№ 957
гр. Русе, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520107166 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.50 ЗЗД от П. И. М. против Община Русе, за
осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3000 лв., частично
предявен от 6000 лв., за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й вследствие
удар от вещ, собственост на Община Русе – отлепена мраморна плоча от сграда, находяща се
в гр. Русе, ул. „Александровска“. Твърди се, че на 19.10.2024 г. около 11-11,30 ч. при
движение на ищцата в пешеходната зона по ул. „Александровска“ пред № 25 /входа на
сградата на бившия магазин „Русе“/ тя претърпяла инцидент, при който от най – горната част
на посочената сграда се отлепила и паднала голяма мраморна плоча, с единия си ръб
каменният блок преминал по вътрешната част на лявата подбедрица на ищцата, при
сблъсъка му със земната повърхност се начупил на парчета и едно от парчетата я ударило в
същата част на тялото. Вследствие на случилото се ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, във връзка с чието репариране претендира
посоченото в исковата молба обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Русе оспорва иска по основание и размер,
счита, че Община Русе не е легитимирана да отговаря по предявения иск с оглед учредено
вещно право на ползване върху имота в полза на дружеството „Нова Деница“ АД, гр. София.
В условия на евентуалност изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Оспорва размера на вредите. Конституираната подпомагаща страна на страната на Община
Русе – „НОВА ДЕНИЦА“ АД – гр. София изразява становище за неоснователност на иска, а
в случай, че искът бъде уважен, счита претенцията за прекомерна.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От показанията на свид. С.Й се установява, че на 19.10.2024 г. около 11,00 ч. ищцата
се намирала до бившия магазин „Аско Деница“, находящ се между площада с „Цигуларчето“
и СОУ „Христо Ботев“. Свидетелката вървяла към нея, за да я посрещне и видяла как от
фасадата на магазина непосредствено до ищцата пада каменна плоча. След като се
приближила, забелязала, че П. М. леко накуцва, панталонът й бил скъсан и тя й обяснила, че
плочата я е ударила по прасеца на левия крак. Споделила, че изпитва болка и била много
изплашена, но се радвала, че не е настъпило по-тежко увреждане. Ищцата и свидетелката
седнали на заведение и скоро след това М. се оплакала, че болката се засилва и кракът й
изтръпва. Когато си тръгнали от заведението, ищцата се движела със затруднение. Според
показанията на свид. Й около сградата на магазина не е имало обозначения за падащи
елементи и по фасадата нямало преградни пана.
За процесния инцидент е постъпил сигнал по ЕЕН 112, за което по делото е получена
справка от Дирекция „Национална система 112“ към МВР с приложен аудиозапис на диск от
телефонния разговор.
Свид. Т.Б. изнася сведения за претърпените болки и страдания от ищцата вследствие
на инцидента. Свидетелката сочи, че по данни на М., тя била ударена от плоча, паднала от
най – горната част на фасадата на магазина за китайски стоки. Свид. Б. се срещнала с М. в
деня след злополуката, кракът й бил посинял, подут и травмиран, ищцата била стресирана и
разстроена. Свидетелката сочи, че ищцата все още не е преживяла психически травмата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита същите за
логични, непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства по делото.
Съгласно приложения по делото АЧОС №3457/19.10.2000 г. имотът, находящ се в гр.
Русе, ул. „Александровска“ № 25, с пл. №554 в кв. 62 с площ 777 кв.м и изградена в същия
имот двуетажна сграда /магазин „Русе“/ е частна общинска собственост. По делото е
приложен договор от 05.12.1991 г., съгласно който „Нармаг“ ООД Русе внася като участие в
уставния фонд на „Аско Деница“ АД и учредява вещно право на ползване за срок от 70
години върху сградата на магазин „Русе“.
От писмените доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение №
8282/2024 г., 3 бр. амбулаторни листи от 21.10.2024 г., 24.10.2024 г. и 01.11.2024 г., 3 бр.
болнични листи и от приетото по делото заключение по СМЕ, неоспорено от страните, се
установява, че ищцата М. е получила следните увреждания: колекция от кръв в меките
тъкани и охлузване на лява подбедрица, които са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начина, посочен от свидетелите, при
инцидента на 19.10.2024 г. Вещото лице посочва, че възстановителният период, определен
от срока на нетрудоспособност съгласно болничните листи е продължил от 24.10.2024 г. до
11.11.2024 г. Съгласно експертното заключение пострадалата е имала изразени болки след
травмата, по време на манипулациите и при раздвижване на крайника. Към настоящия
2
момент е настъпило пълно функционално възстановяване на крайника, като според вещото
лице е възможно и понастоящем при натоварване пострадалата да изпитва болки. Съдът
кредитира заключението като компетентно, обективно и даващо отговор на поставените
въпроси. От писмените и гласните доказателства по делото не се установява полученото от
ищцата увреждане да е наложило хоспитализация, провеждане на рехабилитация или
продължително лечение.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна, обективна отговорност на собственика на
вещта и на лицето, под чийто надзор се намира същата, за вреди, произлезли от вещта.
Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. предпоставка за
възникване отговорността по чл.50 ЗЗД е вредата да е настъпила от автономното действие на
вещта, от нейните естествени вътрешни свойства. Отговорността по чл.50 ЗЗД не е
отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна.
При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя
се намира според икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите.
В настоящото производство съгласно указаната доказателствена тежест ищецът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдените вреди от съответната вещ, че вещта е собственост на ответника, причинната
връзка между въздействието на вещта и вредите, както и характера, интензитета и размера
на вредите. В тежест на ответника е провеждане на насрещно доказване на неговите
възражения. От ангажираните по делото гласни доказателства е видно, че ударът е настъпил
вследствие откъртване на каменна плоча от фасадата на сграда, която според писмените
доказателства е собственост на Община Русе. Съдът намира въз основа на така установените
факти, че телесното увреждане на ищцата е причинено от притежавана от ответника вещ,
вследствие на нейното влошено техническо състояние, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на Община Русе за причинените от вещта вреди. Въз основа на
гореизложеното, съобразявайки писмените и гласни доказателства по делото, съдът намира,
че в производството е доказано наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.50 ЗЗД – настъпили вреди, въздействие на съответната вещ,
притежанието на правото на собственост върху вещта от ответника, причинната връзка
между въздействието на вещта и вредите. Следователно предявеният иск се явява доказан по
своето основание.
Размерът на дължимото обезщетението за причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Според
приетите обективни критерии за справедливост в ППВС №4/1961 г. и ППВС №4/1968 г.,
приложими и към настоящия момент, този размер е обусловен от възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки, страдания и душевни преживявания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
3
справедливост и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
увреждането и към настоящия момент.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че вследствие на
процесния инцидент на ищцата са причинени телесни увреждания - колекция от кръв в
меките тъкани и охлузване на лява подбедрица. Травмите й са предизвикали у нея болки и
страдания, продължили около 18 дни, но не и обездвижване или невъзможност да се
самообслужва поради липса на фрактури или други по – значителни телесни увреждания.
След произшествието не е било необходимо провеждане на специално лечение или
хоспитализация. Към настоящия момент ищцата се е възстановила напълно от физическата
травма съгласно СМЕ. Според гласните доказателства случилото се й се отразило негативно
и в емоционален план, тъй като била стресирана, изплашена, изпитвала неудобство да
приема чужда помощ след случилото се. Предвид възрастта на пострадалата, характера и
вида на травмите, установените болки, страдания и стрес, които е преживяла,
обстоятелствата, свързани с краткия възстановителен процес и факта, че ищцата е напълно
физически възстановена от причиненото увреждане, съдът приема, че справедливият размер
обезщетение за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди е в размер на 6000
лева, като с оглед частично предявената претенция за 3000 лева, същата следва да бъде
уважена до този размер.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира за основателен и доказан предявения
частичен иск.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
законната лихва, каквато се дължи от датата на деликта съгласно чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и претенцията на ищцата, ответникът
следва да заплати в полза на ищцовата страна деловодни разноски в общ размер на 970 лева
съобразно представения списък, за чието извършване са налице доказателства по делото, от
които 120 лева за държавна такса, 250 лева за възнаграждение за вещо лице и 600 лева за
адвокатско възнаграждение, изплатено в брой съгласно представения договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Русе, пл. „Свобода“
№ 6, представлявана от кмета П.М, да заплати на П. И. М., с ЕГН ********** от гр. Русе,
сумата от 3000 /три хиляди/ лева, частично предявени от 6000 /шест хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени от П. М. неимуществени вреди, вследствие на
телесно увреждане на долния й ляв крайник, причинено от удар от отлепена облицовъчна
плоча от фасадата на сграда с административен адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 25,
4
собственост на Община Русе съгласно АЧОС №3457/19.10.2000 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането – 19.10.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Община Русе, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Русе, пл. „Свобода“
№ 6, представлявана от кмета П.М, да заплати на П. И. М. с ЕГН ********** от гр. Русе,
деловодни разноски в размер на 970 /деветстотин и седемдесет лева/ за депозит за вещо
лице, държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответника Община Русе – „НОВА ДЕНИЦА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, индустриална зона „Орион“, ул. „3020“, №34, ет.6, представлявано от
изпълнителния директор Г.Д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5