ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 20.6.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на 20.06.2019 година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина
Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков
ч.гр.дело № 4633 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на разглеждане е частна жалба, предявена от името на „Е.М.“ ЕООД срещу отказ на
съдия по вписванията да бъде разпоредено вписване на договор за цесия на
обезпечено вземане. В жалбата се излага довод, че и по отношение на
производството по вписване като охранително приложими са общите правила.
Наведен е довод, че правилата изискват писмено искане като се оспорва
възприетия от съдията по вписванията порок – липса на нотариална заверка на
молбата на кредитора. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде постановено
вписване на акта.
По
допустимостта на частната жалба
Съдът
констатира, че жалбата касае подлежащ на обжалване акт при условията на чл. 274
вр. чл. 577 ГПК, изхожда от името на заявителя в охранителното производство,
обуславящо интерес да бъде повдигнат спора за законосъобразността на
постановения акт и процесуалното действие е предприето в указания от закона
срок.
По
основателността на частната жалба
От
приложеното копие от книжата по делото се установява писмено изразено съгласие,
че „Р.(България)“ АД прехвърля на „Е.М.“ ЕООД портфейл от вземания, включващо и
вземане, обезпечено с ипотека, вписана под номер 149 том ІІ рег. № 4524 дело №
270 от 2008, вписване по зс/пв с вх. № 54728 акт № 174 том ІІІ дело № 37721/08
г. Договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите на участващите в
нотариалното производство.
За
да постанови обжалвания отказ съдията по вписвания приема, че не е изпълнено
изискването на чл. 571 ГПК, а поради липса на препращане при нотариалните
производства общите правила на исковите производства са неприложими. С оглед
необходимостта от записване по предвидения ред в чл. 8 и сл. и чл. 34 ПВ
заявлението не може да бъде подадена по пощата като се счита за ненадлежно
сезиран. Не се установява и лицето, подписало молбата да е надлежно
упълномощено тъй като по приложено в копие пълномощно не е указано кой е
заверил копието за съответствие с оригинала. Прието е и че искането да се впише
в книгата на договорните ипотеки като се отбележи/впише по партидата на
нотариален акт сключен договор за цесия е недопустимо. Застъпено е становище,
че според чл. 17 ал. 2 на отбелязване подлежи молба, което налага да е в
предписаната от чл. 3 ПВ форма и да удовлетворява установеното съдържание с чл.
17 ал. 2. Прието е и че представеният препис-извлечение, а не оригинал от договора
за цесия не отразява подписите на страните под приложенията към договора,
съответно приложенията да са част от договора с изискуемата форма.
Съдът
констатира, че нормата на чл. 569 т. 5 ГПК определя производството по вписване,
отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са
утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571 изр.
второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена
молба в писмена форма. За
неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да
намерят и общите правила на охранителните производства – Глава четиридесет и
девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите
правила на процесуалния закон – Част първа на Гражданския процесуален кодекс (в
този смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на
ВКС)..
Нормата
на чл. 572 ГПК изисква лично явяване при удостоверяване на изявление. Същевременно
обаче нормата чл. 17 ал. 1 б. „а“ от Правилника за вписванията (ПВ) определя
като подлежащи на вписване актове, касаещи прехвърляне на вземане, обезпечено с
ипотека, а според нормата, към която препраща този текст – чл. 171 ЗЗД,
сделката с такъв предмет следва да бъде извършена писмено с нотариална заверка
на подписите. Посочено е и че актът,
обективиращ сделката подлежи на вписване в имотния регистър. При тези
обстоятелства настоящият състав не намира основание да счита, че предмет на
удостоверяване е изявление на участващото в производството лице. На общо
основание и в нотариалното производство приложимо е диспозитивното начало,
поради което предписаната от закона писмена молба сезира съдията по вписвания,
очертавайки поисканото съдействие. Предмет на нотариалното производство е
самият договор за цесия, а не изявлението на принасящото го лице.
Нито
процесуалният закон, нито Правилникът за вписванията предписва задължение за
лично депозиране на изискуемата писмена молба. Необходимост за лично депозиране
на писмената молба не произтича и от смисъла на закона. Съдията по вписванията
дължи да осигури своевременно извършване на предписаното действие, а
поредността на исканията следва от регистрираните изявления. Изключително право
на страната в нотариалното производство е да прецени дали, съответно кога и как
да си осигури защитното действие на вписването в това число и да си обезпечи
яснота за момента на регистрирането му. От друга страна авторството на
изявлението произтича непосредствено от съдържанието на документа и доколкото
на съдията по вписвания не е възложено да удостоверява самоличността на
иницииращия производството, личното явяване остава безпредметно. Ето защо съдът
приема, че достигналото до Службата по вписванията писмено изявление надлежно
сезира съдията по вписванията с произтичащото от това задължение да се увери,
че нормативно предвидените предпоставки и да осигури търсеното съдействие.
Нормата
на чл. 170 ЗЗД утвърждава личността на кредитора като съществен елемент от
характеризирането на тежестта върху недвижим имот. В тази насока и чл. 171 ЗЗД
обуславя действието на правоприемството от вписване на акта, от който то
произтича. Следователно, заявеното искане касае подлежащо на вписване
обстоятелство.
Установява
се също така, че законоустановената форма на сделката е съобразена – прехвърлянето
на вземането е осъществено в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
представляващите страните по сделката. Ето защо установените от закона
предпоставки са налице като договорът следва да бъде вписан по реда на чл. 12
ал. 2 ПВ, а правоприемството отбелязано по реда на чл. 17 ал. 4 ПВ.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт е постановен при
съществено процесуално нарушение, поради което
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Определение № 196/21.02.2019 г., постановено по молба вх.р. № 8770
от 21.02.2019 г. от съдия по вписванията при СРС като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ Конкретен договор за прехвърляне на
обезпечени вземания на физически лица от 21.12.2018 г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 10451 от 21.12.2018 г. на П. П. с рег. № 533 на Нотариалната
камара , представен в нотариално заверен препис-извлечение с рег. № 10018 от
12.12.2017 г. съгласно молба вх.рег. № 11-00-28 от 20.12.2017 г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.