РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 03.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: А. БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 4546/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано е по искова молба, предявена
от Н.М.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ИА „Б.С.ЗА А.“, БУЛСТАТ: *****, с адрес:
гр. София, бул. *****.
Ищецът твърди, че на 27.03.2014 г., е сключил с
ответника Договор за текущо правно обслужване. Съгласно т. 3 от договора,
ответникът се задължил да заплаща на ищеца ежемесечно възнаграждение в размер
на 10 минимални работни заплати. Възнаграждението следвало да бъде заплатено до
10-то число на съответния месец, за който било дължимо. Ищецът твърди, че
ответникът не му е заплатил възнаграждението по т. 3 от договора, за периода от
10.04.2014 г. до 10.04.2015 г.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
41700 лева - главница, представляваща възнаграждение по т. 3 от Договор
за текущо правно обслужване от 27.03.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане,
както и сумата от 14 777 лева - мораторна лихва, за периода от
10.04.2014 г. до 10.04.2015 г. (съобразно молбата по чл. 214 ГПК, л. 69, том І
и определението за допускане на увеличението на иска, л. 186, т. І). Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ИА „Б.С.ЗА А.“
е депозирал отговор на исковата молба. Той оспорва исковете с възражението, че
са недопустими, евентуално неоснователни.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за
сключен договор, на посочената дата, и с твърдяното съдържание. Заявява, че не
е налице основание за плащане на претендираните суми и твърди, че няма каквито
и да е задължения към ищеца. Твърди, че описаният в исковата молба договор не
съществува, както и че ответникът не е сключвал такъв договор. Евентуално
ответникът твърди, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като
не е подписан от представляващ агенцията (подписът му е неавтентичен), както и
че през посочения период, Кръстьо Руйнеков не е заемал посочената длъжност.
Отделно от това, договорът не бил съгласуван и одобрен. Евентуално, договорът
бил нищожен, поради противоречие със закона, тъй като същият не е бил сключен
при спазване на разпоредбите на ЗОП, ЗФУКПС, ЗДВФК. Ответникът заявява, че към посочената
дата на сключване на договора, ищецът не е имал качеството адвокат. Евентуално,
договорът бил нищожен поради нарушаване на добрите нрави, както и като сключен
от лице, без представителна власт. Евентуално, договорът бил унищожаем, като
сключен при измама. Сочи, че няма данни ищецът да е посещавал Агенцията, а
лицето подписало договора, било въведено в заблуждение. Евентуално, договорът
бил унищожаем, като сключен при грешка в предмета на договора и поради грешка в
лицето, евентуално, като сключен при явно неизгодни условия. Излага
съображения, че не е налице каквото и да е изпълнение от страна на ищеца по
договора, а отделно от това, в договора липсвали каквито и да е координати за
връзка с ищеца. Поради това за агенцията не било възникнало задължение за
плащане на възнаграждение.
Ответникът претендира и направените по делото
разноски.
Съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Със заповед от 25.03.2014 г. на изпълнителния
директор на ИА „Б.С.ЗА А.“ е наредено да се проведе процедура по възлагане на
обществена поръчка по реда на чл. 93, т. 3, вр. с чл.
90, ал. 1, т. 13 от ЗОП. С нова заповед от 27.03.2014 г. процедурата е обявена
за приключила и е наредено да се сключи договор за абонаментно правно
обслужване с адв. Н.М.Н. (видно от заповедите, приложени
на л. 51-54, том І от делото).
На 27.03.2014 г., между Н.М.Н. и ИА „Б.С.ЗА А.“ е
сключен договор за абонаментно обслужване (л. 5-7). С него ответникът се е съгласил
да възлага на ищеца да извършва текущо правно обслужване, като: сключване на
граждански договори с клиенти, сключване, изменение и прекратяване на трудови
правоотношения и служебни правоотношения, участие в търговски преговори,
участие е административно преговори, обществени поръчки и т.н. Уговорено е, че
всяка конкретна задача във връзка с така уговорената работа ще се извърши след
конкретна покана и изясняване на всички подробности по задачата (т. 1 от
договора). ИА „Б.С.ЗА А.“ се е задължила да заплаща на адв.
Н. ежемесечно възнаграждение в размер на 10 минимални работни заплати обявени
от МТСГ за служителите в държавния апарат на бюджетна издръжка (т. 3 от
договора). Това задължение на възложителя е следвало да се изпълнява най-късно
до 10-то число на месеца, за който съответното възнаграждение е било дължимо.
