителя на дружеството по чл.19 от ДОПК, като в писмени бележки се излагат
подробни съображения.
Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата дама мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и
предлага ревизионният акт да бъде потвърден.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р –
04000417003207 – 091 - 001 / 12.03.2018г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 106 / 28.05.2018г.,
с който е ангажирана отговорността на лицето по чл.19 от ДОПК за задължения на
ЕООД „ФБТ“, правоприемник на ЕООД „ИнсБрокер“ за данък върху добавената
стойност за данъчни периоди м.11 и 12.2013г. в размер на 850 547,95лв. и дължими
до 12.03.2018г. лихви в размер на 362 554,16лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Е.Г.П. е управител и представляващ
на фирма „Инсброкер" ЕООД с ЕИК ********* за периода от 08.12.2003г. до
27.05.2014г.
На ЕООД „ФБТ", в качеството му на
правоприемник на „Инсброкер" ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни
периоди през 2013г.
В хода на тази ревизия от ЕООД
„ФБТ" са изискани заверени копия от фактури № ********** /29.11.2013г. и
**********/16.12.2013г., издадени от „АВГ 77" ЕООД, както и всички други
документи към тези фактури - протоколи, количествени сметки, транспортни и
разплащателни документи, договори, търговска кореспонденция и др. Изискани са и
писмени обяснения относно адреси, телефони и други актуални данни за намиране
на доставчика „АВГ 77" ЕООД; как е извършено разпореждане с получените
доставки от „АВГ 77" ЕООД; кои са лицата, опериращи с банковите сметки на
дружеството в т.ч. упълномощени лица, наредили плащанията или разпореждащи се
със сметките; кой е извършвал търговската кореспонденция с „АВГ 77" ЕООД и
последващите доставки към клиентите и с кой представител на „АВГ 77" ЕООД
е комуникирал за осъществяване на сделките; за ревизирания период м. 11 и
12.2013 г. има ли физическо движение на оборудване.
В отговор е представена Обяснителна
записка от Е.Г.П. - Управител на „Инсброкер" ЕООД, в която са подробно
описани представените копия от документи, и са дадени следните обяснения - на
„АВГ 77" ЕООД ние плащахме по договор за покупко-продажба на интелектуална
собственост, за която те имаха ексклузивитет, но поради забавяне във
финансирането на покупката от страна на един от партньорите и внезапната смърт
на О.Г., ние не успяхме да довършим сделката и реално да ни бъдат прехвърлени
правата върху интелектуалната собственост. Така че ние от своя страна не сме имали
възможност да ползваме, или да се разпоредим с правата върху интелектуалната
собственост, тъй като не успяхме да я придобием;
- с банковите сметки на „Инсброкер" ЕООД аз съм
се разпореждал лично и не съм предоставял пълномощия на трети лица да се разпореждат
със сумите по банковите сметки на дружеството;
- от страна на „Инсброкер" ЕООД, ангажиран с
доставката от „АВГ 77" ЕООД съм бил единствено аз като управител, както и
единствено аз съм бил ангажиран с бъдещата реализация на проекта по
внедряването и използването на интелектуалната собственост;
- от страна на „Инсброкер" ЕООД комуникацията с
„АВГ 77" ЕООД е водена от мен, като управител на дружеството с О.Г. и с
негов бизнес партньор П.М.. Тъй като обекта на сделката първо не е бил предназначен
за трети лица, а за реализация на бизнес проект с двама други партньори и второ
поради закъсняло дофинансиране на сделката и внезапната смърт на собственика и
управител на „АВГ 77" ЕООД, обекта на сделката не е окончателно придобит
от „Инсброкер" ЕООД.
- Към договора между „Инсброкер" ЕООД и „АВГ
77" ЕООД е приложено цялостното описание на интелектуалната собственост,
обект на договора.
|
|
В Обяснителна записка вх. № 53-06-659/26.03.2014 г. не е описан, нито е
представено копие от Анекс от 17.01.2014 г. към Договор за покупко-продажба на
интелектуална собственост от 06.11.2013 г.
С ревизионен акт №
Р-22221214000092-091-01/19.11.2014г. на ЕООД „ФБТ", в качеството му на
правоприемник на „Инсброкер" ЕООД за данъчни периоди м.11 и 12.2013г. е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 850 550лв.
и за неплащане на задълженията за данък са начислени лихви в размер на
76 689,50лв. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по две
фактури, издадени от „АВГ 77" ЕООД
с предмет покупка на интелектуална собственост, за които е прието, че не обективират
действителни доставки, тъй като и към настоящия момент сделката не е изпълнена,
а съгласно договора, при неплащане на пълната цена от купувача до 15.02.2014г.
договорът се счита за прекратен и продавачът има право да задържи като
неустойка платените суми. Ревизионният акт е обжалван и потвърден от решаващия
орган, Административен съд София-град и Върховния административен съд, в чието
Решение № 1671 / 09.02.2017г. е
отбелязано, че корекция на приспадането на данъка следва да се извърши, когато
доставката не е извършена, въпреки, че авансово изплатената сума не е
възстановена, в какъвто смисъл е даденото от СЕС тълкуване в решение по дело
С-107 / 2013г.
След влизане в сила на ревизионния акт
на ЕООД „ФБТ", в качеството му на правоприемник на „Инсброкер" ЕООД е
извършена проверка в ПП „СУП" относно данъчните задължения на дружеството,
при която е установено, че към 12.02.2018г. дружеството има следните задължения
за периода 01.11.2013 г.
- 31.03.2014 г.:
ДДС 850 547.95лв, лихви – 355 938.26лв.
Възложено е ревизионно производство на
управителя на дружеството в периода на сделките, в хода на което от Е.П. се
представят отново доказателства във връзка с фактурите, издадени от „АВГ
77" ЕООД, включително и Анекс от 17.01.2014г. към Договор
за покупко-продажба на интелектуална собственост от 06.11.2013г.
Въз основа на така установеното органите
по приходите приемат, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК за
ангажиране отговорността на трето лице, управител на дружеството, тъй като същия
не извършва корекция на ползвания данъчен кредит в СД-я за м.02.2014г. –
периода на прекратяване на договора, нито в следващи данъчни периоди.
В хода на
настоящото производство са представени СД-ии и отчетни регистри на ЕООД
„Инсброкер“, Заповед за възлагане на ревизия на ЕООД „Инсброкер“ от
14.02.2014г. с обхват приложението на ЗДДС за данъчни периода м.11 и 12.2013г.,
ИПДПОЗЛ от 18.02.2014г., Решение № 132 / 18.05.2017г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ Велико Търново, Обяснителна записка вх. № 53-06-659 / 26.03.2014г. и
описаните в нея писмени доказателства, а.д. № 10542 / 2015г. на АССГ, ведно с
а.д. № 12371 / 2016г. на ВАС.
По делото е
прието без оспорване заключение на съдебно-графическа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно дадено.
Разпитаният
свидетел Х.Г.П., чиито показания съдът кредитира, потвърждава подписите си под
оспореното споразумение и заявява липсата на преведени от него парични средства
поради смъртен случай.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение
№ 5 / 13.12.2016г. на ВАС, и представените удостоверения по ЗЕДЕП, в
предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за
издаването му.
Правното основание за определяне на задължения за данъци на Е.П.
е чл.19, ал.1 от ДОПК, съгласно който когато управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства,
които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци
и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.
Органите по
приходите следва да установят пред съда наличието на кумулативните предпоставки
за ангажиране отговорността на третото лице,
включващи следните елементи: 1. Субект на отговорността – управител,
член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник;
2. Наличие на задължение на лице по чл.
14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил
длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната
практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е.
необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - Вследствие на
това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори
за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в
укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани
задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими
доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството
не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични
задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение
лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.
В конкретния
случай между страните няма спор за наличието на първите две предпоставки – Е.П.
е управител на ЕООД „Инсброкер“, в периода, за който с влязъл в сила
ревизионен акт са установени задължения за данъци.
Спорни са останалите предпоставки за приложението на отговорността по чл.19
от ДОПК.
Настоящият състав намира за доказано наличието на укриване на
факти и обстоятелства от управителя, които по закон е бил длъжен да обяви пред
орган по приходите.
Укриването на
факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на
отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на
законово задължение за лицето, в качеството му на управител, да обяви
определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или на публичния
изпълнител, нормата на ал.
1 на чл.19 от ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задълженията
си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но и да ги укрие.
Несъответствието
между действително проявените факти и обстоятелства и тези, отразени в
справките-декларации по ЗДДС, следва да се квалифицира като укриване по смисъла
на чл.19,
ал.1 от ДОПК, доколкото управителят представлява дружеството и същият в
качеството му на управител, следва да е подписвал първичните и вторични
счетоводни документи, поради което следва да е бил наясно относно сключването и
изпълнението на процесните сделки, респ. тези действия са били насочени към
укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразени в подадените
справки-деклалации по ЗДДС.
Още повече, че в
писмени обяснения Е.П. заявява, че единствено той води преговори, договаря
сделката за полезния модел, извършва плащания и оперира с банковите сметки на
дружеството, като не е упълномощавал други лица.
С влязъл в сила
ревизионен акт на търговско дружество, чийто управител е бил П., е установено
наличието на симулативна доставка – по сключен договор са извършени авансови
плащания от купувача, но не е прехвърлено право на собственост т.е. доставката
реално не е осъществена. При започването на ревизионното производство на
управителя П. е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице, с което са изискани всички документи за сделката с ЕООД „АВГ
77“. В отговор на това искане от П. са представени писмени обяснения и
документи. Въпреки, че по закон /чл.13, ал.1 от ДОПК/ е длъжен да представи
изисканите му документи, П. не представя всички долументи по сделката – не е
представен Анекс от 17.01.2014г. към Договор от 06.11.2013г., с който се
удължава до 30.06.2014г. срока на договора и съответно на заплащане на цената
на сделката. Удължаването на срока на договора не е упоменато и в дадените
писмени обяснения. В тях се твърди, че поради закъсняло дофинансиране на сделката и
внезапната смърт на собственика и управител на „АВГ 77" ЕООД, обекта на
сделката не е окончателно придобит от „Инсброкер" ЕООД. Обясненията са
депозирани в НАП на 26.03.2014г., когато все още не е изтекъл срокът за
плащане, респективно срокът на договора съгласно анекса, следователно тези
обяснения са неистина и управителят П. съзнателно укрива от органите по
приходите действителните параметри на сделката или действителните причини за
липсата на сделка или действителните причини за прехвърлянето на парични
средства от 5 милиона.
Наличие на
удължаване на срока на договора и съответно на плащането не се споменава от
дружеството в жалбите срещу ревизионния акт до горестоящия орган,
Административен съд София-град и Върховен административен съд.
Цитираният
многократно от жалбоподателя Анекс от
17.01.2014г. към Договор от 06.11.2013г. е представен за първи път в съдебно
заседание на 24.01.2017г. на Върховния административен съд по дело 12371 /
2016г. с твърдението, че това са нови доказателства, които до момента са били
във владението на контрагента ЕООД „АВГ 77“. След като страна по анекса е ревизираното
лице, то то разполага с това доказателство, като вариантите за непредставянето
му са или несъществуване на документа преди това или укриването му от органите
по приходите. В хода на настоящото производство се установи автентичността на
подписа на управителя на „АВГ 77" ЕООД, починал на 17.02.2014г., поради
което не е налице първата хипотеза, а се налага извода за съзнателно укриване
на факти и доказателства в хода на ревизионното произвоство на „Инсброкер"
ЕООД от неговия управител Е.П..
Следва да се
отбележи и противоречието на изложените от П. причини за неизпълнение на
договора с доказателствата по делото. Съгласно Споразумение за допълнително
финансиране с Х.П. от 08.11.2013г. допълнителната сума следва да бъде осигурена
до 31.01.2014г. В съдебно заседание свидетелят Х.П. посочи като причина за
неизпълнение на споразумението и неплащане на сумата смърт на контрагент по
сделката.
Следователно
действителната причина за неосъществяване на сделката е смъртта на управителя
на „АВГ 77" ЕООД на 17.02.2014г. До този извод водят и писмените обяснения
на Е.П., дадени в хода на ревизионното производство на „Инсброкер" ЕООД
относно схемата за закупуване на интелектуалната собственост. Твърдението е за
изрично желание на изобретателя П.В.сделката да стане чрез негов доверен
представител в България О.М.Г.. Това се твърди и в предоставените по настоящото
дело писмени бележки. Следователно договорът е сключен с оглед личността на
управителя на продавача и се прекратява при неговата смърт.
При данни за
невъзможност за изпълнение на задължението по договора, за което е заплатена
значителната сума от над 5 милиона, от страна на управителя П. не са предприети
действия за връщане на сумата и кредитиране на фактурите за авансово плащане. Съдът
намира, че ситуацията при невъзможност на доставчика да издаде кредитно
известие при неосъществена доставка, попада в приложното поле на чл.126, ал.3,
т.2 от ЗДДС и управителя на „Инсброкер" ЕООД е следвало да подаде молба за
коригиране на отчетените фактури за авансово плащане. Това свое законово
задължение Е.П. не е изпълнил.
Настоящият
състав намира, че цялостното поведение на управителя Е.П. води до сериозно
увреждане на имущественото състояние на дружеството.
Първо сключва с
„АВГ 77" ЕООД на 06.11.2013г. договор, който е подписан от лице, което не
е управител на това дружество – съгласно Търговския регистър на 28.11.2013г. О.М.Г.е
вписан като управител на „АВГ 77" ЕООД. След като Търговският регистър е
публичен, то минимално дължимата грижа от управителя е да провери дали лицето,
с което договаря представлява търговското дружество. Още повече, когато иде реч
за сериозна инвестиция като договорената. Този договор е неизгоден за
„Инсброкер" ЕООД, тъй като е налице клауза за право на продавача да
задържи като неустойка сумите, заплатени от купувача по продажната цена, в
случай на забава на купувача да заплати цялата продажна цена с повече от 15
календарни дни, без да е налице аналогична клауза при неизпълнение на
задълженията на продавача.
Второ - извършва
плащания по договора без да е осигурено финансиране на пълната цена на
договора.
Трето – не
предприема действия по изпълнение на споразумението с трето лице за финансиране
със срок до 31.01.2014г. или в срока по анекс към договора, с което сам
поставя „Инсброкер" ЕООД в
положение на неизправна страна и губеща значителен финансов ресурс.
Четвърто – след
смъртта на управителя на „АВГ 77" ЕООД не предприема никакви действия за
разваляне или прекратяване на договора и връщане на заплатените авансово суми и
кредитиране на издадените фактури.
Пето – при
наличие на основание за изменение на декларираните данни относно упражнено
право на приспадане на данъчен кредит по авансови плащания по договор, който не
може да бъде изпълнен от другата страна, не уведомява приходната администрация
по реда на чл.126 от ЗДДС за извършване на корекция.
Шесто – при
поискване от органите по приходите в хода на ревизионно производство не
представя доказателства и заявява в писмени обяанения неверни обстоятелства.
Седмо – прехвърля управлението на
дружеството при висящо ревизионно производство с обхват неизгодната сделка.
Ревизията е възложена на 14.02.2014г., ИПДПОЗЛ е от 12.03.2014г., връчено на Е.П.,
който е управител до 27.05.2014г. Новият управител на дружеството е лице, което
е било пълномощник на същото, видно от представеното по а.д. № 10542 / 2015г.
на АССГ пълномощно /стр.25/.
Като краен резултат от всички
посочени действия на управителя П. се намалява имуществото на дружеството със
сумата от над 5 милиона лева, като липсва и придобит актив, поради което е
налице и четвъртата предпоставка за ангажиране на отговорността му - не могат
да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Действията
на П. за лишаване на дружеството от значителен финансов ресурс са умишлени с
оглед квалификацията му. Съгласно данните от Търговския регистър Е.П. е
управител на значителен брой /над 400/търговски дружества и други организации,
като част от тях са с основен предмет на дейност счетоводна отчетност – ЕООД
„Академия Бул Мар“, Сдружение „Асоциация на счетоводните къщи в България“, ЕООД
„Крестън Булмар – финансов одит“, ООД „Крестън Булмар“, ЕООД „ Крестън БулМар –
счетоводно обслужване“, Асоциация „Счетоводство и одит“ и др.
Съгласно представените от
правоприемника на „Инсброкер" ЕООД писмени доказателства, то не разполага
с имущество за погасяване на публичното задължение. Липсата на активи на
„Инсброкер" ЕООД е установена и към датата на прехвърляне на
предприятието. Видно от представеното по а.д. № 10540 / 2015г. на АССГ Решение
№ 727 / 19.05.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София в оборотната
ведомост на „Инсброкер" ЕООД за
периода 01.01.2014г. – 29.07.2014г. няма заведени активи и в оборотната
ведомост на правоприемника ЕООД „ФБТ“ за периода 30.07.2014г. – 31.12.2014г. не
са заведени активи – стоки и услуги.
Във
връзка с изпълнението на влезлия в сила ревизионен акт на правоприемника на
„Инсброкер" ЕООД от публичните изпълнители са предприети действия по
установяване на активи, които биха могли да послужат за погасяване на
публичните вземания, но не са установени такива, въпреки извършените справки и
изисканата информация от различни държавни органи. Установява се, че дружеството
не извършва дейност, няма активи, притежава банкова сметка ***, по която няма
наличности. Не може да послужи като обект на принудително изпълнение и
придобитото от правоприемника на „Инсброкер" ЕООД през 2016г. изключително
право върху полезен модел, тъй като наличието на такъв актив не е отразено от
дружеството в публикуваните в Търговския регистър Отчет за приходите и
разходите към 31.12.2016г., Счетоводен баланс към 31.12.2016г. и Приложение към
годишния финансов отчет. В тези документи няма отразено право на собственост
върху концесии, патенти, лицензии, търговски марки, програмни продукти и други,
въпреки наличието на такъв раздел в счетоводния баланс. Предвид претендираната
стойност на полезния модел, то той би следвало да бъде заведен като актив в
придобилото го предприятие. Ако в годината на придобиване същият актив е
продаден, то в счетоводството следва да бъде отчетен приход от продажбата,
какъвто в публичните отчети на дружеството не съществува. За данъчен период
2017г. в Търговския регистър е качена декларация от управителя, че дружеството
не извършва дейност. Поради изложеното, съдът намира, че и към настоящият
момент носителя на задължението за данъци не разполага с имущество, от което да
бъде удовлетворено вземането на държавата по възстановяване на неправомерно
полученият данъчен кредит в размер на над 800 000лв.
По
изложените съображения съдът намира за доказана и петата предпоставка за
приложение на чл.19 от ДОПК - невъзможност да бъде събрано вземането.
Настоящият
състав намира, че неправилно е определена границата на отговорността на
управителя. Отговорността по чл.19,
ал.1 ДОПК на изчерпателно изброените в разпоредбата субекти представлява
частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което е недопустимо
разширителното тълкуване на нормата, която я регламентира. Предвидена е отговорност на изброените трети лица за
несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски на задължените
ЮЛ по чл.14,
т.1 и 2
ДОПК, която отговорност е до размера на несъбраните задължения на тези лица,
без да обхваща и лихвите върху тях. Логическото и систематично тълкуване на чл.162,
ал.2, т.1 и 9
ДОПК недвусмислено води до извод, че вземанията за данъци и задължителни
осигурителни вноски, от една страна, и вземанията за лихви върху тях, от друга
страна, са различни по вида си публични държавни вземания. При това положение,
след като в чл.19,
ал.1 ДОПК не е предвидено изрично, че обхванатата от разпоредбата
отговорност на третите лица се разпростира и върху несъбраните вземания на
държавата за лихви, е незаконосъобразно ангажирането с обжалвания по делото
ревизионен акт на отговорността на жалбоподателя за лихви върху несъбраните
задължения за ДДС на „Инсброкер" ЕООД.
По изложените
съображения настоящият състав намира ревизионния акт постановен в нарушение на
материалния закон в частта, в която на Е.Г.П. е ангажирана отговорност по чл.19
от ДОПК за задължения на ЕООД „ФБТ“, правоприемник на ЕООД „ИнсБрокер“ за лихви
в размер на 362 554,16лв., поради което следва да бъде отменен в
посочената част. В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора страните
си дължат взаимно разноски. С оглед уважената част от жалбата и претендираните
разноски в размер на 610лв. на жалбоподателя се дължат разноски в размер на
182,31лв. При претендирани разноски от ответника в размер на 13 169,30лв.
при частично потвърждаване на акта му се дължат 9 233,45лв. По компенсация
жалбоподателя следва да бъде осъден да плати на ответника сумата от
9 051,14лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р – 04000417003207 – 091 - 001 / 12.03.2018г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 106 /
28.05.2018г., с който е ангажирана отговорността на лицето по чл.19 от ДОПК за
задължения на ЕООД „ФБТ“, правоприемник на ЕООД „ИнсБрокер“ за лихви в размер на 362 554,16лв.
ОТХВЪРЛЯ жалба на Е.Г.П. *** против Ревизионен
акт № Р – 04000417003207 – 091 - 001 / 12.03.2018г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 106 / 28.05.2018г.,
с който е ангажирана отговорността на лицето по чл.19 от ДОПК за задължения на
ЕООД „ФБТ“, правоприемник на ЕООД „ИнсБрокер“ за данък върху добавената
стойност за данъчни периоди м.11 и 12.2013г. в размер на 850 547,95лв.
ОСЪЖДА Е.Г.П. *** да заплати на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на 9 051,14лв. (
девет хиляди петдесет и един лева и четиринадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: