№ 5
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900346 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ПЛ. Г. Д. с ЕГН **********
с адрес ***************************** срещу „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, в условията на кумулативно обективно
съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 73000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 26.06.2017 г.,
около 13.10 ч., в ******************************************, причинено
виновно от водача на л. а. ***** с per. № *****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
*****************, с период на действие 11.06.2017г. – 10.06.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 73000 лева, считано от датата на
увреждането - 26.06.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1610.20 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти, медицински
изделия и услуги, направени в периода 23.10.2018г. – 22.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1610.20 лева, считано от датата на
предявяване на иска – 07.06.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се поддържа, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание
по НОХД № 5033/2019 г., по описа на ВРС, НО, присъдата, по което е влязла
в сила на 28.05.2021 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
1
отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в
издадената от ответника застрахователна полица № *****************, с
период на действие 11.06.2017г. – 10.06.2018г. В резултат от ПТП
пострадалият получил следните телесни увреждания: навяхване на дясно
коляно с разкъсване на вътрешната странична връзка и контузия на дясна
подбедрица, дясна глезенна става, дясно стъпало, кръвонасядане в областта на
дясното стъпало. Първоначално му е проведено лечение с гипсова
имобилизация, а на 04.11.2017г. е постъпил за планова операция –
артроспопска ревизия на дясна колянна става, поради персистиране на
оплакванията от болки и ограничени движения. Понастоящем болките
продължават, поради което ищецът приема болкоуспокояващи, включително
инжекционно ежемесечно и му предстои нова операция при финансова
възможност да я предприеме. Нуждае се от чужда помощ в ежедневието дори
към настоящия момент. Има дни, в които капачката на коляното отказва да се
движи и ищецът внезапно пада на земята и не може да се изправи сам.
Изпитва затруднения да се изправи от седнало положение, както и при
вдигане на тежки предмети, не може да изминава дълги разстояния, куца.
Увреждането се отразило негативно и върху психиката на ищеца, същият
изпитва стрес и паника от приближаващи автомобили и от това да се вози в
тях. Страх го е да управлява кола и не може да шофира поради силните болки.
Чувства, че е в тежест на семейството си, разсеян е и не може да работи
пълноценно. Във връзка с настъпилите вреди пред застрахователя е предявена
претенция на 05.02.2021г., по която същият не се е произнесъл в
законоустановения 3-месечен срок. По тези съображения обективира искане
за осъждане на ответника да компенсира претърпените вреди посредством
заплащането на застрахователно обезщетение в посочените по-горе размери.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, вината на
застрахования водач и настъпването на посочената в присъдата средна
телесна повреда. Оспорва настъпването на останалите посочени травми, както
и продължителността на претърпяните неимуществени вреди. Твърди, че
понастоящем ищецът е напълно възстановен и не се налага каквото и да било
последващо оперативно лечение, както и че такова не му е предписано.
Поддържа, че първоначално проведеното лечение не е било достатъчно
адекватно и правилно, както и че ищецът не е провел своевременна
рехабилитация, с което е станал причина за усложненото протичане на
възстановителния процес, както и за твърдяния съпътстващ болков синдром.
Твърди, че понастоящем ищецът е психично здрав и не е претърпял психични
увреждания. Оспорва относимостта и доказателствената стойност на
представените доказателства за сторени разходи за лечение. По отношение на
законната лихва се поддържа, че такава се дължи след изтичане на законния
срок за доброволно изпълнение считано от поканата.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
2
молба, в която се оспорват твърденията, че ищецът е напълно възстановен и
че усложненията се дължат на ненавременна рехабилитация. Позовава се на
новонастъпилия факт на проведена трета оперативна интервенция на
13.07.2021г. Твърди се, че е необходимо на всеки шест – осем месеца в
коляното да бъдат поставяни инжекционно хиалурон и колаген, тъй като е
увреден ставният хрущял. Необходимо е да се постави изкуствена става.
Поддържа се, че задължението на застрахователя за лихва от увреждането
произтича от обусловения характер на отговорността му от тази на
деликвента по чл.84 от ЗЗД.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор
на искова молба ответникът оспорва доказателствената стойност на
представената с ДИМ епикриза поради липса на данни за оперирания орган,
като се поддържа, че проведеното оперативно лечение не е във връзка с
травмите от ПТП. Поддържа се, че разпоредбата на чл.84 ЗЗД е неприложима
поради наличие на специална норма в КЗ относно началната дата на
начисляване на законната лихва.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С представената по делото Присъда №260017/28.01.2021г. по НОХД №
5033/2019 г., по описа на РС – Варна, влязла в сила на 28.05.2021 г.,
подсъдимият Д.Н.П. е признат за виновен за това, че на 26.06.2017г., в
гр.Варна, при управление на МПС – л. а. ***** с per. № *****, нарушил
правилата за движение: чл.116 от ЗДвП и с това по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на ПЛ. Г. Д., изразяваща се в разкъсване на
вътрешната странична връзка, което е обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период, надхвърлящ един месец –
престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б”, пр. 2 от НК.
Не е спорно между страните, че л. а. ***** с per. № *****, управляван
от Д.Н.П., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по
сключена с ответното дружество застрахователна полица №
*****************, с период на действие 11.06.2017г. – 10.06.2018г.
Видно от представеното известие за доставяне, изпратената от ищеца
извънсъдебна застрахователна претенция е получена от застрахователя на
05.02.2021г. (л.94).
От представените болнични листи се установява, че ищецът е ползвал
отпуск за временна неработоспособност с продължителност от общо 12
месеца в следните периоди 27.06.2017г. – 01.04.2018г., 31.11.2020г. –
21.01.2021г. и 22.03.2021г. – 20.04.2021г.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил навяхване с
частично разкъсване на вътрешната странична връзка на дясната колянна
става обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен
3
крайник за повече от 30 дни и контузия на дясно стъпало обусловила
временна разстройство на здравето неопасно за живота. Проведено е лечение
с гипсова имобилизация, сменена с ортеза, а след свалянето им – няколко
курса физиотерапия. Поради неподобряване на състоянието на коляното на
два пъти е правена артроскопска операция. Лечението не е завършено.
Диагнозата, поставена в спешно отделение, както и терапевтичното
поведение, са правилни. При частично разкъсване на коленни връзки
алгоритъмът за лечение е следният – гипсова имобилизация за 30-45 дни с
последваща рехабилитация. По време на обездвижването на десния долен
крайник, както и за 15-20 дни след артроскопските операции, се препоръчва
ходене с две патерици без натоварване на крайника. Проведеното до момента
лечение е правилно. След обездвижването е препоръчително провеждане на
физиотерапия и лечебна физкултура. Видно от приложените амбулаторни
листи в случая е проведена своевременна рехабилитация, но същата не е била
ефективна поради увреждането на хрущяла на коляното. Понастоящем
походката е самостоятелна без помощно средство, накуцваща с десния крак,
дясното коляно е оточно, артрозно деформирано, налице е лекостепенен
излив в коляното/хидропс/, два белега по предното лице на ставата от
направените артроскопии с големина на едностотинкова монета, между тях
стар белег надлъжно разположен върху коленното капаче с дължина около 6
см. Констатират се силно ограничени и болезнени движения в колянната
става - пълно изправяне, свиване до 80гр. при норма 130гр., здрав връзков
апарат. Болките се дължат на травматичен синовит /възпаление на
вътрешната обвивка на коляното/, израз на което е отокът и ставният излив.
Поради фиброзиране /втвърдяване/ на връзките и ставната капсула е
ограниченото свиване на коляното. В деня на травмата ищецът е имал
начални артрозни промени в дясното коляно, израз на които са изострените
ставни ръбове и намалената височина на ставния хрущял, установени при
рентгеновото изследване. На този фон сериозна травма на коляното, каквато е
тази получена при ПТП, дават тласък на тези процеси. Поради силно
ограничените движения в ставата и болковия синдром след последната
артроскопска операция, направена на 12.07.2021год., ако не се постигне
подобрение на състоянието, може да се обсъжда замяна на ставата с
изкуствена. Няма медицинска документация за състоянието на ищеца преди
ПТП. Преди травмата по негови данни е работил като сервитьор и търговски
представител и най-вероятно не е имал здравословни проблеми с долните
крайници. Понастоящем не е необходимо да ползва помощни средства за
придвижване, но трябва да провежда интензивно физиотерапия и
балнеолечение, така наречената „хондропротективна терапия“ с поставянето
в ставата на хиалуронова киселина. Финансовите документи, находящи се на
л. 22 - 29 от делото, са във връзка с лечение на травматичното увреждане на
ищеца във връзка с процесното ПТП.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП и последиците от него
4
ищецът е развил разстройство в адаптацията, изразяващо се в тревожност,
нарушения в съня, психично напрежение, което е отшумяло за няколко
седмици. В този период не е посещавал специалист по психично здраве, не е
приемал медикаменти за психичното си състояние, липсва медицинска
документация, описваща състоянието. Разстройствата в адаптацията са
състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено
нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на
адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
стресогенно жизнено събитие. Клиничната картина може да варира и
включва: депресивно настроение, тревожност, безпокойство; чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, в
някаква степен нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности.
Нито един от симптомите не е достатъчно тежък или преобладаващ, за да
послужи сам по себе си за поставянето на по-специфична диагноза. Към
настоящия момент при ищеца се наблюдава повишена раздразнителност,
тревожност в ситуации, напомнящи за инцидента, преходни епизоди на
понижено настроение, провокирани от една страна от обективните последици
от травмата, а от друга - от малоценностни преживявания, предвид
намалените му възможности да бъде в полза на близките си. Налице са и
обективни последици, които са свързани с физически затруднения в
ежедневието от травмата. Но всички тези негативни преживявания не
достигнат до степен на психиатрично разстройство. Към настоящият момент
не би могла да бъде поставена такава диагноза.
От показанията на свидетеля П.Д.Ц., се установява, че при инцидента
пострадал кракът на ищеца в областта на коляното. Един месец кракът му бил
гипсиран и за този период свидетелят няма преки впечатления. Впоследствие
ищецът претърпял хирургични интервенции в гр.София. Около година не е
бил на работа и имал финансови затруднения. Страх го е да шофира и затова
при нужда от превоз се обажда на приятели, макар да му е неудобно. Има
затруднения при ходене. Свидетелят няма информация ищецът да работи
понастоящем.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от
него са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото
5
го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
По делото не са спорни фактите на настъпилото застрахователно
събитие на 26.06.2017 г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно
причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално възражение за съпричиняване, каквото в случая не е
релевирано.
Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – причинените телесни увреждания на ищеца
като резултат от виновното поведение на делинквента, част от които в
конкретния случай са и съставомерен резултат от деянието.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание. По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от
ЗЗД, следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост и по вътрешно убеждение.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само
могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки
отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното
субективно увреждане. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключи.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че непосредствено след ПТП ищецът е изпитал болки и страдания
от получените травматични увреждания със значителен интензитет и
продължителност. Причинени са две травми, една от които се характеризира
като средна, а другата като лека телесна повреда. Понастоящем увреденият
крайник не е възстановен, като е налице оток, ставен излив, силно
ограничение в движенията, накуцваща походка и болков синдром с давност
повече от 4 години след инцидента, въпреки проведеното адекватно лечение и
рехабилитация. В периода на имобилизация крайникът е бил обездвижен,
6
респективно ефективното му ползване е било възпрепятствано. Извършените
две оперативни интервенции от своя страна несъмнено са свързани с
допълнителен дискомфорт в рамките на постоперативния период. Ползван е
продължителен отпуск за временна неработоспособност. В случая от
съществено значение са младата възраст на пострадалия към датата на
деликта – 38 г., характера и продължителността на лечението и
възстановяването, останалата до настоящия момент болезненост и двигателни
ограничения, без обективни прогнози за пълно възстановяване,
необходимостта от провеждане на поддържащо лечение с хиалуронова
киселина. Събрани са данни и за нарушения и в психо-емоционалната сфера
на пострадалия. От друга страна следва да бъде отчетено, че претърпяните
душевни страдания не са обусловили развитие на психиатрично заболяване,
като тревожните симптоми в по-голямата си част са отшумели за няколко
седмици.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
45 000 лева.
По отношение на имуществените вреди по делото са представени
писмени доказателства за направени разходи за медикаменти, медицински
услуги и изделия на обща стойност 1610.20 лева, които според СМЕ са в
причинно-следствена връзка с увреждането, поради което в тази част искът е
основателен в пълния претендиран размер.
При този извод на съда, подлежат на обсъждане релевираните от страна
на ответника възражения с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване на вредоносния резултат поради неправилно и
несвоевременно лечение и рехабилитация. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. В тежест на ответника е
да установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на
деликтния резултат. В разглеждания случай от събраните доказателства се
установява, че ищецът е провел своевременно предписаното му адекватно
лечение и рехабилитация, поради което поведението му не се намира в
причинна връзка с продължителността и интензитета на претърпените
неимуществени вреди.
С оглед изложеното не са налице основания за редуциране на
определените по-горе размери на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, до които исковете следва да бъдат уважени, а за
разликата над 45000 лева до 73000 лева предявеният иск за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че доколкото се търси считано от увреждането,
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира
за забавата на деликвента по чл.429, ал.3 КЗ, а не за собствената забава на
7
застрахователя по чл.497 от КЗ. Отговорността на застрахователя е договорна,
като при сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността за
забавата на деликвента е ограничена. Това задължение, съгласно чл.429, ал.3
КЗ, е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от
застрахователя, за уведомяването му от ищеца на 05.02.2021г., поради което
законната лихва следва да бъде присъдена от този момент до окончателното
изплащане, а за периода 26.06.2017 г. - 04.02.2021г., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдена
законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 07.06.2021 г. с
оглед диспозитивното начало.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 1686.73 лева от общо 2700 лева, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника също се следват
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1302.97 лева от
общо 3471.97 лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице (150 лева)
и адвокатско възнаграждение (3360 лева с ДДС). Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно,
доколкото същото не надхвърля съществено предвидения в Наредба
1/09.07.2004 г. минимален размер с включен ДДС (3321.97 лева) и
съответства на извършените процесуални действия и фактическата и правна
сложност на спора.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 1864.41 лева, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху уважения размер на исковете, както и сумата от
450 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 КЗ
„ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на
ПЛ. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес *****************************, сумата
8
от 45000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило
на 26.06.2017 г., около 13.10 ч., в
******************************************, причинено виновно от
водача на л. а. ***** с per. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № *****************, с период на
действие 11.06.2017г. – 10.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 45000 лева, считано от датата на предявяване на
извънсъдебната застрахователна претенция - 05.02.2021г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1610.20 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
медикаменти, медицински изделия и услуги, направени в периода
23.10.2018г. – 22.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
1610.20 лева, считано от датата на предявяване на иска – 07.06.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45000 лева до
73000 лева, както и иска по чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 КЗ за мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
26.06.2017 г. - 04.02.2021г.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес
*****************************, сумата от 1686.73 лева, представляваща
сторени в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1302.97
лева, представляваща сторени в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата от 1864.41 лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от исковете и
сумата от 450 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10