В т. 5, ал. 2 от договора е предвидено, че за
участието на ищеца като процесуален представител на агенцията ще се сключват
отделни договори за правна защита по всяко отделно производство като
възложителят се задължава да заплаща възнаграждение за това съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Всеки конкретен договор за
правна защита по конкретно дело има самостоятелно съществуване и неговата съдба
не зависи от договора за абонаментно обслужване (т. 5, ал. 3 от договора).
По отношение на организацията на изпълнението на
договора е посочено, че възложителят се задължава да предоставя на ищеца с
протокол всички връчени му призовки, съобщения и книжа от държавни органи в
срок от 24 часа от получаването.
От приетото по делото заключение на вещото лице Л.Г.
(л. 403-408, том ІІ) се установява, че подписът под договора за правно
обслужване и на всяка страница от него е на посочения за изпълнителен директор
– К.Р.. Видно от представените от ответника доказателства, К.Р. е изпълнявал
длъжността изпълнителен директор към момента на откриване на процедурата по ЗОП
и към момента на подписване на договора за правно обслужване (видно от заповедите,
л. 103-111, том І).
Към посочения момент, ищецът Н. е бил вписан като
адвокат в регистъра към Адвокатската колегия – Варна. Това е видно от писмото
на Висшия адвокатски съвет, което е прието като доказателство по делото (л. 92,
том І).
На 07.04.2014 г., адв. Н.Н. е бил упълномощен от К.Р. да представлява ИА „Б.С.ЗА А.“
пред национални и европейски институции. Пълномощното съдържа отбелязване за нотариално
заверен подпис на упълномощителя (л. 55-гръб, том І).
На 28.04.2014 г. и на 30.04.2014 г., адв. Н. се е явил на две открити съдебни заседания пред
Върховния административен съд по дела, по които страна е била ИА „Б.С.ЗА А.“. И
по двете дела той е бил упълномощен с отделни пълномощни и за всяко от тях е
бил сключен договор за правна защита и съдействие със съответно уговорено и
изплатено възнаграждение (видно от пълномощното и договора, л. 20 от приложеното
дело № 10346/2013 г. на ВАС и пълномощното и договора, л. 15 от приложеното дело
№ 14639/2013 г. на ВАС).
На 28.05.2014 г., изпълнителният директор на ИА „Б.С.ЗА
А.“ е получил нотариална покана от адв. Н.Н. (л. 56-57, том 1). С нея ищецът е заявил, че има
здравословни проблеми. Поради това е изискал задачите да му бъдат възлагани
писмено чрез неговия сътрудник. Заявил е още, че не са му били платени
възнагражденията за м. април и май 2014 г. и е поканил агенцията да му ги
плати.
От показанията на разпитаните свидетели А.М.
(протокол от о.с.з. от 08.06.2020 г., л. 208-212, том І), С.Б. (протокол от о.с.з.
от 10.05.2021 г., л. 271-273, том ІІ), Г.Н. (протокол от о.с.з. от 10.05.2021
г., л. 273-275, том ІІ), се установява, че адв. Н. е
участвал в процеса на освобождаване на служители от агенцията след
назначаването на инж. К.Р. за изпълнителен директор. В показанията на нито един
от свидетелите не се съдържат данни за конкретен период от време, през който адв. Н. е извършвал дейности по изпълнение на договора с
агенцията. Единствено свидетелката Б. е посочила, че през целия период на
договора той е бил изпълняван от ищеца без прекъсване, но това нейно изявление
не се подкрепя от останалите доказателства по делото и конкретно от показанията
на свидетеля Г., който е бил главен секретар на агенцията през процесния период.
Освен това тя е заявила, че изпълнението е било извършвано още през м.март 2014
г., което е извън исковия период и е преди сключването на договора за правна
помощ.
Всички свидетели потвърждават, че са виждали
ищеца да посещава агенцията, но от това не може да се установи конкретно
възлагане и изпълнение през съответен период от време.
От показанията на свидетеля А.Р., се установява,
че след 01.04.2015 г. адв. Н. не е посещавал
агенцията (протокол от 10.05.2021 г. , л. 269-271, том ІІ).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни: иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр.
чл. 286 ЗЗД, и иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
Относно
иска по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД:
С
договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия (чл. 280 от ЗЗД). За извършените от
довереника действия, доверителят му дължи възнаграждение, ако то е уговорено
(чл. 286 от ЗЗД). Ако доверителят не изпълни задължението си да заплати
възнаграждение на довереника, последният може да иска заплащането на това
възнаграждение заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
За
успешното провеждане на иска, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че: 1/ е сключил с ответника посочения договор с твърдяното
съдържание; 2/ изпълнението на задълженията си по договора; 3/ размерът на
претенцията си и изискуемостта ѝ.
