Решение по дело №356/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Бургас, чрез главен юрисконсулт З. Н., против Решение № 1300/28.12.2023г., постановено по НАХД № 4155/2023г. по опис на Районен съд – Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 52/13.09.2023г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на „Интерхотел Поморие 99“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл. 24, вр. чл. 23 от Закона за храните, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер [рег. номер]. Н. основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, е осъдена да заплати дружеството направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъбразно, поради което следва да бъде отменено. Касаторът счита, че при правилно установена фактическа обстановка съдът неправилно е приложил материалния закон. Според него, съгласно утвърдената практика, изведена от законови и подзаконови нормативни актове, уреждащи този вид отношения - Наредба № 14 за хигиена на храните; Указания към бизнес операторите, стопанисващи обекти регистрирани или одобрени по реда на ЗХ; Изисквания към бизнес операторите, стопанисващи обекти за обществено хранене с търговски прощи на открито (градини, тераси и др.) по прилагане на противоепидемични мерките във връзка с COVID-19 и с цел осигуряване на максимално защита здравето на гражданите, във връзка с т. 16 от Заповед № РД 01-124 от 13.03.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-249 от 3.05.2020 г. на министъра на здравеопазването; Указания към бизнес операторите, стопанисващи обекти за обществено хранене и обекти за търговия с храни, по прилагане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19 и с цел осигуряване на максимална защита здравето на гражданите, във връзка с т. 1.10 и т. II от Заповед № РД 01-393 от 9.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на основание Заповед № РД 09- 538/9.07.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, „Бизнес оператор“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни. Поради това спецификата на субекта не следва да бъде отразена в описанието на нарушението, тъй като самият факт, че дружеството действително стопанисва обекта и дейността му е производство и предлагане на храни, предполагат това му специалното качество.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът „Интерхотел Поморие 99“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. пледира първоинстанционното решение за бъде потвърдено, а касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на разноски .

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас излага становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на РС-Бургас за правилно и законосъобразно.

А. съд – Бургас, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди наведените касационни основания, както и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:

Н. 02.08.2023г. от служители при ОБДХ Бургас била извършена проверка на търговски обект –бистро, находящ се в [населено място], [улица], стапонисван от „Интерхотел Поморие 99“ ЕООД. При проверката на място проверяващите констатирали, че в обекта се приготвя и предлагат храни и напитки на клиенти. При служебна справка констатирали, че обектът не е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните. За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол от 02.08.2023г., а срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, който АУАН бил връчен на управителя на дружеството и подписан без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

По фактите спор няма.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочил е, че обстоятелството, че в обекта към момента на проверката се е предлагала и приготвяла храна не представлява описание на специфичното качество, което наказващият орган е вменил на жалбоподателя – бизнес оператор. Според съда, предлагането и приготвянето на храна безспорно попада в понятието „извършване на дейност“ по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, но за наличие на качеството „бизнес оператор“ е било необходимо да се посочат допълнителни, отличителни, факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 9 от ЗХ, вр. пар. 1, т. 5 и т 6 от ДР на ЗХ. След като такива факти и обстоятелства не са посочени в текста на АУАН и НП, то в хода на административното производство е допуснато непълно описание на нарушението, което води до съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и невъзможността да разбере какво нарушение му се вменява.

Освен това РС-Бургас е посочил, че некоректното посочване на нарушена норма представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за наказаното дружество следва да е напълно ясно какво нарушение му се вменява и е недопустимо то да се опитва да изведе това чрез тълкуване на съответния нормативен акт.

Настоящият състав на съда намира, че законът е приложен неправилно.

Санкционната норма на чл. 128, ал.2 от ЗХ действително предвижда специално качество на субекта на нарушението - бизнес оператор, което качество не е изрично посочено в наказателното постановление. Това обаче не представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, защото не накърнява правото на защита. Това е така защото, както в АУАН, така и в Наказателното постановление изрично са посочени дейностите, които санкционираното лице е извършвало в стопанисвания от него, обект - приготвя и предлага храни и напитки /салати, разядки, паста, ризото, пица и др/ . Както правилно е посочил първоинстанционният съд за пълно описание на нарушението е необходимо да се посочат факти и обстоятелства, които да навеждат, че жалбоподателят е бизнес оператор. Настоящият съдебен състав намира, че точно по този начин е подходил наказващият орган, като чрез посочване на извършваните дейности, които не са спорни, е определил качеството на субекта на процесното нарушение.

Нормата на чл.9 от ЗХ определя като „бизнес оператори“ лица, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна. По делото е доказано, че наказаното лице извършва две от посочените дейности по см. на § 1, т.5 и 6 от ДР на ЗХ. При това положение самото то няма как да не е наясно, че притежава качеството на бизнес оператор, така че да е възможно да се приеме, че правото му на защита е нарушено.

Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗХ предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

А.2 на нормата задължава Министерството на здравеопазването да поддържа на интернет страницата си публични регистри на: 1. бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води; 2. пуснатите на пазара храни по чл. 76, ал. 1; 3. лицата, извършващи дейност "обработване на храни с йонизиращо лъчение". Т.е. регистрите се поддържат от два различни органа и са с различно съдържание.

В случая, в наказателното постановление, е посочена като нарушена разпоредбата на чл.24 от ЗХ без да е конкретизирано дали се касае до липса на регистрация по списъка по ал.1 или по ал.2.

Тази констатация предпоставя извод за допуснато процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, но то не е от категорията на съществените, защото не накърнява правото на защита. В съставения АУАН се съдържа изрично указание, че регистрацията на дружеството е следвало да бъде извършена в регистъра на БАБХ по чл.24, ал.1 от ЗХ.

С Акта за установяване на административно нарушение за първи път се очертават всички съществени параметри на нарушението, в извършването на което е обвинено дружеството.

Актът е връчен на нарушителя и той се е запознал с всички факти, срещу които следва да се защитава. При това положение следва да се приеме, че правото на защита не е нарушено.

С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалния закон, като извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Ответникът не се е регистрирал в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ, като по този начин е осъществил състава на санкционната норма на чл. 128, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗХ.

Като е постановил резултат, различен от посочения първоинстанционният съд неправилно е приложил материални закон.

В случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН с оглед характера на обществените отношения, които се засягат, като наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер.

Затова обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество - да бъде потвърдено наказателното постановление. В този смисъл е и актуалната практика на А. съд -Бургас, Решение №1725/29.02.2024г., постановено по КАНД №80/2024г. по описа на съда.

С оглед изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, А. съд гр. Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1300/28.12.2023г., постановено по НАХД № 4155/2023г. по опис на Районен съд – Бургас И В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 52/13.09.2023г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на „Интерхотел Поморие 99“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл. 24, вр. чл. 23 от Закона за храните, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер [рег. номер].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.