№ 301
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110205337 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Д. ХР. ХР. против НП № 21-
0819-004795/17.11.2021г. на Началника на група при сектор ПП към ОД
МВР- гр.Варна, с което на Д. ХР. ХР. е наложено административно
наказание в пункт първи "ГЛОБА" в размер на 20 лева на основание чл.185
от ЗДП и в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява
лично, но се представлява като процесуалния му представител поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган на 28.10.2021г. в
гр.Варна въззивницата управлявала лек автомобил с ДК №В2552НР, като
1
допуснала ПТП с друг автомобил –не оставила достатъчно разстояние и
блъснала задна броня на автомобила. ПТП с незначителни материеални
щети. Не останала на място, не уведомила компетентните органи на МВР.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-съгласно
заповед № I-8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
По пункт първи от НП: Правилно административнонаказващия орган
е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и
на основание чл.185 от ЗДП е наложил наказание. Съгласно разпоредбата на
правната норма с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. В конкретния случай безспорно установено,
че в следствие на действия на жалбоподателя са причинени незначителни
имуществени вреди на друг автомобил. В тази насока са както показанията на
свид. Кр. Д., така и събраните писмени доказателстгва по преписката. В тази
връзка съдът приема, че е извършено вмененото на жалбоподателя
нарушение. Съдът намери, че при индивидуализацията на
административното наказание в пункт първи, наложено на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение. Наложеното наказание е императивно посочено в закона,
справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
По пункт втори от НП: Административнонаказващият орган, след като
2
констатирал нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание
“ГЛОБА” в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец. Съдът намира, че правилно АНО е констатирал
нарушение по чл.123 ал.1 т.1, като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. В НП е било посочено, че жалбоподателят не е останал на
място и не е уведомил контролните органи за ПТП. Съдът намира, че
наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. В
тази насока са и показанията на свид. Кр. Д., които съдът кредитира изцяло. В
тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан и е извършил
вмененото му нарушение. Съдът намери, че при индивидуализацията на
административното наказание в пункт втори, наложено на жалбоподателя,
административнонаказващия орган не се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение. По делото няма доказателства въззивникът да е имал и други
нарушения в стажа си на водач на МПС в последните пет години. В тази връзка
съдът намира, че наказание в пункт втори, определено към минималния размер
би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би
изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва
да намали размера на наложеното наказание- „Глоба” от 200 на 50 лева.
Наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” 1 месец е в
минималния предвиден от закона размер, правилно е било определоно и съдът
го намира за справедливо.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, което
жалбоподателя е извършил не се отличава по своята степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е
явно незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
3
помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Искания за разноски са направени от страните и са
представени списъци с разноски. Според съда с оглед изхода на делото следва
да се присъдят разноски на двете страни по съразмерност.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 300
лева, което е към минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява от 220 лева/обща сума/ на 70 лева/обща сума/и
следва частично да се уважи искането на разноски за защитник. Затова
съразмерно с размера на изменената част на НП следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния
следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция,
а именно сумата 204,55 лева.
Същевременно въззиваемата страна ОД МВР гр.Варна също е направила
разноски –поискала е ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с
размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени
едно съдебно заседание, в което не е участвал процесуален представител на
ОД МВР но е изпратил становище намира, че следва да бъде присъдено
4
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 25,45 лева.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-004795/17.11.2021г. на Началника на
група при сектор ПП към ОД МВР- гр.Варна, с което на Д. ХР. ХР. е
наложено административно наказание в пункт първи "ГЛОБА" в размер на
20 лева на основание чл.185 от ЗДП.
ИЗМЕНЯ НП № 21-0819-004795/17.11.2021г. на Началника на група при
сектор ПП към ОД МВР- гр.Варна, с което на Д. ХР. ХР. е наложено
административно наказание в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
„Глоба” от 200 лева на 50 лева.
ОСЪЖДА Д. ХР. ХР. да заплати на ОД МВР гр.Варна сумата от 70,59 лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Варна да заплати на Д. ХР. ХР. сумата от 39,41 лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5