Договорът за правна услуга от адвокат обикновено
съдържа, както елементи от договор за изработка (когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от
договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името
на доверителя и за негова сметка). Когато е сключен договор за правно
обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи. С него той
се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му
бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този
договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е
възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между
страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на
договора за изработка или за мандат (решение № 212/ 03.11.2017 г. по гр.д. №
358/ 2017 г. на ВКС, ІV ГО).
На следващо място, в съдебната практика се приема,
че правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в
изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква
тогава, когато е налице възлагане и положен труд.
При
сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива
услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора, може да се дължи възнаграждение за
ангажимент – т.е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел
задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като
договорът е ненаименован, поемането на такива
задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено
изрично (решение № 94/20.04.2021 г. по гр.д. 2752/2020 г. на ВКС, IV ГО).
В настоящия случай се установи, че между страните е
налице валидно сключен договор за правно обслужване. Установи се още, че
страните са уговорили, че възлагането на дейности по договора ще става с конкретна
поръчка за всеки отделен случай. За извършването на тези дейности е
уговорено месечно възнаграждение в размер на 10 минимални работни заплати, обявени от МТСГ за служителите в държавния апарат на бюджетна издръжка.
С оглед на съдържанието на договора и предвид
цитираната съдебна практика, съдът приема, че възнаграждението е уговорено и се
дължи за всеки месец, в който на ищеца са били възлагани конкретни дейности,
включени в предмета на договора, съгласно т. 1 от същия. По делото обаче няма
никакви данни за конкретен период, през който ищецът е изпълнявал задълженията
си по договора. Освен това липсват и доказателства за конкретни поръчки от
страна на възложителя. Единствените данни са общи за подпомагане на дейността
на агенцията при освобождаването на служители. Не е ясно, обаче, кога е станало
това. Ето защо, не е доказано, че през процесния период е дължимо
възнаграждението, предвидено в т. 3 от договора. От уговорките между страните е
видно, че за всеки месец от процесния период, през който са възлагани дейности
и са изпълнявани такива, е налице отделно вземане, което и ищецът претендира.
Затова за основателността на иска му е следвало да се докаже, че за конкретен
период той е извършвал дейности по изпълнение на задълженията си по договора. В
случая такъв период не бе установен. Поради това, искът не е доказан и следва
да се отхвърли.
Следва и да се отбележи, че възлагането на
процесуално представителство пред ВАС, за което се установи, че се е
осъществило от ищеца, не се включва в предмета на договора по т. 1 от същия.
Изрично страните са уговорили, че тези възлагания ще стават с отделни договори,
по които се дължи отделно възнаграждение. По делото е установено, че такива
договори са сключени и възнаграждение е било изплатено. Затова тези действия на
ищеца нямат отношение към възникването на правото му да получи възнаграждение по
т. 3 от договора за изпълнение на останалите дейности, включени в предмета му.
По изложените съображения,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД: Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.
Относно
разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът.
По делото е представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил като процесуален
представител адвокат, както и договор за
правна защита и съдействие (л. 36, том І), от който е видно, че е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева за процесуално представителство по настоящото
дело. По делото, обаче, липсват доказателства това възнаграждение да е било
заплатено. Нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
а тълкувана във връзка с тях - и нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че страната, в чиято полза е приключило
делото, има право само на направените, т. е. на реално заплатените от нея
разноски по делото - внесени държавни такси, внесени разноски за събиране на
доказателства и пр., заплатено адвокатско възнаграждение. При липса на доказателства
страната да е направила такива разноски, и конкретно - да е заплатила
договореното адвокатско възнаграждение, тя няма право да й бъдат присъдени
такива. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6 от
6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В този смисъл при определяне на разноските адвокатското
възнаграждение не следва да се взема предвид.
На ответника следва да се присъди сумата от 460
лева – разноски по делото, в т.ч.: депозит за свидетел - 60 лева (л. 296,
том ІІ) и за депозит за експертиза - 400 лева (л. 318, том ІІ).
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.Н., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** против ИА „Б.С.ЗА А.“, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. *****, исковете по чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, и и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 41700 лева - главница, представляваща възнаграждение за
периода от 10.04.2014 г. до 10.04.2015 г. по т. 3 от Договор за текущо правно
обслужване от 27.03.2014 г., и на сумата
от 14777 лева - мораторна лихва, за периода от 10.04.2014 г. до
10.04.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.М.Н.,
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на ИА
„Б.С.ЗА А.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 460 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: