СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
14816 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 507006 от 11.10.2018 г., постановено по гр.
д. № 47256/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, е прогласено, на
основание чл. 349, ал. 6 ГПК, обезсилването по право на решение от 14.01.2014
г. по гражданско дело № 47256/2011 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 52 състав, в частта, с която на основание чл. 349,
ал. 1 ГПК, е поставен в дял на Л.А.Х., ЕГН **********, допуснатият до съдебна
делба недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София,
ж.к. „Изгрев", ул. "*******, със застроена площ от 84.86 кв. метра,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Й.и
Г.Г., двор, двор, двор, ведно със зимнично помещение, при съседи-коридор, С.и Л.Ч.,
двор, О.и Б.Д., заедно с 5.02 % идеални части от общите части на сградата и в частта, с която Л.А.Х. е осъдена
да заплати на Ц.А.Н., ЕГН **********, за уравнение на нейния дял сумата от 61
500 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното й изплащане.
С решението е изнесен на
публична продан, на основание 349, ал. 6, изр. второ ГПК,
допуснатият до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.
София, ж.к. „Изгрев", ул. "*******, със застроена площ от 84.86 кв. метра,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Й.и
Г.Г., двор, двор, двор, ведно със зимнично помещение, при съседи- коридор, С.и Л.Ч.,
двор, О.и Б.Д., заедно с 5.02 % идеални части от общите части на сградата, като
получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите,
съобразно дяловете им в съсобствеността, както следва: 1/2 идеална част за Л.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и 1/2
идеална част за Ц.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Д.К.Х.,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Ц.Й.-С., в която са
изложени съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение.
Поддържа се, че първоинстанционният съдебен състав не е приел и не е обсъдил
обстоятелството, че Л.Х. е заплатила на сестра си Ц.Н. сумата за уравняване
дела на последната в процесния недвижим имот. В тази връзка се навеждат
твърдения, че заплащането е извършено в законоустановения 6-месечен срок,
съобразно указаната от първоинстанционния съд дата на влизане в сила на
съдебното решение. Поддържа се, че към настоящия момент собственик на процесния
имот е Д.К.Х., която е придобила собствеността върху същия от съделителката Л.А.Х..
Посочва се, че върху процесния имот е учредена ипотека в полза на банката,
отпуснала кредит, с който е извършено заплащането на сумата за уравняване дела на
Ц.Н. в съсобствеността. Поддържа се, че щом първоинстанционният съд е посочил
дата на влизане в сила на съдебното решение, то тя е меродавна за страните,
независимо дали е правилната или не. Моли се за отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение.
Депозирана е и въззивна жалба от Л.А.Х., в която са
изложени съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение.
Поддържа се, че в полза на съделителката Н., в законоустановения 6-месечен
срок, е открита банкова сметка *** – ***, BIC – ***, в „Алианц Банк България“
АД, по която на същата е преведена сумата за уравняване на дела й в процесния
недвижим имот, ведно с дължимите лихви. Посочва се, че в качеството си на
единствен собственик на процесния имот, който е изплатил дела на ищцата в
6-месечния срок, посочен от първоинстанционния съд, се е разпоредила правомерно
с имота, като го е прехвърлила чрез дарение. Предвид горното се твърди, че не е
налице съсобственост между страните по спора върху процесния недвижим имот.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от Ц.А.Н.
са депозирани отговори на въззивните жалби, с които последните се оспорват. В
отговорите се излагат съображения, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че от страна на съделителката Л.Х. не е проведено пълно и главно доказване на
твърденията си за изпълнение на паричното си задължение за уравняване дела на
съделителката Ц.Н. в 6-месечния срок от влизане в сила на решението за
възлагане на имота, който според въззиваемата е изтекъл на 11.09.2014 г. Излагат се твърдения, че тегленото
на суми от откритата в полза на Ц.Н. банкова сметка *** „Алианц Банк България“
АД, по която се твърди от жалбоподателката, че е преведена сумата за уравняване
дела на Н., не е възможно без присъствието и полагането на подпис от
пълномощника на ответницата - адв. И.С.. Моли се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, респективно обжалваното първоинстанционно решение да
бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбите оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 52 състав е бил сезиран с иск за делба.
С решение от 05.10.2012 г., влязло в сила на
30.10.2012 г., постановено по гр. д. № 47256/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав е допусната съдебна
делба между Ц.А.Н., ЕГН **********, и Л.А.Х.,
ЕГН **********, на недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в
гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „*******, със застроена площ от 84,86 кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: -
стълбище, Й.и Г.Г., двор, двор, двор, ведно със зимнично помещение при съседи:
коридор, С.и Л.Ч., двор, О.и Б.Д., заедно с 5,02 % идеални части от общите
части на сградата, при квоти: ½ идеална част за Ц.А.Н. и ½
идеална част за Л.А.Х..
С решение от 14.01.2014 г., постановено по гр. д. №
47256/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК,
процесния делбен имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София,
ж.к. „Изгрев“, ул. „*******, със застроена площ от 84,86 кв.м. е поставен в дял
на Л.А.Х., като същата е осъдена да заплати в полза на Ц.А.Н. сумата от
61 500 лева за уравнение на дела й от имота, в шестмесечен срок от влизане
на решението в сила.
С молба от 30.12.2014 г. съделителката Ц.А.Н. е
поискала от първоинстанционния съд да обезсили по право решение от 14.01.2014
г., поради неплащане в срок на присъдените й суми за уравнение на дела й от
имота.
Препис от решението е връчен на Ц.А.Н. чрез адв. И.С. на
25.02.2014 г. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от Ц.А.Н. на
12.03.2014 г., която е върната като просрочена с разпореждане от 19.03.2014 г. на
СРС. Срещу разпореждането е била подадена частна жалба от Ц.А.Н., което е потвърдено
с Определение № 18305 от 15.09.2014 г. на СГС, ТО, VI-10 състав, влязло в сила на
18.11.2014 г.
С молба от 21.06.2017 г. Л.А.Х. е уведомила
първоинстанционният съд, че на 13.05.2015 г., на името на Ц.А.Н., е била
открита банкова сметка *** – ***, BIC – ***, в „Алианц Банк България“ АД, по
която е преведена сумата за уравняване на дела й в процесния недвижим имот,
ведно с дължимите лихви.
С определение от 13.09.2017 г., постановено по гр. д.
№ 47256/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, Д.К.Х. е конституирана като страна в
делбеното производство в качеството ѝ на приобретател на процесния
недвижим имот по настъпило на 24.06.2015 г. правоприемство по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116, том I, рег. № 3850, дело № 101/2015 г. на
нотариус А.Д., рег. № 404 в Нотариалната камара.
С обжалваното пред въззивния съд решение №
507006/11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 47256/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав първоинстанционният
съд, на основание чл. 349, ал. 6 ГПК, е обезсилил по право решение от
14.01.2014 г., постановено по гр. д. № 47256/2011 г. по описа на СРС, ГО, 52
състав в частта, с която на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, е поставен в дял на Л.А.Х.
допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 20,
находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „*******, със застроена площ от
84,86 кв.м. и в частта, с която на същото основание Л.А.Х. е осъдена да заплати
в полза на Ц.А.Н., ЕГН ********** за уравнение на нейния дял сумата от 61 500
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното ѝ изплащане. Със същото решение е
изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба недвижим имот,
представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „*******,
със застроена площ от 84,86 кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал.
1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното
парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено
в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се
възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил
искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която
е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него.
Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите
им.
Видно от разпоредбата срокът за изпълнение и плащането на
сумите за уравняване на дяловете на съделителите имат характеристиката на
отлагателно условие за проявление конститутивното действие (вещно-правния
ефект) на влязлото в сила решение по възлагане. Ако паричното задължение за
уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито
неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по
облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока
по чл. 349, ал. 5
ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако
няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на
възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а
последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно
формулираната норма на чл. 349, ал. 6
ГПК изключва всяка възможност за незачитане последиците на
неизпълнението в шестмесечния срок, предвид произтичащото ex lege обезсилване
на възлагателното решение и отпадане с обратна сила на основанието за
възникване на самото парично задължение, поради което без правно значение е
дали неизпълнението се дължи на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД по отношение на длъжника - така т. 10 от ТР №
1/19.05.2004 г. на ОСГК - ВКС. В хипотезата на чл. 349, ал. 6
ГПК съделителят-длъжник, който възразява, че е изпълнил
точно паричното си задължение, следва да докаже, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, позитивните факти на плащането в срок.
В конкретния случай спорният въпрос между страните е
кога е влязло в сила възлагателното решение.
За да отговори на този въпрос въззивният съд съобрази
обстоятелството, че срещу възлагателното решение, на 12.03.2014 г., е била
подадена въззивна жалба от Ц.Н.. Препис от решението е бил връчен на последната
на 25.02.2014 г., поради което и 2-седмичният срок за обжалване е изтекъл на
11.03.2014 г. С разпореждане от 19.03.2014 г. СРС е върнал като просрочена
подадената на 12.03.2014 г. въззивна жалба, което разпореждане е било
потвърдено с Определение № 18305 от 15.09.2014 г. на СГС, ТО, VI-10 състав, влязло в сила на 18.11.2014
г.
Съгласно задължителното
за съдилищата Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 7/2014 г., ОСГТК, ако решението подлежи на следващ редовен инстанционен
контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в срок,
то влиза в сила в момента, в който е изтекъл определения в закона срок за
обжалване. Това означава, че ако жалбата бъде подадена след изтичане на
преклузивния срок, тя се явява недопустима и подлежи на връщане. Доколкото в
подобна хипотеза жалбата не поражда суспензивен ефект /не е пречка решението да
влезе в сила/, то и последващото производство по повод обжалване на съдебния акт,
с който жалбата се връща, няма отношение към момента, в който решението по
същество е влязло в сила - чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК.
Съобразявайки посоченото тълкувателно решение и
обстоятелството, че въззивната жалба на Ц.Н. е била подадена след срока за
обжалване, въззивният съд приема, че възлагателното решение е влязло в сила с
изтичане на срока за обжалване, а именно на 12.03.2014 г. От тази дата е започнал
да тече и 6-месечният срок за заплащане на присъденото парично уравнение. В
този смисъл въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че съделителката Л.А.Х., на която е бил възложен делбеният имот, не доказа, че е заплатила
на другия съсобственик - сумата от 61 500 лв., представляваща присъденото парично уравнение, в
предписания по чл. 349, ал. 2
ГПК, респ. чл. 349, ал. 5
ГПК 6-месечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане, ведно със законната мораторна лихва, а именно до 12.09.2014 г., поради което правилен е изводът на СРС, че решение от 14.01.2014 г. по гражданско дело №
47256/2011 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 52 състав, в частта, с която на основание чл. 349, ал. 1 ГПК е поставен в дял
на Л.А.Х., ЕГН **********, допуснатия до съдебна делба недвижим имот,
представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев", ул.
"*******, е обезсилено по право.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
обаче не е претендирала такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 507006 от
11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 47256/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.