Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5757 по описа за 2017 година, прецени:
Делото е образувано по искове, обоснован с принцип на
отговорността на държавите членки за вреди и чл. 4 § 3 от ДЕС. Исковете са с правна квалификация чл. 2в от ЗОДОВ.
Исковете са предявени, както следва:
-
главни осъдителни искове срещу Народното събрание и Българска народна банка при
условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцата: 8000 лева обезщетение
за претърпени имуществени вреди, 50 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, 14 000 лева законна лихва върху сумата от 50 000 лева за
периода 25.07.2014 г. – 28.04.2017 г. и законна лихва върху сумата от
50 000 лева от датата на предявяване на исковата молба;
-
евентуални осъдителни искове срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките
за заплащане от този ответник на същите парични суми в случай че главните
искове бъдат отхвърлени.
Пълномощникът
на ищцата Е.Б. Д.– К.
излага, че е била вложител по депозитна банкова сметка *** „Корпоративна
търговска банка“ АД, открита през 2013 г., по която сметка към 17.06.2014 г. се
съхранявала сума от 532 408,10 лева. Банката била поставена под специален
надзор с решение № 73 от 20.06.2014 г. на управителния съвет на ответника
Българска народна банка, като за срок от три месеца било спряно изпълнението на
всички задължения и наложена забрана да извършва всички дейности по издадения
ѝ лиценз. От същия ден ищцата нямала достъп до средствата в банковата си
сметка, с което депозитът ѝ станал „неналичен“ по смисъла на Директива
94/19 на Европейския парламент и Съвета, в сила до 14.08.2015 г. Съгласно чл. 1
§ 3 подточка i) от тази директива, неналичен депозит означава
депозит, който е бил дължим и платим, но не е бил платен от кредитната
институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато
съответните компетентни органи са установили по тяхно виждане, че съответната
кредитна институция изглежда неспособна
за момента по причини, пряко свързани с финансовото ѝ състояние, да
изплати депозита, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние
да го направи. Директивата въвеждала задължение на компетентните органи да
установят това колкото е възможно по-скоро, и във всеки случай не по-късно от
пет работни дни след като се е уверила за първи път, че дадена кредитна
институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. От тези
разпоредби според пълномощника на ищцата следва задължението на ответника БНБ
най-късно до 27.06.2014 г. да установи , че депозитите на КТБ са „неналични“ по
смисъла на Директива 94/19, което да бъде основание за изплащането на
гарантирания минимален депозит от 196 000 лева от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките в срок от двадесет работни дни.
Според пълномощника на ищцата, нарушението на
ответника Н.С.се изразявало в неточно транспониране на Директива 94/19 на
Европейския парламент и Съвета във вътрешното законодателство от ответника Н.С.,
който не разполагал с дискреционни правомощия да определи различни условия за
установяване на неналичност на депозитите и да предвиди други срокове, извън
посочените в чл. 1 § 3 буква „i“ и чл. 10 § 1 от Директивата. На
това основание, Европейската комисия започнала наказателна процедура №
2014/2240 срещу Република България за неправилно транспониране на чл. 1 § 3 и
чл. 10 § 1 от Директивата и за неспазване на принципа за свободно движение на
капитали, съгласно чл. 63 от ДФЕС. Комисията констатирала, че депозитите на
вложителите в КТБ били неналични от три месеца, а изискването на българския
закон да бъде отнет лицензът на банката като предпоставка за изплащане на
гарантираните депозити противоречи на изискванията на Директивата.
Нарушението на ответника Българска народна банка се
изразявало в бездействието на този ответник да приложи пряко разпоредбите на
Директива 94/19 на ЕП и Съвета, които дерогират противоречащите им норми на
вътрешното право. Ответникът БНБ бил „компетентният орган“ по смисъла на чл. 1
§ 3 б. „i“ от Директивата в качеството си на орган, упражняващ
надзор на кредитните институции, задължително допълнение на която дейност била
защитата на депозитите. Липсата на изрично произнасяне на ответника БНБ по
въпроса дали депозитите са неналични на основание чл. 1 § 3 буква“i“ съставлявала
нарушение на правото на ЕС.
При евентуалност пълномощникът на ищцата излага доводи
за извършено нарушение от ответника Фонд з.г.н.в.в б. тъй като след установяване
на неналичността на депозитите с решение на БНБ по чл. 115 от ЗКИ от 20.06.2014
г., Фондът не изпълнил задължението си по чл. 10 § 1 от Директива 94/19 да
изплати дължимите суми в 20-дневен срок от датата на решението на БНБ. Срокът
не е бил удължаван по искане на ФГВБ до БНБ и не е имало основание за това.
Неизпълнението на това задължение в срока по Директивата било нарушение на
правото на ЕС.
Пълномощникът на ищцата твърди, че описаните от
ответниците нарушения причинили на ищцата:
- имуществени вреди в размер на 8000 лева, съизмерими
със законната лихва върху гарантирания размер на депозита от датата, на която
той е следвало да бъде изплатен – 25.07.2014 г. до датата на реалното му
изплащане – 04.12.2014 г.;
- неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
изразяващи се в затруднения във връзка с посрещането на собствените и на
близките си нужди, невъзможност за завършване на започнал ремонт, влошаване на
отношенията с близките си, чувство за вина и здравословни проблеми.
Върху неимуществените вреди пълномощникът на ищцата
претендира законна лихва в размер на 14 000 лева за периода от 25.07.2014
г. до датата на предявяване на исковата молба 28.04.2017 г. и законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
На
основание изложените обстоятелства, в исковата молба по предявения главен иск
се прави искане до съда да осъди ответниците Н.С.и Българска народна банка
солидарно да заплатят на ищцата Е.Б. Д.:
-
сумата от 8000 лева обезщетение за имуществени вреди;
-
сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди;
- сумата
от 14 000 лева законна лихва върху сумата от 50 000 лева от
25.07.2014 г. до 28.04.2017 г.;
-
лихвите върху сумата от 50 000 лева от датата на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
По
предявения евентуален иск, в исковата молба е направено искане до съда да осъди
ответника по евентуалния иск Фонд з.г.н.в.в б. да заплати на ищцата горните
суми.
Ответникът
Н.С.чрез пълномощниците си прави възражение за недопустимост на иска срещу този
орган, поради липса на процесуална легитимация. По същество излага становище за
неоснователност на иска, поради своевременно транспониране на Директива 94/19 в
българското законодателство чрез ЗИД на Закона за кредитните институции, обн.
ДВ бр. 27 от 24.03.2014 г. Обосновава довод, че задължението за изплащане на
неналичните депозити възниквало от датата на тяхното установяване от
компетентните власти според националното законодателство. Според пълномощника
на ответника директивата предоставя възможност на държавата членка за преценка
относно органа и начина на установяване, че дадена кредитна институция не е
изплатила депозити, както и механизмите на този процес. Излага и теза, че нарушението
на правото на ЕС, доколкото е било допуснато от законодателния орган, не е
достатъчно съществено, за да е основание за ангажиране на отговорността на този
ответник. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между тях и твърдяното нарушение.
Ответникът
Българска народна банка чрез пълномощниците си оспорва допустимостта на
исковете с твърдение, че е легитимиран да отговаря за вреди само при издаден и
впоследствие отменен акт или при отменен мълчалив отказ, като такава претенция
би подлежала на разглеждане по реда на АПК. Оспорва основателността на исковете
с довод, че БНБ не е посочен като компетентен орган, оправомощен да издаде акт
за наличност на депозити. Дефиниция на понятието компетентен орган не се
съдържа в Директива 94/19, а в последваща Директива 2014/49/ЕС се прави
разграничение между компетентен орган като публичен орган, упражняващ надзор
върху кредитните институции, и „съответния административен орган“, който
прилага режима на наличността и който се определя от всяка държава членка. На
това основание ответникът БНБ излага довод, че компетентният орган, който
установява неналичността на депозитите, следва да бъде изрично законодателно
определен. Ответникът БНБ не е бил овластен да прилага режима на неналичните
влогове. Такова правомощие му е било възложено с изменения в ЗБНБ и ЗКИ през
август 2015 г. Според ответника, актът по чл. 115 ЗКИ за поставянето на банката
под специален надзор не обуславя задължение на централната банка да постанови неналичност
на влоговете. Оспорват твърдението за претърпени вреди и причинната връзка
между тях и действие или бездействие на ответника.
Ответникът
по евентуалния иск Фонд з.г.н.в.в б. оспорва процесуалната си легитимация като
ответник по предявения иск, тъй като не е държавно учреждение и административен
орган по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, а юридическо лице без властнически
правомощия, със самостоятелно имущество, което не се финансира от държавния
бюджет. Оспорва основателността на иска, като излага довод, че задължението на
този ответник за изплащане на гарантираните депозити се предпоставя от изричен
акт на компетентния орган за установяване неналичността на депозитите по
смисъла на чл. 1 § 3 точка i) от Директива 94/19. Според ответника ФГВБ, изплащането на
гарантираните влогове е започнало от фонда, след като БНБ е отнела лицензията
за банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД на 06.11.2014 г., в
срока по чл. 23 ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).
Ищцата е получила максималния размер на гаранция относно влоговете си на
04.12.2014 г. – на 20-я работен ден от датата на отнемане на лиценза на КТБ.
Оспорва твърдените имуществени и неимуществени вреди и причинната връзка между
тях и действия на ФГВБ.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, взе
предвид следното:
Фактите по делото.
Между
ищцата и „Корпоративна търговска банка“ АД през 2013 г. бил сключен договор за
банков влог, с който банката е открила на ищцата безсрочна депозитна банкова
сметка *** ***, BIC ***. По сметката са постъпили парични средства на ищцата,
като към дата 16.06.2014 г. наличната парична сума била 532 008,10 лева,
видно от извлечение от банкова сметка (***. 25).
С
решение № 73 от 20.06.2014 г. управителният съвет на БНБ поставил „КТБ“ АД под
особен надзор за три месеца, назначил квестори, постановил спиране на
изпълнението на всички задължения на КТБ и ограничил дейността на банката,
забранил извършването на дейности, съгласно издадения банков лиценз и отстранил от длъжност
членовете на управителния и надзорния съвети. Срокът на специалния надзор на
„КТБ“ АД бил удължен до 20.11.2014 г. с решение от 16.09.2014 г. С решение №
138 от 06.11.2014 г. БНБ е отнела банковата лицензия на КТБ и е прието да бъде
подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 61
от 18.11.2014 г. на УС на Фонда за гарантиране влоговете в банките е прието
начало на изплащане на гарантираните депозити от 196 000 лева от
04.12.2014 г. Сумата от 196 000 лева била изплатена на ищцата на
04.12.2014 г.
С решение № 664
от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на СГС, VI - 4 състав е обявена
неплатежоспособността на банката, определена е началната ѝ дата
06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и тя е обявена в
несъстоятелност. Решението е частично отменено с решение № 1443 от 03.07.2015
г. по т.д.н. № 2216/2015 г. на САС в частта му относно началната дата на неплатежоспособност,
като въззивният съд е приел начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014 г.
По делото е
разпитана като свидетел В.Н.Я.. Според нейните показания, ищцата е внесла
паричната сума в банката след продажба на жилище. Невъзможността да се
разпорежда с вложените в КТБ средства, предизвикала у ищцата чувство на нервно
напрежение, отчаяние и емоционален срив. Влошили се отношенията в семейството
ѝ, получила упреци от баща си за загубата на вложените в банката парични
средства. Състоянието ѝ наложило приемането на успокоителни лекарства.
Според свидетелката, ищцата и до момента не е могла да се възстанови.
От
правна страна.
Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за
вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, са:
достатъчно съществено нарушаване на норма от правото на ЕС, свързана с
предоставянето на права на частноправните субекти; настъпване на вреда за ищеца,
която да е в пряка причинна връзка с нарушението.
В периода между поставянето на КТБ под особен надзор до вземане на
решение за изплащане на гарантираните депозити, е бил в сила Законът за
гарантиране на влоговете в банките (отм.). Съгласно чл. 23 ал. 1 от този закон,
фондът изплаща задълженията на съответната банка към нейните вложители до
гарантираните размери, след като БНБ е отнела издадената лицензия за банкова
дейност. Разпоредбата е в противоречие с чл. 10 т. 1 във връзка с чл. 1 § 3
буква „i“ от Директива
94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити. Според чл. 1 § 3 точка „i“, неналичен депозит е депозит,
който е бил дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция съгласно
правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили,
че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние
да го направи. Според второто изречение (редакция след изменение с Директива
2009/14/ЕС), съответните компетентни органи установяват това толкова скоро,
колкото е възможно, и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като
установят за първи път, че кредитната институция не е изплатила депозити, които
са дължими. Според § 10 т. 1 от Директивата (редакция след изменението с
Директива 2009/14/ЕС), схемите за гарантиране на депозитите трябва да са в
състояние да изплатят надлежно проверените искания на вложителите във връзка с
неналични депозити в рамките на 20 работни дни от датата, на която
компетентните власти (БНБ за Р. България) са установили неспособността на
банковата институция да изплати депозита по причини, свързани с финансовото
ѝ състояние. Директивата не поставя като изискване за изплащане на
гарантираните депозити отнемането на лицензията на търговската банка. Държавата
в лицето на законодателния орган – ответника Н.С., не е предприела действия по
правилното транспониране на нормите на Директива 94/19/ЕО във вътрешното си
законодателство, за което е започнала срещу Р. България наказателна процедура №
2014/2240. Нарушението е достатъчно съществено, тъй като разпоредбите на чл.
1 § 3 и чл. 10 § 1 за сроковете са установяване неналичността на депозитите и
за възможност да се изплатят гарантираните депозити имат императивен характер и
не допускат отклонения в националната нормативна уредба.
Поради изложеното, ответникът Н.С.дължи обезщетение за тези претърпени
от ищцата вреди, установени в настоящото производство, които са пряка и
непосредствена последица от допуснатото нарушение.
Ищцата претендира имуществени вреди в размер на 8000 лева – размер
на законната лихва върху гарантирания размер на влога от 196 000 лева за
периода от 25.07.2014 г., сочена като дата, до която според ищцата депозитът е
следвало да бъде изплатен, до датата на неговото изплащане. Ищцата претендира и
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и законна лихва върху
тази суми в размер на 14 000 лева за периода от 25.07.2014 г. до 28.04.2017
г. – датата на предявяване на исковата молба.
В съответствие с цитираните разпоредби на Директива № 94/19/ЕС, в
случай, че същите са били правилно транспонирани във вътрешното право чрез
законодателен акт, депозитът на ищцата би бил неналичен по смисъла на чл. 1 § 3
точка “ï” от
Директивата на 20.06.2014 г. (петък), когато е установено, че Корпоративна
търговска банка е изчерпала ликвидността си и не е в състояние да извършва
разплащания. След узнаването на това обстоятелство, и в съответствие с
изречение второ на цитираната точка от Директивата (редакция след изменението
от 2009 г.), съответният вътрешен законодателен акт е следвало да предвиди
правомощие на компетентния орган (БНБ в случая) с нарочен акт да установи
състоянието на неналичност в срок от пет работни дни от узнаване за състоянието
на неплатежоспособност. Срокът за постановяване на такъв нарочен акт би изтекъл
на 27.06.2014 г. (петък). В рамките на 20 работни дни от датата на издаване на
акт на компетентния орган за установяване на неналичост на депозитите, съответният
законодателен акт е следвало да предвиди възможност схемите за гарантиране на
депозитите да изплатят надлежно проверените искания на вложителите във връзка с
неналични депозити, съгласно чл. 10 т. 1 от Директивата в приложимата към
случая редакция). Този срок би започнал да тече на 30.06.2014 г. (понеделник) и
би изтекъл на 25.07.2014 г. (петък). Това означава, че според задължителните за
транспониране разпоредби на чл. 10 т. 1 от Директивата, на дата 27.07.2014 г. –
работният ден, следващ датата, на която е следвало да се изплатят гарантираните
депозити, започва да тече периодът на законната лихва върху размера на
гарантирания депозит, дължима като обезщетение за непозволено увреждане,
причинено от законодателния орган. Лихвеният период е до 03.12.2014 г. –
датата, предхождаща датата, на която ищцата е получила гарантираната част от
депозита. Размерът на законната лихва за този период е 7044,40 лева. Искът,
предявен срещу ответника Н.С.за обезщетение за имуществени вреди е основателен
до този размер.
Неоснователен е предявеният срещу ответника Н.С.за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Според изложението на самата
ищца в исковата молба, гарантираната част от влога ѝ е била изплатени,
макар и след изтичане на сроковете, предвидени в чл. 10 § 1 във вр. с чл. 1 § 3
от Директива 94/19/ЕО. Неимуществените вреди, които се установяват по делото от
гласните доказателства – показанията на свидетелката В.Н.Я., произтичат от самия
факт на поставяне на КТБ под специален надзор и загубата на голяма част от
паричните средства, вложени от ищеца в тази банка (извън гарантирания размер на
влоговете) – според показанията на свидетелката, ищцата е разчитала на „тези
пари“, като очевидно свидетелката има предвид вложените от ищцата парични
средства в банката, а не гарантирания размер на влога ѝ, който е очаквала
да получи от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Не се доказана
настъпили неимуществени вреди, които да са последица от забавянето на
изплащането на гарантираната част от влога с 4 месеца и 7 дни, съответно
последица от неправилното транспониране на Директива № 94/19/ЕС от ответника Н.С..
Поради това, следва искът за неимуществени вреди срещу този ответник да бъде
отхвърлен.
Поради неоснователност на главния иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, неоснователен е и
акцесорният спрямо него иск за заплащане на сумата от 14 000 лева законна
лихва върху сумата от 50 000 лева, считано от 25.07.2014 г. до 28.04.2017
г.
Изцяло неоснователни са исковете в частта им, в която са предявени
срещу ответника Българска народна банка.
Съгласно отговор
на въпрос 4 от Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 година по дело
С-571/16 (Н.К.срещу Българската народна банка, образувано по преюдициално
запитване на АС Варна, член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 трябва да се
тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба
трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може
да бъде извеждана от други актове, като решението на БНБ, с което КТБ е
поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства
като тези в главното производство. Същевременно обаче, ответникът БНБ не може
по свой почин да издаде такъв акт, ако неговото издаване не е изрично
регламентирано в закона. Цитираната
Директива се отнася до правата на вложителите, които следва да бъдат
гарантирани чрез правилното транспониране на директивата по законодателен път,
но тя не създава механизми, които да предвидят възможност на органи на
публичната власт без законодателна компетентност да я приложат пряко. Издаването
от БНБ на акт за обявяване на депозитите за неналични не е могло да се обоснове
и с общата разпоредба на чл. 2 ал. 6 от Закона за БНБ, предоставяща на
централната банка функциите по регулация и надзор на дейността на другите банки
в страната. Тези функции са се осъществявали чрез изчерпателно изброените в чл.
16 от Закона за БНБ (редакция преди 2015 г.) правомощия на управителния орган
на централната банка. Затова, за процесния период от 20 юни 2014 г. до 4
декември 2014 г. извън компетентността на ответника БНБ е било да приложи пряко
разпоредите на Директивата и да издаде акт за прогласяване на вземанията на
вложителите в КТБ за неналични. Издаването на такъв акт не е било предвидено в
законодателен акт на вътрешното право. След като Централната банка не е имала
такива правомощия и не е имала съответната компетентност да приложи пряко
Директива № 94/19/ЕС, няма основание за пораждане на отговорност за вреди на
този ответник.
Поради същите
съображения, неоснователен е предявеният при евентуалност срещу ответника Фонд з.г.н.в.в
б. иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и
искът за заплащане на законна лихва върху тази сума в размер на 14 000
лева. Отговорността на този ответник за вреди би се породила при наличие на
изричен акт на компетентния национален орган за установяване неналичност на
влоговете в КТБ, ако след изтичане на срока по чл. 10 т. 1 от Директивата
Фондът не е предприел плащания на гарантираната част от влоговете. След като
такъв акт не е бил постановен и действащата правна уредба не е предвиждала
неговото постановяване, не се е породило задължение, нито право на Фонда да
извърши плащане в сроковете по чл. 10 т. 1 от Директивата. Следва да се има
предвид и че този ответник не е орган на публична власт, а частноправен субект,
поради което спрямо него е неприложим принципът на пряката приложимост на
Директивата при претенции на физическо лице. Поради това, не е възникнала
отговорност на ответника Фонд з.г.н.в.в б.з. изплащането на ищцата на
гарантираната част от депозита на 04.12.2014 г. 4 месеца и 7 дни след изтичане
на срока по Директива № 94/19/ЕС.
Разноските по делото.
В съответствие с
материалноправните изводи на настоящия съд, ответникът Н.С.следва да заплати на
ищцата разноски по делото в размер на 271,95 лева, според уважената част от
исковете.
Съдът определя в
полза на ответника Н.С.юрисконсултско възнаграждение от 450 лева на основание
чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тази сума ищцата следва да заплати
400 лева според отхвърлената част от иска. Ищцата следва да заплати на
ответника Българска народна банка разноски в размер на 266,70 лева. Съдът
определя в полза на този ответник юрисконсултско възнаграждение от 450 лева, от
които ищцата следва да заплати 400 лева, според отхвърлената част от иска.
Процесуалният
представител на ответника Фонд з.г.н.в.в б. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2690 лева. Във връзка с разноските, претендирани от
ответниците, представителят на ищцата е направил възражение за прекомерност.
Същият не уточнява възнаграждението, срещу което прави възражение, но с оглед
обстоятелството, че ответниците Н.С.и Българска народна банка са били
представлявани от юрисконсулти, съдът приема, че възражението е само срещу
заплатеното адвокатско възнаграждение от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките.
Възражението е
неоснователно. Ако минималното възнаграждение се определя според общия размер
на предявените искове 72 000 лева, според правилото на чл. 7 ал. 2 т. 4
(стара редакция) от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то е в размер 830 + 3%*62 000 = 2690 лева, в който размер
е уговореното и заплатено от този ответник. Ако възнаграждението се определи според
правилото на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 за всеки от предявените по делото искове,
съответно 8000 лева, 50 000 лева и 14 000 лева, дължимото
възнаграждение по иска за имуществени вреди с цена 8000 лева е 580 лева плюс 5%
за горницата над 5000 лева, или 530 + 5%*3000 = 680 лева, според чл. 7 ал. 2 т.
3 от Наредба № 1. Възнаграждението по иска за неимуществени вреди с цена
50 000 лева е 830 + 3%*40 000 = 2030 лева, според чл. 7 ал. 2 т. 4
(стара редакция) от Наредба № 1. Възнаграждението по претенцията за законна
лихва върху сумата от 50 000 лева в размер на 14 000 лева е 830 +
3%*4000 = 950 лева, според същата разпоредба. Общият размер на минималното
възнаграждение, дължимо от този ответник на адвокат Л., според предявените
искове, е 3660 лева. Претендираното адвокатско възнаграждение е 2690 лева,
което е по-ниско от минималния размер според Наредба № 1. Поради това няма
основание за неговото намаляване.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Н.С., ЕИК ******, адрес: гр. София пл. „******да
заплати на Е.Б.Д., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 7044,40 лева (седем хиляди и четиридесет и четири
лева и четиридесет стотинки) обезщетение за имуществени вреди, представляващо
законна лихва върху сумата от 196 000 лева за периода от 28.07.2014 г. до
03.12.2014 г., причинени от неправилно транспониране на Директива № 94/19/ЕС във вътрешното право на
Р. България чрез законодателен акт, като отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 2в от ЗОДОВ над тази сума до предявения размер от 8000 лева и в частта му, в която е
предявен срещу ответника Българска народна банка.
Отхвърля
предявените от Е.Б.Д. срещу ответниците Н.С.и
Българска народна банка
иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени от неправилно
транспониране на Директива №
94/19/ЕС във вътрешното право на Р. България чрез законодателен акт на
Народното събрание и неприлагане пряко на Директивата от Българска народна
банка, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
тази сума за периода от 25.07.2014 г. до 28.04.2017 г. в размер на 14 000
лева.
Отхвърля предявените при евентуалност от Е.Б.Д. срещу ответника Фонд з.г.н.в.в
б. иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени от неприлагане
пряко на Директива № 94/19/ЕС чрез заплащане в срока по чл. 10 § 1 от
Директивата на гарантирания размер на спестовен
влог в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху тази сума за периода
от 25.07.2014 г. до 28.04.2017 г. в размер на 14 000 лева.
Осъжда Н.С.да
заплати на Е.Б.Д.
разноски в размер на 271,95 лева,
според уважената част от исковете.
Осъжда
Е.Б.Д. да заплати на Н.С.юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лева, на Българска народна банка разноски в
размер на в размер на 266,70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
400 лева, и н. Фонд з.г.н.в.в
б. разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 2690 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: