№ 130
гр. Айтос, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100577 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба oт „М." OOД, EИК: ***, седалище и адрес
на управление: с. Р., ***, представлявано от М.К.Д. чрез: адв. К. срещу И.С.И.
ЕГН:**********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. Б., ***.
В исковата молба се сочи, пo повод подадено от „М." ООД заявление, е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника И.С.И. ЕГН:********** no реда на чл. 410 от ГПК,
по ч.гp.д. № 141 /2021 г. по описа на Районен съд - гр. Айтос.
След като длъжникът е направил възражение, в законоустановения срок и на
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПK за ищцовото дружество е налице правен
интерес от подаване на установителен иск. В ИМ се излага, че пo силата на съществуващо
облигационно правоотношение ищецът предал на длъжника в заем сумата oт 4000 лева,
които последният се задължи да върне на 20.07.2020г. Сумата била предадена реално на
ответника. Ответникът получил сумата от 4000 лв., която му била необходима, за да заплати
селскостопанска услуга. Страните оформили „запис на заповед". Сумата следвало да бъде
върната на посочения в „записа на заповед" падеж - 20.07.2020г.
До момента на подаване на ИМ в съда ответникът не е изпълнил задължението си
, предвид което ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да
постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че по
отношение на ответника И.С.И., съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на
4000.00 лева /четири хиляди лева/ – главница по паричен заем; 225.56 лева /двеста двадесет
и пет лева и петдесет и шест стотинки/ - лихва за периода от 21.07.2020 г. до 08.02.2021 г.;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 12.02.2021 г. до датата на
изплащане на вземането. Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по
1
настоящото и по заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника И.С.И. чрез адв.С.. В отговора на ИМ адв. С. оспорва наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение. Оспорва се предаването на сумата от 4000лева
от ищеца на ответника. Излагат се твърдения, че приложения запис на заповед страда от
пороци и поради тази причина не е годен да бъде използван като писмено доказателство по
делото от ищеца. По посочените съображения моли иска да бъдe отхвърлен.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от
особеният представител –адв.С., който поддържа отговора на ИМ и оспорва факта на
предаване на сумата от ищеца на ответника.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на оспорено вземане по
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№141/2021г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника И.С.И. Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 28.06.2021г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
Правоотношението между страните произтича по силата на договор за заем от
20.04.2020г. По силата на договора ищецът предоставил на ответника сумата от 4000лева,
която сума ответникът се задължил да върне до 20.07.2020г. В момента на предаване на
сумата ответникът подписал Запис на заповед за 4000лева, по силата на която се задължил
да върне процесната сума до 20.07.2020г. По мнение на решаващата съдебна инстанция
наличието на облигационно правоотношение между страните се доказва по несъмнен начин
от приложения по делото (Гр.д.№ 141/2021 на РС-Айтос) запис на заповед. Въпреки, че
ответникът отрича предаването на сумата от 4000лева, съдът счита че приложената запис на
заповед (която ответникът не отрича да е подписал) в случая представлява писмено
2
доказателство за осъществяването на този факт. Приложената запис на заповед не страда от
пороци, макар такива да се твърдят от ответника и в този смисъл е доказателство,
удостоверяващо факта на предаване на сумата. Безспорно се установи по делото и
ответникът не отрича , че до момента не е върнал на ищеца процесната сума. В този смисъл
искът се явява доказан по основание и в пълен размер от 4000лева.
Уважаването на основния иск закономерно води и до уважаване на иска за
присъждане на лихва за забава в размер на 225,56лева за периода 21.07.2020г до 08.02.2021г
и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 12.02.2021г до
окончателно изплащане на задължението.
По изложените съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със
задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал
настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно
списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства
разноски в размер на 549,11лева, от които 380лева адв.хонорар и 168,11лева-държавна такса
в двете производства.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника
И.С.И. ЕГН:**********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. Б., *** съществуването на вземането
на ищеца „М." OOД, EИК: ***, седалище и адрес на управление: с. Р., ***, представлявано
от М.К.Д., за сумата от 4000.00 лева /четири хиляди лева/ – главница по паричен заем;
225.56 лева /двеста двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ ; лихва за забава за
периода от 21.07.2020 г. до 08.02.2021 г.; ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 12.02.2021 г. до датата на изплащане на вземането
ОСЪЖДА ответника И.С.И. ЕГН:**********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. Б., *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „М." OOД, EИК: ***, седалище и адрес на управление: с. Р., ***,
представлявано от М.К.Д., направените по гр.д.№ 577/2021г на АРС и ч.гр.д.№141/2021 на
АРС разноски в размер на 549,11лева./петстотин четиридесет и девет лева и 11ст/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в
двуседмичен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3
4