Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...........
гр.Варна, 27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17085 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, със седалище и
адрес на управление в ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1447,69 лв. представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 211 часа за
целия процесен период от 21.10.2016г. до
05.08.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 210,69 лв., представляваща лихва за забава върху всяко неплатено
задължение от датата на изискуемостта му до 21.10.2019г.
Твърди се, че през периода от 21.10.2016г. до
05.08.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност старши полицай в Зонално
жандармерийско управление – Варна, към дирекция „Жандармерия“ при ***. Съгласно
ЗМВР ищецът е бил със статут на държавен служител. За процесния
период ищецът е полагал труд на 8,12 и 24 часови смени при сумирано изчисляване
на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на
държавни служители се изчислява в работни дни – сумирано за тримесечен период.
Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефицент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Самият коеф. е 1,143. За периода от
21.10.2016г. до 05.08.2019г. ищецът е положил 1477 часа нощен труд, който
преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1688 часа. Т.е.
разликата от 211 часа следва да бъде допълнително заплатена. Размерът е 1447,69
лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците в следния смисъл: Искът е неоснователен. Не се
спори, че ищецът през процесния период е бил държавен
служител и за него се прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено работно време през нощта,
което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време е 8 часа.
Съотношението с коеф. 1,143 се прилага при трудови
правоотношения по КТ. За периода на претенцията е действала Наредба 8121з-776
от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. В тази наредба също е уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8
часа. Твърди се, че не е налице празнота в нормативната база, която следва да
се запълни от КТ. Сочи се, че НСОРЗ е неприложима в настоящия случай.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните, че в процесния период от 21.10.2016г. до 05.08.2019г.,
ищецът полагал труд на длъжност старши полицай в Зонално жандармерийско
управление – Варна, към дирекция „Жандармерия“ при ***.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице се установява следното: За периода от 21.10.2016г. до
05.08.2019г. общо отработените часове нощен труд са 1477 часа. При
преизчисляването на нощния труд с коеф. 1,143 се получава стойност от 1688
часа. Разликата след преизчислението е 211 часа. Не е получавано възнаграждение
за тези часове извънреден труд, което на стойност 1447,69 лв. Разметът на
мораторната лихва, изчислена върху всяко едно неплатено задължението е в размер
на 210,69 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период от 21.10.2016г. до 05.08.2019г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче изрична норма,
предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото
лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода
от 21.10.2016г. до 05.08.2019г. е отработил 1477 часа нощен труд. При
преизчисляването на нощния труд с коеф. 1,143 се получава стойност от 1688
часа. Разликата след преизчислението е 211 часа. Не е получавано възнаграждение
за тези часове извънреден труд, което на стойност 1447,69 лв. Разметът на мораторната
лихва, изчислена върху всяко едно неплатено задължението е в размер на 210,69
лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен
в рамките на предявения резмер, съобразно изменението, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на възнаграждението.
Следва да бъде уважен и предявения
акцесорен иск по реда на чл. 86 ЗЗД в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на
общо 4000,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 107,91 лева, представляваща дължимата
държавна такса и 150,00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление в ***, да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1447,69 лв. (хиляда
четиристотин четиридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 211 часа за целия процесен период от
21.10.2016г. до 05.08.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление в ***, да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 210,69 лв. (двеста и десет
лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата
от 1447,69 лв. (хиляда четиристотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 211
часа за целия процесен период от 21.10.2016г. до
05.08.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд с коефицент 1,143, за периода от
01.01.2017г. до 21.10.2019г.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400,00 лв., представляваща направените в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 257,91 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от
дължима държавна такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: