№ 461
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.а
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.а Административно
наказателно дело № 20215330207487 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-004655 от 26.05.2021г., издадено от *** на
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Л. Ж. П.,
с ЕГН: ********** е санкционирана с глоби в размер на 50.00 лева – за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 50.00 лева – за нарушение на чл.100,
ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят, Л. Ж. П., моли за отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
нарушенията не са описани по ясен начин, което препятства реализирането на
правото на защита, а също така, че дадената правна квалификация е
несъответна на описаните факти.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „ПП“, изразява
писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба.
От фактическа страна се установява следното:
На 28.04.2021 г. *** при ОД на МВР-Пловдив, Сектор “Пътна полиция”,
съставил АУАН по отношение на Л. Ж. П. за това, че на същата дата, около
13.48 ч. на в град Пловдив, на бул. „Шести Септември“, същата е управлявала
1
л.а. „***“ с рег. № *** с технически неизправни светлини и с без залепен
стикер за гражданска отговорност на предното стъкло. За така констатираните
нарушения срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа него и
обжалваното НП, с което Л. Ж. П. била санкционирана с ГЛОБИ в размер на
50.00 лева – за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 50.00 лева – за
нарушение на чл.100, ал. 3 ЗДвП.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се
възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от
събраните по делото доказателства – писмени (Справка за нарушител/водач) и
гласни - показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец на
нарушението – *** П.К., (който поддържа съставения от него АУАН, но
заявява, че не си спомня конкретния случай), които показания съдът
кредитира като обективни и неопровергани.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателката е осъществила от
субективна и обективна страна състава на вменените й административни
нарушения, квалифицирани съответно като такива по чл. 139, ал.1, т. 1 от
ЗДвП – която задължава водачите на МПС да се движат само с технически
изправни МПС по чл. 100, ал. 3 ЗДвП – която задължава водачите на МПС да
управляват МПС с залепен стикер на ГО на предното стъкло.
По делото се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и час в
град Пловдив, на бул. „Шести Септември“, Л. Ж. П. е управлявала л.а. „***“ с
рег. № *** с технически неизправно МПС, и по-конкретно с неизправни
светлини, а също така и без залепен стикер за гражданска отговорност на
предното стъкло. По този начин същата в действителност е извършила
състава на две административни нарушения от вида на описаните в НП. Този
извод се потвърждава приложения по делото АУАН, чийто фактически
констатации бяха потвърдени от показанията на разпитания като свидетел
2
***. В случая приложение намира правилото на чл.189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателката не бяха
ангажирани доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в
НП констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена
сила за съда.
Съдът не възприема изложеното в жалбата възражение за некоректно
описание на двете нарушения, доколкото видно от АУАН и НП в същите по
ясен и недвусмислен начин е посочено кой, кога какво нарушение се твърди
да е извършил. Фактическото описание на извършените нарушения
съответства и на дадените правни квалификации, поради което наведеното в
жалбата възражение в този смисъл също се оценя като неоснователно.
Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод
за квалифициране на деянията като маловажен случай. В тази връзка отчете,
че се касае за две умишлени нарушения, засягащи важни обществени
отношения относно безопасността на движението по пътищата. Тяхната
обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид,
поради което и същите не биха могли да се квалифицират като “маловажен
случай”.
Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложените
санкции, които се явяват правилно и законосъобразно определени.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд 25 н. с.,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-004655 от 26.05.2021г., издадено от
*** на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Л.
Ж. П., с ЕГН: ********** е санкционирана с глоби в размер на 50.00 лева – за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 50.00 лева – за нарушение на чл.100,
ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4